Теорията „Дахомей“

            Съгласно така наименованата теория правителствата, които успяват да поддържат средно ниво на бедност, управляват най-лесно и почти безпроблемно, тъй като средно бедният човек мрънка тихо и безобидно и е истинска благодат за всяка власт.

            Формулирването на тази теория се приписва на видния по онова време полски публицист Ришард Капушчински, който когато през 1965 г. посетил африканската държава Дахомей, днешна Република Бенин, попаднал там в момент, когато между президента Суру Миган Апити и премиера Жустен Ахомадегбе се водела същинска подмолна и дори открита война, при която „спорът“ им формално и официално е бил основан върху различното схващане относно това „Кой трябва да назначава ръководителя на Върховния съд?“. По време на този „спор“ в продължение на много месеци никой от двамата не отстъпвал от позицията си, при това било пределно ясно, че прави това съвсем не поради принципни съображения, а просто поради съображението, че всеки от тях има голямо семейство, на което трябва непрекъснато да раздава разни служби, като в крайна сметка резултатът бил този, че през това време държавата въобще не функционирала.

            Анализирайки ситуацията Капушчински подчертава,че именно в тази държава по най-ясен и точен начин се виждат механизмите на африканската и латиноамериканската политика - „Дахомей е бедна, изостанала страна. За да се измъкне от мизерията, са необходими огромни усилия, концентрация на енергия, възпитателна работа. Но никой не се вълнува от това!“. При това, той, макар и като журналист вече да е бил отразил десетки преврати, бунтове и революции в Африка и Латинска Америка тук, в Дахомей, е потресаващо впечатлен от обстоятелството, че населението не реагира по никакъв начин, и макар едва да свързва двата края, не се възмущава или го прави спорадично и вяло. Така, в контекста на тази констатация, той е осенен от прозрението, че „Правителствата, които успяват да поддържат средно ниво на бедност, управляват най-лесно и най-безпроблемно.“

            В анализа си Капушчински подчертава, че много бедният човек е озлобен и яростен, докато средно бедният човек е средно спокоен за утрешния ден. Точно толкова спокоен, колкото хем да се тревожи как ще оцелее, хем да не излезе на улицата и да не протестира. Така, зает с тези мисли, средно бедният човек се стреми да не хаби енергията за обмяна на мнения, знания, позиции и за сдружаване с други средно бедни хора и започва да се придържа към стратегията „Другите не ме интересуват, всеки да оцелява поединично“. За средно бедния човек стандартът на живот е средно поносим и търпим, а жизненият хоризонт е средно и напълно задоволително ясен. Средно бедният човек казва „Да сме живи и здрави, пък другото все някак си ще се нареди“. Неговото мрънкане е тихо и най-вече безобидно. Затова той е благодат за всяка власт.

            Вниквайки по-дълбоко в стратегическата същност на ситуацията в Дахомей, Ришард Капушчински констатирал, че въпреки най-общата си удовлетвореност или задоволство, въпреки външно видимото непримиримо противостояние или дори агресия между отделните кланове на управляващия елит, същите постоянно са нащрек и внимателно следят да не се наруши наложеният в техна полза ситуативен баланс; при което полагат максимални усилия и компетентни умения за налагане на ефективен контрол над масовата мизерия, така че тя да не доведе нито до отчаяние и гняв у по-обеднелите, нито до критики и претенции от страна на по-замогналите се.

            В края на анализа си Капушчински пише, че в крайна сметка три са стратегическите или тактическите позиции, към които управляващите се придържат, за да поддържат установения контрол върху ситуацията, и това са: динамично увъртане на обещанията, оправдание с грешките или престъпленията на предшествениците и манипулация на социологическите изследвания.

---

            Любопитно е, че когато след неколко години държавата Дахомей вече била станала част от територията на Бенин, Ришард Капушчински проявил интерес какво по-точно е било станало с прословутия по онова време спор за това, „кой съдия да оглави Върховния съд?“ и констатирал, че вече никой не помнел не само спора за съдията, но и имената на президента Суру Миган Апити и на премиера Жустен Ахомадегбе; при което, обаче, всички помнели само ситуацията с катинарите.

            Става дума за това, че по време на същия спор по взаимно тайно съгласие на спорещите елити и при мълчаливото съгласие на населението границите с Того, Нигерия и Буркина Фасо били затворени и на граничните пунктове били поставени огромни катинари, което гарантирало установяването на ситуация на доброволна вътрешна карантина, при която всички продължили да мълчат и да не протестират, задоволявайки се с констатацията, че нямат почти никаква вина и не носят отговорност за това, че както президентът, така и премиерът, макар и привидно да се появяват в различни видими образи, в крайна сметка са елементи на един еднообразен общ образ.

---

            P. S.

            Според публикувано на 21 Ноември 2012 г. проучване на „Галъп“:

            *България е на 17-то място от 150 страни в света по равнище на недоволство от качеството на живот и усещане за безизходица и едновременно с това е на същото място по търпеливост и примирение;

            *41% от българите са отговорили, че не се чувстват удовлетворени, но са свикнали с това, че всекидневието им е безрадостно, и че не се бунтуват, тъй като все пак материално не са непоносимо зле.

            Стр.7-9, Янко Николов Янков-Вельовски, Статии. Студии. Записки, т.8. -  С., „Янус”, 2013. 285 с.

БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОЦИД -2010 Г.-В

Address for letters:

Янко Николов Янков

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://vbox7.com/collection:708949

================================================================

01 август 2010 г.

Относно:

Организираната и системно провеждана

от всички досегашни

посткомунистически български правителства

зловеща практика

на държавен тероризъм, евгеника,

социално-икономически геноцид,

социално-медицински и медикаментозен геноцид,

образователно-професионален геноцид,

пенсионен геноцид,

извънсъдебни убийства

и множество други форми на геноцидно

и терористично насилие

над и изтребление на гражданите на България

***

Към досегашните ми депозирани при посочените по-долу

институции ПОВЕЧЕ ОТ ТРИДЕСЕТ (30) писмени изложения

на тази тема, официално датирани на:

12 март 2007 г., 16 март 2007 г., 23 март 2007 г., 26 март 2007 г.,

27 март 2007 г., 28 март 2007 г., 29 март 2007 г., 10 април 2007 г.,

16 април 2007 г., 09 май 2007 г., 18 май 2007 г., 19 май 2007 г.,

21 май 2007 г., 26 май 2007 г., 31 май 2007 г., 02 юни 2007 г.,

11 юни 2007 г., 16 юни 2007 г., 21 юни 2007 г., 25 юни 2007 г.,

01 юли 2007 г., 21 юли 2007 г., 19 септември 2007 г.,

02 октомври 2007 г., 07 октомври 2007 г., 08 юни 2008 г.,

29 юни 2008 г., 21 септември 2008 г., 02 юли 2009 г.,

30 август 2009 г., 02 септември 2009 г. и 24 септември 2009 г.

***

Надлежната регистрация в офиса на българския Главен прокурор

носи следните регистрационни номера: 4459/2007 г.; 6419/2007 г.;

4584/2007 г.; 25707/2007 г.; 11512/ 2007 г.; 8370/2008 г.

***

Надлежната регистрация в офиса на Софийска градска прокуратура

носи следния регистрационен номер: 9316 / 24.09.2009 г.

***

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

http://iankov.blogspot.com/2010/08/2010.html

Заглавие: „Българският геноцид – 2010 г. - B“

***

До Борис Велчев –

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

агент на комунистическата ДС (вербуван на хомосексуална основа),

престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга

на руския и българския посткомунистически мафиотски режим,

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

До г-н Бойко М. Борисов - Министър-Председател на България

Министерски съвет (МС)

бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София

Към: № 4379/03

Europol

European Police Office

European Law Enforcement Organisation

P.O. Box 908 50 , 2509 LW The Hague , The Netherlands

Interpol

General Secretariat

200, quai Charles de Gaulle , 69006 Lyon , France

His Excellency

Mr. P. Nikiforos Diamandouros - EUROPEAN OMBUDSMAN

1 Avenue du President Robert Schuman

CS 30403, B.P. 403 , F – 67001 Strasbourg Cedex, France

До Представителство на Европейската комисия в България

(Европейска комисия. Европейският Съюз в България)

ул. „Московска” № 9 , 1000 София

До Посолство на Съединените Американски Щати в България

ул. „Козяк” № 16, кв. „Лозенец”, 1407 София

До Посолство на Република Австрия в България

ул. Шипка, 4 , 1000 (1087) София

До Посолство на Кралство Белгия в България

ж. к. „Лозенец”, площад „Велчова завера” № 1

1164 (1126) София

До Посолство на Обединено Кралство Великобритания

и Северна Ирландия в България

ул. „Московска” № 9 , 1000 София

До Посолство на Федерална Република Германия в България

ж. к. „Изгрев”, ул.„Фредерик Жолио-Кюри” № 25

1113 (1087) София

До Посолство на Република Гърция в България

ул.„Сан Стефано” № 33 , 1504 София

До Посолство на Кралство Дания в България

бул. „Княз Дондуков” № 54 , П.К. 1393

1000 (1504) София

До Посолство на Кралство Испания в България

ул.„Шейново” № 27 , 1504 (1087) София

До Посолство на Република Италия в България

ул.„Шипка” № 2 , 1000 (1087) София

До Посолство на Португалската Република в България

ул. „Позитано” № 9, бл. 3, ет. 5 , 1000 София

До Посолство на Република Франция в България

ул. „Оборище” № 27-29 , 1504 (1087) София

До Посолство на Кралство Холандия в България

ул.„Оборище” № 15 , 1000 (1504)

До Посолство на Конфедерация Швейцария -

ул.„Шипка”, № 33 , 1000 (1087, 1504) София

Web site: http://www.eda.admin.ch/sofia

Информационно копие:

До всички членове

на чуждестранния дипломатически корпус в и за България

(на E-mail-адресите)

До всички български

и чуждестранни медии

(на E-mail-адресите)

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49 , 1124 София

Обстоятелството,

че под непосредственото обезпечение на всички досегашни правителства

и в най-прецизно изпълнение на волята на трансмутиращия (трансформиращия) се комунистически елит

през последните двадесет (20) години

в България се извършва интензивен и тотален геноцид

е толкова очевидно и очевадно,

че то „не се вижда” само от онези заинтересовано-„слепи” личности,

които са институционално ангажирани с българската, руската, европейската и световната Мафия.

Разбира се, лично аз все още съм твърде далеч от мисълта да считам, че абсолютно всичките адресати на настоящите мои изложения имат директно (пряко, непосредствено) участие и вина в посоченото съвременно варварство, но все пак

е несъмнено моето лично убеждение

за наличието на различни степени и проявни форми на съучастническа вина

като подстрекатели,

помагачи,

обезпечители (чрез дейстия или бездействия)

на безотговорността и прочее.

І.

На с. 4 от текста на датираното на 04.09.2009 г. Постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно производство, издадено от Пл. Георгиев-прокурор в Софийската градска прокуратура, е записано че

ТОВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ Е ИЗДАДЕНО САМО ВЪРХУ ОСНОВАТА НА ТЕКСТА НА ЕДНО-ЕДИНСТВЕНО МОЕ ПИСМЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ – ТОВА ОТ 02 ЮЛИ 2009 Г.,

тъй като предишните са били унищожени „поради изтичане на срока за съхранение”.

ІІ.

Във връзка с посочения текст на визираното Постановление уточнявам, че МАКАР И ПОСТАНОВЛЕНИЕТО ДА Е БИЛО ИЗДАДЕНО НА 04 СЕПТЕМВРИ 2009 Г., В НЕГОВИЯ ТЕКСТ

НЕ СА БИЛИ ВЗЕТИ ПРЕДВИД И НАГЛО СА БИЛИ ПРЕНЕБРЕГНАТИ

МОИТЕ ПИСМЕНИ ИЗЛОЖЕНИЯ

ОТ 30 АВГУСТ И ОТ 02 СЕПТЕМВРИ,

КОИТО, ОЧЕВИДНО СА БИЛИ ПОЛУЧЕНИ СЛЕД ОНОВА, ОТ 02 ЮЛИ, КОЕТО ПРОКУРОРЪТ Е КОМЕНТИРАЛ.

А този фрапантен факт недвусмислено поставя въпрвоса „Дали и тези две мои писмени изложения са били унищожени или са били пренебрегнати поради друг тип съображения на българската МАФИОТСКА ПРОКУРАТУРА?”.

ІІІ.

Във връзка с посочения текст на визираното Постановление уточнявам, че СПИСЪКЪТ НА УНИЩОЖЕНИТЕ МОИ ОФИЦИАЛНИ ПИСМЕНИ ИЗЛОЖЕНИЯ,

СЪДЪРЖАЩИ ФАКТИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД,

ИЗВЪРШЕНО ОТ ВСИЧКИТЕ ДОСЕГАШНИ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ БЪЛГАРСКИ ПРАВИТЕЛСТВА,

Е СЛЕДНИЯТ:

01. Официално датирано изложение от 12 март 2007 г., изходящ индекс: LPC-Embassy-072;

02 Официално датирано изложение от 16 март 2007 г., изходящ индекс: LPC-Embassy-073;

03. Официално датирано изложение от 23 март 2007 г., изходящ индекс: LPC-Embassy-075;

04. Официално датирано изложение от 26 март 2007 г., изходящ индекс: LPC-Embassy-076;

05. Официално датирано изложение от 27 март 2007 г., изходящ индекс: LPC-Embassy-077;

06. Официално датирано изложение от 28 март 2007 г., изходящ индекс: LPC-Embassy – 078;

07. Официално датирано изложение от 29 март 2007 г., изходящ индекс: LPC-Embassy – 079;

08. Официално датирано изложение от 10 април 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 07;

09. Официално датирано изложение от 16 април 2007 г., изходящ индекс: LPC-Embassy – 081;

10. Официално датирано изложение от 09 май 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 08;

11. Официално датирано изложение от 18 май 2007 г., изходящ индекс: LPC-Embassy – 082;

12. Официално датирано изложение от 19 Май 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 09;

13. Официално датирано изложение от 21 май 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 10;

14. Официално датирано изложение от 26 май 2007 г., изходящ индекс: LPC-Embassy-083;

15. Официално датирано изложение от 31 май 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just-12;

16. Официално датирано изложение от 02 юни 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 13;

17. Официално датирано изложение от 11 юни 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 14;

18. Официално датирано изложение от 16 юни 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 15;

19. Официално датирано изложение от 21 юни 2007 г., изходящ индекс: LPC-Embassy – 084;

20. Официално датирано изложение от 25 юни 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 16;

21. Официално датирано изложение от 01 юли 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 17;

22. Официално датирано изложение от 21 юли 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 21;

23. Официално датирано изложение от 19 септември 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 26;

24. Официално датирано изложение от 02 октомври 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 30;

25. Официално датирано изложение от 07 октомври 2007 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 31;

26. Официално датирано изложение от 08 юни 2008 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 43;

27. Официално датирано изложение от 29 юни 2008 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 45;

28. Официално датирано изложение от 21 септември 2008 г., изходящ индекс: LPC-Euro-Just – 46.

ІV.

Във връзка с посочения текст на визираното Постановление уточнявам, че

ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С ТАКА ПОСОЧЕНИТЕ МОИ ОФИЦИАЛНИ ПИСМЕНИ ИЗЛОЖЕНИЯ,

СЪДЪРЖАЩИ ФАКТИ, ОБСТОЯТЕЛСТВА, АРГУМЕНТИ И ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД,

АЗ НЕ СЪМ ПОЛУЧАВАЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВИ СЪОБЩЕНИЯ ОТ НИКОГО, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ОТ ОРГАНИТЕ НА ПРОКУРАТУРАТА.

Който факт недвусмислено разкрива обстоятелството,

че ПРОКУРАТУРАТА Е ДЕЙСТВУВАЛА В ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТИЕ С ПРЕСТЪПНИЦИТЕ,

като по-специално е изпълнявала функцията на

УКРИВАТЕЛИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО и

на ОБЕЗПЕЧИТЕЛИ НА БЕЗОТГОВОРНОСТТА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ.

Което обстоятелство налага необходимостта

да бъде извършено обстойно разследване,

което да разкрие конкретната престъпна дейност на конкретния прокурор (контретните прокурори),

който се е бил погрижил да обезпечи по престъпен начин състоянието, благодарение на което да не бъдат разследвани посочените от мен доказателства.

V.

Обръщам вашето внимание върху факта, че:

Þвизираното Постановление е било надлежно обжалвано от мен още на 24 септември 2009 г.;

Þоще на 28 септември 2009 г. Софийският градски прокурор е бил изпратил по надлежния ред преписката за разглеждане от Софийската апелативна прокуратура;

ÞНО ДО ДНЕС, ВЕЧЕ ПОЧТИ ЕДНА ГОДИНА, Софийската апелативна прокуратура ВЪОБЩЕ НЕ Е БЛАГОВОЛИЛА ДА МИ ОТГОВОРИ, който факт недвусмислено демаскира ПРОКУРОРИТЕ на въпросната институция КАТО ПРЕСТЪПНИ МАФИОТСКИ ФУНКЦИОНЕРИ И НАЛАГА ОБСТОЯТЕЛСТВОТО ТЕ ДА БЪДАТ РАЗСЛЕДВАНИ.

VІ.

Обръщам вашето внимание и върху

НЕОБХОДИМОСТТА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО СПЕЦИАЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА

ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРОТИВ МЕН

МНОГОБРОЙНИ ОПЕРАТИВНИ НАКАЗАТЕЛНИ МЕРОПРИЯТИЯ

НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,

ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕДИ ЕДИН МЕСЕЦ

БРУТАЛНО ОСАКАТЯВАЩО ПОКУШЕНИЕ ВЪРХУ МЕН,

ГЛАВНИЯТ ВОДЕЩ МОТИВ НА КОИТО ДЕЯНИЯ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

Е БИЛ И Е

КАКТО ДА МЕ НАКАЖАТ ЗАРАДИ ДОСЕГАШНИТЕ МИ МНОГОГОДИШНИ НАСТОЯВАНИЯ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОРНОСТ ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ,

ТАКА И ДА СЕ ОПИТАТ ДА МЕ МОТИВИРАТ ДА СПРА ДА СЕ ЗАНИМАВАМ С ПРАВОЗАЩИНТА ДЕЙНОСТ.

01 август 2010 г. Янко Н. Янков