Ianko Iankov: НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ! (2-ABCDЕ)

Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.: Няма такава партия!(A BCDE) http://iankov.blogspot.com/2010/01/2-abcd.html

*******

Получих „Призовка за страна” и приложеното към нея „Разпореждане от 22.12.2009 г.” и в указания срок предявявам моето официално писмено становище.

Първо, тъй като в драстично нарушение на валидното за цял свят изискване за коректно посочване на името на съдията, който е издал дадения съдебен акт, такова посочване тук въобще не е направено; и тъй като както нормативната коректност, така и реципрочната коректност изискват от страната по делото да се обръща не само институционално, но и поименно към съдията; тук и сега посочвам, че в името на съдебната ритуалистика съм именувал съдията, издал(-а) въпросното „Разпореждане”, Курветка Курвенска или Травестит Травеститов;

Второ, обръщам специално внимание върху обстоятелството:

►че в световната История на Правото и в световната История на правосъдната дейност съдията не е бил длъжен да посочва името си в съдебния акт, който е издал, единствено при условията на кръвожадния геноцидно-политически режим на Черевената армия в СССР по времето на управлението на върколака Йосиф В. Сталин;

►че при това, по онова време и в онзи кръвопийски комуноидно-геноциден контекст, съвсем не във всички случаи съдията е бил имал „правото” да не посочва името си, а това е било така само в случаите, при които е било извършвано насочено против интелектуалните слоеве псевдонаказателно правораздаване, осъществявано от т. нар. „съдебни тройки”, задължението на които „специални съдебни институции” е било във всички случаи да постановяват абсолютно необоснована смъртна присъда, изпълнявана без обжалване и не само „веднага”, но често пъти преди непосредственото издаване на самия съдебен акт.

Освен в тези случаи, в световната История не е имало и няма други такива случаи - освен, разбира се, в господствуващата днес практика на българското посткомунистическо „правораздаване” от ерата на Червената Мафия.

Трето, обръщам специално внимание и върху обстоятелството, че според публикувани през последните десетина години в Русия документални и изследователски източници, на преден план изпъква фактът, че в името на т. нар. „революционно правосъдие” главното изискване за кадровия подбор и назначаването на такава „съдийска” длъжност е било лицето да е толкова неграмотно „на четмо и писмо”, че дори да не умее да се подписва; поради което и в около 90 % от случаите „подписът”, който все пак е бил полаган върху въпросните „съдебни актове”, се е свеждал единствено до поставянето на абсолютно индиферентни и неподлежащи на никакво индивидуализиране, йероглифи.

Тъй като в конкретния случай по настоящия казус върху „съдебния акт”, който ми е връчен, липсква какъвто и да е подпис и какъвто и да е друг институционален белег (като напр. печат), това обстоятелство несъмнено следва недвусмислено да се схваща като „творческо” „доразвитие” и „дообогатяване” на господствуващата в ерата на Червената армия „правосъдна практика” в ерата на Червената Мафия.

Четвърто, тъй като, поне за мен, е повече от очевидно, че въпросният съдия, който е издал връчения ми „съдебен акт”, е и абсолютен кретен, който не знае да чете и не разбира нито българския език, нито българското Право, нито Европейското Право, пледирам към съдията да благоволи да си назначи (за сметка на данъкоплатеца) съответни вещи лица, които да проучат документацията и да му кажат и обяснят, че аз, в качеството ми на гражданско лице - български гражданин и гражданин на Европейския съюз, и като легитимен представител на ръководената от мен политическа партия, която именно е страна по настоящия съдебен процес, абсолютно никъде в изходящите от мен официални документи по настоящия отменителен казус НЕ СЪМ УПОТРЕБЯВАЛ ДУМАТА „МОЛБА”, И ПО АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ НАЧИН И В АБСОЛЮТНО НИКАКВА (ИЗРИЧНА, ИМПЛИЦИТНА ИЛИ КОНКЛУДЕНТНА) ФОРМА НЕ СЪМ ДАВАЛ ОСНОВАНИЕ ДА БЪДА ТРЕТИРАН КАТО „МОЛИТЕЛ”;

В случая става въпрос за това (изучаването и научаването на което обикновено при нормалните академични практики на юридическите факултети се осъществява със студентите още в първи курс, но което в настоящия казус, очевидно, абсолютно липсва):

►че съгласно Теорията на Правото „молителят” е лице, което желае да получи нещо, което не му се полага и даването на което зависи единствено от благоволението на адресата, към който е отправено молителското волеизявление, наречено „молба”;

►че съгласно Историята на Правото, принципите и нормите на древното Римско право, римските роби, които са се обръщали към съдебните институции, за да получат правосъдие, абсолютно никога не са били третирани като „молители”, тъй като техният юридически статус е бил обвързан с абсолютно задължителни изисквания към робовладелците, поради които юридически изисквания римските роби са били третирани като „ищци”, изискващи да получат онова, което съгласно Правото им се полага (и примерно при конфликт между Правото и Закона римските съдии винаги са прилагали Правото, а не Закона);

►че съгласно Историята на Правото единствено робите в източните деспотични монархии и „гражданите”, живеещи в условията на комунистическия политически режим, са били третирани като „молители”.

Пето, обръщам специалното внимание на Българския и фактически Европейския Съд на факта, че в състоящия се точно от 14 редове текст на „съдебния акт”, който ми е връчен, аз съм бил третиран като „молител” точно четири (4) пъти, при това не само в контекста на абсолютно пълната липса на такива както правни, така и фактически основания, но и в контекста на моето многократно подчертаване и наблягане на обстоятелството, че НЕ СЪМ „МОЛИТЕЛ”, че НЕ СЪМ ПОДАВАЛ „МОЛБА”, а че съм предявявал пред Съда именно „Иск”.

Това недвусмително демонстрирано ПРЕСТЪПНО И РЕЦИДИВНО УПОРСТВО НА „СЪДИЯТА”, който е издал въпросния „съдебен акт”, е тъждествено не само с абсолютния личностнов кретенизъм, схващан като пълна липса на какъвто и да е интелектуален ресурс, но и като недвусмислена демострация на древно-източно-деспотично и на съветско-червено-армейско комунистическо мислене и рефлекси.

Шесто:

►тъй като както визираният в настоящия казус „съдия”, така и преобладаващото мнозинство от съдиите на цялата сегашна ЧЕРВЕНОМАФИОТСКА посткомунистическа система, така и съдиите от цялата ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКА класическа комунистическа система, винаги са обезпечавали невъзможността за съществуването на нормален политически режим при наличието на реални независими политически партии;

►и тъй като именно поради тази причина ръководената от мен политическа партия в пълно и драстично нарушаване на Правото (виж многобройните преписки в Прокуратурата!!!) е лишена от абсолютно всички икономически, финансови, битови, и прочее възможности за нормално функциониране, ПОРАДИ КОЕТО НЕ РАЗПОЛАГА С АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА, с които да удовлетвори „разпореждането” на кретеноидния „съдия” за внасяне на т. нар. „държавна такса” за получаването на „правосъдие”, каквото при това въобще няма да бъде получено, а таксата само ще отиде, за да обезпечава бита на кретеноидните „съдии”;

►С НАСТОЯЩИТЕ РЕДОВЕ ПЛЕДИРАМ ЗА ИЗДАВАНЕТО НА РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЪРЖАВНА ТАКСА И ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ПРАВОСЪДИЕ ПРИ ТОЗИ ИМЕННО БЕЗТАКСОВ КОНТЕКСТ. При това обръщам внимание върху нормативното Правово изискване за забрана за отказ от правосъдие поради имуществена невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса.

26 Януари 2009 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2010-01-26

НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ! (2-ABCDЕ)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега