Ianko Iankov: МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - ПОРЕДЕН ПРЕСТЪПЕН СЛУГА НА ПОРЕДНОТО ПРЕСТЪПНО ПРАВИТЕЛСТВО-1

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Министърът на образованието – пореден престъпен слуга на поредното престъпно Правителство - 1”, http://iankov.blogspot.com/2010/11/1.html.

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска ченгеджийско-мафиотска държавна власт;

от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления

И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ,

но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване и

до днес не сме получили абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие;

от 1990 г. досега както чрез традиционната и електронната поща, така и чрез лични посещения в посолствата съм депозирал в офисите на посочените тук дипломатически представителства текстовете на визираните изложения до българските държавни институции - като досега, обаче, не съм регистрирал абсолютно никаква тeхна заинтересованост за прилагане на принципите и нормите на международното право и европейското право (включително и за прилагането на Стокхолмската програма); който факт несъмнено има ясната доказателствена стойност, разкриваща публично известната „тайна“, че базираните в България западни дипломатически представителства са изпратени тук, за да защитават престъпните интереси на Червената мафия, а не да защитават нарушените Човешки права на българските граждани;

от 2008 г. досега съм завел пред Административния съд-София-град голямо множество съдебни искове, нито един от които не е бил разгледан и решен съгласно принципите и нормите на европейското и българското право, поради което повечето от тях вече са депозирани в Европейския съд в Стразбург, а следващите чакат своя процедурен ред да заминат за там.

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно заявявам, че няма да позволя на „Съдът“ да ми вменява или приписва друг казус с друг фактически състав и с друга правна квалификация, каквато е константната практика на съдиите, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Мафията и от Специалните служби.

*************

ІІ.

Първо уточнение

по съществото на казуса:

Настоящият Иск е предявен на основание чл.7 от Конституцията и чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, при което изтъквам аргумента, че чл.5 ал.2 е предвидил „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, а чл.5 ал.4 е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл.7 от Конституцията.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че във волевото съдържание на текста на чл.7 от Конституцията (който гласи, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”) недвусмислено ясно се съдържа конституционната представа, че

отговорността се носи директно именно от „държавата”, а не от нейните „органи” или „длъжностни лица”, които непосредствено са причинили вредите, и че

тази отговорност се носи именно

от универсалния правосубектен представител на държавата

– същият, който встъпва като такъв при взаимоотношенията на държавата както с международноправните субекти, така и с вътрешноправните субекти

– т. е. Правителството.

Освен това изрично акцентирам върху текста на чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който текст „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

Също така изрично, ясно и недвусмислено акцентирам върху тезата, че оповестеното през Април 2005 г. от „съдиите” от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) Тълкувателно решение №3 от 2004 г., ПРОТИВОРЕЧИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Както е известно, съгласно текста на посоченото Тълкувателно решение на Върховния съд разпоредбата на чл.7 от Конституцията не е пряк път за защита, тъй като тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че в случая „съдиите” от Върховния касационен съд са ИЗПОЛЗУВАЛИ обстоятелството, че техните тълкувателни решения са фактически необжалваеми в пределите на България, и именно върху основата на това фактическо обстоятелство тези „съдии” са си позволили да обосноват едно недвусмислено откровено ПРЕСТЪПНО ченгеджийско-мафиотско схващане, драстично противоречащо на текста на Конституцията и на принципите на Правото.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросните „съдии” СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защо са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”; така, предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност е напълно очевидно, че въпросното „решение” на т. нар. „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросното „решение” на тези „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл.5, ал.2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:

първо, това „решение” възпроизвежда мотивационния смисъл на съдържанието на чл.56, ал.3 от комунистическата Конституция и на чл.46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;

и второ, всичките въпросни „съдии“ от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски марионетки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.

Също така тук, в моя Иск, пределно ясно изхождам от тезата,

че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица,

но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс;

и че след посочената дата общите съдилища са загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

*************

ІІ.

Второ уточнение

по съществото на казуса:

Първо: на 18 Ноември 2009 г. съм написал и на 19.11.2009 г. съм регистрирал под вх. № 94ЯЯ-200 мое официално писмено изложение, адресирано до Министъра на образованието, младежта и науката, при което съм приложил 75 (седемдесет и пет) страници копия от четири „кореспонденции“ респективно с ректорите (и деканите на юридическите факултети) на следните четири висши учебни заведения:

Ректора на Великотърновския университет (ВТУ),

Ректора на Югозападния университет „Неофит Рилски” (ЮЗУ),

Ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и

Ректора на Бургаския Свободен университет (БСУ).

Това мое официално писмо до Министъра на образованието е едно от четирите мои депозирани при него писма, съдържащи изрични и ясни искания за спазване на Правото и Закона в ръководената от него държавна сфера.

В това писмо изрично и ясно съм написал, че визираните приложения имат характера на изрично доказателство:

►че КАКТО ПО ВРЕМЕТО НА КЛАСИЧЕСКОТО КОМУНИСТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ, ТАКА И ДНЕС БЪЛГАРСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ ФАКТИЧЕСКИ СА СТРУКТУРНА СЪСТАВНА ЧАСТ както от СПЕЦИАЛНИТЕ (ТАЙНИТЕ) СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА, така и от ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ, на която именно служат тези специални служби;

►и че в тези университети ЗА МЕН НЯМА МЯСТО (моето присъствие е недопустимо) ДОРИ И ПРИ ХИПОТЕЗАТА, ПРИ КОЯТО ПРЕДЛАГАМ ДА ЧЕТА ЛЕКЦИИ НЕ САМО ПРЕД СТУДЕНТИ, КОИТО ВЪОБЩЕ НЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ПОСЕЩАВАТ ЛЕКЦИИ, НО И ЧЕ ПРЕДЛАГАМ ДА ПРАВЯ ТОВА НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО И НА СВОИ СОБСТВЕНИ РАЗНОСКИ.

*************

Трето уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като въпреки принципното и нормативното задължение на Министъра да направи така, че ръководената от него държавна институция да ми даде фактосъобразен и правосъобразен отговор,

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИ МЕСЕЦИ АЗ НЕ ПОЛУЧИХ НИКАКОВ ОТГОВОР, на 22 февруари 2010 г. регистрирах в офиса на Министъра напомнително писмо, в което му писах, че настоявам да ми бъде изпратен официален отговор, и че се моля на Бога да помогне на Министъра да бъде осенен от Благоразумието.

След това мое писмо получих писмо, подписано от Директора на Дирекция „Политика във висшето образование“.

В отговор на това аз написах официално регистрирано писмо, адресирано до лицето, което изпълнява въпросната държавна служба (Мария Фъртунова), в което изрично съм заявил, че чрез нейното институционално служебно поведение тя категорично и недвусмислено е доказала, че не е държавен служител, а е именно ченгеджийско-мафиотска курва и проститутка, обслужваща престъпните интереси на ченгеджийницата и на мафията; че нейното писмо въобще няма характера на отговор на поставените от мен въпроси и искания, а има характера на отправен към мен абсолютно кретенски псевдоадвокатски съвет; какъвто съвет аз не съм искал да ми бъде даван и тя не е била имала правото да се опитва да ми дава, тъй като това нейно поведение, всъщност, има характера на престъпна стратегия на подмяна на казуса; и че тя е била длъжна да ми отговори фактосъобразно и законосъобразно в контекста на моите изрично формулирани искания, а не да ми приписва други, непредявени от мен, искания.

Тъй като не само не получих никакъв отговор по съществото на поставения от мен казус, но и никакво претендиращо за отговор писмо, на 04 Май 2010 г. отново регистрирах в офиса на Министъра поредното мое изрично искане с настояване да получа фактосъобразен и правосъобразен отговор.

Тъй като пак не получих нищо, на 10 Май 2010 г. отново регистрирах в офиса на Министъра поредното мое искане да получа отговор; НОВОТО, КОЕТО СЕ СЪДЪРЖА В ТЕКСТА НА ТОВА МОЕ ИСКАНЕ БЕ, ЧЕ ИЗРИЧНО И ЯСНО ПОСОЧВАХ, ЧЕ през месец Януари 2010 г. с мен се срещна едно лице, което, освен че е хабилитирано в сферата на правните науки, има и всеизвестния статус на бивш и на настоящ кадрови офицер от системата на МВР; и което лице ми даде да разбера, че знае в подробности текстовете на депозираните от мен при Министъра искания; и което лице, след като ми припомни имената на пет души хабилитирани преподаватели от сферата на правните науки, които са били убити от специалните служби, изрично и ясно ме заплаши и/или предупреди, че в името на безопасността на моите близки трябва да се откажа от предприетата от мен административна процедура пред Министъра.

Тъй като отново не получих нищо от Министъра и неговата администрация, на 20 Май 2010 г. регистрирах в офиса на Миинстър-Председателя официално писмо, в което, изтъквайки случая със заплаха за живота на близките ми, настоявах за експедитивно и принципно правителствено отношение към визираните от мен казуси.

Тъй като отново не получих никакъв отговор, на 18 Юни 2010 г. регистрирах в офиса на Министър-Председателя, Министъра на вътрешните работи, Главния Прокурор и Министъра на образованието поредния текст на моето искане за фактосъобразен и правосъобразен отговор.

Разбира се, официален писмен отговор отново въобще не получих,

но … несъмнено като имащ качеството на драстичен отговор на моите законосъобразни искания

следва да бъде разглеждан фактът, че на 21 Юни 2010 г., посред бял ден, около 15 часа, точно пред видеокамерите на Съдебната палата, бях нападнат от двама души, които, прицелвайки се да ми нанесат удар върху главата със железен предмет, всъщност ме удариха по рамото и го счупиха така, че фактически ме осакатиха, след което, вече пет месеци Прокуратурата не е предприела абсолютно нищо за разследване на покушението.

*************

Четвърто уточнение

по съществото на казуса:

Обръщам внимание върху обстоятелството, че в моите писма до Министъра на образованието и Министър-Председателя

ОТНОСНО АДМИНИСТРАТИВНИЯ ХАРАКТЕР НА КАЗУСА,

по който тези институции СА ОПРАВОМОЩЕНИ И ЗАДЪЛЖЕНИ да се произнесат,

НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ПО СЪЩЕСТВО;

и че с това си противоправно поведение визираните държавни институции – МИНИСТЕРСТВОТО И ПРАВИТЕЛСТВОТО, МИНИСТЪРЪТ И ПРЕМИЕРЪТ

БРУТАЛНО СА НАРУШИЛИ МОИТЕ ГАРАНТИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО И ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВО конкретни лични права и интереси;

ЧРЕЗ КОЕТО СВОЕ ПОВЕДЕНИЕ, ОТДЕЛНО ОТ ГОРНОТО, ФАКТИЧЕСКИ СА СЕ ОПИТАЛИ ДА ПРИДАДАТ ФАЛШИВА ЛЕГИТИМНОСТ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ НАРУШЕНИЯ НА МОИТЕ ПРАВА, които нарушения са били извършени именно от подчинените на Министъра и на Премиера държавни служители и на подчинените на Премиера ТАЙНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ;

с което по злосторен начин са предизвикали В МОЯТА СУВЕРЕННА ЛИЧНА СФЕРА както МАТЕРИАЛНИ (ИМУЩЕСТВЕНИ), така и НЕМАТЕРИАЛНИ (МОРАЛНИ) ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ.

*************

Пето уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като изхождам от тезата, че би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в Правото идея,

че всички чуждестранни и междунарости политически, държавни и финансови формирования и институции, които се намират в състояние на партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт;

и които, освен това,

не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт,

но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния

или не са протестирали по изричен или конклудентен начин

срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния от българската държавна власт;

са както съучастници във визираните престъпни актове и дейности на българската държавна власт,

така и солидарно деликтно и репараторно отговорни.

В контекста на това съображение обръщам специално внимание върху факта, че в началото на месец Октомври 2008 г. българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка;

и че по време на този форум Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да вземе драстични мерки за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата, и че в частност като един от начините за извършването на това тя е препоръчала не само да бъдат увеличени съдебните такси, но и да бъде осъществено свеждането на икономическото състояние на българските граждани до тотална невъзможност да отделят средства за осъществяване на своята съдебна защита срещу престъпния произвол на държавата.

Във връзка и по повод на тези препоръки на Световната банка декларирам следното:

Първо, че историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството;

Второ, че именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие; и

Трето, че в този именно смисъл отправената към българското Правителство

официална препоръка на Световната банка

има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки,

които не много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.

Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.

Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при което това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.

А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.

В контекста на всичко това тук и сега

предявявам пред българския „Съд“ изрично и ясно формулираното искане

да привлече и да конституира като ответници-солидарно деликтно и репараторно отговорни още и следните юридически лица:

Първо: Световната Банка, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, бул. „Драган Цанков” №36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

Второ: Международния валутен фонд, отделно и заедно с неговото Постоянно представителство в България, площад „Александър Батенберг” №1, 1000 София;

Трето: Европейската банка за възстановяване и развитие, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17, 1000 София;

Четвърто: Правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска” №9, 1000 София;

Пето: Правителството на Кралство Белгия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, пл. „Велчова завера” №1 , 1164 (1126) София;

Шесто: Правителството на Федерална Република Германия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Фредерик Жолио-Кюри” №25 , 1113 София;

Седмо: Правителството на Република Франция, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Оборище” №27-29 , 1504 София;

Осмо: Правителството на Съединените американски щати, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, кв. „Лозенец”, ул. “Козяк” № 16 , 1407 София;

Девето: Правителството на Конфедерация Швейцария, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Шипка” №33 , 1000 София;

Десето: Висшето ръководство („Правителството“) на Европейската Комисия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска“ №9, 1000 София.

Единадесето: Правителството на Руската федерация (като десетилетен господар на стоящата над всяко българско правителство наследница на Червената армия руска Червена Мафия), отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, бул. „Драган Цанков“, №28, 1113 София.

*************

Шесто уточнение

по съществото на казуса:

ПЕТИТУМ:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чийто НАЙ-ОБЩ И УНИВЕРСАЛЕН ПРАВОСУБЕКТЕН ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Е ИМЕННО МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВОТО),

е извършила деяния, с които драстично е нарушила моите гарантирани от Правото и от Закона конкретни лични права и интереси,

с което по злосторен начин е предизвикала вредни последици, оценени от мен в посочения в Иска паричен размер.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА не е щяла да има наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които е демонстрирала по време на злодеянията си,

ако не е имала съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в Иска ми

чуждестранни държавни и финансови формирования и институции,

които също така следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.

При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд

да извърши необходимото съдебно разследване и

да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме обезщетят за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.

Приложение № 1: копия от 105 (сто и пет) страници на визираната преписка, намираща се в патримониума на визиранато Министерство и Министерския съвет;

Приложение № 2: копия от Иска и приложенията към него за надлежно връчване на ответниците;

Посочвам: намиращите се в патримониума на българската държава преписки и настоявам „Съдът“ да ги изиска и приложи към доказателствата по делото;

Посочвам: необходимостта „Съдът“ да даде изрично указание на ответниците да представят своето писмено становище;

Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.

19 Ноември 2010 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2010-11-19

МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - ПОРЕДЕН ПРЕСТЪПЕН СЛУГА НА ПОРЕДНОТО ПРЕСТЪПНО ПРАВИТЕЛСТВО-1

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега