Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!-3А

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 3-А , http://iankov.blogspot.com/2011/05/3.html

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ от специалните държавни служби, от прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица,

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА,

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Трето предварително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, КОЯТО Е НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата мафиотска престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ).

*************

Четвърто предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖАНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което прокуратурата абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечевала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклия (миналия) ЕДИН МЕСЕЦ поне 11 (единадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха, че при преднамерени покани по телефона, призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР), ТАКА и представители на ДАНС

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!) „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“, и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така извършваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“ ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ИЗВЪРШИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА СВИДЕТЕЛИ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60 – 85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен да търся наказателна и репараторна отговорност както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хага, конституционен съдия в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“ на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС, някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 295 (двеста деветдесет и пет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ, надлежно депозирана и регистрирана в офисите на Главния прокурор, Софийския градски прокурор, други прокуратури, Министъра на вътрешните работи, базираните в София Западни посолства, както и множество информационни агенции и вестници,

относно СПЕЦИАЛНО ОРГАНИЗИРАНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНАТА ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И ОТ ПРОКУРАТУРАТА ПРЕСТЪПНА РЕПРЕСИВНА ДЕЙНОСТ

СРЕЩУ МОИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ ФАМИЛНИ РОДНИНИ,

В РЕЗУЛТАТ НА КОЯТО ДЕЙНОСТ СА НАМЕРИЛИ СМЪРТТА СИ И ФАКТИЧЕСКИ СА БИЛИ УБИТИ

баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима,

по повод и във връзка с което Прокуратурата и Следствието са извършили голямо множество брутални престъпни нарушения на техните гарантирани от Закона права и интереси и са отказали да извършат легитимни разследвания на същинските причини за техната смърт.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От с.179-186 на приложените доказателства е видно, че само два месеци след освобождаването ми от затвора, на 03 Декември 1989 г., съм предявил пред Главния прокурор искането да бъде извършено разследване относно:

►осъществено от служители на Държавна сигурност нелегитимно (необезпечено с прокурорско разпореждане) претърсване в дома на родителите ми, при което: ***са били иззети много мои лични научни записки и книги, включително и с висока антикварна стойност, за които не е бил съставен задължителния за това протокол; ***копие от официалния протокол не е било връчено на родителите ми; ***тъй като майка ми е била настоявала да присъствува в стаята и да гледа какво се прави, тя е била бита и изблъскана от стаята с груба сила;

►когато по време на противозаконен разпит на брат ми, извършен в Главно следствено управление при Държавна сигурност в София той отказал да подпише предварително написан текст с неверно съдържание, двама следователи са му били нанесли побой, блъскали са го в стената и са го притискали зад вратата на канцеларията. След което той отново отказал да подпише текста, саморъчно зачеркнал неверния текст и написал, че предварително написаното от следователите не отговаря на истината.

От същите доказателства е видно, че съгласно текста на подписано от военния прокурор подполковник Марков Постановление от 22 Януари 1991 г.:

***моите твърдения са били голословни и неверни, и това се било доказвало от материалите по съдебното дело, от които материали е било видно, че служителите на ДС никъде не са били отбелязали да са били упражнявали физическо насилие върху майка ми и брат ми;

***както и че от съставените протоколи не е било отбелязано да са били изземвани вещи, за които не са били съставяни протоколи.

КАКТО ВИЖДАТЕ, АБСУРДЪТ Е ПЪЛЕН – СЪГЛАСНО МНЕНИЕТО НА ПРОКУРОРА МОИТЕ ТВЪРДЕНИЯ КАКТО ЗА НЕЛЕГИТИМНОСТ НА САМОТО ПРЕТЪРСВАНЕ В ДОМА НА РОДИТЕЛИТЕ МИ, ТАКА И ЗА НЕЛЕГИТИМЕН РАЗПИТ НА БРАТ МИ, ТАКА И ЗА НАСИЛИЕ, УПРАЖНЕНО ВЪРХУ МАЙКА МИ И БРАТ МИ, ТАКА И ЗА ПРОТИВОЗАКОННО ИЗЗЕМВАНЕ НА ЦЕННИ ВЕЩИ,

СА БИЛИ НЕВЕРНИ И ГОЛОСЛОВНИ,

А ТОВА СЕ БИЛО ПОТВЪРЖДАВАЛО ОТ ФАКТА, ЧЕ САМИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРЛНОСТ НЕ СА БИЛИ ПРОТОКОЛИРАЛИ НАЛИЧИЕТО НА ТАКИВА ФАКТИ.

Тук и сега държа изрично да отбележа:

*че по времето, когато на 03 Декември 1989 г. аз бях поставил искането за разследване на визираните от мен престъпни факти и обстоятелства, имах високопоставения за онова време статус на един от най-активните и най-радикалните участници в т. нар. Национална политическа „Кръгла маса“; и

*че по времето, когато на 22 Януари 1991 г. визираният военен прокурор е издал своето пределно откровено нагло и репресивно Постановление аз вече съм бил имал официалният восокопоставен статус на Депутат във Великото Народно събрание (т.е. сенатор), лидер на парламентарно представена политическа партия, лидер на Съюз на юристите-демократи и член на Българския Хелзински комитет.

Изтъквам тези факти, за да попитам: след като по онова време самият аз не съм бил могъл да получа легитимно правосъдие, ДАЛИ СА БИЛИ МОГЛИ ДА ПОЛУЧАТ ЛЕГИТИМНО ПРАВОСЪДИЕ ДРУГИТЕ ЖЕРТВИ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ РЕПРЕСИИ, които не са били имали такъв восокопоставен статис?

При това следва да бъде отбелязан и фактът, че това Постановление на визирания високопоставен военен прокурор е било издадено само ДЕВЕТ МЕСЕЦИ, след като Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд официално е било постановило,

че абсолютно всички оперативни мероприятия на специалните слежби, абсолютно всички прокурорски и съдебни процедури срещу мен и моите близки СА БИЛИ АБСОЛЮТНО ПРОТИВОЗАКОННИ.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От с.2 на приложените доказателства е видно, че на 27 Май 1991 г. съм бил изпратил телеграма до Министъра на вътрешните работи (текстът на която е бил публикуван и в брой 61 на в-к „Нов ден“), а на 17 Юни 1991 г. съм регистрирал в офиса на Главния прокурор текст (който е публикуван на с.313 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност“) съгласно който:

►служителят на уж бившата Държавна сигурност в Михайловград офицерът Йошев е бил издирвал хора, които биха имали лични основания да извършат физическо посегателство върху мен и им е давал надеждата, че ако направят това, няма да бъдат наказани;

►полковникът от Държавна сигурност в Михайловград Лазов е бил поощрил едно лице да извърши техническа повреда на леката кола, с която пътувам;

►съм поискал да бъдат снети показанията на визираните служители на МВР.

По повод и във връзка с това уточнявам, че:

***въпреки неколкократните ми настоявания да ми бъде отговорено, до днес все още не ми е отговорено;

***впоследствие по абсолютно недвусмислен начин съм установил, че визираните двама служители на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическото МВР са били ЧАСТ ОТ СЪСТАВА НА РЕГИОНАЛНИЯ СПЕЦИАЛЕН ЕКИП НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА МВР,

КОЙТО ЕКИП Е ИЗВЪРШВАЛ секретни оперативни мероприятия, насочени срещу брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима, в резултат на които именно оперативни мероприятия е била обезпечена техната скоротечна и изкуствено предизвикана смърт.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От с.4-20 и с.187-214 на приложените доказателства е видно, че на 31 Октомври 1995 г. съм бил депозирал в офиса на Главния прокурор (както и в офисите на Западните посланици в София и българските медии) изключително обширен текст (който е публикуван на с.498-513 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Том 2“).

Във визирания обширен текст ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО съм акцентирал върху следните пунктове или факти и обстоятелства:

►че през изтеклите няколко години, макар и привидно като парадокс, но всъщност напълно дълбоко закономерно е изпъкнал фактът, че в системата на Главната прокуратура е била формирана Следствено-прокурорска група, чийто Главен координатор е не кой да е, а именно Димитър Христов Иванов - последният високопоставен началник на най-зловещия отдел на комунистическата Държавна сигурност; че тази именно ситуация фактически разкрива факта, че съвсем неслучайно за Главен координатор на разследванията на престъпленията на комунистическия режим е бил назначен именно онзи, който е бил и Главен координатор на самото планиране, организирне, обезпечаване и извършване на същите тези престъпления;

►че венец на всичко това е ситуацията, при която същото това лице, вече в качеството си на вицебос на най-мощната мафиотска организация „Мултигруп“, на специална пресконференция, проведена на 27 Юли 1995 г., откровено и нагло е било заявило, че именно специалистите от ръководената от него Мафия са били разработили специална План-Програма за стратегическата и тактическата дейност (работа) на Министерството на вътрешните работи, и че това Министерство вече отдавна извършва цялостната си дейност при най-стриктно спазване на предписанията на визираната План-Програма;

►че визираният факт съвсем не разкрива „възкръсване“ и „възстановяване“ на структурите и ролята на КГБ и ДС, а просто свидетелствава, че КГБ и ДС никога не са умирали и поради това не могат да възкръсват; и че именно времето на управлението на създадената от тях фалшива опозиция има характера на „златен век“ за тези служби, има характера на време на пълна приватизация от Мафията не само на държавните служби, но и на самата държава и на цялото общество;

►че един от многото резултати от този именно процес на тоталното господство на Мафията е фактът, че досега няма нито един случай на завършено разследване и осъждане на виновните участници в масовите и индивидуалните престъпни посегателства върху българските граждани;

►че един от многото резултати от този именно процес на тоталното господство на Мафията е фактът, че същата тази Мафия, която много добре знае, че не съществува механизъм, който да може да ме спре да търся истината за престъпленията на комунизма и за превръщането на тази истина в „съдебна истина“, Е ПРЕДПРИЕЛА КОНТРАСТРАТЕГИЯ, НАСОЧЕНА КЪМ ФИЗИЧЕСКО ЛИКВИДИРАНЕ НА ВСИЧКИТЕ МИ БЛИЗКИ РОДНИНИ и сплашване на всичките ми политически привърженици и помощници;

►че когато през Май 1983 г. на излизане от посолството на Франция съм бил арестуван, два часа след арестуването ми в дома на родителите ми е бил извършен обиск, при който не е било намерено абсолютно нищо противозаконно, но който обиск е бил довел до това, че баба ми Петкана (майката на баща ми) веднага получила мозъчен кръвоизлив, три дни повтаряла само моето име, а на четвъртия е било погребението й; ***тъй като обвинението ми в тероризъм върху посолството и противодържавна дейност срещу България бе останало абсолютно недоказано, след два месеци бях освободен; ***в посоченото изложение изрично и ясно съм написал: „Питам Ви, господин Главен прокурор, смъртта на баба ми Петкана не е ли резултат от действията на Държавна сигурност? Не следва ли служителите на Държавна сигурност да носят отговорност като убийци? Многократно съм задавал този въпрос на Вашите предшественици, но отговор не съм получил. Задавал съм го поне няколко пъти и на Вас, но и от Вас не съм получил никакъв отговор. (…) във всички случаи не е имало престъпление от моя страна, а е имало престъпление само и единствено от страна на Държавна сигурност против мен и моите близки, включително и убийството на баба ми“;

►че когато през Май 1984 г. бях отново арестуван, родителите ми, вече поучени от случката с баба ми, са казали на дядо ми Янко (бащата на баща ми), че съм на работа в чужбина; но две години по-късно хората от селото разказали на дядо ми, че за мен се говори много по радио „Свободна Европа“, и така той научил истината, пожелал да ме види в затвора, а седем дни след посещението му в затвора в Пазарджик е бил погребан; в текста на посоченото изложение изрично и ясно съм написал: тъй като след шест години пребиваване в затвора Общото събрание на Върховния съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства, а отделно от това и преди това бях реалибитиран, „Питам Ви, господин Главен Прокурор, смъртта на дядо ми Янко не е ли резултат от престъпната дейност на Държавна сигурност? И не сте ли именно Вие този, който трябва и е длъжен съгласно закона да образува наказателно разследване и да обезпечи осъждането на служителите на Държавна сигурност, виновни за смъртта на дядо ми?“;

►че докато бях в затвора, бях подложен на изключително жестоки и напълно нечовешки мъчения и издевателства, извършвани под прякото ръководство на затворническите началници и преди всичко на онези от тях, които бяха едновременно с това и служители на Държавна сигурност; ***че в затвора получих заболяване, наречено ФЕОХРОМОЦИТОМ, представляващо тумор на надбъбречната жлеза; ***че по настояване на родителите ми и най-вече на Посолството на САЩ Главна прокуратура е била разпоредила да ми бъдат извършени медицински изследвания, които завършиха с това, че бе съставена епикриза, в която бяха описани именно симптомите, които са характерни за заболяването феохромоцитом, но които симптоми бяха нагло обяснени като „психологическа декомпенсация, резултат от много години затвор“; ***после, само четири месеци след освобождаването ми от затвора лекарите в Мюнхен, Германия, диагностицираха именно наличието на феохромоцитом; ***че лекарите, които ме оперираха бяха абсолютно категорични, че заболяването е резултат именно от факта на пребиваването ми в затвора (т.е. че ако не съм бил поставен в условията на затвора никога не съм цял да имам такова заболяване!!!), при което изказаха и предположението, че съществува изключително висока степен на вероятност заболяването да е резултат от репресивно обработване със специални химически вещества.

►в текста на визираното мое изложение от 31 Октомври 1995 г. съм записал:

*че само преди три дни, на 27 Октомври 1995 г., съм посетил канцеларията на Втора хирургия на Медицинската академия в София и съм поискал да ми предоставят медицинската документация относно лечението и оперативните мерки, извършени на брат ми Камен Николов Янков;

*че внезапно влезлият в офиса д-р Димитър Трифонов взе папката и в мое присъствие и в присъствието на двете служителки на канцеларията, в 11 часа и 45 минути на 27 Октомври 1995 г. „състави“ или „написа“ т.нар. „оперативен протокол“ за операцията, която е била извършена на 10 Януари 1991 г.;

*че МАКАР И ДА БЯХ ОБЕЩАЛ ДА ВЪРНА ОРИГИНАЛНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ, СЛЕД КАТО СИ НАПРАВЯ КСЕРОКС-КОПИЕ, АЗ НЕ Я ВЪРНАХ, ТЪЙ КАТО СЧЕТОХ, ЧЕ В ТЕЗИ ДОКУМЕНТИ СЕ СЪДЪРЖАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ БРАТ МИ Е БИЛ УБИТ, И ЧЕ ТОВА Е СТАНАЛО С УЧАСТИЕТО НА ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, ДЕЙСТВУВАЩО ВЕЧЕ КАТО МУЛТИМАФИЯм

*че от медицинската документация е видно, че брат ми е бил постъпил във Втора хирургия на Медицинската академия на 04 Януари 1991 г. и е бил изписан на 18 Януари 1991 г.; *че престоят му е бил точно 15 дни; *че през това време са му били направени редица медицински изследвания, резултатите от които са били отбелязани във въпросната документация; *че абсолютно всички показатели сочат, че всички органи са били абсолютно здрави; *че единствено жлъчният мехур е бил опериран, тъй като е бил пълен със жлъчни камъни;

*че на 18 Януари 1991 г. брат ми е бил изписан, като в документацията изрично и ясно е било написано следното: „Болният е в добро общо състояние, без оплаквания. Рана спокойна. Изписва се“.

►в текста на визираното мое изложение от 31 Октомври 1995 г. съм записал: „Настоявам да назначите съдебно-медицинска експертиза за произнасяне“.

►в текста на визираното мое изложение от 31 Октомври 1995 г. съм записал, че от медицинската документация, и по-точно от епикризата, подписана от доцент д-р Венко Младенов, е видно,

че след това, само след един месец и половина, на 09 Март 1991 г., брат ми е постъпил в Първа хирургия на Медицинската академия, където е престоял до 27 Април 1991 г., И ЧЕ ОЩЕ ПРИ ПОСТЪПВАНЕТО МУ Е БИЛО КОНСТАТИРАНО НАЛИЧИЕ НА СИЛНО РАЗВИТИ И РАЗПРЪСНАТИ МЕТАСТАЗИ НА РАК;

*в същата (подписаната от доц. д-р Венко Младенов) епикриза е записано, че преди това брат ми е бил приет в общинската болница в Михайловград, откъдето е преведен в Медицинската академия в София.

►в текста на визираното мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и пределно ясно съм записал:

„Съпоставете фактите:

на 18 Януари 1991 г. брат ми е бил в състояние, при което са липсвали каквито и да е било симптоми за каквото и да е било заболяване, а само един месец и половина по-късно той вече е приет със силно резпространени метастази на рак, като преди това е бил приет и в провинциалната болница, където не се знае какво точно са били констатирали, тъй като … съпругата на брат ми Маргарита Йорданова още тогава е била предоставила епекризата на милицията, откъдето са й били поискали тя да им предостави епикризата.

Защи ли милицията се е интересувала от това?

Следствието да отговори на този въпрос.

Пак на милицията Маргарита Йорданова е била предоставила и епикризата, издадена от Втора хирургия на Медицинската академия в София за извършената операция на жлъчния мехур.

Любопитно е, че още през 1991 г. след смъртта на брат ми, когато аз поисках от съпругата на брат ми да ми предостави оставените в дома на брат ми епикризи и тя ми заяви, че са ги били взели от милицията,

наскоро след това тя обяви жестока война срещу родителите ми и срещу мен, в която война аз не пожелах да участвувам, но която завърши със смъртта на баща ми.

И най-любопитното е, че Маргарита Йорданова действително се ползуваше от покровителството на служители на полицията в гр. Монтана и на районния прокурор Тошко Тошев.

Тази нейна война още тогава услужливо бе подета от няколко служещи на мафията вестници,

а Министерството на вътрешните работи и до днес все още не ми е отговорило какво е търсел в жилището ми в София (точно по същото време – по време на войната срещу баща ми, майка ми и мен!!!) един от служителите на това Министерство, внезапно заварен от мен на самото място на 06 Август 1992 г.“.

►в текста на визираното мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и пределно ясно съм записал:

„Моето изрично и категорично твърдение, господин Главен прокурор, е че непосредствено след първата операция брат ми е бил изкуствено заразен, за да бъде убит,

и че това е извършено именно от бивши служители на Държавна сигурност, действуващи вече като Мафия. Твърде много са фактите и съображенията ми, подкрепящи това мое твърдение, но тук ще се огранича само до някои от тях.“;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в следващите редове на посоченото мое изложение изрично и пределно ясно съм написал, че след като брат ми вече бе погребан, в качеството ми на депутат във Великото Народно събрание получих благоволението на военен прокурор от Прокуратурата на въоръжените сили, който ми предостави папка от едно строго секретно разследване на Прокуратурата, от което е видно, че в системата на Онкологичния институт в София (т. нар. Ракова болница) е имало активно действуваща лаборатория, ръководена от лекар-офицер от Пето управление на Държавна сигурност, който, впрочем, е ръководел още две други лаборатарии, като и трите лаборатории са се били намирали на пряко подчинение на генерал Иван Горинов, който пък е бил ръководител на специална група за изпълнение на секретни поръчки на Политбюро на БКП. И че в тези три лаборатории са били извършвани експерименти с т. нар. цитостацици и цитостимулатори, използувани както за спиране на растежа на раковите клетки (т.е. като лекарство), така и за стимулиране на растежа на раковите клетки (т.е. като оръжие за поразяване на противници;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в следващите редове на посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и пределно ясно съм посочил, че във визираната строго секретна папка е записано, че по оперативни данни на Военното разузнаване Прокуратурата на въоръжените сили е била предприела секретно разследване относно причините за смъртта на прокурора от Главната прокуратура Петър Дончев и на прокурора от Софийската градска прокуратура Любомир Цанков, които – и двамата – са били починали от мощни инфаркти, и двамата са били отговаряли за режима на затворниците в затворите и за изпълнението на смъртните присъди; и двамата са били разрешавали да бъдат използувани затворници, върху които визираните три лаборатории да извършват своите експерименти относно използуването на определени препарати като лекарства и като оръжие за поразяване на противника; и че иначе мълчаливият началник на УБО при ДС генерал Илия Кашев, който е бил една от най-ключовите фигури в тези експерименти, съвсем неслучайно се бе самоубил или го бяха самоубили именно когато се заговори за „гласност“ и беше нужно устата му да бъде затворена завинаги;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в следващите редове на посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и пределно ясно съм посочил, че относно визираната престъна дейност на специалните служби съществуват още много други преки и косвени доказателства, към които спадат както прокурорските (напр. изричното публично признание на Софийския градски прокурор Нестор Несторов), така и медийните разкрития, свързани с извършения в края на 1992 г. опит за химико-медикаментозно покушение върху самия Директор на Националната разузнавателна (т.е. шпионска) служба генерал Бриго Аспарухов и говорителя на Президента Валентин Стоянов;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в следващите редове на посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и пределно ясно съм написал, че

аз никога няма да спра да искам достъп до секретните материали на бившата и на сегашната Държавна сигурност,

тъй като там е скрита не само истината за моето жестоко репресиране, не само истината за жестокото реприсиране на членовете на моето семейство, но и най-вече истината за четири гроба – на баба ми, на дядо ми, на брат ми и на баща ми;

и защото за мен е пределно ясно, че убийците са именно от Държавна сигурност;

и че аз настоявам за неограничен достъп до архивите на МВР, за да разследвам секретните операции против мен и членовете на семейството ми; и макар, че ми е пределно ясно, че тези материали са били „прецизно съставени и още по-прецизно ограбени“, все пак съм убеден, че в тях се намират и могат да бъдат намерени нишките на престъпността на тайните служби,

и че разкриването и достъпът ми до тези секретни архиви е и ключът към намирането на преките доказателства за смъртта на брат ми;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в следващите редове на посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и пределно ясно съм написал, че когато само няколко дни преди това – на 27 Октомври 1995 г. – получих медицинската документация от архива на Втора хирургия на Медицинската академия, секретарката на отделението ми е била обърнала внимание върху обстоятелството, че е възможно част от материалите да липсват, защото още по времето на лечението на брат ми някакъв лекар от арабските държави бил проявявал специален научен интерес към заболяването на брат ми;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и категорично съм написал текста: „Настоявам да се разпита въпросната секретарка и да се уточни кой е този лекар-арабин и какъв е бил неговият специален научен интерес към брат ми“;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и категорично съм написал текста, че разсъжденията ми относно ролята на мистериозния арабин „придобиват особена убедителност и при отчитането на ноторно известния факт, че КГБ и българската Държавна сигурност са поддържали специални приоритетни отношения на сътрудничество с терористичните арабски организации, и че много от арабските терористи са били обучавани в България, а част от българските специалисти по тероризъм са преминали през школите в арабския свят. Така че категорично настоявам за разследвания в тази насока“.

Във връзка с това ТУК И СЕГА ИЗРИЧНО ПОСОЧВАМ КАТЕГОРИЧНО УСТАНОВЕНИЯ ОТ МЕН ФАКТ, ЧЕ ЛЕКАРЯТ, КОЙТО БЕ ИЗВЪРШИЛ ОПЕРАЦИЯТА НА БРАТ МИ – д-р Димитър Трифонов – Е БИЛ НЕ САМО ОФИЦЕР ЗА СЕКРЕТНИ ПОРЪЧКИ ПРИ ДВЕ ОТ УПРАВЛЕНЯТА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, НО И Е БИЛ ПРЕМИНАЛ СПЕЦИАЛЕН ПРАКТИЧЕСКИ КУРС НА ТЕРОРИСТИЧНО МЕДИЦИНСКО ОБУЧЕНИЕ ИМЕННО В АРАБСКИТЕ СТРАНИ;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и категорично съм написал текста:

*че съветската КГБ и българската ДС винаги са били използували жилището на политическите си противници като инструмент за шантаж и икономически натиск и репресии чрез институцията на конфискациите;

*че още като студент съм знаел, че рано или късно начинът ми на мислене ще ме доведе до конфликт с властите, а те пък ще направят всичко възможно да конфискуват жилището, което бих имал;

*че именно поради това съм правел всичко възможно от една страна брат ми да стои встрани от моите политически пристрастия, а от друга страна чрез пари и труд да му помагам той да има жилище, което формално и документално да е негова лична собственост, но практически част от това жилище да бъде моя фактическа собственост, като целта ми е била по този начин да лиша властите от възможността да приложат към мен репресивната мярка „конфискация на жилището“;

*че Държавна сигурност, обаче, превъзходно е била знаела за тази моя стратегия, и тъй като когато бях арестуван единственото, което можеше да ми конфискува, бе въздухът, който дишам, полковниците от ДС Чавдар Новански и Петър Бъчваров направиха солиден опит да конфискуват жилището на брат ми по обвинение, че той ми го е бил предоставил като щаб на ръководената от мен противодържавна организация;

*че след като този им опит за конфискация на жилището бе неуспешен, офицерите от ДС, обаче, за да постигнат същия ефект просто променили стратегията си: те просто изпратили при брат ми една отдавна преди това вербувана и работеща за тях жена – Маргарита Йорданова - , която почти веднага след документално сключения брак влязла в жесток конфликт с брат ми, а после и с баща ми, с майка ми и с мен, като в това си поведение просто е била виждала не само удовлетворяване на претенциите на нейните манипулатори от ДС, но и удовлетворяване на собствените си желания и претенции за лесен и луксозен живот;

*впрочем, записал съм, че далеч преди да бъде внедрена при брат ми, визираната Маргарита Йорданова е била вербувана от криминалните ченгета и използувана като доносник по криминални казуси;

*че веднага след раждането на дъщеря му Яница брат ми е бил поставен в условията на жесток ежедневен психологически тормоз от визираната Маргарита Йорданова;

*че тъй като през това време аз съм бил в затвора, а майка ми и баща ми редовно са посещавали посолството на САЩ и там са разговаряли с официални представители на това посолство, брат ми, баща ми и майка ми скоро констатирали, че всичко, което се говори у дома ни, веднага става достояние на Държавна сигурност;

*че брат ми веднага е бил предприел както фактическа, така и официална правна процедура за развод,

но … служител на МВР Михайловград веднага посетил родителите ми, на които им било „разяснено“,

че след развода си брат ми просто ще бъде прогонен от жилището, тъй като то ще бъде предоставено на съпругата му, която да живее в жилището с детето на брат ми и с нейното дете от първия й брак; и че дори нещо повече –тъй като аз се намирам в затвора, а брат ми ще бъде лишен от жилището си, той, освен това, ще бъде интерниран някъде далеч в концлагер по строителните обекти, така, както самият аз, след развода ми и след уволнението ми от БАН и СУ, преди арестуването ми, съм бил интерниран в концлагер в химическите заводи в град Девня, Варненско;

и че така брат ми е бил принуден да отложи развода си;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и категорично съм написал текста, че от момента, от който брат ми отложил развода си (а аз съм се намирал в затвора!), животът му станал още по-непоносим; че по странно стечение на обстоятелствата в същото това време визираната Маргарита Йорданова била постъпила на работа в магизин за селскостопански отрови, и точно по същото време брат ми получил жестоко каменно наслояване в бъбреците си, поради което и попаднал в болницата за посоченото по-горе „обичайно“ или „рутинно“ опериране;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и категорично съм написал текста, че веднага след смъртта на брат ми Маргарита Йорданова била предприела изключително умело обезпечени от местната полиция и местната прокуратура изключително жестоки акции против баща ми и против мен, но че поради съображения, че точно по същото това време съм бил действуващ политик (лидер на политическа партия и депутат) аз съм бил предпочел да не участвувам в официалния конфликт и да оставя на прицела само баща ми, в пряк или непосредствен резултат на които баща ми наскоро след това получи раково заболяване и почина;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и категорично съм написал текста, че след смъртта на баща ми майка ми устрои специален семеен ритуал,

при който ме помоли публично да оповестя нейната декларация, че няма абсолютно никакво намерение да участвува в тези дирижирани от специалните служби жестоки провокации, че няма абсолютно никакво намерение да претендира за полагащия й се съгласно закона дял от имуществото като наследница на починалия си син, че желае всичкото имущество на починалия й син да остане за неговата дъщеря,

НО ЧЕ ЖЕЛАЕ РАНО ИЛИ КЪСНО ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО РАЗСЛЕДВАНЕ ПРОТИВ МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА ЗА ПОДОЗРЕНИЕТО ЗА НЕЙНОТО СЪУЧАСТИЕ В ОПЕРАТИВНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И НАЙ-ВЕЧЕ В УБИЙСТВОТО НА КАМЕН, КАКТО И ЧЕ ЖЕЛАЕ КОГАТО ДЕТЕТО НА БРАТ МИ ПОРАСНЕ, ДА НАУЧИ ЖЕСТОКАТА ИСТИНА ЗА СМЪРТТА НА БАЩА СИ И ЗА АГЕНТ-ПРОВОКАТОРСКАТА РОЛЯ НА МАЙКА Й В УСЛУГА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И НА МАФИЯТА;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и категорично съм написал текста, че самият аз декларирам, че нямам абсолютно никакви претенции към строеният с много лично мои пари и много лично мой труд апартамент на брат ми и оставените в него скъпи мои научни книги и други вещи, и че желая всичкото това да остане за детето на починалия ми брат; че като брат, обаче, аз не мога и никога няма да простя на онези, които са тормозели брат ми, и на онези, които са участвували в неговото убийство;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и категорично съм написал текста, че лично аз (също като майка ми) считам, че детето на починалия ми брат, Яница Каменова Янкова, трябва един ден да научи жестоката истина (за ролята на найната майка!!!), защото от кошмарите на комунизма може да се излезе само когато децата поискат от родителите си отговорност за участието им в зловещите събития;

„Така че, господин Главен прокурор, ние с майка ми нямаме абсолютно никакви вещни и имотни претенции и съображения, когато предявяваме искането за разследване против снаха ни, съпругата на моя починал брат Камен Николов Янков. Ние само искаме да разкрием истината за нея:

*това, че тя е служела като агент-провокатор на Държавна сигурност;

*това, че тя се е отнасяла изключително жестоко към съпруга си Камен Янков;

*това, че тя е допринесла за неговата смърт или пряко (…), или косвено, чрез непоносимия ад, който му е създавала;

*това, че брат ми е имал намерението да се отърве от нея, но че механизмите на комунистическата власт са го били принудили да отстъпи, и че именно това негово временно отстъпление се е било оказало катастрофално за него.“;

►обръщам специално внимание на обстоятелството, че в ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ В посоченото мое изложение от 31 Октомври 1995 г. изрично и категорично съм написал текста:

„Господин Главен прокурор, описах Ви две основни и взаимнодопълващи се тези (гледища) относно смъртта на брат ми Камен Николов Янков,

и необходимостта да се напровш розследване зо убийство.

Главният престъпник в този престъпен механизъм е бившият началник на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност и днешен ръководител на мафията Димитър Христов Иванов.

Останалите са в една или друга степен в обезпечена от него сянка, която ще се разсее веднага щом се отворят дисиетата на МВР“.

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

От с.20 и с.214 на приложените доказателства е видно, че на 14 Ноември 1995 г. прокурор Л. Бончева от Главната прокуратура е била „върнала“ преписката на Софийската градска прокуратура; и че само няколко дни след това, на 20 Ноември 1995 г., Заместник-Софийският градски прокурор Бл. Блажев е издал „Постановление за отказ да се образува предварително производство“.

При това специално внимание заслужава фактът, че в Постановлението на Софийския градски прокурор е обърнато внимавие на обстоятелството, че моята иначе напълно единна като книжно тяло жалба, с която съм поискал разследване, вече е била изкуствено и противоправно разделена на две части, като едната част е била възложена на Военната прокуратура, а другата – на Софийската градска прокуратура.

Специално внимание заслужава фактът, че в Постановлението на Софийския градски прокурор е обърнато внимание на обстоятелството, че това „разделяне“ на казуса е неоснователно, тъй като задачите, които са били възложени за разследване от Софийската градска прокуратура, всъщност, поради своята съдържателна същност, също така подлежат на разследване именно от Военната прокуратура, а не от Софийската градска прокуратура.

Следователно, специално внимание заслужава фактът, че прокурорът от Главна прокуратура С ПРЕСТЪПЕН ПРЕДУМИСЪЛ И В ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ Е БИЛ ИЗВЪРШИЛ ВИЗИРАНОТО РАЗДРОБЯВАНЕ НА КАЗУСА, за да може по този начин да даде възможност за неговото (на казуса) „отстрелване“ и … обезпечаване на пълна безотговорност за престъпниците.

*************

Шесто уточнение по съществото на казуса:

От с.22-24 и с.215-216 на приложените доказателства е видно, че на 07 Септември 1996 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, както и в офиса на Министъра на правосъдието и на членовете на Висшия съдебен съвет, а също така и на Западните посланици в София и българските медии специален текст; който текст, освен това, е бил публикуван в Бюлетина на БТА, Пресслужба „Куриер“, брой 112 (1667) от 13 Сеп тември 1996 г.

Така, във визирания текст съм посочил: *че преди 10 (десет) месеци съм изпратил на Главния прокурор обширно изложение с искане за разследване на фактите относно смъртта на брат ми Камен Николов Янков; *че изрично и ясно съм обвинил като виновник за тази смърт бившия началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Христов Иванов; *и че съм посочил и останалите участници в убийството, които са действували като обезпечена от него зловеща сянка.

Посочил съм, също така, че искането ми за разследване е било изпращано на Софийска градска прокуратура, откъдето пък са отказали да извършат разследване, като са се обосновали, че извършването на такова разследване не е от тяхна компетентност, тъй като е от компетентността на Прокуратурата на въоръжените сили.

Посочил съм, също така, че на 12 Декември 1995 г. отдел „Следствен“ при Главна прокуратура е изпратил „по компетентност“ искането ми за разследване на Прокуратурата на въоръжените сили; и че оттогава нямам абсолютно никакъв отговор; и че настоявам за отговор.

*************

Седмо уточнение по съществото на казуса:

От с.24 на приложените доказателства е видно, че на 10 Септември 1996 г. във в-к „24 часа“, брой 248 (1840) е публикувано кратко съобщение, текста на което гласи: „Янко Янков се жалва на Татарчев и медиите. Шефът на Партия Либерален Конгрес чакал 10 месеци разследване за смъртта на брат си Камен Янков. Столичната прокуратура отказала да образува дело, защото Янко Янков обвинявал бивши служители на ДС и това било за Военната прокуратура“.

*************

Осмо уточнение по съществото на казуса:

От с.25-29 и с.217-218 на приложените доказателства е видно, че на 25 Септември 1996 г. аз съм депозирал в офиса на Главния прокурор, както и в офисите на Министъра на правосъдието, на членовете на Висшия съдебен съвет, на Президента, на Министър-Председателя, на Западните посланици в София и българските медии специален текст; който текст, впрочем, е бил публикуван и в Бюлетина на БТА, Пресслужба „Куриер“, брой 118 (1673) от 04 Октомври 1996 г.

В този текст изрично и ясно съм написал: *че на 31 Октомври миналата година съм поисал разследване на обстоятелствата около смъртта на брат ми Камен Николов Янков; *че тъй като Прокуратурата на въоръжените сили въобще не ми е отговорила, на 07 Септември 1996 г. съм поискал да получа спешен отговор; *че тъй като това ми искане е било публикувано в Бюлетин на БТА и във в-к „24 часа“, това публично медийно обстоятелство е било мотивирало военния прокурор полковник Цеко Йорданов да ме покани в кабинета си, където ми е показал папката, от която е видно, че всичките приложения на доказателствата просто липсват от папаката.

В този текст изрично и ясно съм написал: *че в случая става дума за престъпление, извършено от служители на прокуратурата, изразяващо се в унищожаване на докозателства за съществуването на престъпление и в престъпен отказ за разследване на извършено престъпление; *че папката е била в пределите на разпоредителната власт на прокурорите Л. Бончева, Бл. Блажев и полковник Пендаров; *че специално за Бл. Блажев разполагам с доказателства, че той само формално е прокурор, докато всъщност е частен служител на Мафията и дейността му в прокуратурата е поставена изцяло и безусловно в услуга на Мафията; *че военният прокурор полковник Пендаров е един от прокурорите, които са обезпечавали извършването от Държавна сигурност на всичките жестоки издевателства над мен докато съм се намирал в затвора и лично е извършвал чудовищни фалшификации на фактите, свързани с моето пребиваване в затвора, и че според мен той е най-вероятният извършител на унищожаването на визираните доказателства.

В този текст изрично и ясно съм написал, че настоявам да се осъществи отделно разследване, при което да бъде открит прокурорът, който е унищожил визираните медицински доказателства относно смъртта на брат ми; както и да се извърши разследване относно моята теза, че смъртта на брат ми е била предизвикана от Държавна сигурност и от Мафията.

*************

Девето уточнение по съществото на казуса:

От с.29 и с.219 на приложените доказателства е видно, че на 27 Септември 1996 г. във в-к „24 часа“, брой 265 (1857) е била публикувана редакционна статия, озаглавена „Прокурори уличени в престъпление с документи“. В статията е посочено, че след като съм поискал разследване на обстоятелствата относно смъртта на брат ми Камен Николов Янков, съм констатирал, че приложените от мен доказателства са изчезнали от папката на прокуратурата.

*************

Десето уточнение по съществото на казуса:

От с. 30-40 на приложените доказателства е видно, че на 27 Януари 1997 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, и на още няколко публични и медийни адреси специален текст, в който съм посочил редица документално доказани факти, от които е видно, че българската държава, и в частност специалните служби на българската държава, са били активно организационно и оперативно ангажирани в сферата на експерименталните изследванията и практическото използуване на възможностите за използуване на определени химически, фармацевтични и медакаментазни субстанции и методи като оръжие за поразяване, елиминирване и ликвидирване на реалните или потенциалните политически протовници на системата.

В съшото изложение съм посочил, че вече отдавна съм сезирал Прокуратурата за наличието на достатъчни факти и доказателства, обосноваващи тезата, че смъртта на моя брат Камен Николов Янков е резултат от прилагането на именно такъв престъпен подход на елиминиране.

Накрая на изложението изрично и ясно съм написал, че настоявам да получа отговор, който да е съобразен с фактите, законите и нормалната логика.

*************

Единадесето уточнение по съществото на казуса:

От с.41-42 и с.286 на приложените доказателства е видно, че на 08 Юли 1998 г. и на 13 Юли 1998 г. съм получил два отделни официални документи, издадени от Комисията при МВР по закона за достъп до документите на Държавна сигурност, от които документи е видно,

че по времето, когато аз съм се намирал в затвора като невинно осъден,

брат ми Камен Николов Янков е бил обект на извършвани спрямо него строго секретни оперативни мероприятия.

От същите документи е видно, че по някакво странно стечение на фактите и обстоятелствата

строго секретното дело,

което е съдържало документалния масив относно прилаганите спрямо брат ми секретни оперативни мероприятия,

е било унищожено точно по времето, по което вече лекарите са били констатирали, че дните на останалия живот на брат ми са преброени и че той в скоро време ще умре.

*************

Дванадесето уточнение по съществото на казуса:

От с.43-55 на приложените доказателства е видно, че на 15 Юли 1998 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на Министъра на вътрешните работи и на западните посланици в София специален текст, в който съм посочил, че след като на 15 Май 1998 г. официално съм поискал достъп до документите на Държавна сигурност, като съм предявил четири основни искания;

на 22 Май 1998 г. съм получил устен отговор, че в качеството ми на брат нямам правото да получавам каквито и да било сведения относно починалия ми брат Камен Николов Янков, тъй като такова право била имала само съпругата му; за която, впрочем, семейството ни отдавна разполага с категорични лични доказателства, че е била вербувана от Държавна сигурност и е била използувана против него (против брат ми, нейният съпруг) и против родителите ми, докато аз бях в затвора и докато те заради мен често пъти са посещавали посолството на САЩ в София.

В текста на това мое изложение от 15 Юли 1998 г. съм посочил, че на визираното служебно лице от Министерството на вътрешните работи съм заявил,

че те прекалават с гаврите си над жертвите на уж вече бившата Държавна сигурност,

и че те дори и да не признават правото ми на достъп до документите на брат ми в качеството ми на негов брат,

все пак няма да могат да елиминират факта, че нашите родители – баща ни и майка ни – като негови законни наследници имат правото на достъп до тази документация,

и че аз имам правото да бъда както пълномощен представител на двамата ни родители, така и законен наследник на техните права и интереси,

и че следователно като такъв имам точно две други персонални правни основания за достъп до документацията относно брат ми.

*************

Тринадесето уточнение по съществото на казуса:

От с. 56-61 на приложените доказателства е видно, че на 26 Юли 1998 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на Министъра на вътрешните работи и на западните посланици в София специален текст, в който за пореден път съм посочил фактите и обстоятелствата относно това:

*че съм поискал разследване на обстоятелствата, свързани със смъртта на брат ми Камен Николов Янков;

*че от Прокуратурата просто мълчат и не ми дават никакъв отговор;

*че за пореден път отново аз настоявам да получа отговор;

*и че съвсем не е бил случаен фактът, че само няколко месеци след унищожаването на документацията на Държавна сигурност, свързана с брат ми, е бил започнал и фактическият процес на неговото физическо унищожаване, като наскоро след това той е починал.

*************

Четиринадесето уточнение по съществото на казуса:

От с.62-69 на приложените доказателства е видно, че на 15 Август 1998 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на Министъра на вътрешните работи и на западните посланици в София специален текст, в който съм посочил, че от материалите по строго секретно Дело за оперативно разработване (ДОР) с псевдоним „Дракон“ е видно,

че на 11 Януари 1983 г. и на 11 Февруари 1983 г.

началникът на Шесто управление на Държавна сигурлност генерал Петър Стоянов

и заместник-началникът на Шесто управление при Държавна сигурност генерал Антон Мусаков

лично са утвърдили строго секретен „План за провеждане на допълнителни агентурно-оперативни, технически и други мероприятия“, при което третото мероприятие изрично и ясно е формулирано като имащо за цел

да се извърши секретно проникване в апартамента на „обект Камен Николов Янков“,

при което там да бъдат потърсени копия от писма и други материали, предназначени за предоставяне на посолствана на капиталистическите страни,

да „се доизучи“ (този израз свидетелствува, че вече е имало изучаване, но то е било недостътачно!!!) обстановката в апартамента,

и там да бъдат поставени апаратури за подслушване и филмиране,

както и във връзка с това да бъдат възложени специални задачи на един от секретните агенти на ДС.

Впрочем, тук следва да бъде отбелязано, че съгласно текста на Десетото мероприятие същото нещо е било планирано да бъде извършено (и разбира се е било извършено!!!) и в дома на родителите ми в село Клисурица.

*************

Петнадесето уточнение по съществото на казуса:

От с.69-72 на приложените доказателства е видно, че на 17 Август 1998 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на Министъра на вътрешните работи и на западните посланици в София специален текст, в който съм посочил, че

след наскоро предоставения ми достъп до архивни материали на Държавна сигурност съм установил,

че на с.52 на „Строго секретно Лично дело за оперативна разработка (ЛДОР) „Твърдоглавия“ № 2449/1984“ е записано,

че моето ПРЕПОРЪЧАНО ПИСМО от 06 Септември 1983 г., адресирано до Главния прокурор и отнасящо се за искане за разследване на смъртта на баба ми Петкана Цекова Кънчова Е БИЛО ИЗЗЕТО ОТ ПОЩАТА И НЕ Е БИЛО ДОСТАВЕНО НА АДРЕСАТА.

Така, от посоченото доказателство е видно, че:

*когато на 11 Май 1983 г., на излизане от сградата на посолството на Франция, съм бил арестуван, същият ден в дома на родителите ми е бил извършен обиск;

*точно по същото време баба ми Петкана, която се е връщала от работа в лозето, е била посрещната от секретарката на кметството, която й е съобщила за събитието;

*баба ми е получила мозъчен инсулт, престояла е на легло пет дни и на 17 Май 1983 г. е починала;

*после кметът на селото Милчо Иванов, за когото е видно от архивите на ДС, че е бил „Доверено лице на Държавна сигурност“, е съставил документ с неверно съдържание, наречен „Акт за смърт № 3“ от 18 Март 1983 г. (виж с.289), в който в противоречие на медицинската документация (виж с.287-288) е записал като причина за смъртта „старост“;

*накрая на искането ми за разследване съм приложил копията на две медицински удостоверения и копието на акта за смърт, от които е видно, че актът за смърт е „документ с неверно съдържание“, което обстоятелство има характера на престъпление по Наказателния кодекс.

От посоченото мое датирано на 17 Август 1998 г. адресирано до Главния прокурор писмо е видно, че съм поискал да бъде извършено разследване в три направления:

А) да бъде потърсена наказателна отговорност от: *Окръжния прокурор Борис Петков; *началника на Окръжното управление на МВР полковник Илия Шаренков; *оперативния работник от ДС Йордан Василев; както и от други лица;

Б) да бъде потърсена наказателна отговорност от длъжностното лице Милчо Иванов, кмет на селото, за съставения от него официален документ с неверно съдържание относно смъртта на баба ми;

В) да бъде потърсена наказателна отговорност от длъжностните лица, които противозаконно са ме били арестували на посочената дата, с което именно са предизвикали настъпването на редица вредни последици, включително и на инсулта, в резултат на който баба ми е починала.

*************

Шестнадесето уточнение по съществото на казуса:

От с.74-88 на приложените доказателства е видно, че на 17 Септември 1998 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на Министъра на вътрешните работи и на западните посланици в София специален текст, в който съм посочил,

че в качеството ми на депутат във Великото Народно събрание (сенатор) съм имал достъп до строго секретни материали от описа на Прокуратурата на въоръжените сили, и освен това от други източници, и съм констатирал,

че в системата на специалните служби на българската държава са функционирали три секретни лабратории,

в които и чрез които са били извършвани както секретни експерименти, така и секретни оперативни мероприятия, като в качеството на оръжие за поразяване и за физическо елиминиране (умъртвяване, камуфлирано убийство) на определени хора,

са използували редица химически и фармацевтични субстанции

и е било прилагано извършването на определени хирургически (оперативни) и други интервенции,

редица от които са описани в изложението ми с прецизна документалност.

Във визираното мое, датирано на 17 Септември 1998 г. официално писмено изложение обстойно, пространно, изрично и пределно ясно съм записал, че едва след доста сложни перипетии, едва на 27 Октомври 1995 г. съм успял да получа медицинската документация относно прилаганите върху брат ми Камен Николов Янков оперативни интервенции,

след което още на 31 Октомври 1995 г. съм поискал да бъде извършено разследване на смъртта на брат ми, която смърт съм определил като резултат от престъпна злоупатреба с медицината.

Във визираното мое, датирано на 17 Септември 1998 г. официално писмено изложение обстойно, пространно, изрично и пределно ясно съм записал, че по повод и във връзка с моето официално искане за разследване Прокуратурата е била предприела не само брутално престъпно игнориране на моите основателни и законосъобразни искания за разследване, но и е била извършила престъпно унищожаване на документация.

Накрая, в текста на визираното мое, датирано на 17 Септември 1998 г. официално писмено изложение изрично съм поискал да бъде извършено разслдване относно смъртта на брат ми.

*************

Седемнадесето уточнение по съществото на казуса:

От с.89-92 на приложените доказателства е видно, че на 22 Септември 1998 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на Министъра на вътрешните работи и на западните посланици в София специален текст, в който съм декларирал,

че настоявам да бъде извършено пълно разследване на факта на престъпното унищожаване на документацията на Държавна сигурност, отнасяща се за прилаганите против брат ми строго секретни оперативни мероприятия.

Във визирания текст за пореден път изрично и пределно ясно съм актентирал върху факта, че съвсем не е било случайно това, че брат ми е бил физически унищожен съвсем наскоро след унищожаването на намиращите се в Архива на Държавна сигурност документи, свързани с неговото име.

*************

Осемнадесето уточнение по съществото на казуса:

От с.93-94 на приложените доказателства е видно, че на 21 Октомври 1998 г.

военният прокурор от Прокуратурата на въоръжените сили полковник Николай Колев е издал Постановление, с което е разпоредил да бъде извършено разследване на укриването или унищожаването на втория том на строго секретното село за оперативна разработка „Дракон“,

което унищожаване, според изричния текст на Постановлението, „по всяка вероятност е било станало от служители на МВР гр. Монтана“.

Държа да уточня, че с изключително висока степен на вероятност в този именно том се е съдържала документацията относно прилагането на онези оперативни мероприятия върху брат ми, които именно са били довели до неговата смърт.

Впрочем, изрично държа да бъде уточнено, че вероятно съвсем неслучайно, но вероятно и съвсем случайно, визираният военен прокурор полковник Николай Колев, който бе и мой състудент и личен приятел, след това по мое искане издаде още няколко такива постановления, като съвсем наскоро след последното той бе зверски смъртоносно прострелян на улицата недалеч от дома си.

*************

Деветнадесето уточнение по съществото на казуса:

От с.95-101 на приложените доказателства е видно, че на 12 Ноември 1998 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента и на западните посланици в София специален текст, в който съм декларирал,

че отново и непреклонно настоявам за разследване на престъпленията против брат ми Камен Николов Янков,

извършени от комунистическата Държавна сигурност,

безотговорността за които престъпления е обезпечена не само от комунистическата, но и от посткомунистическата прокуратура.

*************

Двадесето уточнение по съществото на казуса:

От с.102-106 на приложените доказателства е видно, че на 17 Декември 1998 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на Министъра на правосъдието и членовете на Висшия съдебен съвет и на западните посланици в София специален текст,

в който за пореден път съм описал редица от обстоятелствата, свързани със смъртта на брат ми Камен Николов Янков и с исканията ми за разследване на неговата смърт;

и за пореден път съм посочил, че по повод и във връзка с тези мои искания за разследване на тази смърт прокуратурата извършва престъпна дейност, насочена към обезпечаване на безотговорност за престъпниците от Държавна сигурност,

но че все пак аз отново и отново настоявам за извършване на разследване.

*************

Двадесет и първо уточнение по съществото на казуса:

От с.107-122 на приложените доказателства е видно, че на 23 Декември 1998 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на Министъра на вътрешните работи, на Директора на Главното управление на архивите и на западните посланици в София специален текст,

в който съм акцентирал върху претенциите ми да получа пълен и неограничен достъп до 29 (двадесет и девет) информационни масиви или отделни досиета на Държавна сигурност,

в голяма част от които несъмнено се съдържат множество описания на престъпните посегателства на ДС върху моите най-близки роднини,

които именно посегателства несъмнено са залегнали в механизма на смъртта на тези хора.

*************

Двадесет и второ уточнение по съществото на казуса:

От с.124-128 на приложените доказателства е видно, че на 13 Юли 1999 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, както и в офисите на Президента, на Централния държавен архив, западните посланици в София и българските медии специален текст,

в който съм акцентирал върху фактите, че:

►през Януари, а после и през Март 1991 г. брат ми Камен Николов Янков е бил постъпил на лечение във Втора и в Първа хирургия на Медицинската академия;

►после, в продължание на почти четири години, от Април 1991 г. до края на Октомври 1995 г. СА БИЛИ АБСОЛЮТНО БЕЗРЕЗУЛТАТНИ ОПИТИТЕ МИ ДА ПОЛУЧА ДОСТЪП ДО МЕДИЦИНСКАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ;

►едва на 27 Октомври 1995 г. съм бил получил достъп до документацията и само след три дни, на 31 Октомври 1995 г.,

съм поискал от Главния прокурор да бъде извършено разследване относно смъртта на брат ми, тъй като от медицинската документация са видни фрапиращи фактки, даващи основание да бъде извършено разследване при хипотеза за убийство, организирано и осъществено от бивши служители и агенти на Държавна сигурност;

►когато през лятото на 1998 г. получих достъп до заведената на моето име архивна документация на Държавна сигурност и поисках да получа такъв достъп и до документацията, която е заведена на името на брат ми,

се сблъсках с поразитиялния факт, че служителите на Министерството на вътрешните работи се опитаха да „обосноват“ „правната теза“, че аз нямам никакво право да се интересувам за брат си и трябва да се откажа от намеренията си да получа каквато и да е информация в това отношение; посочил съм, че според дадените ми от МВР „правни тълкувания“ или „съвети“, от съдбата на брат ми имала правото да се интересува само неговата бивша съпруга, за която родителите ми категорично са знаели, че докато аз съм бил в затвора тя е била агент-провокатор на ДС;

►изрично и ясно съм записал, че считам, че сегашното „демократично“ Министерство на вътрешните работи очевидно прави всичко възможно да скрие многобройните престъпления на бившата Държавна сигурност и на сегашната Червена Мафия, които престъпления са били извършени против брат ми Камен Николов Янков;

►изрично и ясно съм записал, че настоявам да бъде извършено разследване

както на всички обстоятелства относно оперативното разработване на брат ми със строго секретни мероприятия на Държавна сигурност,

така и на всички обстоятелства относно неговата смърт.

*************

Двадесет и трето уточнение по съществото на казуса:

От с.129-135 на приложените доказателства е видно, че на 22 Юли 1999 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, както и в офисите на Президента, на Председателя на Народното събрание, на Министър-Председателя, на западните посланици в София, на Централния държавен архив и на българските медии специален текст, в който съм акцентирал върху фактите, че:

►високопоставените представители на Министерството на вътрешните работи полковник Серафим Стойков и Министър Богомил Бонев, които имат задължението да обезпечат достъп до архивите на Държавна сигурност лъжат по най-нагъл и престъпен начин, като се стараят да скрият престъпленията както на уж бившата Държавна сигурност, така и на сегашната Червена мафия, тъй като те са предани слуги на същите;

►от строго секретен документ, имащ характера на официално писмо, получено във Върховната Касационна прокуратура като подписано и изпратено от Главния секретар на МВР генерал-майор Божидар Попов е видно,

че точно по едно и също време както върху мен в условията на затвора, така и върху брат ми Камен Николов Янков,

са били протичали две отделни и синхронни строго секретни разработки на ДС, след което документацията и по двете разработки е била унищожена;

следва да бъде отбелязано, че точно по същото време както аз, така и брат ми сме били подлагани на смъртоносни въздействия, целта на които е била да получим смъртоносни заболявания и да бъдем унищожени физически.

*************

Двадесет и четвърто уточнение по съществото на казуса:

От с.136-139 на приложените доказателства е видно, че на 10 Октомври 2001 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор и на западните посланици в София специален текст, в който

съм акцентирал върху фактите, свързани с прилагането срещу брат ми на строго секретни оперативни мероприятия, с неговата смърт и с опитите на Министерството на вътрешните работи и на Прокуратурата да скрият извършените престъпни посегателства и да обезпечет безотговорност за престъпниците,

след което изрично и ясно съм записал, че настоявам да бъде извършено разследване на всички факти и обстоятелства.

*************

Двадесет и пето уточнение по съществото на казуса:

От с.140-158 на приложените доказателства е видно, че на 14 Октомври 2001 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор и на западните посланици в София специален текст,

в който съм акцентирал върху голямо множество факти, относящи се за множество престъпления, извършени от служители на Държавна сигурност и от служители на посткомунистическото Министерство на вътрешните работи и посткомунистическите специални служби, част от които престъпления са били извършени против брат ми Камен Николов Янков.

*************

Двадесет и шесто уточнение по съществото на казуса:

От с.160-167 и с.287, с.288 и с.289 на приложените доказателства е видно, че на 18 Декември 2002 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор и на западните посланици в София специален текст, в който съм акцентирал върху фактите:

►свързани със смъртта на баба ми Петкана, която е била получила мозъчен инсулт веднага след като е била узнала за това, че съм бил арестуван, и пет дни по-късно е починала;

►че арестуването ми е било абсолютно противоправно и престъпно, което е видно както от факта, че два месеци по-късно съм бил освободен от ареста, така и от факта, че Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд изрично е признало като неоснователни и противоправни всички извършени против мен следствени и съдебни действия;

►че фактическите виновници за смъртта на баба ми Петкана, или най-точно казано – фактическите убийци на баба ми - са именно служителите на Държавна сигурност,

►че по повод и във връзка с това са били извършени и документни престъпления – съставяне на Смъртен акт, в който са били вписани текстове относно причините за смъртта на баба ми, които текстове са напълно противоречащи на медицинската документация – виж с 165, с.166, с.167, с.287, с.288 и с.289 на приложените доказателства.

*************

Двадесет и седмо уточнение по съществото на казуса:

От с.168-173 на приложените доказателства е видно, че на 21 Февруари 2003 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на Министъра на вътрешните работи, на Министър-Председателя и на западните посланици в София специален текст, в който съм акцентирал върху фактите,

че само десет месеци след като е било унищожено архивното дело на Държавна сигурност, съдържащо описание на прилаганите против брат ми Камен Николов Янков секретни оперативни мероприятия,

при напълно мистериозни обстоятелства е бил унищожен и брат ми.

*************

Двадесет и осмо уточнение по съществото на казуса:

От с.174-178 и с.221-224 на приложените доказателства е видно, че на 02 Юни 2004 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор и на западните посланици в София специален текст,

в който съм акцентирал върху фактите и обстоятелствата, свързани със смъртта на брат ми Камен Николов Янков,

като изрично и ясно съм обосновал тезата,

че той е бил убит от офицери и агенти на комунистическата Държавна сигурност, на посткомунистическите специални държавни служби и на Мафията,

и съм настоял за извършването на разследване.

*************

Двадесет и девето уточнение по съществото на казуса:

От с.225-226 на приложените доказателства е видно, че на 28 Юни 2006 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на западните посланици в София и на Българската телеграфна агенция специален текст,

в който съм акцентирал върху фактите и обстоятелствата, свързани с моето отразено от медиите (в-к „24 часа“ от 27 Септември 1996 г.) искане за разследване на смъртта на брат ми Камен Николов Янков,

като съм обърнал внимание на факта, че става дума за престъпление, извършено от служители на Държавна сигурност.

*************

Тридесето уточнение по съществото на казуса:

От с.227-229 на приложените доказателства е видно, че на 31 Юли 2006 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на западните посланици в София и на Българската телеграфна агенция специален текст,

в който съм акцентирал върху фактите и обстоятелствата, свързани с моите многобройни искания за разследване на обстоятелствата относно обезпечената от служители на Държавна сигурност смърт на брат ми Камен Николов Янков

и относно престъпните дейности, извършвани от специалните служби на българската държава и от прокуратурата и насочени към обезпечаване на пълна безотговорност за убийците.

*************

Тридесет и първо уточнение по съществото на казуса:

От с.230-234 на приложените доказателства е видно, че на 22 Август 2006 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на западните посланици в София и на Българската телеграфна агенция специален текст,

в който съм акцентирал върху фактите и обстоятелствата, свързани с моите многобройни искания за разследване на обстоятелствата и ролята на комунистическата Държавна сигурност, на посткомунистическите специални служби и на посткомунистическата Прокуратура

относно смъртта на баба ми Петкана Цекова Кънчова, дядо ми Янко Димитров Кънчов и брат ми Камен Николов Янков.

*************

Тридесет и второ уточнение по съществото на казуса:

От с.235-238 на приложените доказателства е видно, че на 29 Август 2006 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на западните посланици в София и на Българската телеграфна агенция специален текст,

в който съм акцентирал върху фактите и обстоятелствата, свързани с моите многобройни искания за разследване на фактите и обстоятелствата,

свързани със смъртта на брат ми Камен Николов Янков.

По-специално тук съм акцентирал върху това, че след като брат ми е бил станал обект на строго секретни оперативни мероприятия на Държавна сигурност,

той е бил поставен в условията на предизвикана от Държавна сигурност ежедневна и ежеминутна провокативна атмосфера и ситуативност, като в един от случаите

е било възложено на агент-провокатора Петър Борисов Бонев да извърши жестоко нападание върху брат ми и да го убие или осакати;

и че това оперативно мероприятие е било осъществено на 03 Февруари 1988 г.;

при което, обаче, тъй като брат ми се е бил защитил напълно ефективно, срещу него е било заведено следствено дело № 85/1988 г. като е бил обвинен за нанасяне на средна телесна повреда и е бил поставен пред заплахата да бъде осъдет на пет години затвор;

че районният прокурор е бил оттеглил обвинението и е писал, че брат ми се е бил намирал в условията на неизбежна отбрана;

като, обаче, това е било станало едва след като майка ми и баща ми били посетили Посолството на САЩ, където разказали същността на казуса,

и едва след като този казус бил съобщен в една от емисиите на радио „Свободна Европа“;

*************

Тридесет и трето уточнение по съществото на казуса:

От с.239, с.240, с.241-242, с.243, с.252-254, с.255-257, имащи характера на прокурорски писма и актове е видно, че Върховната касационна прокуратура НАПЪЛНО НЕОСНОВАТЕЛНО Е БИЛА ПРИЕЛА, ЧЕ КОМПЕТЕНТНИ ДА СЕ ПРОИЗНЕСАТ СА БИЛИ ПРОКУРАТУРИТЕ В Монтана и Враца,

и че тези прокуратури, които и без това не са били имали компетентността да извършват визираните разследвания, тъй като статусът на престъпните дейци обосновава компетентността за извършване на разследване именно от Националната следствена служба и от Върховната касационна прокуратура,

са използували напълно идиотски аргументи, за да откажат образуването на искането разследване и да обосноват тезата за „липса на престъпление“.

Така напр. военният прокурор от гр. Враца е приел, обосновал и изходил от тезата, че не може да се твърди, че баба ми Петкана е била получила мозъчен инсулт по вина на офицерите от Държавна сигурност, тъй като … обискът не е бил извършен в жилището, в което тя е била живеела, а е бил извършен в жилището, в което е бил живеел нейният син, моят баща,

и това обстоятелство напълно прекъсвало причинната връзка на Държавна сигурност с нейната смърт, напълно оневинявало офицерите от Държавна сигурност, напълно лишавало баба ми от правото да се измъчва и да изпитва емоционални и психически страдания по повод и във връзка с моето арестуване от Държавна сигурност, независомо от това дали арестуването ми е било основателно или неоснователно, законосъобразно или престъпно.

*************

Тридесет и четвърто уточнение по съществото на казуса:

От с.246-251 на приложените доказателства е видно, че на 19 Октомври 2006 г. и на 25 Октомври 2006 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на западните посланици в София и на Българската телеграфна агенция два отделни специални текстове, в които за пореден път съм изложил съображенията си относно

необходимостта от извършване на разследване относно смъртта на брат ми Камен Николов Янков.

*************

Тридесет и пето уточнение по съществото на казуса:

От с.258-260 на приложените доказателства е видно, че на 09 Март 2007 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Президента, на западните посланици в София и на Българската телеграфна агенция специален текст, в който за пореден път съм посочил,

че настоявам да бъде извършено разследване относно смъртта на брат ми Камен Николов Янков.

*************

Тридесет и шесто уточнение по съществото на казуса:

От с.261-267 на приложените доказателства е видно, че на 01 Март 2010 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Министъра на вътрешните работи и на западните посланици в София

специален текст, в който съм посочил, че неотдавна Началникът на следствения отдел при Държавна сигурност при Окръжното управление на МВР в Михайловград полковник Цеко Лозанов е публикувал във в-к „Шоу“ (виж: с.244-245) интервю, което впоследствие е било публикувано и в електронния сайт на информационната агенция „Блитц“, в което,

от една страна с престъпна манипулативна цел е лансирал абсолютно неверна теза относно причините и механизма за моето противозаконно репресиране, като е изтъкнал теза, която няма абсолютно нищо общо с истината и която напълно оневинява Държавна сигурност, като придава личностен характер на събитията и хвърля вината и отговорността върху видни юристи, които фактически въобще нямат такава роля и вина, каквато им се приписва;

а от друга страна е посочил един факт или едно събитие, което е било станало, като е пропуснал да отбележи, че именно брат ми Камен Николов Янков е бил обвинен за това събитие, и именно поради това той е бил подложен на нечовешки репресивни мерки.

*************

Тридесет и седмо уточнение по съществото на казуса:

От с.268-274 на приложените доказателства е видно, че на 08 Март 2010 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Министъра на вътрешните работи и на западните посланици в София

специален текст, в който съм посочил, че неотдавна във в-к „Шоу“ и в електронния сайт на информационната агенция „Блиц“ е публикувано интервю с полкивник Ани Крулева - бивш прокурор от Софийската градска прокуратура и бивш Директор на Националната сладствена служба; в което интервю тя е посочила,

че именно онази папка с доказателства, която аз – Янко Янков - бях официално връчил на Председателя на Бюрото на Великото Народно събрание,

е била послужила като повод и основание тя - полковник Ани Крулева – да извърши следствени действия (разследване), по повод и във връзка с което впоследствие Главният прокурор Иван Татарчев е бил разпоредил да бъде арестуван комунистическият мастодонт и основател на българския клан на руската Червена Мафия Андрей Луканов.

Във визираното мое изложение съм акцентирал върху факта, че полковник Ани Крулева изрично и пределно ясно е съобщила,

че за да й бъде отмъстено именно на нея заради разследването, което е била направила срещ Андрей Луканов,

специалните служби на МВР са били организирали и осъществили против нейния брат (който също така е бил офицер от специалните служби) жестоки по своя характер секретни оперативни мероприятия.

Във визираното мое изложение съм акцентирал върху факта, че полковник Ани Крулева все пак е била имала изключително високопоставения офицерски и прокурорски статус, въпреки който, обаче, този й статус не е бил могъл да спаси нейния брат от отмъщението; и че макар и нейният брат също така да е бил имал високопоставен офицерски чин от специалните служби, това обстоятелство не е било спирачка за това той да бъде подложен на жестоки репресии.

Така, в контекста на този логически довод или съображение, във визираното мое изложение изрично и ясно съм формулирал и поставил искането

да бъде извършено разследване относно това дали именно по същия начин е било постъпено с моя брат, за да ми бъде отмъстено на мен заради папката с доказателствата, която папка именно аз съм бил предоставил и върху основата на която Андрей Луканов е бил арестуван.

*************

Тридесет и осмо уточнение по съществото на казуса:

От с.275-279 на приложените доказателства е видно, че на 19 Октомври 2010 г. съм депозирал в офиса на Главния прокурор, на Министъра на вътрешните работи и на западните посланици в София

специален текст, в който съм посочил, че НАСТОЯВАМ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТНОСНО СМЪРТТА НА БРАТ МИ КАМЕН НИКОЛОВ ЯНКОВ,

КОЯТО Е БИЛА ПРЕДИЗВИКАНА ИМЕННО ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, И ОТДЕЛНО ОТ ТОВА БЕЗОТГОВОРНОСТТА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ Е ОБЕЗПЕЧЕНА ОТ ПРОКУРАТУРАТА.

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на европейското и българското Право!

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство от страна на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна, всяка аргументация от страна на акредитираните в България дипломатически прадставители на другите европейски държави, издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава насилие и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна криза,

а именно като хуманитарен колапс;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „дебат“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „дебат“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна хуманитарна акция за защита на човешките права.

19 Май 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-05-19

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!-3А

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега