2015-11-04

Шестдсет осмо (68-мо) Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ до Главните Демони на Злото спрямо мен и свързаните с мен лица - посланиците на Русия, САЩ, Европейската Комисия, Великобритания и Швейцария; до всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие; До г-жа Румяна Бъчварова - Министър на вътрешните работи на Република България, ул. „6-ти Септември” №29, София 1000 Към: (01)Вх. рег № 489702-1264///12.05.2015 г.; /// Към: (02)Вх. рег № 489702-1511///05.06.2015 г., Към: (03)Вх. рег № 489702-2487///07.09.2015 г., /// Към: (04) Вх. рег № 489702-2764///05.10.2015 г., Към: (05) Вх. рег № 489702-2781///06.10.2015 г., /// Към (6) Вх. рег. № 489702-2894 /// 16.10.2015 г., Към: (07) Вх. рег № 489702-2964///26.10.2015 г., Към: (08) Вх. рег № 489702-2996///28.10.2015 г., Към: (09) Вх. рег № 489702-///02.11.2015 г., Към: (10) Вх. рег № 489702-///03.11.2015 г., Към: (11) До Сотир С. Цацаров – ФАКТИЧЕСКИ, но НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор на България, престъпен високопоставен слуга на банкстерско-ченгеджийско-мафиотския паравоенен политически режим, Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София Към: ВКП №13033/2013, 06 Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на всички обществено- и държавно-високопоставени лица от организираната престъпност, Специалните държавни служби, Прокуратурата, Съда, Правителството, Президента, и другите държавни институции – №782 --- 03.11.2015 г.



Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право
– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);
Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Skype: Veliovski3
=========================================================
03 Ноември 2015 г. (Вторник)
Шестдсет осмо (68-мо)
Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ
            до Главните Демони на Злото спрямо мен и свързаните с мен лица -
посланиците на Русия, САЩ, Европейската Комисия, Великобритания и Швейцария;
            до всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие;
            До г-жа Румяна Бъчварова - Министър на вътрешните работи на Република България, ул. „6-ти Септември” №29, София 1000
Към: (01)Вх. рег № 489702-1264///12.05.2015 г.; ///  Към: (02)Вх. рег № 489702-1511///05.06.2015 г.,
Към: (03)Вх. рег № 489702-2487///07.09.2015 г., ///  Към: (04) Вх. рег № 489702-2764///05.10.2015 г.,
Към: (05) Вх. рег № 489702-2781///06.10.2015 г., /// Към (6) Вх. рег. № 489702-2894 /// 16.10.2015 г.,
Към: (07) Вх. рег № 489702-2964///26.10.2015 г., Към: (08) Вх. рег № 489702-2996///28.10.2015 г.,
Към: (09) Вх. рег № 489702-///02.11.2015 г.,  Към: (10) Вх. рег № 489702-///03.11.2015 г.,  
Към: (11) 
            До Сотир С. Цацаров ФАКТИЧЕСКИ, но НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор на България, престъпен високопоставен слуга на банкстерско-ченгеджийско-мафиотския паравоенен политически режим, Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП №13033/2013, 06
Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на всички обществено- и държавно-високопоставени лица от организираната престъпност, Специалните държавни служби, Прокуратурата, Съда, Правителството, Президента, и другите държавни институции – №782 --- 03.11.2015 г.

***
Една дълга агония! ... Бедни, бедни Македонски!
Защо не загина при Гредетин? ...
(Иван Вазов, „Немили-недраги“, XVII.)
***


І.
            Уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое Писмо-Меморандум,
            Вие, разбира се, превъзходно знаете ако не конкретното съдържание на неимоверно обемистата ми документация, то поне факта, че
         преди повече от четвърт век, на 31 Октомври 1989 г. (Хелоуин!), бех освободен от РЕГИОНАЛНО-ИМПЕРИАЛНИЯ СЪВЕТСКО-БЪЛГАРСКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЗАТВОР,       
         и че от този момент за мен и за всичките мои близки хора започна
         НОВА И МНОГО ПО-ЗЛОВЕЩА ЕРА –
         ЕРАТА НА НАШЕТО НЕ ПО-МАЛКО ЖЕСТОКО ПРЕБИВАВАНЕ В ГЛОБАЛНИЯ СЪВЕТСКО/РУСКО-АМЕРИКАНСКО-ЕВРОПЕЙСКИ ЗАТВОР
         (характеризиращ се като „затвор от глобално териториално отворен тип“ или „затвор от глобално териториален концлагерен тип“),
         съпроводено с тоталното ни подлагане на много по-перверзни и много по-чудовищни репресивни третирания на всички, които
         отказахме да се подчиним на НОВИТЕ ДЕМОНИ НА НОВАТА, ГЛОБАЛНАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО, и
         отказахме да спрем да търсим Справедливост и Правосъдие за престъпленията и на двата типа политически режими.

            Вие, разбира се, превъзходно знаете, че още през първите дни след излизането ми от затвора и после, особено по времето на моето активно участие в т. нар. „Национална политическа „Кръгла маса““ и най-вече като депутат във Великото Народно събрание
            титулярните представители на почти всички западни и редица други дипломатически мисии в София
            ме подложиха на специална интензивна манипулативна атака с искането „в името на безконфликтното бъдещо демократично развитие на Източна Европа и на България“ аз „да дам пример на великодушно отношение към престъпните дейци на комунистическия режим“ и „да призова страдалците да не търсят отговорност за злодеянията срещу тех“;
            и че след като аргументирано им отказах да вляза в широко отворения  нравствен и юридически капан,
            оттогава до днес, включително и днес, всичките тези посланически мисии изключително интензивно стимулират бившите и сегашните престъпници от българските специални държавни и мафиотски служби да търсят и намерят начини за моето тотално елиминиране от сцената на Правото, политиката, икономиката, бита и дори от сцената на самия живот.

            Така още от момента на излизането ми от затвора преди повече от четвърт век на мен ми стана пределно ясна
            НЕИМОВЕРНО ЗЛОВЕЩАТА РОЛЯ НА ТАКА НАРЕЧЕНАТА ЗАПАДНА ДИПЛОМАТИЧЕСКА МЕЖДУНАРОДНА ОБЩНОСТ
            за пълната обреченост на моята високопринципна юридическа съпротива срещу класическите и съвременните ДЕМОНИЧНИ СИЛИ, които неистово се стремят да обезпечават пълна безотговорност за престъпленията
            КАКТО НА дейците на класическата комунистическа държавна власт,
            ТАКА И НА НЕО(ПОСТ)класическата комунистическа (или комуноидна) ДЪРЖАВНА ВЛАСТ.

         И все пак Вие, разбира се, превъзходно знаете, че още от онзи момент преди четвърт век до днес аз не съм спирал да се противопоставям на така визираната, обезпечавана от всичките Вас, зловеща ситуация,
         поради което и именно с (чрез) изричното или конклудентното съгласие на западните посланически мисии у нас
         българските специални служби не са спирали с провеждането на своите интензивни елиминационни мерприятия, насочени срещу мен и свързаните с мен лица.

Така днес, тук и сега за пореден път изрично и пределно ясно Ви заявявам, че
В ИМЕТО И В ПАМЕТ НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА
НА МЪРТВИТЕ И
В ИМЕТО НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА
НА ВСЕ ОЩЕ ЖИВИТЕ
мои близки хора,
в съответствие с и в изпълнение на
принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правото,
няма да спра да се съпротивлявам на и срещу Злото
и ще продължа да настоявам
за налагане на пълна наказателна и репараторна отговорност
на съответните корпоративни и индивидуални лица.


ІІ.
            Макар че в отделните тематични контексти на многобройните ми писма до всичките Вас вече многократно съм се позовавал на някои от фактите, специално тук и сега отново ще се позова на някои от тях.
            В частност, тук и сега за пореден път ще акцентирам специално и конкретно върху  
зловещата престъпна дейност,
извършвана от институционалните дейци на
на българските специални (секретни) служби
от 70-те години до днес.

            С оглед на това отново ми се налага за пореден път да се позова на ноторно известните факти, че:
            Първо. От официално наличната изключително обемиста документация е видно, че в различните етапи на престъпната дейност, насочена срещу (против) мен и свързаните с мен лица, кръгове и организации
            са участвували и все още заемат стратегически позиции и участвуват ПОВЕЧЕ ОТ 250 (двеста и петдесет)
            офицери, агенти, доверени лица и прочее (включително и най-високопоставени) от системата на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите специални служби;

            Второ. Почти всички, които по някакъв начин, степен или форма КАКТО ПРЕДИ, ТАКА И СЛЕД ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ, са участвували в моето и на моите близки хора противоправно репресиране, в знак на благодарност за тази им престъпна дейност
            именно днес, именно след бутафорните политически промени, са получили не само най-високото си издигане в професионалната йерархия, но и зашеметяващото си забогатяване;

            Трето. Макар че съгласно Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен българската комунистическа Държавна сигурност (ДС, българският клан на съветската КГБ) официално е призната за престъпна организация и за престъпни са признати както цялата дейност на тази организация, така и цялата дейност, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или по каквато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и нейната дейност,  днес, повече от четвърт век след официалните политически промени,
            повече от 50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на тази престъпна организация продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби, като това съвсем не означава, че „новите“ служби са с 50% по-малко престъпни, а означава, че „новите“ специални служби са си точно толкова престъпни, колкото и класически комунистическите, и че политическият режим съвсем не е НЕкомунистически, а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски;

            Четвърто. Днес най-малко 95% (деветдесет и пет процента) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност, ТАКА И НА НЕО(ПОСТ)посткомунистическите специални служби, ТАКА И НА Червената Мафия, в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ, и тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а са престъпни в изключително високоопасна степен.

            Пето. Така, в контекста на горното се налага неизбежно категоричният извод, че така нареченият „посткомунизъм“ съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията“ на комунизма, а, всъщност, е ЕТАП ИЛИ СТАДИЙ от трансмутационните процеси, протичащи вътре в самия комунизъм;
            както и че осъждането на комунизма НЕ САМО задължително изисква и осъждане на посткомунизма, НО И дори нещо повече – днес, четвърт век след бутафорните промени, след които НЕ САМО не бе наказан нито един от злодеите на комунизма,  НО И самата българска държава и нейните интердържавни и други интеркорпоративни съучастници не понесоха абсолютно никаква репараторна отговорност за ръководените и обезпечените от тех престъпления,
            много по-актуално е осъждането на посткомунизма,
            чийто фукционери не само все още са тотално водеща сила на обществената, политическата, икономическата и държавно-управленската сцена, но и  злодеянията на които са не по-малко жестоки и не по-малко перверзни от злодеянията на техните предшественици.
--- --- ---
            В частност, тук и сега се позовавам на съдържанието и посочвам следните надлежно регистрирани в системата на българските държавни институции  4 (четири) броя папки, обосноваващи ОТДЕЛНИ ПРЕСТЪПНИ КАЗУСИ, съдържащи общо 596 (Петстотин деветдесет и шест) страници документация и аргументация, всичките тематично обединени под наименованието „Офицери, агенти и други 

            (01)„Офицери, агенти и други“. Първа папка“:
            Папката съдържа 121(сто и дведесет и една) страници
*До Главния прокурор и до посолствата на европейските държави, 31.05.2004 г. (стр.1-2);
*До Президента, Главния прокурор и до посолствата на европейските държави, 01.08.2006 г. (стр.3-5);
*До Главния прокурор и до 16 посолства, 21.06.2011 г. (стр.6-21);
*До Главния прокурор и до 16 посолства, 29(28).10.2011 г. (стр.22-52);
*До Главния прокурор, 08(11).07.2013 г. (стр.53-79);
*До Главния прокурор, 24(22).08.2013 г. (стр.80-90);
*До Главния прокурор, 18.10.2013 г. (стр.91-107);
*До Главния прокурор, 06.03.2014 г. (стр.108-121).

            (02)„Офицери, агенти и други“. Втора папка“:
            Папката съдържа 33(тридесет и три) страници
*До Главния прокурор, 18(13).05.2014 г. (стр.1-33).
Папката съдържа конкретните имена на повече от 130 (сто и тридесет) души МАГИСТРАТИ, извършили конкретна престъпна дейност по конкретно посочени преписки.

            (03)„Офицери, агенти и други“. Трета папка“:
            Папката съдържа 73(седемдесет и три) страници
*До Главния прокурор, 13.12.1998 г.; (стр.1-12);
*До Софийски Градски прокурор, 21.07.1999 г. (стр. 13-16);
*До Главния прокурор и до Софийския градски прокурор, 30.07.1999 г. (стр.17-19);
*До Главния прокурор и до посланиците на европейските държави, 11.10.2001 г. (стр.20-23);
*До Президента, Главния прокурор и до посланиците на европейските държави, 28(29).09.2006 г. (стр.24-27);
*До Главния прокурор, 14.03.2011 г. (стр.28-31);
*До заместник-главния прокурор, 15.03.2011 г. (стр. 32-34);
*До главния прокурор и до 16 посолства, 03(08).06.2011 г. (стр.35-50);
*До Главния прокурор и до всички допломатически мисии в България, 24.07.2013 г.  (стр.51-59); 
*До Главния прокурор, 31.03.2014 г. (стр.60-73).

            (04)„Офицери, агенти и други“. Четвърта папка“:
            Папката съдържа 369(триста и шестдесет и девет) страници
*До Главния прокурор и до 16 посолства, 03(04).10.2011 г.; приложение: до Президента, Главния прокурор, Министъра на МВР, посланиците на европейските държави, 15.08.1998 г. (стр.1-90);
*До Главния прокурор, до Заместник-Главния прокурор и до посланиците на 16 държави, 25(30).11.2011 г. (стр.91-122);
*До Главния прокурор, до Заместник-Главния прокурор, до Премиера и до посланиците на 16 държави, 24(25).01.2012 г. (стр.123-173);  
*До Главния прокурор, до Заместник-главния прокурор, до Премиера и до посланиците на 16 държави, 27(28).02.2012 г. (стр.174-211);
 *До Главния прокурор, до Заместник-Главния прокурор, до Премиера и до посланиците на 16 държави, 07.03.2012 г. (стр.212-247);
*До Главния прокурор, 27(29).07.2013 г. (стр.248-334); 
*До Главния прокурор и до всички дипломатически мисии в България, 01.11.2013 г. (стр.335-351);
*До Главния прокурор и до всички дипломатически мисии в България, 17(16).01.2014 г. (стр.352-357);
*До Главния прокурор, 28.03.2014 г. (стр. 358-369).


ІІІ.
            За пореден път Ви припомням, уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое Писмо-Меморандум, че
тъй като имам голямо множество
„стари сметки за уреждане“ (фр.)  и „стари кожи за дране“ (англ.),
настоявам за Правосъдие по абсолютно всички
надлежно и акуратно описани от мен казуси!
            За пореден път Ви Припомням, че
            статусът на гражданин на ЕС има предназначението да бъде основен статус на гражданите на държавите-членки, позволяващ им да са подчинени на една и съща правна уредба, независимо от националното гражданство, което имат“; и че
         този им статус им предоставя права и възможности да търсят по съдебен ред защита на правата и интересите си в които и да са национални съдилища на Общността.“
            (Вж.: СЕО, Martinez Sala, Дело С-85/96, 12 Май 1998, заключенията на съдия Ла Перигола;
            Вж.: СЕО, Grezelczyk, Дело С-184/99, 20 Септември 2001 г., Том 31;
            Вж.: СЕО, Baumbast, Дело С-413/99, 17 Септември 2002 г., Том 36).

За пореден път Ви припомням, че моето официално обвинение към Вас е, че
Вие, действувайки чрез институционалните и персоналните дейци на
ПРЕСТЪПНИЯ БЪЛГАРСКИ КЛАН
на СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ специални и мафиотски служби,
поставени вече „на съвместна тройна езда“
и от левите АМЕРИКАНСКИ, и от левите ЕВРОПЕЙСКИ, включително и от Вашите леви специални и мафиотски служби,
участвувахте и продължавате да участвувате
в неимоверно жестоки и перверзни престъпни деяния,
конкретното описание на които вече три десетилетия съм депозирал както в архивите на българските прокурорски, съдебни и правителствени институции, така и в архивите на голямо множество дипломатически представителства в София, а също така и в архивите на официалните държавно-правителствени институции на почти всички западноевропейски държави.

            За пореден път Ви припомням, че моите официални писмени и непосредствено-присъствени изяви пред тук визираните посланически мисии имат безсрочен характер,
            или по-точно – като краен техен срок на проявление ще бъде считано
            ИЛИ официално оповестеното постигане на взаимно споразумение („мирен договор“),
            ИЛИ извършеното по Ваша явна или секретна воля мое „отпращане в небитието“.
            За пореден път Ви припомням, че ЕДИНСТВЕНОТО МОЕ ОРЪЖИЕ при реализацията на моето лично (индивидуално)
Право на Протестен израз на политико-юридическо мнение и позиция,
Право на Бунт и
Право на Юридическа Отбранително-Защитна война
е Словото и Правото;
при което обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че
Словото е действие, а думите са само едно от изразните средства на Словото;
че съвсем неслучайно в Светото Писание е казано, че
чрез Него (т.е. Словото) всичко СЕ СПОЯВА; и нищо не е станало без Него“;
че съвсем неслучайно в цивилизационната юридическа практика е прието, че
към Словото принадлежат и всичките онези
легитимни протестни, бунтовни и отбранително-защитни действия,
чрез които жертвите на престъпленията
биха могли и могат
категорично, ясно и непоколебимо
да покажат на управляващите престъпници,
че са длъжни да спазват Правото!
За пореден път изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години ПОСТ(НЕО)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
03 Ноември 2015 г.                                                             Янко Н. Янков
& Край на документа

Няма коментари:

Публикуване на коментар