2010-12-07

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОЙКО БОРИСОВ - ПОРЕДНОТО ПРЕСТЪПНО ПРАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ И ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ - 1

Address for letters:

Янко Н. Янков –

Гражданско лице,

Председател на Партия Либерален конгрес,

Председател на Съюза на юристите-демократи,

Председател на УС на Базисния Институт

за Проучване и защита на човешките права

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://vbox7.com/collection:708949

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%28%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%29

================================================================

07 Декември 2010 г.

До: Административния съд София-град

ул. „Георг Вашингтон” № 17, 1000 София

ИСК срещу:

Министерския съвет (Правителството)

на Република България

бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 София

Цена на иска: 100 000 000 (сто милиона) лева

*************

І.

Първо предварително уточнение:

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Правителството на Бойко Борисов – поредното престъпно Правителство на българския комунистически и ченгеджийско-мафиотски политически режим - 1”,

http://iankov.blogspot.com/2010/12/1.html

*************

Второ предварително уточнение:

Приветствувам направеното преди по-малко от един месец, в средата на Ноември 2010 г., официално публично признание на Премиера Бойко Борисов, че той би считал за успех на ръководеното от него Правителство ако успее да постигне поне една стотна част от онова, което е направил Тодор Живков.

За мен тези думи на Премиера

съвсем не са просто опит за реабилитиране на престъпния комунистически режим (официално обявен за такъв от българския Парламент),

а преди всичко са откровено самопризнание на рецедивен престъпник,

цинично заявяващ не само неудовлетворението си от количеството, мащаба и „качеството“ на досега извършените престъпления,

но и пределно ясните си категорични намерения и претенции за извършването на още по-мащабни, още по-многобройни, по-тежки и още по-зловещи престъпления.

При това, поне спрямо мен, спрямо семейството ми и спрямо ръководените от мен обществени организации

макар и само за една година от своето управление,

Правителството на Бойко Борисов вече e извършило поредица престъпления,

напълно съпоставими с престъпленията, извършени против мен от Правителството на Тодор Живков.

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми, най-близките ми фамилни роднини и ръководените от мен обществени организации

сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на класическата комунистическа и на неокомунистическата (посткомунистическата) българска ченгеджийско-мафиотска държавна власт;

от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления

И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ,

но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване и

до днес не сме получили абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие;

от 1990 г. досега както чрез традиционната и електронната поща, така и чрез лични посещения в посолствата съм депозирал в офисите на посочените тук дипломатически представителства текстовете на визираните изложения до българските държавни институции - като досега, обаче, не съм регистрирал абсолютно никаква тeхна заинтересованост за прилагане на принципите и нормите на международното право и европейското право

(включително и за прилагането на посветените специално на Човешките права и на Правосъдието Хагска програма и Стокхолмска програма);

който факт несъмнено има ясната доказателствена стойност, разкриваща публично известната „тайна“, че базираните в България западни дипломатически представителства са изпратени тук, за да защитават престъпните интереси на Червената мафия, а не да защитават брутално потъпканото Правосъдие и нарушените Човешки права на българските граждани;

от 2008 г. досега съм завел пред Административния съд-София-град голямо множество съдебни искове, нито един от които не е бил разгледан и решен съгласно принципите и нормите на европейското и българското право, поради което повечето от тях вече са депозирани в Европейския съд в Стразбург, а следващите чакат своя процедурен ред да заминат за там.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно заявявам,

че въпреки покушенията, извършени от специалните служби на Държавата и на Мафията, целящи да ме принудят да се откажа от търсенето на Правосъдие и съдебна защита на моите и на семейството ми права и интереси,

в частност няма да позволя на „Съда“ да ми демонстрира престъпни процедурни фокуси, свеждащи се най-вече към това да ми вменява или приписва друг казус с друг фактически състав и с друга правна квалификация, каквито аз въобще не съм предявявал,

както и чрез напълно абсурдни аргументи да не допуска разглеждането на делото по съществото на Иска в открито съдебно заседение,

каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Мафията и от Специалните служби.

*************

ІІ.

Първо уточнение

по съществото на казуса:

Настоящият Иск е предявен на основание чл.7 от Конституцията и чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, при което изтъквам аргумента, че чл.5 ал.2 е предвидил „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, а чл.5 ал.4 е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има право и държавата е длъжна да обезпечи възможност той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл.7 от Конституцията.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че във волевото съдържание на текста на чл.7 от Конституцията (който гласи, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”) недвусмислено ясно се съдържа конституционната представа, че

отговорността се носи директно именно от „държавата”, а не от нейните „органи” или „длъжностни лица”, които непосредствено са причинили вредите, и че

тази отговорност се носи именно

от универсалния правосубектен представител на държавата

– същият, който встъпва като такъв при взаимоотношенията на държавата както с международноправните субекти, така и с вътрешноправните субекти

– т. е. Правителството.

Освен това изрично акцентирам върху текста на чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който текст „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

Също така изрично, ясно и недвусмислено акцентирам върху тезата, че оповестеното през Април 2005 г. от „съдиите” от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) Тълкувателно решение №3 от 2004 г., ПРОТИВОРЕЧИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Както е известно, съгласно текста на посоченото Тълкувателно решение на Върховния съд разпоредбата на чл.7 от Конституцията не е пряк път за защита, тъй като тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че в случая „съдиите” от Върховния касационен съд са ИЗПОЛЗУВАЛИ обстоятелството, че техните тълкувателни решения са фактически необжалваеми в пределите на България, и именно върху основата на това фактическо обстоятелство тези „съдии” са си позволили да обосноват едно недвусмислено откровено ПРЕСТЪПНО ченгеджийско-мафиотско схващане, драстично противоречащо на текста на Конституцията и на принципите на Правото.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросните „съдииСЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защо са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”; така, предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност е напълно очевидно, че въпросното „решение” на т. нар. „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросното „решение” на тези „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл.5, ал.2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:

първо, това „решение” възпроизвежда мотивационния смисъл на съдържанието на чл.56, ал.3 от комунистическата Конституция и на чл.46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;

и второ, всичките въпросни „съдии“ от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски марионетки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.

Също така тук, в моя Иск, пределно ясно изхождам от тезата,

че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица,

но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс;

и че след посочената дата общите съдилища са загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

*************

Второ уточнение

по съществото на казуса:

На 08 Ноември 2010 г. и на 11 Ноември 2010 г.

съм написал и същия ден съм регистрирал

в офиса на Председателя на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание, Министър-Председателя, Министъра на вътрешните работи, Главния прокурор, Националното звено „Европол“ при Дирекция „Международно-оперативно полицейско сътрудничество“ в МВР и седем чуждестранни дипломатически представителства в България

ДВЕ ОФИЦИАЛНИ ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ,

ИЗВЪРШЕНИ ПРОТИВ МЕН КАТО ГРАЖДАНСКО ЛИЦЕ И КАТО ОФИЦИАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ТРИ ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

КОИТО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СА ИЗВЪРШЕНИ ЕДНОВРЕМЕННО И В ПРЕСТЪПНО СЪДРУЖИЕ (СЪУЧАСТНИЧЕСТВО) ОТ ВИСОКОПОСТАВЕНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

А ИМЕННО:

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР В ПРАВИТЕЛСТВОТО,

ПРОКУРОР ОТ ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА И

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ В МВР.

Текстовете на тези две мои официални волеизявления са публикувани в Интернет и имат следните електронни адреси:

Виж: 2010-11-07, ГДБОП - ПРЕСТЪПЕН СЛУГА НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ? , http://iankov.blogspot.com/2010/11/blog-post.html ;

Виж: Проф. Я. Янков разяснява кои са действителните престъпници, 2010.11.08 , http://www.eurochicago.com/2010/11/prof-ya-yankov-razyasnyava-koi-sa-deystvitelnite-prestapnitsi/ ;

Виж: 2010-11-11, ГДБОП - ПРЕСТЪПЕН СЛУГА НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ - 2 , http://iankov.blogspot.com/2010/11/2.html .

*************

Трето уточнение

по съществото на казуса:

Обръщам специално внимание върху факта, че в противоречие с изричните нормативни изисквания на българското и на европейското Право, визираните представители на българската държавна власт

ДОСЕГА ВЪОБЩЕ НЕ СА МИ ОТГОВОРИЛИ

И ВЪОБЩЕ НЕ СА ДАЛИ МОТИВИРАНО И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ПОДКРЕПЕНО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ПРАВОМЕРНОСТТА НА ИЗВЪРШЕНОТО ОТ ТЯХ ДЕЯНИЕ;

с която своя поведенческа позиция по недвусмислено ясен начин са демонстрирали, че не се разкайват за извършеното от тях престъпление, и че имат твърдото и упоритото рецедивно намерение да отстояват престъпната си позиция докрай.

*************

Четвърто уточнение

по съществото на казуса:

Посочвам, че на 05 Ноември 2010 г., по време на проведен в Пловдив открит (публичен) семинар за обучение на медии, магистрати и полицаи за опазване на културното наследство, са били направени официални изказвания от прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов (агент на комунистическата ДС с псевдоним Петров), заместник-министъра на културата Тодор Чобанов и Володя Велков – прононсирано престъпно мафиотско ченге, изпълняващо длъжността Директор на дирекцията в ГДБОП и отговарящо за трафика на антики.

Посочвам, че извадки и интерпретации на въпросните изказвания на въпросните официални държавни институционални субекти са били публикувани в публичното пространство на следните медийни адреси:

Електронен вариант на в-к „Дневник“, брой от 05 Ноември 2010 г., журналист Юлиана Колева, заглавие на статията „Покровителство и роднински връзки в канали за трафик на антики описаха антимафиоти“, електронен адрес http://dnevnik.bg/bulgaria/2010/11/05/988884_pokrovitelstvo_i_rodninski_vruzki_v_kanali_za_trafik/ ;

Електронна медия „dnes.dir.bg“, брой от 05 Ноември 2010 г., без посочване на името на журналиста, заглавие на статията „10 големи дилъри изнасят антиките зад граница“, електронен адрес http://dnes.dir.bg/news/antiki-imanjari-7392273?nt=11;

Електронна медия „blitz.bg“, брой от 05 Ноември 2010 г., без посочване на името на журналиста, заглавие на статията „300 иманярски банди копаят, 10 дилъри изнасят в чужбина“, електронен адрес http://www.blitz.bg/news/article/91683;

Електронен вариант на в-к „Марица“, брой от 06 Ноември 2010 г., журналист Георги Василев, заглавие на статията „300 иманярски банди копаят с 3D техника“, електронен адрес http://www.marica.bg/show.php?id=38212;

Електронна медия „„kafene.net“, брой от 05 Ноември 2010 г., без посочване на името на журналиста, заглавие на статията „Четири канала за износ на антики от България в САЩ“, електронен адрес http://www.kafene.net/news.html ;

Електронен вариант на в-к „Монитор“, брой от 06 Ноември 2010 г., журналист Йордан Йочев, заглавие на статията „Братът на Филчев пак подхванал бизнеса с монети. 50 000 незаконни колекции у нас. Баби и внучета с металотърсачи тарашат за имане във Видинско“, електронен адрес http://www.monitor.bg/article?id=267523.

*************

Пето уточнение

по съществото на казуса:

Посочвам, че съгласно текста на публикациите във визираните медии в своите изказвния въпросните официални държавни институционални лица са били заявили следното:

че от България към САЩ има около пет канали за трафик на антики, като от около две години единият от тях се води за вече несъществуващ;

че в България на практика има около 50 000 колекционери, а в същото време декларирани към момента са едва 200 колекции;

че институциите си прехвърлят отговорността за нерегистрираните антики и поради това на практика не е съвсем ясно кой трябва да проследява дали има укрити ценни експонати;

че един от най-активните трафиканти на антики е братът на бившия главен прокурор Никола Филчев – Ангел Филчев;

че основният трафик на антиките е през Австрия, където задължително минава през Митко Станков – Бузата, който при бягството си от страната преди години е бил подпомогнат от тогавашния народен представител от Седмото Велико Народно събрание (1990-1991 г.) и Председател на Партия Либерален Конгрес Янко Янков;

че отделно от това самият Янков пък е кум на бившия главен прокурор Никола Филчев, и че „има неслучайни случайности“;

че в Германия има още две депа и канали за трафик, които са подобни на това на Митко Станков в Австрия, както и че има бази в Швейцария, Франция и Лондон, и че освен към САЩ, трафикът върви и към Канада, Япония, арабския свят и Австралия;

че иманярските банди в България са около 300 (триста), но самият трафик зад граница на антиките се осъществява от десетина големи дилъри;

че от 2006 г. досега са проведени 47 операции срещу организирани престъпни групи за трафик на антики, и че в разултат на това вътрешният пазар на практика е разбит и фактически всичко, което се намира в страната, се изнася в чужбина;

че двама от десетината основни трафиканти са именно Митко Станков – Бузата и братът на бившия главен прокурор Никола Филчев – Ангел Филчев, и че не е случаен фактът, че Янко Янков е свързан с тях.

*************

Шесто уточнение

по съществото на казуса:

Първо: Тъй като АБСОЛЮТНО НИКОГА НЕ СЪМ БИЛ ИМАЛ И НЯМАМ АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО С ТАКА ВИЗИРАНАТА ДЕЙНОСТ НА ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ЛИЦА,

които наистина познавам лично,

ТОЧНО ТОЛКОВА, КОЛКОТО ПОЗНАВАМ ЛИЧНО И

Министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, с когото сме съседи;

Премиера Борисов, който през 1990 г. сам дойде при мен, за да се запознаем,

ВСИЧКИТЕ ОНЕЗИ КРИМИНАЛНИ ПРЕСТЪПНИЦИ, ПРИ КОИТО ПОРАДИ РЕПРЕСИВНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ БЯХ НАСИЛСТВЕНО И ПРОТИВОЗАКОННО НАСТАНЕН В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ШЕСТ ГОДИНИ в периода от началото на 1984 до края на 1989 г. и после бях официално признат за невинно осъден при пълна липса на доказателства,

КАКТО И ВСИЧКИТЕ БИВШИ И НАСТОЯЩИ ПРОКУРОРИ, СЪДИИ, АДВОКАТИ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТА, МИНИСТРИ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ВОЕННИ И ДРУГИ МИНИСТРИ,

КАКТО И ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ДЕПУТАТИТЕ ОТ БИВШИТЕ И ОТ СЕГАШНИЯ ПАРЛАМЕНТ,

КАКТО И ПОЧТИ ВСИЧКИ ПРОФЕСОРИ ПО ПРАВНИ НАУКИ, ФИЛОСОФИЯ, СОЦИОЛОГИЯ, ПСИХОЛОГИЯ, АНТРОПОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ, ФИЛОЛОГИЯ,

С ЕВЕНТУАЛНО ПРЕСТЪПНАТА ИЛИ НАПЪЛНО ПРАВОМЕРНАТА ДЕЙНОСТ НА КОИТО СЪЩО ТАКА НЯМАМ АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО;

Второ: Тъй като АБСОЛЮТНО НИКОГА И ПО АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ НАЧИН ИЛИ ФОРМА НЕ СЪМ РАЗПИТВАН НИТО КАТО СВИДЕТЕЛ, НИТО КАТО ЗАПОДОЗРЯН, НИТО КАТО ОБВИНЯЕМ

КАКТО ОТ ОРГАНИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТАКА И ОТ ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НА КОЯТО И ДА Е ДРУГА ДЪРЖАВА

КАКТО ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С КАКВАТО И ДА Е ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,

ТАКА И ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С ТАКА ВИЗИРАНАТА ПО-ГОРЕ;

Трето: изрично, недвусмислено ясно и категорично

определям така визираните по-горе изказвания на въпросните официални държавни институционални субекти,

както и медийното разпространяване на тези изказвания

като предумишлено прецизно организирана и проведена престъпна компроматна дейност,

възложена от българския мафиотски елит

и организирана от официалните български специални служби и техната (основана върху хомосексуална и друга зависимост) агентура в прокуратурата и в държавния апарат.

*************

Седмо уточнение

по съществото на казуса:

Като ПРИЧИНИ И МОТИВИ за извършването на посочената престъпна дейност на визираните ПРЕСТЪПНИ СУБЕКТИ

ПОСОЧВАМ НОТОРНО ИЗВЕСТНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,

ЧЕ ОТ 1975 ГОДИНА ДО ДНЕС

НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЪРСЕНЕТО НА ЛИЧНА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ

ОТ СТОТИЦИТЕ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ НА КЛАСИЧЕСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА И НЕОКОМУНИСТИЧЕСКАТА (ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА) ДЪРЖАВНА И МАФИОТСКА ВЛАСТ,

И ЧЕ ЗА ДА СЕ ОПИТАТ ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ МОЯТА ТВЪРДА ОБВИНИТЕЛНА ПОЗИЦИЯ ОТНОСНО ТЕХНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ТЕ СЕ ОПИТВАТ ДА МЕ КОМПРОМЕТИРАТ И ЗЛЕПОСТАВЯТ КАКТО ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ, ТАКА И ПРЕД ЗАПАДНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ЛИЧНОСТИ,

КЪМ КОИТО АЗ СЕ ОБРЪЩАМ, ЗА ДА ТЪРСЯ ТЕХНАТА АНГАЖИРАНОСТ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРАВОСЪДИЕТО.

*************

Осмо уточнение

по съществото на казуса:

Посочвам, че на 09 Ноември 2010 г. електронната медия „e-vestnik.bg“ е публикувала статия-интервю на журналиста Иван Бакалов, която е озаглавена „Митко Станков от Виена: ГДБОП и прокурори лъжат вулгарно, прикриват някого“, електронен адрес http://e-vestnik.bg/10365/mitko-stankov-ot-viena-gdbop-i-prokurori-lazhat-vulgarno-veroyatno-prikrivat-nyakogo/.

В първата част на тази статия журналистът е публикувал своята суверенна интерпретация на фактите, които е констатирал по време на своето журналистическо разследване; тук той е написал следното:

Основният трафик за износ на антики от България е през Австрия, което задължително минава през Митко Станков – Бузата, заяви преди дни Володя Велков, шеф на дирекция в ГДБОП, отговаряща за антиките. Той, заедно с прокурора от Върховна касационна прокуратура Николай Соларов, обявиха на семинар в Пловдив, че Митко Станков е избягал от страната през 1991 г. с депутатския мерцедес на Янко Янков, депутат от Великото народно събрание.

И с просто око се вижда, че тези твърдения са димки за медиите, които ги цитират безкритично - възмутиха се по повод изявленията от средите на дребните колекционери у нас. Според тях 59-годишният Митко Станков е един от най-добрите български нумизмати и работи съвсем официално в Австрия към аукционни къщи.

Най-малкото през 1991 г., когато Станков напуска страната, във Великото народно събрание нямаше мерцедеси, а Янков не е имал служебна кола, казват нумизмати. Същевременно Митко Станков оттогава се е връщал няколко пъти в България и никой не го е задържал, защото делата за конфискувани от него антики преди 1989 г. са прекратени.

Самият Янков, който е подпомогнал Станков да избяга, пък е кум на бившия главен прокурор Никола Филчев, има неслучайни случайности, коментира антимафиотът Велков пред журналисти.“.

Във втората част на тази статия журналистът е публикувал своето интервю с визирания Митко Станков, в което последният е изтъкнал следните факти и обстоятелства:

че той необезпокоявано живее и работи във Виена, където с него официално се консултират австрийски и германски аукционни къщи;

че е нелепо свързването на Янко Янков с бившия главен прокурор Филчев, тъй като е достатъчно известно, че „Самият Янко го нарече престъпник публично и се отрече от кумството си - защото по православната религия като негов кум те са роднини, а той не иска да е роднина с престъпник“;

че е абсолютно неверно твърдението на визираните представители на държавната власт, че самият той е бил напуснал страната с депутатския мерцедес на Янко Янков, тъй като той пази всички документи, от които е видно, че е напуснал България на 22 Септември 1991 г. с влак през Калотина;

че официално е известно, че Янко Янков никога не е имал мерцедес, не е имал и лека кола въобще, и че по онова време, когато Янков е бил депутат във Великото Народно събрание, там не е имало мерцедеси, а дори и да е имало, Янко Янков не е бил шеф и не е бил могъл да се вози в мерцедес.

*************

Девето уточнение

по съществото на казуса:

Специално внимание обръщам върху факта, че ангажирането с визираната ПРЕСТЪПНА дейност на присъствувалия там Заместник-Министър по недвусмислен начин свидетелствува за НАЛИЧИЕТО НА ПРЕСТЪПНА ПРАВИТЕЛСТВЕНА СТРАТЕГИЯ; който факт е едно от многото доказателства

не само за наличието на ПРЕСТЪПНА АНГАЖИРАНОСТ НА СЕГАШНОТО ПРАВИТЕЛСТВО И НА СЕГАШНИЯ ПРЕМИЕР с визираната престъпна дейност,

но и за наличието на престъпна ангажироност на ВСИЧКИ ПРАВИТЕЛСТВА И НА ВСИЧКИ ПРЕМИЕРИ от времето на Великото Народно събрание (от 1990 г.) до днес.

Обръщам специално внимание върху факта, че ангажирането с визираната ПРЕСТЪПНА дейност на присъствувалия там Високопоставен служител на Министерството на вътрешните работи по недвусмислен начин свидетелствува за НАЛИЧИЕТО НА ПРЕСТЪПНА НАЙ-ВИСОКОПОСТАВЕНА ПОЛИЦЕЙСКА СТРАТЕГИЯ; който факт е едно от многобройните доказателства

не само за наличието на ПРЕСТЪПНА АНГАЖИРАНОСТ НА СЕГАШНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И НА СЕГАШНИЯ МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с визираната престъпна дейност,

но и за наличието на престъпна ангажироност на всички МИНИСТЕРСТВА И МИНИСТРИ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ от времето на Великото Народно събрание (от 1990 г.) до днес.

Обръщам специално внимание върху факта, че ангажирането с визираната ПРЕСТЪПНА дейност на присъствувалия там Високопоставен ПРОКУРОР от Върховната касационна прокуратура по недвусмислен начин свидетелствува за НАЛИЧИЕТО НА ПРЕСТЪПНА НАЙ-ВИСОКОПОСТАВЕНА ПРОКУРОРСКА СТРАТЕГИЯ; който факт е едно от многобройните доказателства

не само за наличието на ПРЕСТЪПНА АНГАЖИРАНОСТ НА СЕГАШНАТА ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА И НА СЕГАШНИЯ ГЛАВЕН ПРОКУРОР с визираната престъпна дейност,

но и за наличието на престъпна ангажираност на всички ГЛАВНИ ПРОКУРАТУРИ И ГЛАВНИ ПРОКУРОРИ от времето на Великото Народно събрание (от 1990 г.) до днес.

*************

Десето уточнение

по съществото на казуса:

Специално внимание обръщам върху факта, че тъй като от времето на така визираната от въпросните трима представители на държавната власт

моя „ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ“, „извършена“ още преди 20 (двадесет) години, до днес АБСОЛЮТНО НИКОГА И ПО АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ НАЧИН ИЛИ ФОРМА НЕ СЪМ

нито „уведомяван“, НИТО РАЗПИТВАН -

НИТО КАТО СВИДЕТЕЛ, НИТО КАТО ЗАПОДОЗРЯН, НИТО КАТО ОБВИНЯЕМ -

КАКТО ОТ ОРГАНИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТАКА И ОТ ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НА КОЯТО И ДА Е ДРУГА ДЪРЖАВА;

и тъй като едно такова абсолютно недопустимо поощряващо престъпността деяние на органите на официалната държавна власт има характера на абсолютно недопустима престъпна дейност,

категорично, ясно и недвусмислено настоявам да бъде извършено обстойно разследване на всички лица, които съгласно Закона и Правото са били длъжни да ме арестуват, но не са го били направили, и същите лица да бъдат осъдени.

Специално внимание обръщам върху факта, че е повече от очевидно, че по някакъв ПРОТИВОЗАКОНЕН И ПРОТИВОПРАВЕН повод и в някаква ПРОТИВОЗАКОННА И ПРОТИВОПРАВНА ФОРМА

още през визираната 1990 или 1991 г. в специалните служби на българската държава НА МОЕ ИМЕ е било формирано специално строго секретно ФАЛШИВО ДЕЛО за оперативно наблюдение, оперативно разработване и оперативна провокационна дейност,

предназначението на което дело несъмнено е било ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗУВАНО СРЕЩУ МЕН С КОМПРОМАТНА И МАНИПУЛАТИВНА ЦЕЛ,

ЗА ДА БЪДА ШАНТАЖИРАН И

ДА БЪДА ЕЛИМИНИРАН ОТ ОПРЕДЕЛЕНИ ОБЩЕСТВЕНИ ПОЗИЦИ, които бих могъл да използувам за търсене на наказателна и репараторна отговорност от комунистическите и посткомунистическите престъпници.

*************

Единадесето уточнение

по съществото на казуса:

Отново ясно и недвусмислено обосновавам тезата, че

ПРИЧИНИТЕ И МОТИВИТЕ за извършването на посочената престъпна дейност на визираните ПРЕСТЪПНИ СУБЕКТИ

СЕ СЪДЪРЖАТ ВЪВ ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА,

ЧЕ МАКАР И ФАКТИЧЕСКИ НИКОГА ДА НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЪРСЕНЕ КАКТО НА ЛИЧНА НАКАЗАТЕЛНА, ТАКА И НА ЛИЧНА И ДЪРЖАВНА РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ,

ВСЕ ПАК ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА ОТБЕЛЯЗАХ ОСОБЕНО ВИСОК ЕВРОПЕЙСКИ И МЕЖДУНАРОДЕН ИНТЕНЗИТЕТ НА ТАЗИ СИ ДЕЙНОСТ, КАТО АНГАЖИРАХ ВНИМАНИЕТО НА РЕДИЦА ВИДНИ ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ИНСТИТУЦИИ И ЛИЧНОСТИ;

ПОРАДИ КОЕТО ИМЕННО, КАТО ОТМЪСТИТЕЛНА НАКАЗАТЕЛНА ОПЕРАЦИЯ КАКТО ИМУЩЕСТВОТО МИ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ, ТАКА И САМИЯТ АЗ

СТАНАХМЕ ОБЕКТ НА ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ОРГАНИЗИРАНИ ИМЕННО ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ПОСЕГАТЕЛСТВА И ПОКУШЕНИЯ.

*************

Дванадесето уточнение

по съществото на казуса:

В контекста на всичките тези факти и обстоятелства аз приемам за недвусмислено ясно,

че ЦЕЛТА НА ВИЗИРАНАТА ПО-ГОРЕ ПРЕСТЪПНА КОМПРОМАТНА ДЕЙНОСТ НА ОФИЦИАЛНИТЕ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ

ИМА ЗА ПРИОРИТЕТ ДА НЕУТРАЛИЗИРА МОИТЕ ИЗЛОЖЕНИ ПРЕД ЗАПАДНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ЛИЧНОСТИ ОСНОВАТЕЛНИ АРГУМЕНТИ И ПРАВОСЪОБРАЗНИ ИСКАНИЯ,

КАТО МЕ ПРЕДСТАВИ КАТО основателно и законосъобразно преследван ПРЕСТЪПНИК,

СЪС ЗАЩИТАТА НА КОЙТО НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ЗАПАДНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ЛИЧНОСТИ ДА СЕ АНГАЖИРАТ.

*************

Тринадесето уточнение

по съществото на казуса:

Във връзка с това обръщам специално внимание върху факта, че съвсем неотдавна, само преди няколко месеци,

официални служители на българските специални служби признаха и заявиха пред Специалната Парламентарна комисия,

че често пъти осъществяват практиката да използуват по престъпен начин базираните в България чуждестранни посолства и чуждестранни специални служби,

като им предоставят фалшива документация,

уличаваща в престъпна дейност лица, които нямат абсолютно нищо общо с каквато и да е престъпна дейност,

и по този начин да осъществяват престъпно елиминиране на онези личности,

които в името на Истината и на Правото

се противопоставят на престъпленията на Мафията и на нейните слуги от държавния апарат.

*************

Четиринадесето уточнение

по съществото на казуса:

Обръщам специално внимание върху факта, че в моето предявено на 08.11.2010 г. официално писмето обръщение към визираните институции и институционални лица изрично и пределно ясно съм записал, че съм ПРЕДЯВЯВИЛ СЛЕДНИТЕ ИСКАНИЯ:

Първо: ДА БЪДЪТ РАЗСЕКРЕТЕНИ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ АРХИВНИ И АКТУАЛНИ ДОКУМЕНТИ, НАМИРАЩИ СЕ ВЪВ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ИЛИ ЧУЖДЕСТРАННИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ И ИНСТИТУЦИИ

И СЪЩИТЕ ДОКУМЕНТИ ДА БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ НЕ САМО НА ПРАВОСЪДИЕТО, НО И НА ВСИЧКИ ПРОЯВЯВАЩИ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС МЕДИИ И НА ВСИЧКИ ОБЩЕСТВЕНО АНГАЖИРАНИ ЛИЧНОСТИ И ИНСТИТУЦИИ.

Второ: ДА БЪДЕ ОБРАЗУВАНО СЛЕДСТВЕНО, ПРОКУРОРСКО И СЪДЕБНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СА ВИЗИРАНИ В ПОСОЧЕНИТЕ ПО-ГОРЕ ОФИЦИАЛНИ ПУБЛИЧНИ ПРЕСТЪПНИ КОМПРОМАТНИ ТВЪРДЕНИЯ И ИЗКАЗВАНИЯ НА ВИЗИРАНИТЕ СУБЕКТИ;

Трето: ДА БЪДЕ РАЗСЛЕДВАНО И УСТАНОВЕНО ДАЛИ ВИЗИРАНИТЕ БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУЦИИ СА БИЛИ ИЗПОЛЗУВАЛИ ФАКТИЧЕСКИ БЕЗКОНТРОЛНАТА СИ ТАЙНА ДЕЙНОСТ, ЗА ДА ИЗВЪРШАТ ПРЕСТЪПНО КОМПРОМАТНО ЗАБЛУЖДАВАНЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ СПЕЦИАЛНИ ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ.

*************

Петнадесето уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като изхождам от тезата, че би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в Правото идея,

че всички чуждестранни и международни политически, държавни и финансови формирования и институции, които се намират в състояние на партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт -

и които, освен това,

не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт,

но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния

или не са протестирали по изричен или конклудентен начин

срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния от българската държавна власт -

са както съучастници във визираните престъпни актове и дейности на българската държавна власт,

така и солидарно деликтно и репараторно отговорни.

В контекста на това съображение обръщам специално внимание върху факта, че в началото на месец Октомври 2008 г. българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка;

и че по време на този форум Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да вземе драстични мерки за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата, и че в частност като един от начините за извършването на това тя е препоръчала не само да бъдат увеличени съдебните такси, но и да бъде осъществено свеждането на икономическото състояние на българските граждани до тотална невъзможност да отделят средства за осъществяване на своята съдебна защита срещу престъпния произвол на държавата.

Във връзка и по повод на тези препоръки на Световната банка декларирам следното:

Първо, че историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството;

Второ, че именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие; и

Трето, че в този именно смисъл отправената към българското Правителство

официална препоръка на Световната банка

има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки,

които не много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.

Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.

Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при което това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.

А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.

В контекста на всичко това тук и сега

предявявам пред българския „Съд“ изрично и ясно формулираното искане

да привлече и да конституира като ответници - солидарно деликтно и репараторно отговорни - още и следните юридически лица:

Първо: Световната Банка, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, бул. „Драган Цанков” №36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

Второ: Международния валутен фонд, отделно и заедно с неговото Постоянно представителство в България, площад „Александър Батенберг” №1, 1000 София;

Трето: Европейската банка за възстановяване и развитие, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17, 1000 София;

Четвърто: Правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска” №9, 1000 София;

Пето: Правителството на Кралство Белгия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, пл. „Велчова завера” №1 , 1164 (1126) София;

Шесто: Правителството на Федерална Република Германия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Фредерик Жолио-Кюри” №25 , 1113 София;

Седмо: Правителството на Република Франция, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Оборище” №27-29 , 1504 София;

Осмо: Правителството на Съединените американски щати, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, кв. „Лозенец”, ул. “Козяк” № 16 , 1407 София;

Девето: Правителството на Конфедерация Швейцария, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Шипка” №33 , 1000 София;

Десето: Висшето ръководство („Правителството“) на Европейската Комисия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска“ №9, 1000 София.

Единадесето: Правителството на Руската федерация (като десетилетен господар на стоящата над всяко българско правителство наследница на Червената армия руска Червена Мафия), отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, бул. „Драган Цанков“, №28, 1113 София.

*************

Шестнадесето уточнение

по съществото на казуса:

ПЕТИТУМ:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чийто НАЙ-ОБЩ И УНИВЕРСАЛЕН ПРАВОСУБЕКТЕН ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Е ИМЕННО МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВОТО),

е извършила деяния, с които драстично е нарушила

моите и на представляваните от мен обществени организации

гарантирани от Правото и от Закона конкретни права и интереси,

с което по злосторен начин е предизвикала вредни последици, оценени от мен в посочения в Иска паричен размер.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА не е щяла да има наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които е демонстрирала по време на злодеянията си,

ако не е имала съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в Иска ми

чуждестранни държавни и финансови формирования и институции,

които също така следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.

При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд

да извърши необходимото съдебно разследване и

да постанови решение, с което да осъди ответниците

да обезщетят както лично самия мен, така и представляваните от мен обществени организации

за посочените по-горе умишлено причинени ни вредни последици и да ни заплатят предявената искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.

Приложение № 1: копия от 19 (деветнадесет) страници на визираната в началото на изложението преписка;

Приложение № 2: копия от Иска и приложенията към него за надлежно връчване на ответниците;

Посочвам: намиращите се в патримониума на българската държава преписки и настоявам „Съдът“ да ги изиска и приложи към доказателствата по делото;

Посочвам: необходимостта „Съдът“ да даде изрично указание на ответниците да представят своите писмени становища;

Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.

08 Декември 2010 г. Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар