Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз (имащ
легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право – тъй като съгласно Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си
права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ
НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);
По времето на комунистическия режим политически уволнен от научната и
преподавателската работа в БАН и СУ; интерниран (въдворен) в родното село;
осъден на заточение и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в
Девня; осъден на строг затворнически режим за подстрекаване на 24 посолства и 2 информационни агенции за враждебни действия срещу СССР,
Варшавския договор, социалистическите страни и България;
на 30 Март 1990 г. Общото
събрание на наказателните колегии на Върховния съд е издало решение, съгласно
което официалната комунистическа държавна власт е извършила политически
мотивирана престъпна репресивна дейност
Участник
в Националната политическа „Кръгла маса” Януари-Май 1990 г.; отстранен поради радикалното противопоставяне
срещу подготвеното „Споразумение” между БКП и СДС;
Депутат (сенатор) в Седмото Велико Народно Събрание, имащо легитимният
статус на Горна (Сенатска) Камара на Парламента;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен
член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права;
Председател на Съюза на юристите-демократи
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Библиография – 2012 г.: http://iankov.blogspot.com/2012/10/blog-post_4.html
Библиография – 2019
г.: http://iankov.blogspot.com/2019/01/2019.html
=========================================================
13 Март 2019 г.
Двадесет и втори (22-ри) СПЕЦИАЛЕН Меморандум
До (01) Председателя на Народното
събрание;
До (02) Президента на
България;
До (03) Министър-Председателя
(Премиера) на България;
До (04) Министъра на вътрешните
работи;
До (05) Главния прокурор;
До (06) Негово Превъзходителство
посланика на Руската федерация, Съдружен Главен Надзирател на
Съветско-Руско-Американския Концлагер „България”;
До (07) Негово Превъзходителство
посланика на САЩ, Съдружен Главен Надзирател на Съветско-Руско-Американския
Концлагер „България”;
До (08) Негово Превъзходителство
Ръководителя на Представителството на Европейската Комисия в България,
екзекутивен и екзекуционен гарант на престъпната компрадорска камарила на
българската държавна власт;
Същият В ТИПИЧНО МАФИОТСКИ СТИЛ ми е изпратил две
електронни писма, с които ме уведомява, че ЕДНОСТРАННО ПРЕКРАТЯВА МОЯТА
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ ДО НЕГО, без да дава каквито и да са легитимни аргументи;
До (09) Негово Превъзходителство
посланика на Австрия;
До (10) Всичките, вече традиционно
информирвани от мен 51 (петдесет и една) дипломатически мисии;
До (11) Всичките български и
други медии – на техните E-mail- адреси.
І
Преди всичко акуратно
обръщам вашето височайше внимание върху факта, че
тук визираният казус
„Шестият етаж. ОМ (оперативно мероприятие)
Красимир Иванов Костов”
СЕ ОСНОВАВА върху следната документалност:
(01)Датиран на 24.08.2015
г. официален текст, адресиран до и регистриран в офиса на Министъра на
вътрешните работи;
(02)Датиран на 01.08.2016
г. официален текст, адресиран до и регистриран в офиса на Министъра на
вътрешните работи;
(03)Датиран на 13.10.2016
г. официален текст, адресиран до и регистриран в офиса на Министъра на
вътрешните работи;
(04)Датиран на 03. 07.2017
г. официален текст, адресиран до и регистриран в офисите на следните официални
дъ ржавно-властнически институционални лица: (47-мо официално отворено писмо)
*(01)Председателя на Народното събрание и т.
нар. „народни представители”;
*(02)Президента на България;
*(03)Министър-Председателя (Премиера) и
членовете на Правителството;
*(04)Главния Прокурор;
*(05)Министъра на вътрешните работи;
*(06)Омбудсмана на България.
*До Специален (за сега ОТДЕЛЕН)
АДРЕСАТ – членовете на Висшия Адвокатски Съвет.
(05)Датирано на 12.07.2017
г. адресирано до мен официално писмо от Върховната касационна прокуратура за
изпращане на преписката „по компетентност на Софийската градска прокуратура.
Уточнявам, че тук
визираната преписка съдържа описанието на
НЯКОЛКО ОТДЕЛНИ СПЕЦИФИЧНИ
СЛОЖНО-СЪСТАВНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ
В РАМКИТЕ НА ЕДИННАТА КОМПЛЕКСНА, ШИРОКОСПЕКТЪРНА,
МНОГОПОСОЧНА СТРАТЕГИЧЕСКА РАЗРАБОТКА
„Шестият етаж”,
при което ГЛАВНАТА ЦЕЛ (ЗАДАЧА) на специалните служби е насочена към това
ЦЯЛОСТНОТО ЕЖЕДНЕВНО ОБКРЪЖЕНИЕ НА „ОБЕКТА”
ДА БЪДЕ ПРЕВЪРНАТО В
ПЕРМАНЕНТНО ИНТЕНЗИВНО „БОЙНО ПОЛЕ”.
Уточнявам, че С ОГЛЕД
НА СПЕЦИФИКАТА НА ТУК ВИЗИРАНИЯТ ОТДЕЛЕН СТРУКТУРЕН ЕЛЕМЕНТ на
широкоспектърната многопосочна стратегическа разработка „Шестият етаж”
ТУК ВНИМАНИЕТО Е
ФОКУСИРАНО САМО ВЪРХУ ОТДЕЛНОТО СПЕЦИФИЧНО „ОМ” (оперативно мероприятие) относно
Красимир Иванов Костов.
Акуратно обръщам вашето
височайше внимание на това, че В ЧАСТНОСТ става въпрос за това, че когато
през началото на 90-те години аз и семейството ми се настанихме да живеем в
жилището, в което живеем и днес, предварително не сме познавали абсолютно
никого (нито един човек) от живеещите в този жилищен блок
и първите, с които се
запознахме, беха тези, които живееха в апартамента, вратата на който е
позиционирана точно срещу вратата на нашия апартамент –
това бе семейството на Красимир Иванов Костов,
банкер, Директор (Управител) на базирана в България чуждестранна
банка.
След
известно време той лично позвъни на вратата ми и ме покани в неговия
апартамент, където за неимоверно голяма моя изненада се оказа,
че
там е пристиганл за специална среща с мен неговият вуйчо, съпругът на неговата
леля, сестрата на неговия баща,
който
не само е роден в моето родно село, но е и принадлежен към едно от фамилните
разклонения на фамалията на моята родна майка,
и
когото не бях виждал още от годините на моето детство.
Така,
след като тримата излязохме навън, където дискретно проведохме специален
разговор, аз узнах:
*че
българските официални държавни специални служби са били поискали от Красимир да
осъществи серия от елегантни остри провокативни мероприятия, насочени срещу мен
мен, съпругата ми и двете ми непълнолетни (едната – все още бебе) дъщери;
*че
тъй като Красимир се притеснил от тези обстоятелства и решил да се консултира
със своя вуйчо, на когото разказал за кого точно става въпрос, и така двамата с
неимоверно голяма изненада установили, че аз и неговият вуйчо, всъщност, сме
роднини;
*и
така двамата решили той да откаже да участвува в каквито и да са провокации
срещу мен и членовете на семейството ми.
Наскоро след това, обаче, тридесет и
осем (38)-годишният Красимир внезапно починал някъде в провинцията;
Така,
ОТТОГАВА ДО СЕГА, аз не съм спирал да настоявам пред официалните български държавно-властнически
институции да получа
не
само официален отговор относно така визираният казус,
но
и да получа официален достъп до и копия от цялостната документация относно така
визираното „мероприятие” на българските държавно-мафиотски специални служби.
ІІ
Акуратно уточнявам, че
Първо: точно по
същото време аз бях нещо като виден опозиционен лидер:
***предизвикателен
участник в Националната политическа „Кръгла маса”;
***предизвикателен Депутат
във Великото Народно събрание, имащо легитимният статус на Горна (Сенатска)
Камара на Парламента;
***създател и ръководител
т. нар. „Радикална антикомунистическа опозиция” КАКТО вътре в ръководството
на доминиращото в политическото пространство формирование СДС (Съюз на
Демократичните сили) като член на т. нар. „Национален Координационен съвет на
СДС,
ТАКА И, отделно от това,
като ръководител на т. нар. „Съюз за Търновска Конституция” (обединяващ 18
отделни граждански формирования и политически партии;
Второ:Точно по
същото време беше широко обсъждана публичната тайна, че високопоставените
ченгета от уж бившата комунистическа Държавна сигурност (ДС) са „впрегнали”
мощни ресурси, за да „разбият” и да елеминират от общественото пространство тази
именно ръководена от мен радикална политическа група;
Трето:Впрочем, тъй
като КАКТО моята специфична професионална специализация, ТАКА И
богатият ми фактически и практически опит ми даваха и продължават да ми дават фактическата
възможност да навлизам в „дълбоките води” на информационната сфера на политическото
и полицейско-мафиотското задкулисие,
още тогава, през началото
на 90-те години, узнах, че досегашният (по времето на комунистическата държавна
власт) позициониран при Политбюро при ЦК на БКП и ръководен от генерал Иван
Горинов
НАЙ-ВИСОКОПОСТАВЕН НАДПРАВИТЕЛСТВЕН ОТДЕЛ
за широкоспектърни ОСТРИ ЕЛИМИНАЦИОННИ оперативни
мероприятия
БИЛ РЕОРГАНИЗИРАН и били създадени
НЯКОЛКО АНАЛОГИЧНИ ОТДЕЛИ
ПОДЧИНЕНИ НА НАДПРАВИТЕЛСТВЕНОТО ЗАДКУЛИСИЕ;
и че в частност, относно динамично
актуалната оперативна дейност на МВР е бил създаден специален отдел, който е
бил позициониран едновременно и при МВР и при Мултигруп и е бил наименовен
„Отдел за информационен анализ и специални операции”,
(който отдел, впрочем, бе получил и неофициалното
наименование „Сектата на Зелените чорапи”).
Четвърто:Впрочем,
имената на няколко души високопоставени функционери на този отдел станаха
известни по повод и във връзка с терористичното покушение над (върху)
Президента на Македония Киро Глигоров и няколко други специални оперативни
събития, свързани с това събитие (включително и ликвидирането (убийството) на
непосредствено участвувалият в покушението Иво Янчев, който бил „допуснал”
недопустими оперативни грешки и така дал повод и възможност на македонските
специални служби да разкрият истината).
Оказа се, че поне трима
души от членовете на този отдел са били студенти в единствения по онова време
Юридически факултет на СУ, при това точно по същото време, когато и аз бех
студент, поради което обстоятелство ги познавам лично и отлично.
Пето:Нещо повече –
от едно от вече разсекретените строго секретни дела на Първи отдел на Шесто
управление на ДС е видно, че още по времето, когато аз бех млад асистент в ЮФ
на СУ единият от тримата е бил „отговорен оргатизатор” на няколко строго
секретни оперативни мероприятия срещу мен и срещу всичките семейно,
фамилно, приятелски, професионално-колегиално свързаните с мен лица и
фактически е ръководел и обезпечил
НЕ САМО
оперативните мероприятия относно:
***моето абсолютно престъпно уволнение от БАН и СУ,
***ТРИГОДИШНОТО ми интерниране (въдворяване) в родното ми село и в
химическите заводи в Девня (край Варна),
***ШЕСТГОДИШНОТО абсолютно престъпното осъждане и кошмарно репресивно
третиране в комунистическите затвори,
НО И Е РЪКОВОДЕЛ И ОБЕЗПЕЧАВАЛ ФАКТИЧЕСКОТО УБИЙСТВО на баба ми Петкана, дядо ми
Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима.
ІІІ
Пледирам да получа вашето
височайше държавно-властническо гледище или мнение по визираният казус.
Нстоявам КАКТО да
получа абсолютно пълна информация, ТАКА И да бъдат реализирани
изискванията на Принципите и Нормите на Правото.
13 Март 2019 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар