Казус: „Защо и как през 2000 г. специалните служби на престъпния съветско-руско-американски политически режим в България ме отвлякоха от Лондон, където бех легитимен политически емигрант”

Address for letters:

Янко Николов Янков –

гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз

(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право

– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);

Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;

Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

Директор на Научния център по правни, политически науки и дипломация при БАНИ;

-------

Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,

Председател на Съюза на юристите-демократи

-------------

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Web site: http://velyovski.blogspot.com

Web site: http://bg.wikipedia.org/wiki/Янко_Янков_(учен)

Web site: http://www.librarything.com/author/iankovianko&all=1

Web site: http://vbox7.com/collection:708949/

Facebook: https://www.facebook.com/profile.php?id=100005417352051

E-mail: iankov.bg@mail.bg

Skype: Veliovski3

=========================================================

09 Януари 2017 г. (Понеделник)

 

Казус: „Защо и как през 2000 г. специалните служби

на престъпния съветско-руско-американски

политически режим в България

ме отвлякоха от Лондон,

където бех легитимен политически емигрант”

 

            До Престъпната Мадам Румяна Бъчварова – официален ВицеПремиер и Министър на вътрешните работи на Република България, ул. „6-ти Септември” №29, София 1000,

            пореден високопоставен, но ДОЛНОПРОБЕН ПЕРВЕРЗНО ПРЕСТЪПЕН ИЗВЕРГ, ГЛАВНОКОМАНДВАЩ БЪЛГАРСКИЯ СПЕЦИАЛИЗИРАН ЕНИЧАРСКИ КОРПУС и в частност – върховна хетера и наложница,

            организираща и обезпечаваща извършването на специализирани ПОЛИЦЕЙСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО СЛУЖБА,

имащи НЕ САМО характера на специализирани НАСИЛНИЧЕСКИ (силови) ГЕНОЦИДНИ оперативни мероприятия,

НО И характера на специализирани „полицейски услуги” (т.е. полицейска проституция),

            обслужващи престъпните ТОТАЛНО АНТИЧОВЕШКИ интереси на българския ПАРАВОЕНЕН БАНКСТЕРСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ, установен и наложен от ИнтерНационалния и ТрансНационалния корпоративен глобален банков и мафиотски НЕОКОЛОНИАЛИЗЪМ

 

 

І.

            Престъпна Мафиотско-Полицейска проституска Мадам Бъчварова,

            както превъзходно знаеш лично пред теб съм предявил голямо множество искания за разкриване на документалните масиви за извършените и извършваните

            НЕ САМО срещу мен и членовете на семейството ми,

            НО И СРЕЩУ РЕДИЦА ДРУГИ ХОРА,

 голямо множество престъпни тероризиращи и елиминационни оперативни мероприятия на специалните държавни и мафиотски служби.

 

            Припомням ти, престъпна Мафиотско-Полицейска проституска Мадам Бъчварова, че макар и предварително превъзходно да знаех коя си и каква си,

            първоначално сравнително доста дълго време аз те титулувах „госпожо”,

            съвсем не поради куртоазия,

            а за да се опитам да ти „дам шанс” поне да се опиташ да докажеш че наистина си „госпожа”,

            но тъй като си родена и израсла в престъпна класическа комунистическа семейна среда,

         ти, всъщност, ЧРЕЗ ОФИЦИАЛНОТО СИ ПОВЕДЕНИЕ НА БРУТАЛНО ПЪЛНО НЕЗАЧИТАНЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИОННИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ПРИНЦИПИ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И НА ТРАДИЦИОННИТЕ КЛАСИЧЕСКИ ЮРИДИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ НА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА,

         доказа, че си именно такава, каквато започнах официално да те титулувам.

 

            Припомням ти, че от 70-те години до днес, ВЕЧЕ ПОЛОВИН ВЕК,

            само срещу (против) мен и свързаните с мен мой близки хора са извършени ПОВЕЧЕ ОТ 600 (шестстотин) сложно-съставни (комплексни, многоактни, продължавани, системно извършвани) престъпления и деликти;

            и че тъй като като във всяко едно от тех като непосредствени преки извършители на отделните съставни деяния са участвували минимум по 10-15 души служители на МВР, на комунистическата ДС и на НЕО(пост)комунистическите специални служби, прокурори, съдии, административни функционери на различните държавни институции и служби, и прочее, и прочее,

            като така, по този начин, в крайна сметка

            са извършени НЯКОЛКО ХИЛЯДИ отделни конкретни АКТИВНИ престъпни актове (престъпления).

 

            Припомням ти, че по повод и във връзка с депозираните СПЕЦИАЛНО ПРЕД ТЕБ мои, вече повече от сто (100), надлежно и прецизно обосновани казуси,

            ти, престъпна мафиотска пачавро, фактически си вспъпила като високопоставен обезпечителен съучастник на директните неимоверно голямо множество отделни престъпни дейци, като си обезпечавала и обезпечаваш безотговорност за техните престъпни деяния;

         които престъпни дейци от 70-те години до днес, именно по повод и във връзка специално лично с (заради) мен, са подложили и продължават да подлагат на неимоверно жестоки, включително и смъртоносни, репресивни третирания точно пет поколения от моята фамилия.

 

            Така, в контекста на това, престъпна Мадам Бъчварова, в името на Истината, Справедливостта и Правосъдието,

            аз призовавам Висшето Правосъдие

            да прати и на теб и на твоите близки хора от същия пет-поколенчески ред същите болки, мъки и страдания, които моите най-близки, вече отдавна мъртви и все още живи хора, са изпитали и изпитват както по вина на непосредствените (преките) дейци, така и по твоя лична вина като съучастник-обезпечител на безотговорността за тази престъпна дейност.

 

            Впрочем, престъпна Мадам Бъчварова, припомням ти, че когато, почти броени дни след моето излизане от затворническия ад, където престоях като невинно осъден цели шест години  

         {през което време бех подложен на неимоверно жестоки третирания и два пъти съм бил в кома (клинична смърт);

         през което време институциите на държавната власт беха подложили на интензивно селективно геноцидно унищожение и обезпечиха смъртта на баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима;

         през което време непълнолетният ми син, когото безумно обичах и обичм, и който далеч преди това ми бе отнет чрез специалните оперативни мероприятия на българския клан на КГБ, е бил подложен на интензивни специализирани сугестивни мероприятия за обезпечаване на неговото „далекобойно” отчуждение от мен, а майка му е специализирала и защитила дисертация в същият онзи институт на КГБ, в който е бил обучаван самият Карлос Чакала};

 

            още по времето на моето участие в

            т. нар. „Национална политическа „Кръгла маса”” и  Великото Народно събрание,

            включително и по време на официалната ми среща с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговият екип, (Виж: Джеймс Бейкър, от Уикипедия, свободната енциклопедия, раздел „Източници”, Jump up ↑ „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити“, obshtestvo.net, 31 октомври 2009 г.;

Виж също книгата Янко Янков, Легитимните основни на политическата власт в България, С., 2007 г.)

            аз бех единствения, който бе изразил и обосновал тезата за

            НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ на престъпните служители на комунистическата държавна власт,

            ПРИ КОЕТО, ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО ОБОСНОВАВАХ ТЕЗАТА,

 

            ЧЕ ЗА РАЗЛИКА ОТ ТЕХ, АКО АЗ ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТ, КАТЕГОРИЧНО НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ С ТЕХ ДА БЪДЕ ПОСТЪПВАНО ТАКА, КАКТО ТЕ СА ПОСТЪПВАЛИ С МЕН И С ВСИЧКИ ТАКИВА КАТО МЕН,

            И ЧЕ СПЕЦИАЛНО ЗА ТЕХ ЩЕ БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО

            НЕ ПРЕБИВАНЕТО ИМ,

            А ПРЕБИВАВАНЕТО ИМ

            В ЗАТВОРИ ОТ ХОТЕЛСКИ ТИП „ШЕРАТОН”.

 

            Припомням ти, престъпна мафиотска пачавро, че

         ИМЕННО „БЛАГОДАРЕНИЕ” НА ПЕРВЕРЗНО-ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ НА ВСИЧКИ ТАКИВА КАТО ТЕБ, аз отдавна ОСЪЗНАХ И ПРОУМЯХ РЕАЛНОСТИТЕ НА МОДЕРНИЯ (съветско-руско-американски) НЕОКОЛОНИАЛИЗЪМ

 

            И ОФИЦИАЛНО ЗАПОЧНАХ ДА ОБОСНОВАВАМ основателността на исторически отдавна доказаната ИСТИНА, която за съжаление поне за сега и поне в България е невъзможна за реализиране в НЕЙНИЯТ КЛАСИЧЕСКИ ВИД, а именно,  

            че единственият начин да се оправят нещата в България е УРАГАННИЯ БУНТОВЕН ВИХЪР, при който всяка седмица в центъра на София да бъдат бесени МИНИМУМ по трима души – банкер, прокурор и съдия! Докато другите си вземат поука! И ако пак не вървят нещата, ще трябва да бъдат добавени и Главен прокурор, Президент и Премиер! И всички досегашни и сегашни министри, разбира се!  

 

       Така, днес, тук и сега, официално ти заявявам, че ти, престъпна мафиотска пачавро, си една от тези, които заслужават и трябва да бъдат обесени!

 

            Впрочем, престъпна мафиотска пачавро,

       ИМЕННО В КОНТЕКСТА НА ТУК ВИЗИРАНИЯТ КАЗУС

            НЕКА ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО ТИ КАЖА, ЧЕ СЪВСЕМ НЕОТДАВНА,

            СЛЕД ЧЕТВЪРТВЕКОВНИ НЕСПИРНИ ИНТЕНЗИВНИ НАСТОЯВАНИЯ ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА МОЕТО И НА МОИТЕ БЛИЗКИ ХОРА СЕЛЕКТИВНО-ГЕНОЦИДНО ТРЕТИРАНЕ И УНИЩОЖЕНИЕ,

            АЗ ПОЛУЧИХ ОФИЦИАЛЕН „ОТГОВОР” ОТ ПРОКУРАТУРАТА, СЪГЛАСНО КОЙТО

        това, че официално е било признато от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

          че аз съм бил невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства,

          не означавало, че е имало виновни.  

 

          ПРИПОМНЯМ ТИ, ЧЕ ДНЕС, ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК СЛЕД БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ,

          ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ НА ПРЕДИШНАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШВАНА ОТ УЖ НОВАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

          като престъпната дейност на новата държавна власт е не по-малко жестока от тази на предишната власт, но е по-перверзна;

 

          И ЧЕ ИМЕННО ТИ, престъпна мафиотска пачавро, СИ ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛИ НА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,

          И СЪГЛАСНО КЛАСИЧЕСКИЯТ ЕВРОПЕЙСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ОПИТ ЗАСЛУЖАВАШ ДА БЪДЕШ ПУБЛИЧНО ОБЕСЕНА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ;

 

          НО, СПОРЕД МЕН, ВСЕ ПАК, Е НУЖНО ДА БЪДЕШ НАДЛЕЖНО И ПРЕЦИЗНО РАЗСЛЕДВАНА, СЪДЕНА И ОСЪДЕНА (РАЗБИРА СЕ, ЗАЕДНО С ТВОИТЕ БЪЛГАРСКИ, ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ И ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ И СУТЕНЬОРИ)

          НО НЕ ОТ СЪДИИТЕ ОТ ТРАДИЦИОННО ЗАВИСИМАТА ОТ ТАКИВА КАТО ТЕБ БЪЛГАРСКА ПРАВОСЪДНА СИСТЕМА,

          А ПРИ УЧАСТИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАТИ НЕЗАВИСИМИ СЪДИИ И СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ.

 

 

ІІ.

            Така, тук и сега, престъпна Мадам Бъчварова, в името на Истината, Справедливостта и Правосъдието, надлежно регистрирано ти предоставям синтетичен текст на документация по тук визирания казус.

 

 

ІІ.1.

Текстове, публикувани в книгата:

„Янко Янков, Документ за самоличност (Политическа документалистика).,

Том 5. Кого защитава Западът – човешките права или Червената мафия, София, 2003 г., стр. 82-84, стр. 84-85, стр. 85-86,

стр. 86-87, стр. 87, стр. 115-116.-

 

I ask for political asylum!

Prof. Ianko Nikolov Iankov

            *** I was born on August 13-th, 1944, in village of Klissuritza, Montana Region, Bulgaria.

            *** In 1973 I received my Master’s Degree in Law at Sofia University Faculty of Law.

            *** In April, 1974, I won a competition and started my scientific career as a Research Fellow at the Institute for Legal Sciences of the Bulgarian Academy of Sciences, and as an Assistant Professor at the Sofia University Faculty of Law.

            *** In 1984 I was arrested and sentenced by the communist’s power in Bulgaria for anti-state agitation and propaganda to 12 years of jail. In 1985 the sentence was reduced to 6 years and 6 months. As a political prisoner of the communist’s regime I spent in jail almost 6 years, till October 31-st, 1989.

            During my stay in jail the international legal defence organizations Amnesty International and Helsinky Watch declared my person as a political prisoner N 1 for Bulgaria and published several materials in my defence. American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights and many international and national European legal defence organizations published special protesting declarations against the Bulgarian communist government in connection with my illegal sentencing and my cruel treatment in the prison. Free Europe, Voice of America, and BBC included in their respective broadcasting programmes different forms of information materials in my defence. The President of the Socialist International, Mr. Willy Brandt personally, revealed facts concerning my political activity, at the forum of the Political Meeting in Vienna during March 1989, sharply condemning my illegal sentencing and cruel treatment in the prison.

            *** After serving full term of imprisonment I was amnested by law in December 1989, as well as with a Decision of the Highest Court of Bulgaria. I was found not guilty at complete missing of evidence and repealed the sentence.

            *** At the end of 1989 and the beginning of 1990 I took part in the establishing the opposition in Bulgaria and the so called National Round Table.

            *** In 1990 and 1991 I was a Member of the Great National Parliment.

            *** I work as a Professor of Law at the Institute for Legal Sciences of the Bulgarian Academy of Sciences, as well as a Professor at Plovdiv University Faculty of Law, where I am teaching Philosophy of Law, Psychology of Law, Political and Legal Studies (History of Political and Legal Ideas), Politology, Prognostics, Tanatology (Philosophical, Psychological and Legal Aspects of Death).

            I am author of 35 publications, among which 8 (eight) books.

            *** I am married with second marriage. My family has 5 members: my mother, me, my wife, and two minors; my major son is living apart and on its own.

            *** I am Founder and President of the following organizations:

                        * Liberal Congres Party;

                        * Union of Lawyers Democrats in Bulgaria;

                        * Basic Institute for Research and Defence of Human Rights (BIRD of Human Rights);

                        * Union for Turnovo Constitution;

                        * Turnovo Constitution Foundation;

                        * Permanently Neutral Bulgaria Foundation.

            *** From 1991 to 1995 I published “Liberal Congress” newspaper.

            *** I own Ianus Publisher’s House which published en books on scientific and political problems.

            *** I informed regulary the West Embasses on the crimes of the Red Mafia in Bulgaria treatening me, my family, and leaded by me political and social organizations.

            *** I deposited at the British Embassy in Sofia considerable quantity of documents proving that today’s Bulgarian authories continue (using new and sophisticated methods) with political repressions started by the communist’s power.

            Concrete evidences for political and criminal repressions againt me, my family and leaded by me organizations I will place to the disposal of the Immigration Authorities additionally.

            I plead with the Immigration Authorities of Great Britain for personal examination of my case concerning the ground for political asylum to be granted to me and my family.

            *** Home address: “Dianabad”, Blok 4, floor 6, apartment 38, Sofia 1172, Bulgaria.

            *** office address:     7, Pirotska Str., Sofia - 1 000

            *** office address:     4, Serdika Str., Sofia - 1 000

August 27-th, 1999

 

tst

 

                На 27 август 1999 г., петък, в 13 часа и 30 мин. българско време излетях и в 15 часа и 30 мин. (13,30 британско време) кацнах на летище “Хитроу” в Лондон. Веднага поисках политическо убежище.

                Само след няколко часа документите ми бяха готови и останах в чакалнята, за да подготвят документите и на още около 10-15 души, пристигнали от другаде.

                На 28 август, събота, към 16 ч., заедно с голяма група хървати, словенци, руснаци и др., ни настаниха временно в т. нар. “разпределителен хотел”, известен като Thorncliffe hotel, North hyde laine, Heston, Middx., TW5 -0-ES.

                На 29 и 30 август, неделя и понеделник, се разхождах из квартал Ханслоу. На 30 август, понеделник, в Лондон бе официален неработен, т. е. почивен ден, известен като Bank holiday.

           На 31 август, вторник, всички намиращи се в хотела бяха разпределени в различни провинциални населени места. Към 15 часа и 30 мин. след обяд бяха подготвени и моите документите, но аз останах в Лондон. Привечер ме настаниха в хотел и получих първия си официален регистрационен адрес: Twelve Acres Reception Centre, 393 Highbury Quadrant, Room 37, London N5 2SX.

                 На 15 септември получих самостоятелно жилище (самостоятелен апартамент) на адрес: 43 Charteris Road, London N 4 3AA, квартал Islington, намиращ се в самия център на Лондон. Жилището бе голямо, колкото апартамента ми в София, в който живеем четирима души, но тук ми казаха, че това е апартамент за сам човек, и че когато пристигнат останалите членове на семейството ми, ще ни дадат друго, много по-голямо жилище.

 

tst

 

                                                           в-к “Дума”,

                                                           брой 173, 2 септември 1999 г.

Янко Янков иска политическо убежище във Великобритания

            Янко Янков, лидерът на Партия Либерален Конгрес (ПЛК), е отлетял миналия петък за Лондон и веднага след кацането на самолета е поискал политическо убежище в Англия, съобщи за “Дума” Иван Ценов.

            Янко Янков е роден през 1944 г. През 1973 г. завършва право в Софийския университет. Работи в Института за правни науки при БАН и е асистент в Юридическия факултет на СУ. През 1984 г. е арестуван и осъден на 12 години затвор за противодържавна агитация и пропаганда. Присъдата е обжалвана и редуцирана на 6 години и 6 месеца. След освобождаването му на 31 октомври 1989 г. се включва в политиката. Участва в Кръглата маса, депутат е във ВНС през 1990-1991 г. През 1994 г. ПЛК е регистрирана от ЦИК. Малко по-късно по безпрецедентен начин регистрацията бе анулирана и партията не бе допусната до изборите.

            Поради неудобните му изявления, изказани още на Кръглата маса, че “повечето представители на формиращата се “синя” опозиция са сини отвън, но червени отвътре”, Янко Янков е изтласкан от политиката. През последните години е лишен и от достъп до медиите.

            Днес вече няма никаква надежда за промени в България, е споделял политическият затворник № 1 (по класификацията на “Амнести интернешънъл”) пред приятели. Освен политически мотивите за емиграция на г-н Янков били и битови. Доцентът по право не може да изхрани семейството си.

                                                                                  Дума прес

 

tst

 

           На 18 октомври, понеделник, Alex Anderson от Amnesty International ме уведоми, че преди няколко дни са му се били обадили от френската телевизия ARTE и са искали от него да им даде документация, свързана с мен и моята политическа дейност, тъй като са имали намерението да направят специален документален филм за мен.

           На 27 октомври 1999 г., сряда, у дома ми пристигна екип на френската телевизия ARTE.

           Режисьорът (Laevent Cibien, 29, au T. GAUTIE,  78016 Paris,  tel.: 00-33-1-44-30-46-00, Fax: 00-33-1-42-24-46-99) изрично ми каза,

че документалния филм, който подготвят за мен, е бил поръчан от Amnesty International,

че е планирано да бъде излъчен точно на 15 декември, и

че чрез него ще бъде направен опит да бъде повлияно върху западните политици така, че да бъде променена досегашната политическа стратегия на Запада по отношение на България.

           Същата вечер от София ми се обади по телефона журналистът от в-к “Сега” Георги Готев. От него узнах, че той още през миналата седмица е знаел, че френската телевизия ще прави филм за мен. Пошегувах се като казах:

“Не се съмнявам, че знаете и това, че само преди един час сме се разделили с екипа, който снимаше филма!”.

Той ми заяви, че чрез тези думи го обиждам.

Макар, че много добре знаех, че от това, което ще му кажа утре те ще скалъпят нещо доста коварно като публикация, все пак говорихме близо 20 минути.

 

tst

 

                                                           в-к “Сега”,

                                                           брой 252 (610), 29 октомври 1999 г.

Янко Янков иска политическо убежище в Англия

            Председателят на Партия Либерален конгрес Янко Янков е в Лондон, където е в процедура за получаване на политическо убежище. Специално за в-к “Сега” той сподели подозрението си, че е забъркан в заговор, според който е трябвало да бъде представен като убиеца на Андрей Луканов.

            На 400 м от жилището на бившия премиер през декември 1995 г., осем месеца преди убийството, Янков пострадал в загадъчна катастрофа, при което му била счупена ръката.

            На място се появили мистериозни руснаци, които говорили по мобифони и “се чудели какво да правят”.

            По-късно Янков разбрал, че на този ден Луканов не е имал охрана, а руснаците “вероятно са били бъдещите му убийци, решили да действат на този ден, търсещи лице, което да подхвърлят като извършител”. Това лице бил той.

            Полицията отказала да направи разследване, твърди Янков.

            Той имал и неопровержими доказателства след разсекретяването на досиетата на бившата ДС, че тя е свързана с убийството на брат му и със смъртта на баба му и дядо му.

 

tst

 

         Бъдни вечер.

         По телефона се обадих до дома ми в София. Първо се обади Тина. Между другото я попитах дали по случай празника е яла шоколад. Тя веднага много енергично ми отговори: “Ама, тате, аз не искам никакъв шоколад, защото никак не ми се яде шоколад. Ти не се притеснявай за това!”.

         После помълча малко, пое си дъх и продължи: “Нали ти казах, не се притеснявай, на мен никак не ми се яде шоколад! Е, когато отида при теб в Англия, ще имаме много пари и ще ям, ще ям, ще ям много шоколад!”.

         Заплаках. Тя все още нямаше шест години, но се опитваше да ме щади.

         Спомних се за една случка от преди няколко месеци. Беше през юли (1999 г., един месец преди тръгването ми за Англия).

         Тримата - аз, Ели и Тина, се разхождахме из София, и по някое време тръгнахме да се прибираме у дома. Докато чакахме на спирката на автобуса, Тина се загледа втренчено във витрината на будката до спирката на автобуса, където имаше наредени няколко вида лакомства. Аз я попитах дали иска да й купя нещо, но тя веднага започна да подскача край нас и край будката и да казва, че нищо не иска и просто само е гледала витрината.

         След малко, когато изглежда си е помислила, че ние вече не я виждаме какво прави, тя отново застана на същото място и пак се втренчи във витрината. Пак я попитах дали иска да й купя нещо и тя пак започна енергично да твърди, че не иска нищо.

         Така или иначе, на нас ни беше ясно, че на нея й се иска нещо, но в същото време не иска да ни каже какво е то, и по-точно – не иска да ни притеснява с покупка.

         Тогава аз клекнах до нея и й казах: “Тине, не се притеснявай! Кажи ми какво искаш да ти купя! Ако си мислиш, че нямам толкова пари, грешиш, защото завчера си получих заплатата и сега имам пари. Така, че не се притеснявай и ми кажи какво искаш!”.

         Тогава тя ми каза: “Тате, много отдавна съм много жадна. Но не исках да харчим пари за сокче и исках като си отидем у дома, там да пия водичка от чешмата. Не исках да ти казвам това, защото си мислех, че нямаш пари, за да ми купиш нещо за пиене. Щом имаш пари, ами купи ми едно сокче!”.

         Купих един сок и докато тя го пиеше, едвам се сдържах да не заплача. Тя беше само на пет години и половина, но вече достатъчно остро осъзнала проблемите на семейството, и за да не ни притеснява с парични разходи, потискаше жаждата си и чакаше да се приберем у дома и там да пие вода от чешмата.

 

tst

 

         Първи юни 2000 г.

         Както всяка сутрин, така и днес, провеждах редовните си най-малко едночасови спортни занимания в парка “Финсбъри”, намиращ се съвсем наблизо до жилището ми. Докато тичах, внезапно чух зад гърба си думите: “Тичай си спокойно! С теб никой няма да се занимава. Тия, които ни трябват, ти си ги оставил в София и те са в ръцете ни!”

         Още при първото изречение моментално се спрях, мъжът също се спря, застана на около един метър пред мен и с “чаровна”, самодоволна, и все пак външно “миролюбива” усмивка ми каза и останалите две изречения, без никакво прекъсване на “речевата ситуация” и най-вече по онзи външно изключително дружелюбен начин на жестикулационно поведение на тялото, по който се заговарят и поздравяват всички англичани, които случайно или често се срещат по спортните или просто почивните участъци на парковете.

         “Какво искаш от мен?”, бе моят спонтанно възникнал въпрос.

         “От теб не искаме нищо! Просто те уведомяваме, че децата ти и жена ти са в ръцете ни, и че нищо не ни пречи да ги отвлечем и да ги продадем в публичните домове по света, или просто да ги убием. А това, че англичаните въобще няма и да искат да защитят нито тях, нито теб, ти, като професионалист, много добре го знаеш! А защо няма да искат – не е наша работа да ти го обясняваме!”

         Всичко стана като че ли само за няколко секунди. Той продължи да тича, съвсем убедително имитирайки редовни спортни занимания, прекъснати за секунди, за оказване на най-обичайния английски ритуал на вежливост.

         Беше чистокръвен българин, около 40-годишен, по-нисък от мен, със спортен външен вид, с естествен слънчев загар на лицето, ниско подстриган и почти жълта коса, подобна на тази на типичните англичани.

Две от децата ми са момичета,

по това време на 17 г. и на 6 г.,

а детето на брат ми, което също е момиче, е на 15 г.

tst

 

 

ІІ.2.

            Цялостната моя лична документация по тук визирания казус е широкоспектърна и съдържа

повече от ШЕСТСТОТИН страници,

надлежно депозирани и регистрирани в официалните държавни институции

            на Великобритания (включително и Посолството на Великобритания)

            и на България,

            А СЪЩО ТАКА И НА РЕДИЦА ДРУГИ ДЪРЖАВИ.

 

            Тук и сега сравнително накартко ще маркирам някои от основните „възлови” моменти, съдържащи се в документацията:

 

ІІ.2.(1)

            В редица мои документални книги, медийни интервюта и телевизионни изяви многократно съм разказвал, че когато на 30 октомври 1989 г. бех освободен от затвора поради пълно изтърпяване на наложената му шестгодишна присъда, още на 17-ата минута влязох в сградата на посолството на САЩ, където веднага бех посрещнат лично от Посланика г-н Сол Полански.

            И че единствената цел на това мое посещение е била да поискам съдействие да замина на Запад заедно с родителите си и семейството на брат ми, където възнамерявах да продължа заниманията си в сферата на правните и политическите науки.

            Също така съм уточнявал, че г-н Посланикът енергично отклони това мое искане и ме увери, че успехът на политическата промяна в България бил имал нужда от моето оставане в страната; и че специално за мен такава е била общата позиция на всички Западни посолства в София, и ми препоръчал да „се присъединя” към нашумелите по онова време дисидентски клубни организации.

            При това винаги съм подчертавал, че директно, изрично и пределно ясно съм казал на Посланика, че това няма да стане, тъй като познавам лично и отдавна всичките тези вече станали шумно известни членове на тези дисидентски клубни организации; и че както по силата на възгледите ми, така и по силата на личната ми съдба и съдбата на близките ми нямам абсолютно нищо общо с тях.

            Любопитно е, че при излизането ми от кабинета на Посланика аз се разминах на вратата с младеж, за когото узнах, че се казва Владимир и че е синът на комунистическия мастодонт Любомир Левчев, на когото било уредено назначаване като професор в някакъв университет в САЩ. Тогава аз отново поставих въпроса за желанието ми да се занимавам с наука именно на Запад, и така само броени минути след излизането ми от комунистическия затвор бех любезно уведомен:

         *че специално за мен няма да е никакъв проблем да получа виза за която и да е западноевропейска държава или САЩ;

         *но че на моите близки такива визи няма да бъдат издадени, тъй като няма да отговорят на изискването да бъдат реална или потенциална трудова (работна) сила;

         *и че, освен това, както в САЩ, така и в Европа, шанс за самореализация в която и да е сфера ще имат единствено децата на комунистическите величия, но не и такива като мен;

         *и че на мен няма да ми бъде позволено да се занимавам с наука, тъй като един такъв мой високоавторитетен статус би представлявал висока опасност за съществуването и функционирането на предстоящият за изграждане нов политически ред не само в България, но и в страните от съветската империя и в Европа;

         *и че това е било обусловено от някаква „джентълменска уговорка“ между елитите на Запада и Москва, която уговорка била имала дълбоко същностен характер на едно от условията за предстоящите промени в Източния блок.

 

            Така, само половин година след излизането ми от затвора случайно останах жив след тежка туморна операция от феохромоцитом в Мюнхен, Германия

            (след като В АБСОЛЮТНО ПЪЛЕН СИНХРОН СЪС СТРАТЕГИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА КГБ обсолютно всички лекари в България УСТНО, НО НЕ И ОФИЦИАЛНО И ПИСМЕНО единодушно и интензивно ме уверяваха,

че соматично (телесно)съм напълно здрав и ми няма нищо,

но че поради многото години затвор вече не съм добре психически

и че за мен е най-добре да се откажа от участието ми в официалния политически и научно-изследователски живот на България

и че е най-добре да се отдам на мирно и тихо отшелническо (на село или в манастир!) изживяване на останалите ми последни месеци или години от живота ми!),

          КАТО ОЩЕ ПО СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ, ИМЕННО ОЩЕ В САМОТО НАЧАЛО НА ИНТЕНЗИВНИЯ „ДЕМОКРАТИЧЕН” ГЕНОЦИД,

          брат ми Камен и баща ми Никола беха погребани от тотални ракови метастази,

          а майка ми Евтима просто бе удушена - като, обаче, в смъртния й акт е записано, че е умряла от остра сърдечна недостатъчност.

 

ІІ.2.(2)

            След като В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 10 (ДЕСЕТ) ГОДИНИ АКТИВНО И НАПЪЛНО БЕЗУСПЕШНО УЧАСТВУВАХ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИЯ И ОЩЕ ПО-АКТИВНО СЕ ОПИТВАХ ДА ПОЛУЧА ПРАВОСЪДИЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ,

            ПРЕЗ АВГУСТ 1999 Г. ПОИСКАХ ПОЛИТИЧЕСКО УБЕЖИЩЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

            И ВЕДНАГА ПРЕДПРИЕХ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ОФИЦИАЛНО СЪЗДАВАНЕ НА

            ПРАВОЗАЩИТНО БЮРО,

            КОЕТО ДА ИЗВЪРШВА ИНФОРМАЦИОННО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ И ПОДПОМАГАНЕ НА НАДЛЕЖНИТЕ БРИТАНСКИ, ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ИНСТИТУЦИИ

            И ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ОФИЦИАЛНИ СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ И ОСЪЖДАНЕ НА ОНЕЗИ ВИСОКОПОСТАВЕНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, КОИТО СА НЕДОСЕГАЕМИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ.

 

ІІ.2.(3)

            По повод и във връзка с моето „пребиваване” във Лондон през Октомври 1999 г. френската телевизия ARTE извърши снимачна дейност и на 15 Декември 1999 г. излъчи специален документален филм посветен на моята дейност.

            Този филм и днес е позициониран в Интернет и може да бъде видян от всеки.

 

ІІ.2.(4)

            На 05 Януари 2000 г. аз започнах да издавам в Лондон т. нар. „Бюлетин”, фокусиран върху криминалния мафиотски характер на политическите и социалните процеси в България, трагичния характер на човешките права и тоталната престъпна същност на българския управленски елит.

 

ІІ.2.(5)

            На 11 Янауари 2000 г. заместник-председателят на ръководената от мен политическа партия и Директорът на Базисния институт за проучване и защита на човешките права са депозирали специално писмо, адресирано до посланиците на САЩ, Великобритания, Франция и Германия, в което изрично и пределно ясно са посочили, че съществува реална ситуация, сериозно застрашаваща живота на живеещите в София членове на моето семейство.

 

ІІ.2.(6)

            На 17 Януари 2000 г. съпругата ми е депозирала писмо с налогично съдържание до британския посланик в София.

 

ІІ.2.(7)

            На 25 Януари 2000 г. третият секретар на британското посолство David Peter е изпратил до съпругата ми официално писмо, м соено изрично и ясно е декларирарал, че ако тя поиска виза, за да отиде при мен в Лондон, ще получи атказ и такава няма да й бъде дадена, при което в писмото се съдържа изричното предупрежданеие, че всеки, мой роднина, който подаде молма за виза, също ще получи атказ.

 

 

ІІ.2.(8)

            На 11 Май 2000 г. съпругата ми е депозирала в офисите на посланиците на Великобритания, САЩ, Франция и Германия официално писмо, в което е написала следното:

  „(...) След настъпването на поощрените от Вашите правителства „демократически промени“ в България за нашето семейство не е настъпило абсолютно нищо по-добро. За това на какви нов вид репресии сме подложени, Вие сте уведомявани лично от съпруга ми, който най-редовно Ви е предоставял копия от цялата му обществена и лична документация. Твърде много са престъпленията, които са извършени спрямо нас през последните години. Досега никой от българските власти и никой от Вашите дипломатически представителства не е обърнал абсолютно никакво внимание на стотиците жалби на съпруга ми. Поведението на българската власт е напълно разбираемо за нас; Вашето поведение, обаче, все още не ни е много ясно и разбираемо.

  Уважаеми представители на Западната демокрация,

  Животът и здравето на всичките членове на нашето семейство са застрашени. Отворете старите си архиви, свързани със съпруга ми, прочетете и новите архиви, и ясно ни кажете: „Ще ни защитите ли или ще продължите мълчаливо да помагате на тези, които искат да ни унищажат тотално?

  Уведомявам Ви, че от началото на следващия месец ние със съпруга ми ще започнем паралелна или щафетна протестна акция, аз от София, а той от Лондон, за да се опитаме да Ви мотивираме да ни кажете по изричен начин какъв е Вашият отговор на горния въпрос.“

 

ІІ.2.(9)

            Единственият отговор на това нейно писмо е този на Първия секретар на посолството на Франция (Сесил Лонже, Първи секретар), в който е декларирано следното: „(...) дипломатите, които понастоящем работят в Посолството на Франция в София нямат нищо общо с миналото на Вашия съпруг и нямат право да се намесват във вътрешно-политическия живот на страната Ви“.

 

ІІ.2.(10)

            Междувременно, както всяка сутрин, така и на Първи Юни 2000 г., аз провеждах редовните си най-малко едночасови спортни занимания в парка „Финсбъри”, намиращ се съвсем наблизо до жилището ми. Докато тичах, внезапно чух зад гърба си думите: „Тичай си спокойно! С теб никой няма да се занимава. Тия, които ни трябват, ти си ги оставил в София и те са в ръцете ни!”.

 

ІІ.2.(11)

            На 02 Юни 2000 г. аз депозирах специално писмо, адресирано до шест британски институции, в което написах:

            Þче предишния ден съм получил от българските специални служби специално и недвусмислено послание;

            Þче семейството му е сериозно застрашено и е в опасност; и

            Þче настоявам да ми бъде върнат паспорта и да бъде обезпечено завръщането ми в България, за да мога да защитя семейството си.

            Впрочем, в същото писмо аз обърнах внимание на факта:

            Þче официалната теза на британската имиграционна политика е „твърда, честна и бърза” („Firm, Fair and Fast immigration policy”);

            Þче задължителните международноправни стандарти за произнасяне по имиграционните казуси е максимум два месеци;

            Þче при моя казус този срок е просрочен точно пет пъти;

            Þче за мен е пределно ясно, че официалните британски институции не са спазили двумесечния срок за произнасяне по казуса поради едно изключително важно съображение: не са искали заради мен да си развалят превъзходните политически и икономически отношения с престъпниците от българския филиал на руската Червена мафия“; и

            Þче за мен е пределно ясно, че с това свое поведение официалните британски институции на практика са дали и дават на българската държавна и на извъндържавната мафиотска власт една превъзходна протекция, своевременно използувана за затягане на репресивния обръч върху семейството ми.

 

ІІ.2.(12)

            На 03 Юни 2000 г. изпратих препоръчани писма до базираните в София посланически представители на Великобритания, САЩ, Франция и Германия. Съдържанието им е слeдното:

  „В близките дни ще съм в България, за да защитавам семейството си.

  Но вече сериозно се питам: „От кого? Нима само от българския филиал на КГБ и на руската Червена мафия? Дали и Вие не сте застанали по някакъв начин в основата на този жесток механизъм?”.

  Аз съм, може би, единственият жив българин, който е получил изключително жестока съдебна присъда и фактическо третиране именно заради връзките си с представителите на Вашите посолства в България.

  Тъй като жестокостта на българските официални държавни и мафиотски властнически структури по отношение на мен и моето семейство не само не спря през годините на така наречената „демократизация”, но дори се и увеличи;

  и тъй като Вашите правителства почти демонстративно легитимираха като свои „демократични партньори” именно престъпниците, от които по-рано уж защитаваха човешките права на такива като мен;

  за да се опитам да намеря документален отговор на този „парадоксален факт”, през последните години съм Ви писал няколко искания за достъп до разсекретените архиви на Вашите дипломатически и други ведомства, с които съм контактувал, и заради които именно контакти аз и семейството ми бяхме станали обекти на изключителната жестокост на официалните и тайните служби на България.

  До днес не съм получил никакъв отговор от Вас. Нещо повече – за мен е повече от очевидно, че Вашето поведение към мен всъщност е една превъзходна протекция по отношение на престъпниците от българския филиал на КГБ и руската Червена мафия. Която протекция те използуват по виртуозен начин, за да унищожат цялото ми семейство.“

 

ІІ.2.(13)

            Всичките ми опити на първи, втори, трети, четвърти и пети Юни 2000 г. да се срещна с какъвто и да е официален представител на британската държавна власт пропадаха още при предварителните разговори, при които накратко разказвах за какво става въпрос.

 

ІІ.2.(14)

            Така, сутринта на 06 Юни 2000 г. аз пристигнах в офиса на службата, в която се намира моето имиграционно досие – HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN,  PORT REFERENCE – TN2 / 110797.

            Там веднага бех изумен от обстоятелството, че от предишната изключителна учтивост на служителите сега не само не е останала никаква следа, а дори нещо повече – изражението върху физиономиите, жестовете и кратките думи, които беха изричани, беха абсолютно същите, с каквито аз се бех срещал в българските комунистически затвори.

            Казаха ми да остана да спя на пейките в чакалнята на летището.

            Сутринта на 07 Юни 2000 г., без да ми дават каквото и да е обяснение, двама полицаи ме отведоха в ареста на летището; после, към 15 часа, ме качиха на борда на българския самолет, където дадоха паспорта ми на пилотите и им казаха, че имам статуса на „депортирано лице с опасно поведение“.

            Така, В БРУТАЛНО НАРУШЕНИЕ НА ВСИЧКИ ПРАВНИ НОРМИ НА МЕН НЕ МИ БЕ ДАДЕНА АБСОЛЮТНО НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ КАКТО ДА УЗНАЯ МОТИВИТЕ ЗА ПРИНУДИТЕЛНОТО МИ ДЕПОРТИРАНЕ, ТАКА И ДА ОБЖАЛВМ АКТА ЗА ДЕПОРТИРАНЕ.

            На летището в София един от пилотите ме отдели от останалите пътници и през служебния вход ме отведе в полицейското помещение. Там ме посрещна млад полицейски офицер, който ми каза, че ме познавал от изявите ми като политик, върна ми паспорта и ми каза, че лично Главният прокурор Никола Филчев е отменил издаденото от Директора на Националната служба „Сигурност“ генерал Атанас Атанасов разпореждане аз да бъда арестуван и отведен в Националната следствена служба.

 

ІІ.2.(15)

            После, рано сутринта на другия ден, по телефона се обади Главният прокурор Никола Филчев, с когото аз не само бех приятел още от студентските години, но на когото бех кум на сватбата му.

            Двамата веднага се срещнахме, и така аз узнах онези факти и обстоятелства, които, разбира се, многократно са описвани в голямо множество искания за разследвания, по които досега не е извършено абсолютно никакво разследване, и които съвсем накратко ще бъдат посочени и тук.

            Впрочем, по същото време срещу Главния прокурор Никола Филчев под ръководството на Премиера Иван Костов и неговия абсолютно доверен и до наши дни тогавашен Директор на Националната служба „Сигурност“ генерал Атанас Атанасов, вече в продължение на половин година, се е водела не само жестока медийна и институционална война, но и приятелката на Филчев (адвокат по професия) е била мистериозно и зверски убита, а в медиите охотно била лансирана версията, че непосредственият убиец е именно той, Главния прокурор.

 

ІІ.2.(16)

            След един месец, през Юли 2000 г., в брой 7 на списание „Извън закона“ бе публикувано интервю с мен, озаглавено „Западните елити са истинските кръстници на Червената мафия“. В това интервю аз изрично и пределно ясно съм заявил, че

проведеното на първи Юни в Лондон оперативно мероприятие на българските специални служби „не е било чисто българско“.

 

ІІ.2.(17)

            На 28 Ноември 2000 г. регистрирах в офиса на Прокуратурата искане за разследване (рег.№-6527),  в което съм посочил, че един адвокат, когото познавам много отдавна, ми е казал, че е упълномощен да ме уведоми:

  ►че българските тайни служби са получили съгласието на западните тайни служби да се справят безцеремонно с мен и с всички такива като мен, включително и чрез прилагането на сравнително елегантен способ за физическо унищожаване;

  ►и че единственото условие за моето и на семейството ми оцеляване е аз да се откажа от всички водени от мен пред българските и пред международните институции преписки и искания за наказателна и репараторна отговорност, тъй като те „представят в неблагоприятна светлина протичащите в България мощни демократични процеси“.

 

ІІ.2.(18)

            На 09 Ноември 2006 г. поисках да бъде разпитан като свидетел бившият Главен прокурор Никола Филчев, който през лятото и есента на 2000 г. ми е разказал, че в качеството си на Главен прокурор е бил узнал, че:

         а) когато през лятото на 1999 г. аз съм бил заминал за Лондон и съм поискал политическо убежище, българските специални служби веднага са били влезли във връзка с британските такива и са им били предложили да получат тяхното конклудентно (мълчаливо, но фактически подразбиращо се) съгласие да бъдат осъществени върху британска  територия по отношение на мен няколко оперативни мероприятия;

         б) че целта на тези мероприятия се е свеждала до това - българските специални служби да ми дадат да разбера, че животът и съдбата на членовете на семейството ми в България са застрашени, и че само моето лично присъствие при тях може да ги спаси; съгласно целта на този план е трябвало аз да бъда остро мотивиран да се завърна в България;

         в) и така, по този начин, процедурата по моето искане за политическо убежище пред британските власти да отпадне „по елегантен” начин, политически и юридически удобен и безопасен както за българските, така и за британските власти.

 

ІІ.2.(19)

            По-късно, в друго мое официално искане до Прокуратурата аз съм уточнил, че Никола Филчев не само ми е разказал горепосочените факти, но и лично е осъществил извън София моя дискретна среща с тогавашния Главен секретар на МВР генерал Божидар Попов, който лично е потвърдил пред мен посочените факти и обстоятелства.

 

ІІ.2.(20)

            От регистрирано на 05 Януари 2007 г. мое искане за разследване е видно, че съм акцентирал върху СЛЕДНИТЕ ГРУПИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:

         ***че тогавашният Министър на вътрешните работи Емануил Йорданов точно три пъти е бил докладвал официално на Председателя на Министерския съвет Иван Костов всичко онова, което МВР вече е било знаело относно казуса, възникнал в резултат на поисканото от мен политическо убежище във Великобритания; и че колко са били т. нар. „неофициални доклади и разговори” на Министъра на вътрешните работи с Министър-Председателя, не се знае;

         ***че със съгласието на Президента Петър Стоянов (агента „Виктор“) е била формирана т.нар. СПЕЦИАЛНА ГРУПА, съставена от служители на подчиненото на Президента шпионско ведомство и служители на подчинената на Министъра на вътрешните работи „Национална служба за сигурност”;

         ***че едно от свръхспециалните оперативни мероприятия на тази СПЕЦИАЛНА ГРУПА при Президента и Премиера е било следното:

         а) да бъде изпратено в Лондон специално лице, което с малко думи и максимална категоричност на поведението да ми каже, че ако не се завърна в България, съпругата ми и двете ми непълнолетни дъщери, както и непълнолетната дъщеря на брат ми, ще бъдат отвлечени или просто убити;

         б) ако, обаче, все пак аз реша да остана в Лондон, то наистина да бъде организирано отвличането, при което изпълнители да бъдат три криминално проявени лица, които ще имат задачата да държат заложниците няколко дни в пустееща къща в едно полупустеещо село близо до югославската граница - при което, след като ги изтезават, да убият поне една от тях и да „избягат” през границата;

         в) в същото време в оперативния план изрично е било залегнало изискването специалните служби на българската държава да извършат „успешна разузнавателна дейност”, да „открият местонахождението на отвлечените”, да „атакуват”, да „избият похитителите” и да „освободят останалите живи”, с която акция да придобият широка публична популярност и да заслужат получаването на високи държавни награди;

         г) накрая в българските медии активно да бъде експонирана информацията, че „Янко Янков е бил „акуратно” предупреден за похищението, но е предпочел да остане в Лондон”.

 

ІІ.2.(21)

            От текста на регистрираното на 08 Януари 2007 г. мое искане за разследване е видно, че съм посочил две нови групи значими за казуса факти и обстоятелства и  

            съм поискал да бъдат разпитани двама високопоставени офицери от българското Първо и Второ Главно управление на Държавна сигурност, а именно Радослав Райков и Гатьо Гатев,

            които са били важни членове на посочената СПЕЦИАЛНА ГРУПА при Президента и Премиера.

            Впрочем, в текста на това мое искането за разследване пределно ясно съм посочил, че въпросните две персони са били много добре известни на всички лидери на политическата коалиция Съюз на демократичните сили (СДС) с това, че първият бе внедрен и легендиран като политически експерт на парламентарната политическа коалиция Съюз на демократичните сили (СДС), а вторият бе внедрен и легендиран като журналист в издавания от СДС вестник „Демокрация“.

            При което всички лидери на политическото ръководство на СДС (към които за известен период от време съм принадлежал и самият аз като лидер на ръководената от мен политическа партия-член на коалицията) превъзходно са знаели, че и двамата – Райков и Гатев - не само са били завършили школата на КГБ в Съветския съюз, но и са били офицери-разузнавачи на българското и на съветското шпионско ведомство.

            Освен това, всички лидери на политическото ръководство на СДС превъзходно са знаели, че по-късно първият е бил поискал и е получил политическо убежище в Германия, а съпругата на втория е била внедрена на важна служба в британската армия (като изследовател на най-високия слой на въздушното пространство на Северна Великобритания);

            И ЧЕ ТОЧНО ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ И ДВАМАТА МИСТЕРИОЗНО СА БИЛИ СТАНАЛИ ЧЛЕНОВЕ НА ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.

            От текста на това надлежно регистрирано искане за разследване е видно, ЧЕ СЪМ ПОИСКАЛ ДА БЪДАТ РАЗПИТАНИ ПОСОЧЕНИТЕ ДВЕ ПЕРСОНИ ПОРАДИ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ

И ДВАМАТА СА БИЛИ ИЗПРАТЕНИ В ЛОНДОН

С МИСИЯТА ДА СЕ ОПИТАТ ДА МИ НАПРАВЯТ ПРОВОКАЦИЯ,

СЛЕД КОЕТО И ДВАМАТА НЕСЪМНЕНО СА БИЛИ НАПИСАЛИ СВОИТЕ ДОКЛАДИ И СА ГИ БИЛИ ДЕПОЗИРАЛИ

ПРЕД РЪКОВОДСТВОТО НА ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.

 

ІІ.2.(22)

            Регистрирано на 22 Януари 2007 г. мое искане за разследване разкрива:

            ►че точно по същото време, през 1999 г., в Националната следствена служба е било регистрирано следствено дело №27, заведено против Ангел Георгиев Грънчаров от Ботевград;

            ►че самият следовател по делото Михаил Генов (мой бивш студент!) в личен разговор с мен доверително ми е казал, че е бил получил строго секретно предписание, подписано лично от генерал Атанас Атанасов (ръководител на посткомунистическата мафиотска Държавна сигурност!!!);

            ►че съгласно същото строго секретно предписание от следователя Михаил Генов е било искано да направи така, че Ангел Грънчаров да бъде насила набутан в ситуация, в която да бъде обвинен в национализъм, расизъм и фашизъм, след което той да бъде конституиран като втори обвиняем, а като първи обвиняем да бъда конституиран именно аз, като обвинението срещу мен да бъде формулирано като „ръководител на националистически, расови и фашистки прояви“,

            и на това основание да бъде поискано моето екстрадиране от Великобритания.

            По повод и във връзка с това аз съм написал следното:

  „Длъжен съм да посоча, че лично самият следовател Михаил Генов изрично ми е казал, че това планирано от изверга-генерал Атанас Атанасов и Премиера Иван Костов оперативно мероприятие в крайна сметка е било зависяло от психическата и моралната устойчивост на Ангел Грънчеров, който се е бил държал толкова разумно и достойно, че напълно е бил обезсмислил и провалил ченгесарското мероприятие.

  Длъжен съм да посоча, че накрая на текста на петото мое надлежно регистрирано искане за разследване изрично и ясно съм поискал да бъде разследвана извършената против мен и против Ангел Грънчаров престъпна дейност на специалните служби, действували по времето на правителството на Иван Костов и неговия престъпен гном – генерал Атанас Атанасов.“.

 

ІІ.2.(23)

            На 13 Ноември 2006 г. аз съм изпратил специално писмо в обем от 86 (осемдесет и шест) страници, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 660 грама; датата на изпращането е 14 Ноември 2006 г., номерът на разписката е 000269/032305689.

            На 12 януари 2007 г. аз съм изпратил второ специално писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 118 грама; датата на изпращането е 12 януари 2007 г., номерът на разписката е 000153/032309385.

            На 22 януари 2007 г. аз съм изпратил специално трето писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 45 грама; датата на изпращането е 22 януари 2007 г., номерът на разписката е 000291/036878634.

            В тези три писма е възпроизведено съдържанието на същите онези документи, които вече бяха възпроизведени по-горе.

            Тук и сега е важно да бъде уточнено, че до днес аз не съм получил абсолютно никакъв отговор от Министерството на вътрешните работи на Великобритания, КОЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА НАРУШЕНИЕ И НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА БРИТАНСКОТО ПРАВО.

 

ІІ.2.(24)

            По повод и във връзка с така визирания казус особено важно значение има фокусирането на вниманието и върху друга група факти и обстоятелства.

            Така, по надлежния ред,

точно два пъти

(вх.№ 25707/28 май 2007 г. и вх. №3592/03 септември 2007 г.)

аз съм поискал от българската Прокуратура

да разследва публикуваното на 03 Октомври 2002 г. във в-к „Монитор“

и на 16 Юни 2006 г. във в-к „Стандарт“

изказване на бившия Министър на вътрешните работи Богомил Бонев,

СПОРЕД КОГОТО ТОЧНО ПРЕЗ 1999 Г. МЕЖДУ

БЪЛГАРСКИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ

И БРИТАНСКИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОНИ БЛЕЪР

СА БИЛИ УСТАНОВЕНИ СПЕЦИАЛНИ КОРУПЦИОННИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ,

довели до сключването на корупционна сделка относно водоснабдяването на София.

 

ІІ.2.(25)

            По повод и във връзка с това аз съм уточнил, че

още през Септември 2006 г.

Парламентарната Комисия за борба с корупцията е

установила, че посочената сделка действително е корупционна

и е обезпечила многомилионно престъпно обогатяване на двете страни – както на британския, така и на българския премиер;

и че

от представените в същата Парламентарна комисия

изчисления е видно, че

в резултат на посочената корупционна сделка

гражданите на град София са ограбени с

колосалната парична сума от

1,3 милиарда левове (над 600 млн. лири стерлинги).

 

ІІ.2.(26)

            По повод и във връзка с тази визия върху моя личен казус аз директно съм написал следното:

„Всъщност главният факт, върху който фокусирам Вашето внимание в настоящия казус,

е че именно (точно) по времето, когато аз,

Янко Николов Янков,

съм бил поискал политическо убежище

във Великобритания,

подчинените на тогавашния български и на тогавашния британски премиер специални служби, които са обслужвали комуникацията относно сключването на въпросната корупционна сделка,

в интерес на корупционните интереси

на двамата премиери

са се били договорили да осъществят и действително са осъществили

така описаните по-горе зловещи престъпни посегателства върху моите и на членовете на семейството ми законни права и интереси.“.

 

ІІ.2.(27)

            Впрочем, нужно е отново да бъде уточнено, че:

            на 11 (13) Септември 2010 г. аз съм изпратил специално писмо, адресирано до David Cameron - Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, First Lord of the Treasury, Leader of the Conservative Party, and Member of Parliament (MP) for Witney, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA , United Kingdom; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 1556 (хиляда петстотин петдесет и шест) грама; датата на изпращането е 11 Септември 2010 г., номерът на разписката е 002652/ RI062815473BG;

 

            на 28 Септември 2010 г. аз съм изпратил второ специално писмо, адресирано до David Cameron - Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, First Lord of the Treasury, Leader of the Conservative Party, and Member of Parliament (MP) for Witney, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA , United Kingdom; писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 98 (деветдесет и осем) грама; датата на изпращането е 28 Септември 2010 г., номерът на разписката е 007161/ RI0602891658BG;

 

            на 28 Септември 2010 г. аз съм изпратил специално писмо, адресирано до HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN, PORT REFERENCE – TN2 / 110797;        писмото е изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 238 (двеста тридесет и осем) грама; датата на изпращането е 28 Септември 2010 г., номерът на разписката е 007160/ RI060289151BG.

 

Нужно е, също така, да бъде уточнено, че

ДО ДНЕС АЗ НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ

АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТ ВИЗИРАНИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ –

КОЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, НЕСЪМНЕНО ИМА

НЕ САМО ХАРАКТЕРА НА НАРУШЕНИЕ И НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА БРИТАНСКОТО ПРАВО,

НО И ХАРАКТЕРА НА НЕСЪМНЕНА ИНДИЦИЯ

(индиционно съображение за надлежна доказателствена валидност)

ЗА СЪВМЕСТНА СЪУЧЕСТНИЧЕСКА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ

НА БРИТАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ

СЪС СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ

НЕ САМО НА БЪЛГАРИЯ,

НО И НА СЪВЕТСКО-РУСКО-АМЕРИКАНСКИЯ

НЕОКОЛОНИАЛЕН ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ.

 

Разбира се, отделен е въпросът

„Дали българските специални служби въобще са били позволили тези писма да пристигнат в Лондон – дали са ги били иззели от пещенската служба и са ги забутали в секретните си чекмеджета?!?”

Също така отделен е въпросът: „Каква е съдбата на същите тези текстове, които НАДЛЕЖНО И АКУРАТНО са били предоставени лично от мен

НЕ САМО в офиса на британския посланик в София,

но и на посланиците на САЩ и на всички европейски държави?!?”

 

ІІІ.

                        Престъпна Мафиотско-Полицейска проституска Мадам Бъчварова,

            ***Настоявам да ми бъдат предоставени официално заверени копия от цялостните документални масиви относно лицата, които са участвували и участвуват във визираната престъпна дейност.

            ***Настоявам да извършите всичко, което е необходимо за документалното обезпечаване на Правосъдието относно така визираната престъпна дейност на специалните мафионски и държавни служби и свързаните с тех лица.

09 Януари 2017 г.                                                               Янко Н. Янков

& Край на документа