Ianko Iankov: ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОЙКО БОРИСОВ - ПОРЕДНОТО ПРЕСТЪПНО ПРАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ И ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ-2

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Правителството на Бойко Борисов – поредното престъпно Правителство на българския комунистически и ченгеджийско-мафиотски политически режим - 2”,

http://iankov.blogspot.com/2010/12/2_13.html .

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

►от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми, най-близките ми фамилни роднини и ръководените от мен обществени организации

сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на класическата комунистическа и на неокомунистическата (посткомунистическата) българска ченгеджийско-мафиотска държавна власт;

►от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления

И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ,

но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване и

до днес не сме получили абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие;

►от 1990 г. досега както чрез традиционната и електронната поща, така и чрез лични посещения в посолствата съм депозирал в офисите на посочените тук дипломатически представителства текстовете на визираните изложения до българските държавни институции - като досега, обаче, не съм регистрирал абсолютно никаква тeхна заинтересованост за прилагане на принципите и нормите на международното право и европейското право

(включително и за прилагането на посветените специално на Човешките права и на Правосъдието Хагска програма и Стокхолмска програма);

който факт несъмнено има ясната доказателствена стойност, разкриваща публично известната „тайна“, че базираните в България западни дипломатически представителства са изпратени тук, за да защитават престъпните интереси на Червената мафия, а не да защитават брутално потъпканото Правосъдие и нарушените Човешки права на българските граждани;

►от 2008 г. досега съм завел пред Административния съд-София-град голямо множество съдебни искове СРЕЩУ ПРЕДСТАВЛЯВАНАТА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА,

нито един от които не е бил разгледан и решен съгласно принципите и нормите на европейското и българското Право,

поради което повечето от тях вече са депозирани в Европейския съд в Стразбург,

а следващите чакат своя процедурен ред да заминат за там.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно заявявам,

че въпреки покушенията, извършени от специалните служби на Държавата и на Мафията, целящи да ме принудят да се откажа от търсенето на Правосъдие и съдебна защита на моите, на семейството ми и на ръководените от мен обществени организации, права и интереси,

в частност няма да позволя на „Съда“ да демонстрира вече редовните си престъпни процедурни фокуси, свеждащи се най-вече към това - да ми вменява или приписва друг казус с друг фактически състав и с друга правна квалификация, каквито аз въобще не съм предявявал,

както и чрез напълно абсурдни аргументи да не допуска разглеждането на делото по съществото на Иска в открито съдебно заседение,

каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Мафията и от Специалните служби.

*************

ІІ.

Първо уточнение

по съществото на казуса:

Настоящият Иск е предявен на основание чл.7 от Конституцията и чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, при което изтъквам аргумента, че чл.5 ал.2 е предвидил „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, а чл.5 ал.4 е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има право и държавата е длъжна да обезпечи възможност той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл.7 от Конституцията.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че във волевото съдържание на текста на чл.7 от Конституцията (който гласи, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”) недвусмислено ясно се съдържа конституционната представа, че

отговорността се носи директно именно от „държавата”, а не от нейните „органи” или „длъжностни лица”, които непосредствено са причинили вредите, и че

тази отговорност се носи именно

от универсалния правосубектен представител на държавата

– същият, който встъпва като такъв при взаимоотношенията на държавата както с международноправните субекти, така и с вътрешноправните субекти

– т. е. Правителството.

Освен това изрично акцентирам върху текста на чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който текст „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

Също така изрично, ясно и недвусмислено акцентирам върху тезата, че оповестеното през Април 2005 г. от „съдиите” от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) Тълкувателно решение №3 от 2004 г., ПРОТИВОРЕЧИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Както е известно, съгласно текста на посоченото Тълкувателно решение на Върховния съд разпоредбата на чл.7 от Конституцията не е пряк път за защита, тъй като тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че в случая „съдиите” от Върховния касационен съд са ИЗПОЛЗУВАЛИ обстоятелството, че техните тълкувателни решения са фактически необжалваеми в пределите на България, и именно върху основата на това фактическо обстоятелство тези „съдии” са си позволили да обосноват едно недвусмислено откровено ПРЕСТЪПНО ченгеджийско-мафиотско схващане, драстично противоречащо на текста на Конституцията и на принципите на Правото.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросните „съдии” СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защо са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”; така, предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност е напълно очевидно, че въпросното „решение” на т. нар. „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросното „решение” на тези „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл.5, ал.2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:

първо, това „решение” възпроизвежда мотивационния смисъл на съдържанието на чл.56, ал.3 от комунистическата Конституция и на чл.46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;

и второ, всичките въпросни „съдии“ от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски марионетки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.

Също така тук, в моя Иск, пределно ясно изхождам от тезата,

че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица,

но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс;

и че след посочената дата общите съдилища са загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

*************

Второ уточнение

по съществото на казуса:

Така, както е много добре известно на цялата българска общественост,

би трябвало да е ноторно известно и на българския „съд“, че преди около един месец, в средата на месец Ноември 2010 г.,

Премиерът Бойко Борисов направи официално публично признание, че той би считал за успех на ръководеното от него Правителство ако успее да постигне поне една стотна част от онова, което е направил Тодор Живков.

Тъй като изхождам от хипотезата за ноторната известност на този факт за българския „съд“, тук и сега не привеждам други доказателства, освен позоваването върху информацията, която е функционираща в общественото информационно пространство.

Освен това изрично подчертавам, че настоявам пред българския „съд“ изрично и ясно да изиска от ответника да потръди или отрече верността на така визирания факт.

*************

Трето уточнение

по съществото на казуса:

Уточнявам, че за мен тези думи на Премиера

съвсем не са просто опит за реабилитиране на престъпния комунистически режим (официално обявен за такъв от българския Парламент),

а преди всичко са откровено самопризнание на рецидивен престъпник,

цинично заявяващ не само неудовлетворението си от количеството, мащаба и „качеството“ на досега извършените престъпления,

но и пределно ясните си категорични намерения и претенции за извършването на още по-мащабни, още по-многобройни, по-тежки и още по-зловещи престъпления.

При това, уточнявам, че поне спрямо мен, спрямо семейството ми и спрямо ръководените от мен обществени организации

макар и само за една година от своето управление,

Правителството на Бойко Борисов вече e извършило поредица престъпления,

напълно съпоставими с престъпленията, извършени против нас от Правителството на Тодор Живков.

*************

Четвърто уточнение

по съществото на казуса:

Би трябвало да е ноторно и професионално известен за съда и фактът, че българският Парламент е приел и понастоящем е в сила т. нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.

И че по смисъла на този Закон следва да бъдат считани за престъпни всички явни, откровени или замаскирани видове възхвали и заявления за извършването на същите по своя характер действия

както на самия комунистически режим като такъв,

така и на неговите видни високопоставени ръководители, така и на неговите редови и нископоставени изпълнители.

Разбира се:

►въпросът за наказателната персонална отговорност на Премиера, който във визирания тук казус е встъпил като високопоставен персонален престъпник, има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата;

където, впрочем, Главен прокурор е синът и внукът на една от най-престъпните комунистически фамилии в България - който, в този конкретен казус - би трябвало да предяви наказателно обвинение срещу Премиера заради неговите възхвали на комунистическия режим и стремежа му към постигането на високи престъпни резултати, съпоставими с тези на най-изявения по онова време комунистически престъпник;

►а въпросът за деликтната и репараторната (обезщетителната) отговорност на българската държава и на нейните чуждестранни политически, държавни и финансови съучастници в деликтното деяние има характера на друг вид юридически казус, подлежащ на разглеждане и решаване от Административния съд;

където, според изричното официално признание на самия доскорешен Председател на Върховния Административен съд и настоящ Омбудсман на Р България, като съдии са внедрени лица, принадлежащи към различните партийни централи, „бизнеса” (тоест - Мафията) и специалните силови и тайни държавни служби, които съдии имат предназначението да обезпечават съдебна безотговорност за престъпленията и деликтите на господарите си от посочените централи.

*************

Пето уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като:

►по времето на престъпния комунистическия режим самият аз бях противозаконно осъден и престоях в затвора шест години и половина, след което Върховният съд отмени присъдата и ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства;

►в резултат на упражнените върху мен и върху членовете на семейството и фамилията ми брутални престъпни посегателства, извършени именно от държавния механизъм на комунистическия политически режим, загинаха и фактически бяха убити баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, майка ми Евтима и баща ми Никола;

►именно органите на престъпния комунистически политически режим бяха извършили против мен и членовете на семейството и на фамилията ми изключително голям брой други видове престъпления, по повод и във връзка с които дори и днес нито един престъпник не е понесъл каквато и да е отговорност;

►посоченото престъпно деяние, извършено от българскката държава, представлявана от нейният Премиер (Председател на Министерския съвет, Председател на Правителството)

предизвикаха

у мен, в останалите живи членове на семейството и фамилията, както и в персоналния състав на ръководените от мен обществени организации,

болки и страдания, имащи характера на неимуществени (морални) вреди, които оценявам в посочения в настоящия Иск паричен размер.

*************

Шесто уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като изхождам от тезата, че би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в Правото идея,

че всички чуждестранни и международни политически, държавни и финансови формирования и институции, които се намират в състояние на партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт -

и които, освен това,

не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт,

но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния

или не са протестирали по изричен или конклудентен начин

срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния от българската държавна власт -

са както съучастници във визираните престъпни актове и дейности на българската държавна власт,

така и солидарно деликтно и репараторно отговорни.

В контекста на това съображение обръщам специално внимание върху факта, че в началото на месец Октомври 2008 г. българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка;

и че по време на този форум Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да вземе драстични мерки за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата, и че в частност като един от начините за извършването на това тя е препоръчала не само да бъдат увеличени съдебните такси, но и да бъде осъществено свеждането на икономическото състояние на българските граждани до тотална невъзможност да отделят средства за осъществяване на своята съдебна защита срещу престъпния произвол на мафиотизираната държава.

Във връзка и по повод на тези препоръки на Световната банка декларирам следното:

Първо, че историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството;

Второ, че именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие; и

Трето, че в този именно смисъл отправената към българското Правителство

официална препоръка на Световната банка

има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки,

които не много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.

Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.

Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при което това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.

А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.

В контекста на всичко това тук и сега

предявявам пред българския „Съд“ изрично и ясно формулираното искане

да привлече и да конституира като ответници - солидарно деликтно и репараторно отговорни - още и следните юридически лица:

Първо: Световната Банка, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, бул. „Драган Цанков” №36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

Второ: Международния валутен фонд, отделно и заедно с неговото Постоянно представителство в България, площад „Александър Батенберг” №1, 1000 София;

Трето: Европейската банка за възстановяване и развитие, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17, 1000 София;

Четвърто: Правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска” №9, 1000 София;

Пето: Правителството на Кралство Белгия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, пл. „Велчова завера” №1 , 1164 (1126) София;

Шесто: Правителството на Федерална Република Германия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Фредерик Жолио-Кюри” №25 , 1113 София;

Седмо: Правителството на Република Франция, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Оборище” №27-29 , 1504 София;

Осмо: Правителството на Съединените американски щати, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, кв. „Лозенец”, ул. “Козяк” № 16 , 1407 София;

Девето: Правителството на Конфедерация Швейцария, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Шипка” №33 , 1000 София;

Десето: Висшето ръководство („Правителството“) на Европейската Комисия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска“ №9, 1000 София.

Единадесето: Правителството на Руската федерация (като десетилетен господар на стоящата над всяко българско правителство наследница на Червената армия руска Червена Мафия), отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, бул. „Драган Цанков“, №28, 1113 София.

*************

Седмо уточнение

по съществото на казуса:

ПЕТИТУМ:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чийто НАЙ-ОБЩ И УНИВЕРСАЛЕН ПРАВОСУБЕКТЕН ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Е ИМЕННО МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВОТО),

чрез така визираното деяние на Премиера

е извършила деяния, с които драстично е нарушила

моите, на моите семейни и фамилни роднини и на персоналния състав на представляваните от мен обществени организации

гарантирани от Правото и от Закона конкретни права и интереси,

с което по злосторен начин е предизвикала вредни последици, оценени от мен в посочения в Иска паричен размер.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА не е щяла да има наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които е демонстрирала по време на злодеянията си,

ако не е имала съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в Иска ми

чуждестранни държавни и финансови формирования и институции,

които също така следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.

При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд

да извърши необходимото съдебно разследване и

да постанови решение, с което да осъди ответниците

да обезщетят както лично самия мен, така и представляваните от мен обществени организации

за посочените по-горе умишлено причинени ни вредни последици и да ни заплатят предявената искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.

Приложение № 1: копия от Иска за надлежно връчване на ответниците;

Посочвам: намиращите се в патримониума на българската държава доказателствени средства и настоявам „Съдът“ да ги изиска и приложи към доказателствата по делото;

Посочвам: необходимостта „Съдът“ да даде изрично указание на ответниците да представят своите писмени становища;

Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.

*************

ІІІ.

Първо заключително уточнение:

За да няма недоразумения, тук и сега изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

***Още преди две десетилетия съм обосновал и публикувал в научните литературни източници и в медиите теоретически аргументираната теза, че не отговаря на историческата истина учебникарското схващане, че първо били възниквали държавите, а след това били формирани техните въоръжени сили (армия, полиция, специални служби), техните законодателни органи (Парламент), техната съдебна власт и изпълнителната им власт (Правителство);

***Съгласно моята теза първо са възниквали Армиите,

и едва после са възниквали създадените от Армиите и подчинените на тези Армии държави,

а класически примери в този аспект са Армията на Александър Македонски, мигриращите на Север и на Запад няколко Армии на прабългарите, Пруската Армия, Армията на Гарибалди и Червената Армия, които са завладявали съответните територии и върху тях са образували своите държави;

***Не отговарят на историческата истина твърденията: че след извършените през 90-те години на ХХ век промени в Империята на Червената армия самата тази Армия просто е била безследно изчезнала; че Империята също така била изчезнала; и че държавите изведнъж били изненадани от техния Господар, който ги оставил да съществуват като свободни държави.

Истината е, че ПОДОБНО НА ВИРТУАЛНИТЕ ИЗВЪНЗЕМНИ НАШЕСТВЕНИЧЕСКИ ЧУДОВИЩА при спазването на най-строга организационно-технологична дисциплина

ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ СЕ Е САМОТРАНСМУТИРАЛА В ЧЕРВЕНА МАФИЯ; при което не само е запазила властта си върху дотогавашната си териториално маркирана Империя, но и е претрансформирала самия характер на Империята си,

превръщайки я от териториална Империя

в мафиотска ресурсно-капиталова Империя (занимаваща се с производство и търговия на оръжие, наркотици, енергийни, фармацевтични, биомедицински продукти и обезпечения, търговия с човешка плът за сексуални нужди, търговия с човешка плът за вампирски ресурсни употреби като трансфузии, трансплантации и други, проституция и прочее);

КАТО последното най-нискойерархично структурно звено на Червената мафия е държавната (законодателна, изпълнителна и съдебна) власт,

ПРИ КОЕТО СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ИМА СПЕЦИФИЧНА ДВУЕДИННА ФИЗИОНОМИЯ –

от една страна тя носи в себе си наследената от ерата на класическия комунизъм дълбоко зловеща САТАНИНСКА НЕЧОВЕШКА ИЛИ „ИЗВЪНЗЕМНА“ ЧУДОВИЩНА СЪЩНОСТ,

а от друга страна, в ерата на неокомунизма (евфемистично наричана „ера на посткомунизма“) Лукавият й е наложил благопристойната публична маска на Светъл ангел на Справедливостта и на Нравствената Чистота,

като в резултат на всичко това

„СЪДИИТЕ“ ДЕЙСТВИТЕЛНО СА НЕЗАВИСИМИ,

НО НАЙ-ВЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ И ПРЕДИ ВСИЧКО ОТ ПРАВОТО.

***В този именно смисъл ПЕРСОНАЛНО ангажираният с разглеждането и решаването на това дело „Съдия“

КОНСТРУКТИВНО НЕ БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ИМЕННО

ТРАНСМУТАЦИОННО ГЕНЕРИРАНО САТАНИНСКО ЧУДОВИЩЕ НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

йерархично позиционирано в структурата на Мафията в сектора на жриците на хетеризма и наложничеството,

но все пак поставено непосредствено над структурата на парламентарната и изпълнителната власт на „държавните мъже“,

което ЧУДОВИЩЕ е конструирано за по-продължително във времето безмандатно функционално експлоатиране - за разлика от отделните периодично ПЕРСОНАЛНО сменящи се мандатни физиономии на парламентаристите, премиерите и президентите.

*************

Второ заключително уточнение:

Тъй като както по силата на професионалната ми квалификация, така и по силата на няколкодесетилетната ми лична ангажираност с практиката на „правосъдната“ дейност на българския комунистически и „посткомунистически“ „съд“

на мен ми е пределно и недвусмислено ясно,

че изпълняваната от „Съда“ АНТИПРАВОВА ченгеджийско-мафиотска конкретна ad principium и ad hominem ЗАДАЧА

е да обезпечи РЕАЛИЗИРАНЕТО НА АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНАТА СТРАТЕГИЯ НА ПРЕСТЪПНАТА ЧЕРВЕНА ЧЕНГЕДЖИЙНИЦА И ЧЕРВЕНА МАФИЯ,

НАСОЧЕНА КЪМ изтъкването на

ПСЕВДОЮРИДИЧЕСКО АРГУМЕНТИРАНЕ ЗА НЕДОПУСКАНЕ НА ИСКА не само ДО ФАЗАТА НА НЕГОВОТО ОТКРИТО СЪДЕБНО РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО,

но дори и до НЕГОВОТО ФОРМАЛНО РЕГИСТРИРАНЕ КАТО СЪДЕБНО ДЕЛО;

ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ МОЯТА СТРАТЕГИЯ Е И ЩЕ БЪДЕ НАСОЧЕНА КЪМ ТОВА - В КРАЙНА СМЕТКА НАСТОЯЩЕТО ДЕЛО ДА БЪДЕ ДЕПОЗИРАНО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ

И ВПОСЛЕДСТВИЕ ДА БЪДЕ ПУБЛИКУВАНО (на български и други езици) В МОИТЕ ДОКУМЕНТАЛНИ КНИЖНИ ПОРЕДИЦИ,

ПРИ КОЕТО ВЪПРОСЪТ ЗА ТЪРЖЕСТВОТО НА ПРАВОТО И СПРАВЕДЛИВОСТТА,

КАКТО И ЗА ЛИЧНАТА (ПЕРСОНАЛНАТА) ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

И НА ОНЕВИНЯВАЩИТЕ ГИ СЪУЧАСТНИЦИ - „СЪДИИ“

ДА БЪДЕ ПОСТАВЕН ЗА РЕШАВАНЕ ОТ СЪВЕСТТА И ЮРИДИЧЕСКИТЕ МЕХАНИЗМИ НА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ.

*************

Трето заключително уточнение:

При предявяването на размера на репарацията на моите искове винаги съм се ръководел и ще се ръководя от

един от основните принципи на Правото, който гласи, че,

за да бъде реално обезпечен СУВЕРЕНИТЕТЪТ НА ПРАВОСЪОБРАЗНО ДЕЙСТВУВАЩАТА ЛИЧНОСТ и

за да се отнеме възможността на престъпния деец-физическо лице да извърши друго престъление, той трябва да бъде поставен в затвора;

за да се отнеме възможността на престъпния деец-юридическо (корпоративно) лице да извърши друго престъление, то трябва да бъде поставено в ситуацията на предфалитно състояние.

14 Декември 2010 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2010-12-13

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОЙКО БОРИСОВ - ПОРЕДНОТО ПРЕСТЪПНО ПРАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ И ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ-2

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега