01-03 Май 2016 г. Великден - Възкресение ХристовоДо Главните Демони за Злото - Посланиците на СССР/Русия, САЩ, Европейската Комисия, Великобритания и Швейцария Седемдесет и пето (75-то) Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ

Address for letters:

Янко Николов Янков –

гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз

(имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право

– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);

Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;

Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

Директор на Научния център по правни, политически науки и дипломация при БАНИ;

Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,

Председател на Съюза на юристите-демократи

-------------

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Web site: http://velyovski.blogspot.com

Web site: http://iankov.blogspot.bg/

Web site: http://iankoiankov.blogspot.bg/

Web site: http://bg.wikipedia.org/wiki/Янко_Янков_(учен)

Web site: http://www.librarything.com/author/iankovianko&all=1

Web site: http://vbox7.com/collection:708949/

Facebook: https://www.facebook.com/profile.php?id=100005417352051

E-mail: iankov.bg@mail.bg

Skype: Veliovski3

=========================================================

01-03 Май 2016 г. – Великден - Възкресение Христово

 

До Главните Демони за Злото

(спрямо мен и фамилно, организационно и съчувствено

свързаните с мен лица) –

Посланиците на СССР/Русия, САЩ, Европейската Комисия, Великобритания и Швейцария

Седемдесет и пето (75-то)

Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ

            До всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция, Cry for Justice / Cry for Law / Вик за Правосъдие;

 

            До поредните еничарски изверги на престъпния български комунистически и НЕО(ПОСТ)комунистически ИНТЕРнационален и ТРАНСнационален НЕОКОЛОНИАЛЕН ПАРАВОЕНЕН политически режим,

            *Председателя на Народното събрание и т. нар. „народни представители”,

            *Президента на България,

            *Министър-Председателя (Премиера) и членовете на Правителството (Към вх.рег. № 4379/2003 г.),

            *Главния Прокурор (Към: ВКП №13033/2013,

            *Министъра на вътрешните работи (Към: рег № 489702-хххх/// )  

 

*** *** ***

Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България

е абсолютна фикция,

държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.

45 години ИНТЕРнационален и

25 години ТРАНСнационален ГЕНОЦИД

стигат!

Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!

„Картаген трябва да бъде разрушен!“

България и ЕС – на гражданите,

а не на банкстерско-мафиотския неоколониализъм!

 

--- --- --- --- --- --- ---

 

Първо

            Уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое официално Писмо-Меморандум,

            всичките Вие, несъмнено превъзходно знаете:

            ***че още от 70-те години до днес, ВЕЧЕ ПОЛОВИН ВЕК, аз не съм спирал да настоявам за спазване и изпълнение на Принципите и Нормите на Истината, Справедливостта и Правото; и

            ***че заради тази именно моя „непростима престъпна вина”, не само самият аз, но и всичките мой най-близки хора винаги сме били и

            продължаваме да сме мишени на неимоверно интензивни, често пъти не само перверзно жестоки, но и селективно смъртоносно остри усмирително-елиминационни наказателни удари

            НЕ САМО от страна на българските държавни и мафиотски служби,

            НО И от страна на поне няколко най-високопоставени официални чуждестранни държавно-правителствени институции (към които директно съм се обръщал с официални текстове!),

            както и от съучастничествуващите чуждестранни дипломатически мисии в София, към които вече в продължение на много десетилетия, изключително интензивно съм се обръщал със стотици официални писма.

 

За пореден път Ви припомням, че

от 70-те години до днес, ВЕЧЕ ПОЛОВИН ВЕК,

ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ДЕЛИКТИТЕ,

които българските държавни институции и институционални лица са извършили срещу (против) мен и непосредствено СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО свързаните с мен лица са

НЯКОЛКО ХИЛЯДИ;

            При това абсолютно всичките тези отделни конкретни престъпни деяния на абсолютно всичките престъпни дейци

            ВЪПРЕКИ МОИТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕНЗИВНИ ОФИЦИАЛНИ ПИСМЕНИ ЗАЯВЛЕНИЯ ПРЕД НАДЛЕЖНИТЕ БЪЛГАРСКИ, ЕВРОПЕЙСКИ И МЕЖДУНАРОДНИ ИНСТИТУЦИИ,

         са останали напълно безнаказани, невъзмездени и необезщетени именно „благодарение”, т.е ПО ПРЕСТЪПНА ВИНА НА СЪУЧАСТНИЧЕСКОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО на

         съветско-руските и

         американско-европейските

         НЕОКОЛОНИАЛНИ институции и функционери,

встъпващи като йерархически високопоставени звена в престъпната верига на ИНТЕРнационалната и ТРАНСнационалната корпоративност.

 

            Всъщност, така посочената ситуация на пълна безотговорност за злодеянията съвсем не е единичен или частен случай, а е ЗЛОВЕЩА ЗАКОНОМЕРНОСТ НА НЕО(ПОСТ)КОМУНИЗМА, ако не за всички държави от Съветската Империя на Злото, то поне за България, КЪДЕТО ДНЕС,

ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК СЛЕД

КАМУФЛАЖНО-БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ

НЕ Е ПОЛУЧИЛА СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪДИЕ НИТО ЕДНА ОТ ЖЕРТВИТЕ НА КЛАСИЧЕСКИЯ КОМУНИЗЪМ

(от Септември 1944 г. до края 1989 г.).

 

Дори нещо повече – в резултат на перверзно-престъпното широкоспектърно „внимание” на новите (НЕОкомунистическите) секретни служби

абсолютно всички все още живи жертви на класическия комунизъм

и техните семейно и фамилно възходящи или низходящи близки хора

са „получили” и „получават” статуса на абсолютно мизерното икономическо състояние, на абсолютно пълната политическа, социална, битова и най-вече юридическа елиминираност,

както и абсолютно пълната елиминираност от сферата на здравословното състояние, и, разбира се – бързата елиминираност

от сферата на Живота и бързото „заселване” в гробищата.

 

            Дори нещо още повече – докато по-рано, по времето на класическия ИНТЕРнационален съветски комунизъм геноцидът в България така или иначе беше ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВИРАН И ПО СЪЩЕСТВО СЕЛЕКТИВЕН и фактически бе прилаган ПОЧТИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО (единствено) спрямо обявените за „врагове на народа” няколко стотици хиляди души;

            то след политическите промени в България от 1989 г. ДО ДНЕС

            именно ПО ПРЕСТЪПНА ВИНА на тук визираните Главни Демони на Злото жертвите на НЕОкомунистическия ТРАНСнационален НЕОколониален, ГЕОикономически и ГЕОполитически режим са несъизмеримо колосално по-големи:

            ***ДНЕС отделно от нормалната смъртност в България са геноцидно умъртвени повече от 2,5 милиона души, а други 2,5 милиона, уж доброволно и за техна собствена „транспортна” сметка, но фактически геноцидно, са депортирани в европейски и други емигрантски трудови гета;

            ***ДНЕСс само 7-8 (седем-осем) процента от българските граждани имат финансово-икономически ресурси и възможности да участвуват в т. нар. „свободен”, но всъщност мафиотски, икономически обмен”, и това са изключително „лица” произлизащи от най-висшите етажи на класическия комунистически партиен и ченгеджийски елит, при което именно тези „лица” притежават или владеят  97% от т. нар. „национално богатство”;

            ***ДНЕС всички останали, около 92% от населението разполагат със „Свободата” да организират и ръководят параметрите и условията на своя „домашен” икономически и политически концлагер или затвор и да вегитират в полуживо битово състояние, консумативните измерения на което са драстично далеч КАКТО от (под) официалните изисквания на класическото Римско Право относно задълженията на робовладелците към робите, ТАКА И от (под) официалните нормативни изисквания на ЕС относно жизнения минимум на домашните животни;

            ***ДНЕС само 2% от българските граждани притежават повече от 50% (половината) от всичките парични спестявания в българската банкова система;

            ***ДНЕС все още липсва пълна и адекватна официална информация, но на специалистите е пределно ясно, че всичките ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ, КРЕДИТИ И ДЪЛГОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ на комунистическите и особено на НЕО)комунистическите правителства са били и са подчинени на главната цел

            получените парични суми на практика да бъдат ПРЕСТЪПНО разпределени между чуждестранните банкстери и българските мафиотски кланове,

            при което в крайна сметка погасяването на задълженията да бъде осъществено чрез още по-интензивно тотално ограбване на гражданите и на националните (държавните) ценности

            и така българските граждани и България да бъдат ТОТАЛНО ОГРАБЕНИ и да бъдат поставени в пълно безизходно положение (състояние);

            ***ДНЕС, въпреки Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, именно под покровителството на тук визираните Главни Демони на Злото българския клан на Съветската КГБ – ДС фактически е пълният и абсолютен господар на абсолютно всички икономически, политически, държавно-властови и прочее сфери;

            ***ДНЕС минимум 95% от персоналния състав на Прокуратурата, Съда и Адвокатурата са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани както с престъпната дейност на комунистическата ДС, така и с престъпната дейност на новите специални служби, така и с престъпната дейност на българския клан на ИНТЕРнационалната и ТРАНСнационалната банкстерска и мафиотска корпоративност;

            ***ДНЕС, все повече и повече се налага категоричният извод, че така нареченият „посткомунизъм” съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията”, „извън сферата” на комунизма, а е ЕТАП ИЛИ СТАДИИ от трансмутационните процеси, протичащи вътре в самият комунизъм;

            и че ДНЕС МНОГО ПО-АКТУАЛНО Е ОСЪЖДАНЕТО НА ПОСТКОМУНИЗМА, чиито функционери са не само максимално дълбоко генетично свързани с класическият комунизъм, не само са тотално водеща сила на обществената, политическата, икономическата и държавно-управленската сфера,

            НО И злодеянията на които са не по-малко жестоки и не по-малко перверзни от злодеянията на техните предшественици.

 

            Тази теза, впрочем, е обстойно обоснована КАКТО В една издадена документална книга (Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид. Документалистика, С., „Янус”, 2010, 427 с. ISBN: 978-954-8550-64-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат),

            ТАКА И В подготвените за печат още пет (5) тома,

            ТАКА И В няколко хиляди страници документални описания, официално предоставени не само на Главния прокурор на България, но и на Прокурора при Международния наказателен съд в Хага, които, впрочем, вече в продължение на четвърт век категорично и ясно са показали и доказали своята престъпна слугинска принадлежност към Световното Зло.

 

            Впрочем, всичките вие несъмнено много добре знаете или би трябвло да знаете, че още през 90-те години в световното информационно икономическо, политическо и научно пространство вече се бяха публично, официално и устойчиво наложили голямо множество факти и основания, които налагаха и необходимостта от НОВА ВИЗИЯ на (върху) протичащите в СССР/Русия, в Източна и в Западна Европа ГЕОикономически и ГЕОполитически процеси.

            Така, по силата на:

            *личната ми и на най-близките ми хора зловеща съдба на интензивно репресивно-елиминационно преследване както преди, така и след „промените” ,

            *на професионалната ми научно-изследователска специализация, и

            *на активното и дори интензивното ми (специфично и коренно различно от това на всичките други) вече няколкодесетилетно участие в протичащите политически процеси в България

            още по онова време аз започнах да обосновавам тезата, че т. нар.

          „демократични политически промени” в Съветската империя на Злото са бутафорни и са камуфлажно прикритие на споразумението между ЗАПАДНИТЕ И СЪВЕТСКИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ

          за смяна на ИНДИВИДУАЛНО упражнявания от техните държави КЛАСИЧЕСКИ КОЛОНИАЛЕН режим на селективен геноцид върху колониалните народи

          с налагането на СЪВМЕСТНО упражняван вече не ТОЛКОВА от самите държави (тъй като държавите вече са престанали да са собственост на съответните народи и на техните национални елити),

          а от базираните в тех частни банкови и мафиотски транснационални корпорации (които именно вече са станали същинските собственици и господари на съответните държави)

          НЕОКОЛОНИАЛЕН ГЕОИКОНОМИЧЕСКИ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ режим на селективен геноцид върху собствените им народи и на тотален геноцид дърху неоколониалните народи.

 

Така, в контекста на превъзходно разбираната така визирана

и пределно ясна за мен ситуация

за пълната обреченост на моята високопринципна юридическа съпротива срещу съвременните ДЕМОНИЧНИ СИЛИ,

ВСЕ ПАК, днес, тук и сега,

за пореден път изрично и пределно ясно Ви заявявам, че

В ИМЕТО И В ПАМЕТ НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА

НА МЪРТВИТЕ И

В ИМЕТО НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА

НА ВСЕ ОЩЕ ЖИВИТЕ МОИ БЛИЗКИ ХОРА;

КАКТО и

в името на болките и страданията на стотиците, на хилядите и на милионите мъртви и все още живи лично непознати за (на) мен хора, към които аз изпитвам дълбоко човешко съчувствие;

в съответствие с и в изпълнение на

принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правото;

няма да спра да се съпротивлявам на и срещу Злото

и ще продължа да настоявам

за налагане на пълна наказателна и репараторна отговорност

на (за) съответните корпоративни и индивидуални лица.

 

Второ

            Уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое официално Писмо-Меморандум,

            обръщам вашето внимание върху факта:

            *че това е моето адресирано до всичките вас вече 75-то (седемдесет и пето) сравнително обемисто официално писмо-меморандум; и че вие вече разполагате не само с всичките предшествуващи го, но и поне половината от вас разполагат и с множество обемисти други аналогични писма, адресирани до съответните високопоставени държавни институции и личности;

            *че НАПУК НА ВСИЧКИТЕ МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИ И ВАШИТЕ ВЪТРЕШНОПРАВНИ НОРМАТИВНИ И КУРТОАЗНО-МОРАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ,

            НИКОЙ, АБСОЛЮТНО НИКОЙ ОТ ВСИЧКИТЕ ВАС ДО СЕГА НЕ Е ОТГОВОРИЛ ПО АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ НАЧИН НА НИТО ЕДНО ОТ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ПИСМА.

            *и че не е възможно самите вие да не знаете и да не разбирате, че чрез това именно свое поведение ВСЕ ПАК, НЕ СТЕ МОГЛИ ДА СКРИЕТЕ ПОЗОРНИЯ ЗА ВАС ФАКТ, ЧЕ МЪЛЧАЛИВО И КОНКЛУДЕНТНО (ПОДРАЗБИРАЩО СЕ) ФАКТИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ СТЕ ЗАЕЛИ ПОЗИЦИЯТА НА И СТЕ СЕ ДЕМАСКИРАЛИ КАТО

            ПРЕСТЪПНИ СЪУЧАСТНИЦИ И ЗАЩИНТНИЦИ НА СЪОТВЕТНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, КОЯТО Е ВИЗИРАНА В СЪОТВЕТНИТЕ ОТДЕЛНИ КАЗУСИ.  

 

Второ.І.

            Преди всичко, припомням Ви, че от разсекретените архиви на българския клан на съветската КГБ – българската ДС е видно, че само две години след постъпването ми на научноизследователска работа в Института за правни науки при БАН и на университетска преподавателската рабата в единствения по онова време Юридически факултет аз съм станал обект на интензивното специфично строго секретно оперативно внимание на ДС, като в течение на следващите няколко години до вкарването ми в затвора кодовите наименования на строго секретните оперативни дела са били „Терорист“, „Скитник“, „Гадния“, „Злобния“, „Непокорник“, „Твърдоглавия” и „Дракон”;

            Хронологически първото обвинение е, че „обектът провежда противодържавна агитация пред студентите от Юридическия факултет, използувайки за целта анекдоти, вицове, афоризми и легенди. В контактите си с младите научни работници провежда разговори, насочени към обединяване на недоволните от тех, с цел противопоставянето им срещу политиката на партията и оргинизирането им в противодържавни групи”.

            Второто обвинение е, че „Същият възнамерява да обедини недоволни млади научни работници в нелегална организация и да изпрати зад граница клеветнически материали за вътрешно-политическата обстановка в страната.” В контекста на това е разпоредено: „да бъде контролирана с почерково издирване в Система-2 по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия пощенската кореспонденция на обекта”.

            После следват голямо множество отделни строго секретни оперативни обвинения СЪС СЪЩИТЕ ПО СВОЯ ХАРАКТЕР „КОНСТАТАЦИИ” И СЪЩИЯ ОБВИНИТЕЛЕН „ДУХ”, в репресивно-елиминационния контекст на които ВЕЧЕ КАТО ОБЕКТИ СА ВКЛЮЧЕНИ СЪПРУГАТА МИ И ЧЕТИРИГОДИШНИЯТ НИ СИН И ВСИЧКИ НЕЙНИ И МОИ ФАМИЛНО БЛИЗКИ ХОРА.

            После следва моето уволнение и принудителното ми административно и съдебно концлагерно

ИНТЕРНИРАНЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИ ГОДИНИ

в родноти ми село и в химическите заводи на град Девня (до Варна) със задължението за ежедневно разписване в специална „присъствена книга” три пъти дневно.

 

            После, след като Вторият политически секретар на Посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл посети дома на моите родители в родното ми село

            (което, впрочем, е единственото посещение в частен дом на западен дипломат през целият половинвековен период на комунистическото управление!),

            и на тръгване прегърна майка ми и я увери, че Америка е загрижена за човешките права в България,

            следва моето арестуване, осъждане и ШЕСТГОДИШНО НЕИМОВЕРНО ЖЕСТОКО И КОШМАРНО ПРЕСТОЯВАНЕ В ЗАТВОРИТЕ В София и Пазарджик, КАКТО И НЕИМОВЕРНО ЖЕСТОКОТО И КОШМАРНО СМЪРТОНОСНО РЕПРЕСИВНО ПРЕСЛЕДВАНЕ НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ МОЙ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА;

при което (като) всичкото това е ЮРИДИЧЕСКИ ОБОСНОВАНО с (чрез) официално доказаната моя ЕДИНСТВЕНА, НО НЕИМОВЕРНО ТЕЖКА „виновна престъпна дейност”, изразяваща се в това:

          ***че съм посещавам офисите на 24 (двадесет и четири) базирани в София дипломатически мисии, от които съм търсел човешка съчувственост и юридическа ангажираност относно престъпленията на класическата комунистическа държавна власт;

          ***че съм предоставил на западните посолства повече от 1700 (хиляда и седемстотин) страници документация за нарушението на човешките права в България и съм настоявал за техната ангажираност за спазването на международноправните споразумения на българската държавна власт;

          ***че съм подстрекавал западните посолства за извършването на враждебни действия срещу България, СССР и страните от социалистическия Варшавски военен договор.

 

            Впрочем, наистина само две седмици след арестуването ми, Държавният Депертамент на САЩ В ОФИЦИАЛЕН ДОКЛАД е посочил моето име като пример на български гражданин лишен от човешки права и е декларирал своята ангажираност в моя защита.

            Но ... само толкова и само това! През всичките тези КОШМАРНИ ШЕСТ години на моето престояване в затвора и на неимоверно жестокото репресивно преследване на абсолютно всичките мой семейно и фамилно близки хора,

            западните медии и някои известни западни личности наистина интензивно са използували моето име, но ... всичкото това е имало само и единствено характера на перверзна пропагандна словоблудственост.

 

            Така както маят казус, така и казусите на стотиците други такива от Съветската Империя на Злото

            са били зловещо перверзно „жизнено нужни” едновременно и на съветските и за западните елити,

            за да бъдат използувани като аргументация за сломяване на политическата воля и стратегията на интернационалните „твърдоглави бетонни” комунисти, за да отстъпят властта си на транснационалния либерален клан на  комунистическите изверги,

            с които именно Западът вече е бил сключил секретно „джентълменско” споразумение за извършването на така визирания и така осъществения „преход” към нов тип комунизъм –

            вече не комунизмът на ИНТЕРнационалните партийно-политически корпорации,

            а комунизмът на ТРАНСнационалните банкови и икономически корпорации.

          Впрочем, не е ли логично предположанието, че КГБ и ЦРУ са работели заедно и в ПЕРВЕРЗНО ЗЛОВЕЩ СИНХРОН поне десетина години преди визираноото официално Споразумение между Буш и Горбачов?!?

 

Второ.ІІ.

            Вие, уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое официално Писмо-Меморандум, разбира се, превъзходно знаете или би трябвало да знаете, това, което не само многократно и официално съм ви писал, но и което многократно и официално е залегнало като писмени текстове в моите документални и строго научноизследователски книги, и което тук и сега за пореден път ще ви посоча.

            На 31-ви Октомври 1989 г., само броени минути след освобождаването ми от затвора (където престоях като противоправно и противозаконно осъден в продължение на цели ШЕСТ кошмарни години и през което време всичките ми най-близки хора беха подложени на неимоверно жестоки СМЪРТОНОСНИ преследвания и репресии!!!),

          аз влязох в посолството на САЩ, където веднага бех приет от двамата най-високопоставени американски дипломати;

          които изрично и ясно ми казаха, че за съжаление както за тех, така и за такива като мен,

          между съветските и американските специални служби е постигнато, все още секретно споразумение, за извършване на камуфлажни политически промени,

          след които по абсолютно никакъв начин няма да бъде позволено на нито един от пострадалите от престъпния режим на Съветската Империя на Злото

          НЕ САМО да търси и да получи наказателно и репараторно Правосъдие,

          НО И ДА ПОЛУЧИ КАКВАТО И ДА Е ВИСОКА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ,

          тъй като един такъв висок професионален статус, особено в сферата на правните и политическите науки (каквато именно е моята професионална сфера!),

          би бил изключително опасен „инструмент” срещу реализирането на посоченото Височайше Споразумение.

 

            В контекста на това за пореден път публично и изрично ясно подчертавам, че по времето на моето участие в Националната политическа „Кръгла маса” и в участието ми като депутат (сенатор) в дейността на Великото Народно събрание

            по време на почти ежедневните ни срещи с тримата най-високопоставени в йерархията американски дипломати

            СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО на мен недвусмислено ясно ми бе давано да разбера, че сред тях доминира категоричното несъгласие със Споразумението за безотговорност за злодеянията, извършени от функционерите на Съветската Империя на Злото.

 

            Също така ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ изрично и категорично ясно подчертавам, че по време на посещението през Февруари 1990 г. на американския Държавен секретар Джеймс Бейкър в София неговият личен секретар по сигурността Боб Хътчингс, в личен разговор с мен, по повод моето предложение КАКТО за търсенето на наказателна и репараторна отговорност, ТАКА И за обезпечаване на хуманно третиране на комунистическите престъпници чрез настаняването им в затвори от хотелски тип „Шератон”,

            той изрично и пределно ясно ми даде да проумея, че

          САЩ категорично няма да допуснат и да позволят каквато и да е отговорност от който и да е отделен комунистически злодей.

            Впрочем, за пореден път изрично и ясно припомням и подчертавам, че именно в контекста на това, и особено след това заявление на този изключително високопоставен американец, още през 1990 г. и особено през 1991 г. аз официално, публично и писмено, както в медиите, така и в строго научно-изследователските ми статии и книги обосновавах тезата, че

            поне в България ЦРУ работи като филиал на КГБ.

 

            За пореден път изрично и ясно припомням и подчертавам, че поне според моите категорични констатации през изтеклият четвърт век,

ОЩЕ ОТ СРЕДАТА НА 1989 г. ДО ДНЕС,

            поне 98% (деветдесет и осем процента) от личностите и организациите, които имат официални институционализационни (икономически, политически, научни и прочее) претенции, са получавали и получават своето ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕ И ЛЕГИТИМИРАНЕ

едва след дискретното благоворение българския клан на КГБ и ФСБ

и едва след техното дискретно утвърждаване от ЦРУ и другите европейски специални служби.

 

          Също така за пореден път изрично и ясно подчертавам, че още преди повече от четвърт век, именно (точно) по време на тази среща с по-горе визирания Боб Хътчингс, изрично и пределно ясно съм изразил официалното си мнение, че

          както в България, така и в другите страни от Съветската Империя на Злото никога нищо няма да се оправи и да придобие цивилизован характер,

          ДОКАТО И АКО от тези страни не бъдат с прецизна хирургическа точност изрязани абсолютно всичките метастази на комунизма и докато „Шести американски флот не прогони дълбоко окопания Трети Украйински фронт”.

 

            Впрочем, тъй като тогава, преди четвърт век, така и вече в продължение на повече от четвърт век, това не само не бе направено;

            и тъй като заради тази именно моя позиция

            ЧРЕЗ ФАКТИЧЕСКОТО ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА ПРЕСТЪПНАТА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И НА НЕОКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ

        както кадрите на съветската КГБ, така и кадрите на руската ФСБ,

        така и кадрите на ЦРУ,

        така и кадрите на специалните служби на Великобритания и на Швейцария,

        подложиха мен и всичките мой семейно и фамилно най-близки хора

        на не по-малко зловещи, но много по-подли и по-перверзни

        репресивни посегателства, в сравнение с тези, на които ние бехме подложени по времето на доминиращото колониално господство на СССР.

 

          Впрочем, тук и сега особено много държа изрично да обърна вашето внивание върху съдържанието на моето писмо от 09 Май 2007 г. до His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, с когото, струва ми се, лично сме се запознавали преди арестуването ми.

            Виж:(01) Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007;

            Виж:(02) 2012-12-03, Маскарадът „Американска подкрепа за опозицията“ - трета част - http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_3.html;

            Виж:(03) Николай Михайлов, ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”, 2012; http://iankov.blogspot.com/2013/03/xii.html ; 

            Виж:(04) 2007-06-22, ПОМНИШ ЛИ ПРИЯТЕЛИТЕ ОТ МЛАДОСТТА СИ, МАЙКЪЛ? - мое официално писмо, датирано на 09 Май 2007 г., адресирано до His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505, USA;

            *публикувано на с.48-53, Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012;

            *публикувано на с.20-26, Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, С., „Янус”, 2007;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post_22.html ;

            *публикувано на с.80-82, Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”, 2012 г.,  

http://iankov.blogspot.bg/2013/03/xii.html ;

            Виж:(05) Янко Янков, 2009-11-02, КОНФРОНТАЦИЯТА ЗАВЪРШИ С КОНВЕРГЕНЦИЯ... НА „ЕЛИТИТЕ” СРЕЩУ СОБСТВЕНИТЕ ИМ НАРОДИ (Интервю на Калоян Методиев, 31.10.2009 г.),

http://iankov.blogspot.bg/2009/11/blog-post_02.html ;

            Виж:(06) ЯНКО ЯНКОВ: ИМАШЕ СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ И УПРАВЛЯВАЩИТЕ ЗАПАДНИ ЕЛИТИ, (Интервю на Калоян Методиев, 31.10.2009г.),

http://obshtestvo.net/%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%BA/

            Виж:(07) 2015-01-21, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие Двадесет и трето (23-то) Отворено официално писмо „Кои чудовища са по-зловещи и по-перверзни - Източните или Западните?!? И какво значение имат разликите – та нали Сатаната си е Сатана дори когато се представя за Светъл Ангел Небесен?!?“

http://iankov.blogspot.com/2015/01/cry-for-justice-cry-for-law_21.html;

            Виж:(08) Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие Тридесет и четвърто (34-то) Отворено официално писмо-Меморандум, http://iankov.blogspot.bg/2015/05/1-2.html ;

            Виж:(09) (18.12.2015 г.) Седемдесет и трето (73-то) Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ „Картаген трябва да бъде разрушен!“ България и ЕС – на гражданите, а не на банкстерско-мафиотския неоколониализъм!,

http://iankov.blogspot.bg/2015/12/73.html .

 

          Така, в този именно контекст на моето лично практическо и научно-изследователско опознаване и разбиране на характера на ГЕОИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ в продължение на вече повече от четвърт век,

          ТУК И СЕГА само мимоходом ще спомена, че макар и, все пак, изключително професионално внимателно да се старая да не пропускам прецизния анализ на всичките възможни сценариини варианти на понастоящем протичащия конфликт между САЩ (НАТО) и Русия,

          трудно ми е да се отървавам от имащото доминиращ характер съображение, че

          днес ние сме обект на НОВА СЦЕНИЧНА БУТАФОРИЯ, камуфлажно прикриваща истинската същност на НОВОТО СЪВМЕСТНО ГЛОБАЛНО ПРЕПОЗИЦИОНИРАНЕ на ГЕОикономическата и ГЕОполитическата КОНФИГУРАЦИЯ.

 

Второ.ІІІ.

            Вие, уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое официално Писмо-Меморандум, разбира се, превъзходно знаете или би трябвало да знаете това, че

            през 1990-1991 г., по времето на моето изключително интензивно участие като „знакова фигура” в дейността на Националната политическа „Кръгла маса” и в дейността като депутат (сенатор) във Великото Народно Събрание

            ИМЕННО ПО ВОЛЯТА НА СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ И АМЕРИКАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ

            почти всичките западни посолства в София се надпреварваха да ме канят на „делови разговори”, по време на които, понякога елегантно, но много по-често съвсем манипулативно нескопосано измамнически се опитваха да ми „обещават” „блестяща политическа кариера”, в замяна на което аз да направя публични изявления, че в името на „мирния преход” жертвите на комунистическите злодеяния трябвало официално да заявят, че няма да търсят отговорност от комунистическите злодеи за извършените от тех зловещи кръвожадни престъпления.

            Впрочем, тъй като по силата не само на професионалната ми квалификация, но и на зловещият ми практически опит на мен ми беше пределно ясно, че както българската, така и европейската ситуация по абсолютно никакъв начин не налага такава необходимост, и че следователно тези „предложения” несъмнено имат характера на нескопосано поставен ЕЛИМИНАЦИОНЕН „капан за мишки”,

            включително и днес се чудя и не проумявам с какъв акъл и най-вече с каква нравственост тези дипломати ми говореха тези неща.

 

            Така, в контакста на тази специфична дипломатическа ситуация, през Декември 1990 г., аз и живеещия в Мюнхен, Германия,

            St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус,

            автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“,

            получихме специална официална покана (а после – и Диплома) за членство и участие в дейността на т. нар.

            „Конференция на американските политически лидери”

            и пристигнахме във Вашингтон;

         където участвувахме в изключително високопоставена дискретна делова среща, на която аз категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа кариера,

         тъй като в замяна на това от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за успешното демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.

 

            Следва изрично да уточня:

            **че макар че ние с моя германски приятел вече предварително превъзходно знаехме и разбирахме, че тезата за безотговорността за престъпленията на комунизма фактически трайно е залегнала в основата както на „джентълменското” споразумение между КГБ и ЦРУ, така и на имащите високопоставен политически и правен характер вече подписани „Споразумителни протоколи”;

          **ние, разбира се, превъзходно знаехме и разбирахме, че по своята дълбока същност тази теза има характера на ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БРУТАЛНО И ПЕРВЕРЗНО ПОСЕГАТЕЛСТВО ВЪРХУ САМАТА СЪЩНОСТ НА

          НРАВСТВЕНОСТТА И НА ПРАВОТО,

          ТЪЙ КАТО ТАМ, КЪДЕТО И КОГАТО ЛИПСВА ОТГОВОРНОСТ, ЛИПСВАТ И СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОТО като най-дълбоко същностни атрибути на Човечността;

            и разбира се, превъзходно знаехме, че въпреки това тази теза ще има фактически господствуващ валиден характер и ще обуславя статуквото между комунистическите престъпни изверги и „демократичния”, „хуманния”, „справедливия” и „правосъобразния” Запад поне няколко десетилетия;

            **знаехме, и че всеки, който се противопостави на тази теза ще бъде третиран като „опасен нарушител на статуквото” и че заради това ще му се наложи да понесе определени негативни последици;

            **и все пак, още в Мюнхен предварително и единодушно бехме решили, че категорично и ясно ще настояваме за наказателна и репараторна отговорност за злодеянията;

         **при което, поне аз, обаче, по онова време все още не знаех, нямах и не можех да имам реална представа какви са параметрите, степените и формите на проявление на

       перверзната жестокост,

       на която т. нар. „хуманен Запад” е способен в името на престъпните си „джентълменски” споразумения с лидерите на „Империята на Злото”.

 

            Следва изрично и пределно ясно да уточня и следното:

            ***почти съвсем наскоро след тази моя „визита” във Вашингтон, още през първите месеци на 1991 г., моят дипломатически приятел Маршал Харис ми каза, че не е съгласен с официалната „слугинска” политика на САЩ спрямо СССР/Русия и че след няколко месеци официално и демонстративно ще напусне работата си в Държавния депатамент;

            ***почти съвсем наскоро след тази моя „визита” във Вашингтон всичките онези дипломати от западните посолства в София, които беха ангажирани с идеята за безотговорност за злодеянията на комунистическите престъпници,

            сякаш под въздействието на „магическа пръчка”

            не само престанаха да ме канят на обичайните разговорни работни срещи и приеми, но почти официално и дори демонстративно ми дадоха да разбира, че от този момент нататък аз съм и ще бъда persona non grata за техните дипломатически мисии;

 

            ***ДОРИ НЕЩО ПОВЕЧЕ – в абсолютно пълен синхрон с това техно поведение ОТ ТОГАВА ДО ДЕН ДНЕШЕН аз се оказах обект на голямо множество изключително интензивни, дори съвсем не секретни, а демонстративно публични и официални мероприятия на специалните държавни и мафиотски служби и на официалната държавна власт,

            включително дори и демонстративни посегателства – две демонстративно извършени покушения със сериозни телесни повреди, едното от които дори съвсем преднамерено и демонстративно бе извършено точно пред Съдебната палата, при това точно през мониторите на охранителната полиция;

 

            ***ДОРИ НЕЩО ОЩЕ ПОВЕЧЕ – спрямо последните все още живи мой най-близки хора – брат ми, баща ми и майка ми –

            КАТО НАПЪЛНО „ЕСТЕСТВЕНО” И „ЗАКОНОМЕРНО” ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЗЛОВЕЩИТЕ КЛАСИЧЕСКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ оперативни мероприятия на съветско-българските специални служби (КГБ и ДС)

         именно съвсем непосредствено след и в контекста на бутафорните политически промени 

         бяха демонстративно предприети НОВИ неимоверно жестоки оперативни мероприятия и

         така още в „зората” на „Новия Демократичен Световен Ред”,

         още в зората на несъмнено решаващата политическа воля на „Демократичния” и „Хуманния” Запад,

         те – брат ми, баща ми и майка ми – скоропостижно починаха или по-точно – бяха убити;

 

            ***ДОРИ НЕЩО ОЩЕ ПОВЕЧЕ – всички, които на офицерско и агентурно ниво са бли непосредствено виновни за извършването на най-зловещите престъпления лично спрямо мен и свързаните с мен мой семейно и фамилно най-близки хора, първо получиха високопоставени специализации в СССР/Русия, а после в САЩ и Западна Европа, и

            именно след бутафорните политически промени получиха най-високите си реализации и награди

            и през изтеклият четвърт век са работили или все още работят като видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките;

 

            ***ДОРИ НЕЩО ОЩЕ ПОВЕЧЕ – (... ... ... ... ... ... ... ) впрочем, по повод и във връзка с всичкото това аз съм написал и депозирал пред надлежните институции голямо, неимоверно голямо множество искания за разследвания на извършените злодеяния, при което, разбира се, или въобще не ми е отговаряно, или са ми изпращани

            ИМАЩИ ХАРАКТЕРА НА ДЕМОНСТРАТИВНА ОФИЦИАЛНА ГАВРА

            кратки т. нар. „съобщения” за отказ да бъдат извършени проверки и разследвания на посочените от мен факти и обстоятелства.

 

При това, с всеки изминат ден от 1991 г. до днес,

не само на мен,

но постепенно и на останалите български граждани

ставаше и става все по-ясно,

че под егидата и покровителството на

„хуманния демократичен Запад”

е настъпило истинското царство на

българския клан на кадрите на съветската КГБ.

 

Така, се оказа, че онова, което през 1990-1991 г.

аз казвах „като шега”,

всъщност вече четвърт век е зловеща реалност –

че поне в България

ЦРУ наистина работи като филиал на КГБ.

 

Второ.ІV.

            Вие, уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое официално Писмо-Меморандум, разбира се, превъзходно знаете или би трябвало да знаете текстовете на т. н. „Споразумителни протоколи“, подписани в Малта на 2 и 3 Декември 1989 г. от Президента на САЩ Джордж Буш-Старши и съветския лидер Михаил Горбачов, с международната правна сила на които бе сложен край на т. нар. „Студена война”.

            Тук и сега съвсем неслучайно, съвсем преднамерено и за вече многократно пореден път обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че в моите многобройни т.нар. „текущи медийни коментари“ многократно съм анализирал тези текстове, и че изрично и ясно съм ги коментирал и в една от моите строго научно-изследователски книги.

            {Вж.: с.338-339 на Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7;

            Вж. също: 2012-12-03, § 3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозицията” - първа част,

http://iankov.blogspot.com/2012/12/3.html

http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-amerikanska-podkrepa-na-opozitsiyata-parva-tchast/

2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - втора част,

http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post.html

http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-vtora-tchast/

2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - трета част,

http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_3.html

http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-treta-tchast/

2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - четвърта част,

http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_9603.html

http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-amerikanska-podkrepa-na-opozitsiyata-tchetvarta-tchast/}.

            Тук и сега ще си позволя да обърна Вашето внимание специално върху обстоятелството, че в тези мои коментари изрично и ясно съм писал следното:

            „Не е  случаен факт, че в това Споразумение - както, впрочем, и във всичките други споразумения между същите две страни - въобще не е било предвидено прилагане на наказателна „Нюрнбергска” процедура срещу военнопрестъпници, държавни и партийни функционери, доктриниращи съзнателно и системно човеконенавистническа идеология.

            Освен това, сценарият на Споразумението въобще не е предвидил и не предвижда преходът към друг тип обществена организация да бъде съпроводен със смяна на елитите, както и с преразпределение на награбения и съсредоточен в номенклатурата социален продукт.

            Всичко това, разбира се, съвсем не е било случайно, тъй като не е било възможно създателят на Наказателния статут от 1945 г. да не се е бил досетил за възможността да приложи  поне една малка част от формулираните в него принципи 45 години по-късно.

            Пределно ясно е очевидно, че „Договореността в Малта” е била предвиждала „смяна на властта, но не и смяна на собствеността”.

         Което означава, че е очевидно,

        че САЩ като световен символ и като лидер на това, което като правило в политиката се нарича Западът,

        са показали, че желаят да партнират в бъдеще с една реформирана комунистическа система;

        и че не са имали и нямат никакво намерение да унищожават самата комунистическа система и да я заменят  с някаква друга.

            Така, очевидно, САЩ са показали достатъчно ясно, че съгласно техните стратегически интереси „бъдещите посткомунистически страни” няма да имат задължението да излизат вън от рамките на т. нар. „Латиноамерикански модел” на развитие, възникнал след разпадането на испанската колониална империя, при който модел местната колониална администрация е била утвърдена като компрадорска едра буржоазия, а индианците само са били сменили своето политическо национално иго или робство с модерно социално потисничество, осъществявано от предишния (дотогавашния) елит.“

 

            Също така ви припомням, че само няколко години преди официалното подписване от Буш и Горбачов на прословутите „Споразумителни Протоколи”, в една от речите си пред Римския клуб (където напълно естествено и закономерно и двамата лидери са били „редови членове”)

            Съветския лидер съвсем не случайно бе заявил, че той и неговите съмишленици са поели този именно нов „партиен курс”,

            тъй като това е единствената съвременна реална стратегия за установяването на „Новия Световен Ред” - този на „Световния Комунизъм”.

 

            Също така ви припомня, че по време на първата си европейска обиколка през Януари 1994 г. Бил Клинтън бе посетил Москва, за да демонстрира подкрепа за Борис Елцин и неговите реформи; и че по време на официалната пресконференция Борис Елцин бе казал:

„Ние се намираме във вихъра на руско-американската съвместна революция“.

            Впрочем, Вие несъмнено превъзходно знаете, че и двамата височайши персони „дипломатично“ „деликатно“ бяха пропуснали да уточнят характера на тази „революция“, но като се има предвид пределно ясното семантично съдържание на по-горе посочените Малтенски „Споразумителни протоколи“ това не е било нужно, тъй като е очевидно, че

визираната „революция“ е именно комунистическа –

Втора комунистическа революция;

             и че, доколкото все пак в доминиращата словоблудствена демагогска словесна еквилибристика се използува и понятието „посткомунизъм“, то прецизният анализ на неговата семантика разкрива, че това съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията“ на комунизма, а, всъщност, е ЕТАП ИЛИ СТАДИЙ от трансмутационните процеси, протичащи вътре в самия комунизъм.

 

            Е, в контекста на това има ли смисъл да питам „Кои Демони са по-зловещи и по-перверзни?”.

            И какво значение имат разликите – та нали Сатаната си е Сатана не само дори, но и най-вече когато се представя за Светъл Ангел Небесен!!!

 

                        Освен това длъжен съм изрично и пределно ясно да подчертая, че

визираните „Споразумения“ имат чисто двустранен характер и техната задължителна сила (в частност и относно отказа от специалната процедура на т. нар. „Нюренбергска отговорност“) е ограничена в пределите на държавноправните волеизявления и ангажименти единствено между двете споразумяващи се държави;

още повече, че ОТКАЗЪТ ОТ ТАЗИ СПЕЦИАЛНА т. нар. „Нюренбергска отговорност“ СЪВСЕМ НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ Е НАЛИЦЕ И ОТКАЗ ОТ ОБЩИТЕ МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИ И ВЪТРЕШНОПРАВНИ ПРИНЦИПИ И НОРМИ ЗА ОТГОВОРНОСТ.

 

            Също така длъжен съм да подчертая, че по абсолютно никакъв начин не би могло да се твърди,

            КАКТО че и гражданите на същите тези две държави имат задължението да се откажат от възможността да се позовават на общите правни принципи и норми за търсене на наказателна и репараторна отговорност от съотвентите дейци,

            ТАКА И че третите държави, които не са страни по Споразумунието (каквато например е България), са длъжни да се откажат от търсенето на такава отговорност;

          А СЪЩО ТАКА И че по абсолютно никакъв начин не би могло да се твърди, гражданите на третите държави имат задължението да се откажат от търсенето на НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ за злодеянията, които са извършени срещу тях по времето на властовата егида на СССР и неговите специални служби.

 

          Също така длъжен съм ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО ДА ВИ КАЖА ЧЕ СЪГЛАСНО ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО

          КАКТО РУСКАТА ДЪРЖАВА (като официален държавноправен наследник на СССР) И НЕЙНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ГРАЖДАНСКИ ЛИЦА,

          ТАКА И САЩ НЯМАТ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРАВО ДА СЪЗДАВАТ ПРЕЧКИ ПРЕД ЖЕРТВИТЕ НА ЗЛОВЕЩАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ И ДА НЕ ПОЗВОЛЯВАТ ДА БЪДЕ ТЪРСЕНА СЪОТВЕТНАТА ПЪЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА;

          ТАКА И ЧЕ ВСИЧКИ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ и техните институционални и граждански лица нямат и не могат да имат каквото и да е право да упражняват какъвто и да е

          мотивационен натиск върху пострадалите лица или

          да създават задкулисни фактически пречки на пострадалите лица да търсят съответната пълна отговорност за злодеянията.

 

            Така, в контекста на горните юридически съображения, нека за пореден път изрично и ясно ви кажа онова, което вие превъзходно знаете, а именно:

            ***че вече четвърт век не съм спирал официално и писмено да настоявам за наказателна и за репараторна отговрност от всички ПРЯКО И КОСВЕНО виновни български и чуждестранни индивидуални граждански лица и държави за

            злодеянията, които ОТ 70-ТЕ ГОДИНИ ДО ДНЕС са извършени спрямо мен и моите най-близки хора;

            ***и че считам за не по-малко виновни и всичките онези както български, така и чуждестранни индивидуални лица, държави и институции, ВКЛЮЧИТЕЛНО И БАЗИРАНИ В СОФИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МИСИИ И ОТДЕЛНИ ДИПЛОМАТИ, КОИТО са използували и използуват определени свои лични и/или институционални възможности да пречат на реализирането на визираното мое право и така фактически да обезпечават безотговорност на (за) дейците, извършили злодеянията.

 

            Също така, в контекста на горните съображения, съм длъжен изрично и пределно ясно да ви припомня, че отдавна съм обосновал и обосновавам тезата, че

            ***още в деня на рухването на „Берлинската стена“  всъщност рухна не регионално-империалната съветска комунистическа система (Съветският Съюз), а капиталистическата система,

            и фактически бе наложена системата на не по-малко жестокия, но много по-перверзен глобален банкстерско-мафиотски комунизъм;

         Впрочем, от този именно момент влезе в ход вторият етап на сценария относно Обединената Европа и интензивно бе предприето „изграждането” на

         Европейския Съюз като Втори Съветски съюз,

         не по-малко жесток, но по-перверзен от Първия.

 

            *** още в деня на рухването на „Берлинската стена“ всъщност  рухна издигнатата от Адамс и непоколебимо въвъдената от Рузвелт като „семантичен знак” на най-дълбоката същност на държавната власт

т. нар. „Американска мечта“,

            съгласно която не само всеки американски гражданин, но и всеки гражданин на Планетата има правото на равни и неограничени възможности за много по-добър живот, при което единствените „естествени граници” за реализуемостта на това са пределите на индивидуалните трудови способности;

            всъщност, именно ритуалният момен на падането на „Берлинската стена“ встъпи в историята като официален ритуален момент, в който съгласно предварителната банкстерско-мафиотска договореност между икономическите и политическите елити и официалните държавни власти на Съединените щати на Америка, на СССР и на Европа

          бе убита основаната върху почтените трудови усилия автентична „Американска и Планетарна Мечта”

          и бе превърната в мечта на транстериториалните комуноидни банкстерско-мафиотски престъпници, издигнали именно престъпността като фактор на ежедневното битие

            (Виж: стр.687-768 от книгата Янко Янков, „Политически и правни учения. Основи на политикоправния генезис, Том 5, Книга 2, С., „Янус“, 2007);

            Виж: Световна криза: „Руската идея“ кастрира „Американската мечта“, http://iankov.blogspot.bg/2008/10/blog-post_25.html );

 

            ***така именно след падането на „Берлинската стена“ дори там, като например САЩ, където държавата (държавната власт) наистина бе принадлежна на гражданите и на националните елити, тя стана принадлежна на банкстерските транснационални корпорации и мафии.

            Впрочем, длъжен съм за пореден път за ви припомня, че основателно или неоснователно, но в моята научноизследователска концепция е залегнало гледището, че

тук визираното, извършено през 90-те години

убийство на американската и планетарната мечта

фактически е ВТОРОТО поред такова;

            и че за много по-кратък исторически период ПЪРВОТО е било станало през 30-те години, когато, впрочем, Америка е имала напълно закономерния исторически шанс да има за свой достоен държавен лидер Франклин Делано Рузвелт, който позовавайки се на доказателствата, предоставени му от прокурора на Ню Йорк Фердинанд Пекора, бе обезпечил издаването на специален закон („Glass-Steagall Act“),

            с който не само бе наказал всички банки, за които е било установено, че чрез осъществяваната от тях два несъвместими вида дейности, с които именно са били широко отворили вратите на жестоката финансова и икономическа криза,

            но и фактически бе върнал в патримониума на американския народ и националните американски елити собствеността им върху държавната власт, която им е била отнета именно от т. нар. „банкстери” - „банкерите-гангстери“.

 

Трето

            Уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое официално Писмо-Меморандум, за пореден път обръщам вашето внимание специално и върху фактите, свързани с два знакови казуси.

Трето.1.

            След като в продължание на доста години интензивно се опитвах да използувам българските прокурорски и съдебни институции за реализиране на „пробив” във визираното Споразумение между визираните престъпни световни елитни структури,

         през Август 1999 г. пристигнах в Лондон, Великобритания, където веднага предприех действия за официално регистриране на т. нар.

         Правозащитно Бюро „Истина ни Правосъдие”,

         за подпомагане на британското Правосъдие за съдене на онези, които в България са недосегаеми за Правосъдието.

            Тъй като по повод и във връзка с това българските специални служби били „констатирали”, че от секретната секция на Главната прокуратура са били изнесени копия от множество преписки относно знакови личности от системата на българския криминален елит и техните чуждестранни партньори, които преписки са се били оказали на разположение „някъде на Запад”, веднага била обоснована версията, че аз съм „износителят”, и че документацията ми е била дадена от самият Главен прокурор Никола Филчев (на когото аз съм кум), военният прокурор полковник Николай Колев (с когото сме приятели още от времето на нашето студентство) и някой си военен прокурор Джамбов, когато аз въобще не съм познавал.

            Вие, разбира се, превъзходно знаете, какво се е случило и с тримата почти веднага след моето пристигане в Лондон и по времето на пребиваването ми там.

            Несъмнено важен „знаков” елемент в тук визираната „сага” е това, че

            британските специални служби са били ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСКИ ОБЕЗПЕЧИЛИ възможността на българските да извършат в Лондон специално оперативно мероприятие,

            при което анонимен представител на тези служби „елегантно” и „дискретно” ми даде да разбера,

            че ако спешно не се прибера в София

            ще бъдат отвлечени и избити съпругата ми, двете ми непълнолетни дъщери и непълнолетната дъщеря на отдавна мъртвия ми брат;

            разбира се, веднага потърсих помощ от британските служби, но те отказаха и НЕ САМО „акуратно”, НО ДОРИ СПЕШНО обезпечиха завръщането ми в София.

            Отделно от това не друг, а тогавашният Министър на вътрешните работи спешно бе отстранен от длъжност поради това, че се е противопоставил на преговорите и подготовката за сключването на престъпна сделка между българския премиер Иван Костов и британския премиер Тони Блеър за “обезпечаване” на водоснабдяването на София. Впрочем, по-късно Специалната Комисия против корупцията при българския Парламент официално бе констатирала,

            че сключеният т. нар. „концесионен договор” няма абсолютно нищо общо с правните принципни и нормативни изисквания за легитимност на феноменът концесия,

            и че в резултат на този престъпен договор гражданите на София са били престъпно ощетени с колосалната сума 1 300 000 000 (един милиард и триста милиона левове);

            които суми, поне според мен, са били поделени не толкова между двамата премиери, колкото най-вече между техните мафиотски господари.

          Така, според мен е повече от очевидно, че моята цел за създаването в Лондон на българско правозащитно бюро се е била оказала твърде опасна

          не само за мафиотските господари и на двамата премиери, но и най-вече за устоите или основите на Новия – НЕОКОЛОНИАЛНИЯ - Световен ред.

 

Трето.2.

            На 17 Ноември 2006 г. с препоръчана поща изпратих от град София писмо, адресирано до

            Федералния министър на вътрешните работи на Конфедерация Швейцария г-н Паскал Кушпен

            и отделно от това копия от писмото официално са предоставени на 8 (осем) акредитирани в София дипломатически представителства (посолства).

            В писмото изрично и пределно ясно съм написал, че в близките дни аз и членовете на семейството ми ще пристигнем в Швейцария, за да продължа обществено-политическата и правозащитната си дейност, като

            създам и регистрирам (съгласно изискванията на швейцарското право) организация, наречена „Истина и Справедливост”, главната цел на която да бъде:

            ►събиране на доказателства за престъпната дейност на отделни личности, които по официален или секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска държавна власт или с Мафията, които именно в качеството си на такива са осъществявали своите съответни престъпни действия и в България са абсолютно недосегаеми от правосъдието;

            ►провеждане на официална информационна дейност, насочена към мотивиране на швейцарската и останалата европейска и световна общественост и властническа институционалност с оглед приобщаване към идеята и практиката за търсене на наказателна и репараторна отговорност за всяко отделно престъпление на всеки отделен престъпен деец;

            ►извършване на всякаква, необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност, насочена към реализирането на търсената наказателна и репараторна отговорност;

            ►да довърша научно-изследователската си дейност по редица теми“.

          Само броени минути след пристигането ни пред съответната швейцарска държавно-властническа институция аз и членовете на семейството ми станахме обекти на изключително брутални престъпни процедури, каквито преди години по отношение на мен и най-близките ми хора бяха систематично прилагани от българския клан на съветската КГБ - комунистическата Държавна сигурност.

          При това главната цел на тези процедури не само не бе прикривана или завоалирвана, а директно, нагло и цинично откровено ни бе заявявана - да бъдем „мотивирани“ и фактически принудени да се откажем от намерението за създаване на такава информационно-документална и правозащитна организация и да бъдем принудени да напуснем територията на Швейцария.

          Нещо повече - от визираната документация е видно, че именно в контекста на най-перверзните процедурни издевателства на швейцарската държавна власт

          на мен все пак изрично и пределно ясно ми бе казано, че създаването и функционирането на такава организация в Швейцария

          „се заплаща“ по един-единствен начин – чрез вербуване и поставянето на организацията в пълна зависимост от швейцарските секретни служби.

          Тъй като категорично отказах „подаденото ми захарче“, оттогава до днес не съм спирал да обосновавам тезата за

          СЪВМЕСТНА (СЪУЧАСТНИЧЕСКА) ДЕЛИКТНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ на Конфедерация Швейцария и на Българската държава,

          и, разбира се, на специалните държавни и мафиотски служби на Швейцария и на България,

          КАКТО И НАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА (ЗА) МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ ПРЕЦИЗНО ДОКАЗАНИ ПРЕСТЪПНИ ПЕРСОНАЛНИ ДЕЙЦИ.  

 

Четвърто

            Така, В КОНТЕКСТА НА ГОРЕПОСАЧЕНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, в частност, тук и сега за пореден път изрично и ясно

настоявам пред всичките адресати на това мое официално писмо

ДА БЛАГОВАЛЯТ ДА СПАЗЯТ

ПРИНЦИПНИТЕ И НОРМАТИВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ

НА СЪВРЕМЕННОТО ПРАВО

И ДА ОБЕЗПЕЧАТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО

НА ЛЕГИТИМНА БЕЗПРИСТРАСТНА ПРАВНА ПРОЦЕДУРА

ЗА СПРАВЕДЛИВО ПРАВОСЪДИЕ ПО ВСИЧКИТЕ ПРЕПИСКИ,

ПО КОИТО СЪМ ПОИСКАЛ ДА БЪДЕ РЕАЛИЗИРАНО

ТАКОВА ПРАВОСЪДИЕ!!!

          За пореден път Ви припомням, че тъй като имам голямо множество „стари сметки за уреждане“ (фр.)  и „стари кожи за дране“ (англ.),

          настоявам за Правосъдие по абсолютно всички надлежно и акуратно описани от мен казуси!

 

            За пореден път Ви Припомням, че „статусът на гражданин на ЕС има предназначението да бъде основен статус на гражданите на държавите-членки, позволяващ им да са подчинени на една и съща правна уредба, независимо от националното гражданство, което имат“; и че

         „този им статус им предоставя права и възможности да търсят по съдебен ред защита на правата и интересите си в които и да са национални съдилища на Общността.“

            (Вж.: СЕО, Martinez Sala, Дело С-85/96, 12 Май 1998, заключенията на съдия Ла Перигола; Вж.: СЕО, Grezelczyk, Дело С-184/99, 20 Септември 2001 г., Том 31; Вж.: СЕО, Baumbast, Дело С-413/99, 17 Септември 2002 г., Том 36).

 

За пореден път Ви припомням, че

 моето официално обвинение към Вас е, че

Вие, действувайки чрез институционалните и персоналните дейци на ПРЕСТЪПНИЯ БЪЛГАРСКИ КЛАН

на СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ специални и мафиотски служби,

поставени вече „на съвместна тройна езда“

и от АМЕРИКАНСКИТЕ, и от ЕВРОПЕЙСКИТЕ, включително и от Вашите специални и мафиотски служби,

участвувахте и продължавате да участвувате

в неимоверно жестоки и перверзни престъпни деяния,

конкретното описание на които вече три десетилетия съм депозирал

както в архивите на българските прокурорски, съдебни и правителствени институции,

така и в архивите на голямо множество дипломатически представителства в София,

а също така и в архивите на официалните държавно-правителствени институции на почти всички западноевропейски държави.

 

            За пореден път Ви припомням, че моите вече отдавна официално обявени и утвърдени ПИСМЕНИ и НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРИСЪСТВЕНИ ПРОТЕСТНИ И ОТБРАНИТЕЛНО-ЗАЩИТНИ изяви пред тук визираните посланически мисии имат безсрочен характер,

            или по-точно – като краен техен срок на проявление ще бъде считано ИЛИ официално оповестеното постигане на взаимно споразумение („мирен договор“), ИЛИ извършеното по Ваша явна или секретна воля мое „отпращане в небитието“.

            За пореден път Ви припомням, че ЕДИНСТВЕНОТО МОЕ ОРЪЖИЕ при реализацията на моето лично (индивидуално)

            Право на Протестен израз на политико-юридическо мнение и позиция,

            Право на Бунт и Право на Юридическа Отбранително-Защитна война

е Словото и Правото;

            при което обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че

            Словото е действие, а думите са само едно от изразните средства на Словото;

            че съвсем неслучайно в Светото Писание е казано, че

            „чрез Него (т.е. Словото) всичко СЕ СПОЯВА; и нищо не е станало без Него“;

            че съвсем неслучайно в СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗОВАНА ЮРИДИЧЕСКА ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА е прието, че

            към Словото принадлежат и всичките онези легитимни

протестни, бунтовни и отбранително-защитни Действия,

            чрез които жертвите на престъпленията биха могли и могат категорично, ясно и непоколебимо

НЕ САМО ДА КАЖАТ, НО И ДА ПОКАЖАТ

на управляващите престъпници, че са длъжни да спазват Правото!

 

За пореден път изрично и пределно ясно заявявам:

Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България

е абсолютна фикция,

държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.

45 години ИНТЕРнационален и

25 години ТРАНСнационален ГЕНОЦИД

стигат!

Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!

„Картаген трябва да бъде разрушен!“

България и ЕС – на гражданите,

а не на банкстерско-мафиотския неоколониализъм!

01-03 Май 2016 г.                                                     Янко Н. Янков: . . . . . . . . . . . . . . . . 

& Край на документа