2017-09-08

Публично изявление (05) 08 Септември 2017 г. ОТНОСТО ПРАВОТО НА ВЪОРЪЖЕНА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ПРЕСТЪПНАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ


            Дали България официално или неофициално (фактически)

Е КОЛОНИЯ ИЛИ НЕ Е КОЛОНИЯ не е от особено съществено значение,

            тъй като по силата на неговия ГЛОБАЛЕН ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ХАРАКТЕР ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА САЩ ИМА ЦИВИЛИЗАЦИОННА СИЛА И ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ,

            А ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ

            КАКТО САЩ, така и всяка друга страна (държава)

            е длъжна да признае ПРАВОТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ДА СЕ ПОЗОВАВАТ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА САЩ ПРИ ЗАЩИТАТА НА СВОИТЕ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

            В ТОЗИ СМИСЪЛ ТАКА, КАКТО ВСЕКИ ГРАЖДАНИН НА САЩ, ТАКА И БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ИМАТ ПРАВОТО ДА ПРЕТЕНДИРАТ

             КАКТО ПРЕД ПОСОЛСТВОТО НА САЩ,

            ТАКА И ПРЕД ПРАВИТЕЛСТВОТО НА САЩ,

            ТАКА И ПРЕД ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НА ВСЯКА ДРУГА ДЪРЖАВА,

ТАКА И ПРЕД ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ,

            ЧЕ СА НОСИТЕЛИ НА СЪЩИТЕ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ, КАКВИТО СА ГАРАНТИРАНИ ОТ ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА САЩ,

            ВКЛЮЧИТЕЛНО И

            ПРАВОТО НА ОРЪЖИЕ И

            НА ОРЪЖЕЙНА (ВЪОРЪЖЕНА) СЪПРОТИВА СРЕЩУ ВСЯКА ПРЕСТЪПНА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ.

 

Закон за правата (САЩ)


Закон за правата е колективно име на първите десет поправки на Конституцията на САЩ.

Втора поправка


            За сигурността на една свободна държава е необходимо добре регулирано опълчение; правото на хората да съхраняват и носят оръжие не трябва да бъдат нарушавани.[2]

            Втората поправка на Конституцията защитава правото да се съхранява и носи оръжие.

            Правото да се носи оръжие предшества Закона за правата;

            Втората поправка се основава частично върху правото да се носи оръжие в английското общо право и е повлиян от английския Закон за правата от 1689.

            Това право е описано от Сър Уилям Блекстоун като спомагателно право, в услуга на естествените права на самозащита, на противопоставянете на потисничество и на гражданския дълг да се действа съвместно в защита на държавата.

            Академичните проучвания по отношение обхвата и ефекта на поправката е противоречиво и е било обект на много интерпретации. [7]

            В делото САЩ срещу Крюкшенк (1875), Върховният съд постановява, че "... правото да се носи оръжие не е гарантирано от Конституцията; нито съществуването му по някакъв начин зависи от този инструмент (Конституцията).

            Втората поправка гарантира само това, че правото не трябва да бъде нарушавано от Конгреса и няма друг ефект освен да ограничава правомощията на федералното правителство..." [8]

            В делото САЩ срещу Милър (1939), съдът постановява, че поправката "...защитава правото на оръжие по отношение на запазването и ефективността на една добре регулирано опълчение..." [9]  

            В делото „Окръг Колумбия срещу Хелър" (2008), съдът постановява, че Втората поправка „кодифицира предварително съществуващо право“ и че „защитава индивидуално право за притежаване на огнестрелно оръжие, несвързано със служба в милиция, и за използване на това оръжие за традиционно законни цели, като самоотбрана в рамките на дома“, но също така заявява, че "...правото не е неограничено.

            Това не е право да се съхранява и носи всякакъв вид оръжие по какъвто и да е начин и с каквото и да е цел".[10] Съдът постановява, че Втората поправка ограничава щатски и местни управления в същата степен, както ограничава и федералното правителство. [11]

 


 

***

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар