Ianko Iankov: МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - ПОРЕДЕН ПРЕСТЪПЕН СЛУГА НА ПОРЕДНОТО ПРЕСТЪПНО ПРАВИТЕЛСТВО-2

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Министърът на образованието – пореден престъпен слуга на поредното престъпно Правителство - 2”, http://iankov.blogspot.com/2010/11/2_21.html.

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска ченгеджийско-мафиотска държавна власт;

от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления

И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ,

но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване и

до днес не сме получили абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие;

от 1990 г. досега както чрез традиционната и електронната поща, така и чрез лични посещения в посолствата съм депозирал в офисите на посочените тук дипломатически представителства текстовете на визираните изложения до българските държавни институции - като досега, обаче, не съм регистрирал абсолютно никаква тeхна заинтересованост за прилагане на принципите и нормите на международното право и европейското право (включително и за прилагането на Стокхолмската програма); който факт несъмнено има ясната доказателствена стойност, разкриваща публично известната „тайна“, че базираните в България западни дипломатически представителства са изпратени тук, за да защитават престъпните интереси на Червената мафия, а не да защитават нарушените Човешки права на българските граждани;

от 2008 г. досега съм завел пред Административния съд-София-град голямо множество съдебни искове, нито един от които не е бил разгледан и решен съгласно принципите и нормите на европейското и българското право, поради което повечето от тях вече са депозирани в Европейския съд в Стразбург, а следващите чакат своя процедурен ред да заминат за там.

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно заявявам, че няма да позволя на „Съдът“ да ми вменява или приписва друг казус с друг фактически състав и с друга правна квалификация, каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Мафията и от Специалните служби.

*************

ІІ.

Първо уточнение

по съществото на казуса:

Настоящият Иск е предявен на основание чл.7 от Конституцията и чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, при което изтъквам аргумента, че чл.5 ал.2 е предвидил „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, а чл.5 ал.4 е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл.7 от Конституцията.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че във волевото съдържание на текста на чл.7 от Конституцията (който гласи, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”) недвусмислено ясно се съдържа конституционната представа, че

отговорността се носи директно именно от „държавата”, а не от нейните „органи” или „длъжностни лица”, които непосредствено са причинили вредите, и че

тази отговорност се носи именно

от универсалния правосубектен представител на държавата

– същият, който встъпва като такъв при взаимоотношенията на държавата както с международноправните субекти, така и с вътрешноправните субекти

– т. е. Правителството.

Освен това изрично акцентирам върху текста на чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който текст „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

Също така изрично, ясно и недвусмислено акцентирам върху тезата, че оповестеното през Април 2005 г. от „съдиите” от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) Тълкувателно решение №3 от 2004 г., ПРОТИВОРЕЧИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Както е известно, съгласно текста на посоченото Тълкувателно решение на Върховния съд разпоредбата на чл.7 от Конституцията не е пряк път за защита, тъй като тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че в случая „съдиите” от Върховния касационен съд са ИЗПОЛЗУВАЛИ обстоятелството, че техните тълкувателни решения са фактически необжалваеми в пределите на България, и именно върху основата на това фактическо обстоятелство тези „съдии” са си позволили да обосноват едно недвусмислено откровено ПРЕСТЪПНО ченгеджийско-мафиотско схващане, драстично противоречащо на текста на Конституцията и на принципите на Правото.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросните „съдии” СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защо са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”; така, предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност е напълно очевидно, че въпросното „решение” на т. нар. „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросното „решение” на тези „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл.5, ал.2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:

първо, това „решение” възпроизвежда мотивационния смисъл на съдържанието на чл.56, ал.3 от комунистическата Конституция и на чл.46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;

и второ, всичките въпросни „съдии“ от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски марионетки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.

Също така тук, в моя Иск, пределно ясно изхождам от тезата,

че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица,

но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс;

и че след посочената дата общите съдилища са загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

*************

Второ уточнение

по съществото на казуса:

А.

На 19 Ноември 2009 г. съм написал и на 19.11.2009 г. съм регистрирал под вх. № 94ЯЯ-201 мое официално писмено изложение, адресирано до Министъра на образованието, младежта и науката, при което съм приложил 42 (четиредесет и две) страници копия от „кореспонденцията“ ми с ръководството на Българската академия на науките и Института за правни науки при БАН.

Това мое официално писмо до Министъра на образованието е едно от четирите мои депозирани при него писма, съдържащи изрични и ясни искания за спазване на Правото и Закона в ръководената от него държавна сфера.

В това писмо до Министъра изрично и ясно съм написал, че визираните приложения имат характера на изрично доказателство:

►че КАКТО ПО ВРЕМЕТО НА КЛАСИЧЕСКОТО КОМУНИСТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ, ТАКА И ДНЕС

БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, и в частност Институтът за правни науки при БАН,

ФАКТИЧЕСКИ Е СТРУКТУРНА СЪСТАВНА ЧАСТ както от СПЕЦИАЛНИТЕ (ТАЙНИТЕ) СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА, така и от ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ, на която именно служат тези специални служби;

►че в тази уж научно-изследователска система ЗА МЕН НЯМА МЯСТО (моето присъствие е недопустимо) ДОРИ И ПРИ СЪСТОЯНИЕТО, при което:

***както по времето на класическия комунизъм, така и днес абсолютно никой абсолютно никога не е изтъквал и противопоставял каквито и да са научни аргументи против мен и моето творчество;

***както по времето на класическия комунизъм, така и днес моите уволнения от Института за правни науки при БАН са продиктувани и обусловени единствено от волята на специалните (тайните) служби на държавата и на Мафията, на които тези служби служат;

***както по времето на класическия комунизъм, така и днес всичките официални рецензии и отзиви за моите научни трудове са суперлативно възхвалителни, и никъде не се среща нито един критичен текст или контекст относно написаното от мен; но това обстоятелство никога не е било имало абсолютно никакво значение, тъй като аргументите против мен винаги са били ченгеджийски по съдържание и никога не са били официални, а винаги са били „секретни” („тайни”);

***както по времето на класическия комунизъм, така и днес всичките онези, които са играли важна роля в изпълнението на пъклените повели на Службите, почти веднага след това са били сравнително щедро възнаграждавани.

Б.

В това писмо до Министъра изрично и ясно съм написал, че визираните приложения имат характера на изрично доказателство, че:

Първо: Върху основата на спечелен конкурс през април 1974 г. съм назначен по трудов договор на длъжността „научен сътрудник ІІІ степен” в Института за правни науки при Българската академия на науките. През юли 1976 г. съм преназначен на длъжността „научен сътрудник ІІ степен”; през ноември 1978 г. съм преназначен на длъжността „научен сътрудник І степен”.

Второ: През март 1982 г. съм уволнен от посочената длъжност, а наскоро след това съм настанен в наказателен трудов лагер в химическите заводи в гр. Девня, след което съм арестуван и осъден по политически причини.

Само две седмици след арестуването ми Държавният департамент на САЩ е излязъл със специален доклад (прочетен по радио “Свободна Европа”), в който е посочил моето име като пример на български гражданин, лишен от човешки права; наскоро след това правозащитната организация Amnesty International ме е обявила за лице, намиращо се под нейна закрила; през време на пребиваването ми в затвора международните правозащитни организации Amnesty International и Helsinki Watch са ме класифицирали като политически затворник N 1 на България; American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други международни и национални западни правозащитни организации са организирали протестни акции против българското правителство във връзка с противозаконното ми осъждане и жестокото ми третиране в затвора; радиостанциите Свободна Европа, Гласът на Америка и Би Би Си излъчиха множество предавания, посветени на моята дейност и на жестокото ми третиране в затвора; през март 1989 г., по време на официалната дейност на конгреса, лично Президентът на Социалистическия интернационал Вили Брандт е изнесъл редица факти както за моята политическа и правозащитна дейност, така и за специфичната система на репресиране, на която съм подложен в българските затвори.

В трудовия лагер и в затвора съм престоял точно 5 (пет) години, 11 (единадесет) месеци и 3 (три) дни до пълното изтърпяване на наложените ми репресивни санкции; освободен съм на 31 октомври 1989 г.; през декември 1989 г. съм амнистиран със закон; отделно от това, с решение от 30 март 1990 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд ме е признало за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства, а наложената ми присъда е отменена като неоснователна и противозаконна.

(Въпреки изключително многобройните ми писмени искания, до днес не е наказан нито един от виновните за противозаконното ми осъждане и престояване в затвора; до днес не съм получил нито една стотинка обезщетение за причинените ми от това осъждане т. нар. материални и морални вреди и пропуснати ползи).

С решение от 15 май 1991 г. на Президиума на Българската академия на науките (Протокол №11, точка 3.3) уволнението от научната ми работа в Института за правни науки е признато за противозаконно и политически репресивно, и правата ми са напълно възстановени.

В продължение на повече от една година, обаче, състоящото се от агенти и офицери на Държавна сигурност ръководство на Института за правни науки е отказвало да изпълни това решение, но в крайна сметка все пак го е изпълнило.

До днес не е наказан нито един от виновните за противозаконното ми уволнение и не съм получил нито една стотинка обезщетение заради уволнението.

Трето: по решение на съответните научни институции (Научни съвети) през 1995 г. представеният от мен научен труд е признат за докторат, и върху основата на спечелен конкурс по решение на съответните научни съвети съм получил научното звание „Старши научен сътрудник Втора степен” (Associate Professor).

През същата (1995 г.) година, по решение на съответния научен съвет, съм назначен по трудов договор на посочената длъжност в Института за правни науки при БАН.

Четвърто: Съгласно българското законодателство абсолютно всички актове на администрацията на научните институти, които засягат статуса на съответния научен работник, задължително трябва да бъдат предшествувани от решения на съответните научни звена (научни съвети).

В съответствие с това законово изискване даже и легитимността на заповедите за ползуването на платения редовен годишен отпуск е поставена в зависимост от наличието на съответно Решение на Научния съвет. Това обстоятелство е пределно ясно очевидно от намиращото се в Института мое кадрово дело.

В пълно и драстично нарушение на това нормативно изискване и на константната практика, обаче, без наличието на каквото и да е решение на съответния Научен съвет, Директорът на Института за правни науки при БАН (Цветана Каменова) първоначално е „трансформирала” трудовия ми договор в т. нар. „Допълнителен трудов договор”; след което отново, без наличието на каквото и да е решение на съответния Научен съвет, е издала заповед, с която е прекратила трудовия ми договор, или иначе казано – ме е уволнила.

Пето: От документацията е пределно ясно очевидно не само че посоченото уволнение е абсолютно противоправно от гледна точка на нормативните изисквания, но и обстоятелството, че

това уволнение има недвусмислено ясен политически и репресивен характер

– то бе постановено само три дни след като бях дал едно експлозивно политическо интервю за една чуждестранна телевизия, в което разказвах за ролята на КГБ и на Червената мафия в протичащите в България вътрешнополитически процеси.

В моето официално писмено становище в рамките на 22 (двадесет и две) страници изключително аргументирано съм обосновал тезата, че посоченото уволнение:

Þе противоправно;

Þе политически и репресивно мотивирано;

Þе осъществено в изпълнение на престъпните искания на структурите на Мафията и на специалните служби.

Шесто: От материалите е видно, че съгласно постановеното на 14. 11. 2008 г. окончателно Решение на надлежния български съд уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнението е отменена.

До днес, обаче, все още не съм възстановен на работа и не ми е изплатено абсолютно никакво обезщетение.

Нека все пак обърна Вашето внимание върху следните факти и обстоятелства:

Съвсем наскоро след противозаконното ми уволнение Директорката на Института Цветана Каменова бе възнаградена,

като по предложение на специалните служби получи назначение като съдия в Международния наказателен съд в Хага;

за Директор на Института бе назначен Веселин Цанков, предишната работа на който е била именно като офицер в специалните служби на МВР, и който неотдавна, отказвайки да изпълни съдебното решение за възстановяването ми на работа, ми каза: „Заведи ново съдебно дело, и ако след десетина години все още си жив, може и да го спечелиш!”.

*************

Трето уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като на така визираното мое , адресирано до Министъра официално писмено искане НЕ ПОЛУЧИХ НИКАКЪВ ОТГОВОР, на 27 Февруари 2010 г. депозирах в офиса на Министъра кратък специален писмен текст, в който изрично съм написал, че НАСТОЯВАМ ДА МИ БЪДЕ ИЗПРАТЕН ОФИЦИАЛЕН ОТГОВОР, и че се обръщам към Бога да помогне на Министъра в сферата на Благоразумието.

*************

Четвърто уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като ОТНОВО и на това мое писмо НЕ ПОЛУЧИХ НИКАКЪВ ОТГОВОР, на 04 Май 2010 г. регистрирах ново писмо, адресирано до Министъра, в което вече смених тона и съдържанието на обичайното дотогава сдържано отношение към Министъра и изрично и ясно записах:

***че за мен е пределно ясно, че лично той, Сергей Игнатов, е внук, син и брат на високопоставени комунистически престъпници, член на чуждестранния състав на днешните руски специални служби, престъпен слуга на българския ченгеджийско-мафиотски политически режим;

***че преди време, през 80-те години, по силата на наложените ми от комунистическата Държавна сигурност оперативни фактически обстоятелства на мен ми се е било наложило да се запозная лично както с неговия баща, така и с неговия брат, които по онова време са били включени в строго секретните оперативни мероприятия срещу мен и членовете на семейството ми, в непосредствен резултат на които мероприятия аз не само бях противозаконно осъден и престоях в затвора цели шест години, но и като непосредствен резултат на тези мероприятия са „намерили“ смъртта си баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима;

***че както много добре на самия Министър му е известно, всичките досегашни правителства на българския посткомунистически ченгеджийско-мафиотски политически режим са се погрижили да обезпечат пълна безотговорност на престъпниците за извършените от тях престъпления; че дори нещо повече - всичките досегашни правителства на българския посткомунистически ченгеджийско-мафиотски политически режим са се погрижили да обезпечат на всичките висши ръководни държавни длъжности да бъдат назачавани именно най-близките роднини на най-отявлените комунистически престъпници, и че един от примерите за това е и лично той, Сергей Игнатов;

***че съгласно разпоредбите на българското Право ръководеното от Сергей Игнатов Министерство не само е компетентно, но е и длъжно да се произнесе по визирания в моите искания казус, но че фактът, че досега такова произнасяне въобще не е било направено, е категорично доказателство, че лично той – Министърът - е един от престъпните слуги на българския ченгеджийско-мафиотски политически режим;

***че анализирайки текстовете на неговите многобройни интервюта в медиите съм констатирал, че от тяхното съдържание недвусмислено ясно личи, че той Е и действува като АБСОЛЮТНО ТИПИЧЕН МАФИОТ;

***и че в крайна сметка всичко свързано с него като „учен“ и като „политик“ само потвърждава тезата, че НЕКАДЪРНИТЕ ЗА НИЩО СА СПОСОБНИ НА ВСИЧКО;

***че все пак аз отново настоявам той, Миинстърът, да ми отговори по официален начин.

*************

Пето уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като ОТНОВО и на това мое писмо НЕ ПОЛУЧИХ НИКАКЪВ ОТГОВОР, на 10 Май 2010 г. регистрирах ново писмо, адресирано до Министъра, в което съм записал, че:

***много добре ми е известно, че когато той, Сергей Игнатов, е учел в Университета на тогавашния Лениград, той е бил станал агент на тогавашната КГБ и впоследствие на ФСБ, и че неговото назначаване на поста Министър има предназначението да обслужва не образователното министерство на една суверенна държава, а именно специализираната Путинова ченгеджийница;

***че именно във вразка с моите искания той да упражни контрол върху противоправното поведение на ръководствата на БАН и на Института за правни науки при БАН, директорът на Института, който е и бивш и сегашен кадрови офицер от българските тайни служби, изрично ме е „предупредил“, че аз и семейството ми ще пострадаме ако не се откажа от депозираните от мен пред българските институции искания за спазване на Правото;

***че съвсем недвусмислено съм уведомен, че самият Министър е част от играта на специалните служби и в изпълнение на това, по искане на същите тези служби, той е разпоредил на своите служители въобще да не реагират на моите искания за отговор.

*************

Шесто уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като ОТНОВО и на това мое писмо НЕ ПОЛУЧИХ НИКАКЪВ ОТГОВОР, на 20 Май 2010 г. регистрирах мое писмо, адресирано до Министър-Председателя, в което съм записал:

***че едно от заинтересованите лица, срещу които е и една от преписките, които са регистрирани при Министъра на образованието, което лице е Директор на Института за правни науки при БАН, и освен това е и бивш и настоящ кадрови офицер от специалните служби, „добронамерено ме е уведомил“, че ако продължавам да търся правата си, спрямо мен и членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби, които именно са виновни като разпоредители и обезпечители на извършването на въпросните нарушения на правата ми;

***че по същество в посочените, намиращи се при Министър Сергей Игнатов, преписки, аз съм визирал казуси, в които съм фиксирал множество престъпни актове, които са извършени от кадрови и агентурни функционери на бившата Държавна сигурност и функционери на сегашните специални служби, които деяния са били извършени включително и по времето, когато той, сешашният Министър-Председател, е бил генерал и Главен секретар на МВР;

***и че пледирам пред Министър-Председателя за експедитивно и принципно отношение към визираните казуси.

*************

Седмо уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като ОТНОВО и на това мое писмо НЕ ПОЛУЧИХ НИКАКЪВ ОТГОВОР, на 18 Юни 2010 г. регистрирах мое писмо, адресирано до Министър-Председателя, до Министъра на вътрешните работи, до Главния прокурор и до Министъра на образованието, в което съм записал:

***че тъй като ВЪПРЕКИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА аз продължих да настоявам да търся правата си както по визирания тук казус, така и по всички останали надлежно регистрирани пред институциите казуси, САМО ПРЕДИ ЕДНА СЕДМИЦА върху имота ми в родното ми село е било извършено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, извършено и поставено именно от СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА и от МАФИЯТА;

***че с други думи пределно ясно уточнявам, че ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ НА ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН АПАРАТ, В ЧАСТНОСТ КАКТО НА ПРОКУРАТУРАТА, ТАКА И НА ВИЗИРАНОТО ТУК МИНИСТЕРСТВО, Е СИНХРОННО ОБЕЗПЕЧЕНА ОТ НАКАЗАТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ МАФИЯТА И ОТ ДЪРЖАВНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ, главната цел на които операции е да бъда мотивиран да се откажа от търсенето на защита на нарушените ми права;

***че обръщам внимание върху факта, че по надлежния начин и ред съм регистрирал в Министерството на образованието, младежта и науката ЧЕТИРИ ПРЕПИСКИ, В КОИТО СА ВИЗИРАНИ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ИЗВЪРШЕНИ ПРОТИВ МЕН ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ, ОСЪЩЕСТВЕНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА И ЗАСЯГАЩИ СТАТУСА МИ НА УЧЕН-ИЗСЛЕДОВАТЕЛ ОТ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И СТАТУСА МИ НА ХАБИЛИТИРАН УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛ;

***че обръщам внимание върху факта, че В ДРАСТИЧНО НАРУШЕНИЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО И НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО, КАКТО И В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА И НА МАФИЯТА МИНИСТЪР Сергей Игнатов НЕ САМО Е ОБЕЗПЕЧИЛ И ПРОДЪЛЖАВА ДА ОБЕЗПЕЧАВА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРЕСТЪПНО НАРУШАВАНЕ НА ПРАВАТА МИ, НО И ОТКАЗВА ДА ДАДЕ КАКЪВТО И ДА Е ОФИЦИАЛЕН ОТГОВОР НА МОИТЕ МНОГОБРОЙНИ ИСКАНИЯ ДА ПОЛУЧА НЕГОВОТО ИНСТИТУЦИОНАЛНО МНЕНИЕ И СТАНОВИЩЕ;

***че обръщам внимание върху факта, че КАТО ГРАЖДАНИН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТКАЗВАМ ДА СЕ ПОДЧИНЯВАМ НА ПРАКТИКАТА НА ПРЕСТЪПНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ И ИЗРИЧНО, ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО НАСТОЯВАМ ЗА СПАЗВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ И НА ПРИНЦИПНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВО;

***че пледирам пред всичките тях за експедитивно и принципно отношение към визираните казуси;

***и, разбира се, че им желая „крепко здраве и европейска благоразумност“.

*************

Осмо уточнение

по съществото на казуса:

Че, разбира се, официален писмен отговор отново въобще не съм получил,

но … несъмнено като имащ качеството на драстичен отговор на моите законосъобразни искания

следва да бъде разглеждан фактът, че

на 21 Юни 2010 г., посред бял ден, около 15 часа, точно пред видеокамерите на Съдебната палата, бях нападнат от двама души, които, прицелвайки се да ми нанесат удар върху главата със железен предмет, всъщност ме удариха по рамото и го счупиха така, че фактически ме осакатиха,

след което, вече пет месеци Прокуратурата не е предприела абсолютно нищо за разследване на покушението.

*************

Девето уточнение

по съществото на казуса:

НА „СЪДИИТЕ“ ОТ НАСТОЯЩИЯТ НАДЛЕЖЕН БЪЛГАРСКИ И ЕВРОПЕЙСКИ СЪД - Административния съд София-град - обръщам внимание върху обстоятелството, че в моите писма до Министъра на образованието и до Министър-Председателя ОТНОСНО АДМИНИСТРАТИВНИЯ ХАРАКТЕР НА КАЗУСА, по който тези институции СА ОПРАВОМОЩЕНИ И ЗАДЪЛЖЕНИ да се произнесат, НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ПО СЪЩЕСТВО;

и че с това си противоправно поведение визираните държавни институции – МИНИСТЕРСТВОТО И ПРАВИТЕЛСТВОТО, МИНИСТЪРЪТ И ПРЕМИЕРЪТ

БРУТАЛНО СА НАРУШИЛИ МОИТЕ ГАРАНТИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО И ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВО конкретни лични права и интереси;

ЧРЕЗ КОЕТО СВОЕ ПОВЕДЕНИЕ, ОТДЕЛНО ОТ ГОРНОТО, ФАКТИЧЕСКИ СА СЕ ОПИТАЛИ ДА ПРИДАДАТ ФАЛШИВА ЛЕГИТИМНОСТ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ НАРУШЕНИЯ НА МОИТЕ ПРАВА, които нарушения са били извършени именно от подчинените на Министъра и на Премиера държавни служители и на подчинените на Премиера ТАЙНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ;

с което по злосторен начин са предизвикали В МОЯТА СУВЕРЕННА ЛИЧНА СФЕРА както МАТЕРИАЛНИ (ИМУЩЕСТВЕНИ), така и НЕМАТЕРИАЛНИ (МОРАЛНИ) ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ.

*************

Десето уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като изхождам от тезата, че би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в Правото идея,

че всички чуждестранни и международни политически, държавни и финансови формирования и институции, които се намират в състояние на партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт;

и които, освен това,

не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт,

но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния

или не са протестирали по изричен или конклудентен начин

срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния от българската държавна власт;

са както съучастници във визираните престъпни актове и дейности на българската държавна власт,

така и солидарно деликтно и репараторно отговорни.

В контекста на това съображение обръщам специално внимание върху факта, че в началото на месец Октомври 2008 г. българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка;

и че по време на този форум Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да вземе драстични мерки за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата, и че в частност като един от начините за извършването на това тя е препоръчала не само да бъдат увеличени съдебните такси, но и да бъде осъществено свеждането на икономическото състояние на българските граждани до тотална невъзможност да отделят средства за осъществяване на своята съдебна защита срещу престъпния произвол на държавата.

Във връзка и по повод на тези препоръки на Световната банка декларирам следното:

Първо, че историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството;

Второ, че именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие; и

Трето, че в този именно смисъл отправената към българското Правителство

официална препоръка на Световната банка

има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки,

които не много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.

Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.

Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при което това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.

А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.

В контекста на всичко това тук и сега

предявявам пред българския „Съд“ изрично и ясно формулираното искане

да привлече и да конституира като ответници - солидарно деликтно и репараторно отговорни - още и следните юридически лица:

Първо: Световната Банка, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, бул. „Драган Цанков” №36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

Второ: Международния валутен фонд, отделно и заедно с неговото Постоянно представителство в България, площад „Александър Батенберг” №1, 1000 София;

Трето: Европейската банка за възстановяване и развитие, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17, 1000 София;

Четвърто: Правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска” №9, 1000 София;

Пето: Правителството на Кралство Белгия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, пл. „Велчова завера” №1 , 1164 (1126) София;

Шесто: Правителството на Федерална Република Германия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Фредерик Жолио-Кюри” №25 , 1113 София;

Седмо: Правителството на Република Франция, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Оборище” №27-29 , 1504 София;

Осмо: Правителството на Съединените американски щати, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, кв. „Лозенец”, ул. “Козяк” № 16 , 1407 София;

Девето: Правителството на Конфедерация Швейцария, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Шипка” №33 , 1000 София;

Десето: Висшето ръководство („Правителството“) на Европейската Комисия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска“ №9, 1000 София.

Единадесето: Правителството на Руската федерация (като десетилетен господар на стоящата над всяко българско правителство наследница на Червената армия руска Червена Мафия), отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, бул. „Драган Цанков“, №28, 1113 София.

*************

Единадесето уточнение

по съществото на казуса:

ПЕТИТУМ:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чийто НАЙ-ОБЩ И УНИВЕРСАЛЕН ПРАВОСУБЕКТЕН ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Е ИМЕННО МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВОТО),

е извършила деяния, с които драстично е нарушила моите гарантирани от Правото и от Закона конкретни лични права и интереси,

с което по злосторен начин е предизвикала вредни последици, оценени от мен в посочения в Иска паричен размер.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА не е щяла да има наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които е демонстрирала по време на злодеянията си,

ако не е имала съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в Иска ми

чуждестранни държавни и финансови формирования и институции,

които също така следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.

При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд

да извърши необходимото съдебно разследване и

да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме обезщетят за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.

Приложение № 1: копия от 68 (шейсет и осем) страници на визираната преписка, намираща се в патримониума на визиранато Министерство и Министерския съвет;

Приложение № 2: копия от Иска и приложенията към него за надлежно връчване на ответниците;

Посочвам: намиращите се в патримониума на българската държава преписки и настоявам „Съдът“ да ги изиска и приложи към доказателствата по делото;

Посочвам: необходимостта „Съдът“ да даде изрично указание на ответниците да представят своето писмено становище;

Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.

22 Ноември 2010 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2010-11-21

МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - ПОРЕДЕН ПРЕСТЪПЕН СЛУГА НА ПОРЕДНОТО ПРЕСТЪПНО ПРАВИТЕЛСТВО-2

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега