Ianko Iankov: 2010/01

Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.: Няма такава партия!(A BCDE) http://iankov.blogspot.com/2010/01/2-abcd.html

*******

Получих „Призовка за страна” и приложеното към нея „Разпореждане от 22.12.2009 г.” и в указания срок предявявам моето официално писмено становище.

Първо, тъй като в драстично нарушение на валидното за цял свят изискване за коректно посочване на името на съдията, който е издал дадения съдебен акт, такова посочване тук въобще не е направено; и тъй като както нормативната коректност, така и реципрочната коректност изискват от страната по делото да се обръща не само институционално, но и поименно към съдията; тук и сега посочвам, че в името на съдебната ритуалистика съм именувал съдията, издал(-а) въпросното „Разпореждане”, Курветка Курвенска или Травестит Травеститов;

Второ, обръщам специално внимание върху обстоятелството:

►че в световната История на Правото и в световната История на правосъдната дейност съдията не е бил длъжен да посочва името си в съдебния акт, който е издал, единствено при условията на кръвожадния геноцидно-политически режим на Черевената армия в СССР по времето на управлението на върколака Йосиф В. Сталин;

►че при това, по онова време и в онзи кръвопийски комуноидно-геноциден контекст, съвсем не във всички случаи съдията е бил имал „правото” да не посочва името си, а това е било така само в случаите, при които е било извършвано насочено против интелектуалните слоеве псевдонаказателно правораздаване, осъществявано от т. нар. „съдебни тройки”, задължението на които „специални съдебни институции” е било във всички случаи да постановяват абсолютно необоснована смъртна присъда, изпълнявана без обжалване и не само „веднага”, но често пъти преди непосредственото издаване на самия съдебен акт.

Освен в тези случаи, в световната История не е имало и няма други такива случаи - освен, разбира се, в господствуващата днес практика на българското посткомунистическо „правораздаване” от ерата на Червената Мафия.

Трето, обръщам специално внимание и върху обстоятелството, че според публикувани през последните десетина години в Русия документални и изследователски източници, на преден план изпъква фактът, че в името на т. нар. „революционно правосъдие” главното изискване за кадровия подбор и назначаването на такава „съдийска” длъжност е било лицето да е толкова неграмотно „на четмо и писмо”, че дори да не умее да се подписва; поради което и в около 90 % от случаите „подписът”, който все пак е бил полаган върху въпросните „съдебни актове”, се е свеждал единствено до поставянето на абсолютно индиферентни и неподлежащи на никакво индивидуализиране, йероглифи.

Тъй като в конкретния случай по настоящия казус върху „съдебния акт”, който ми е връчен, липсква какъвто и да е подпис и какъвто и да е друг институционален белег (като напр. печат), това обстоятелство несъмнено следва недвусмислено да се схваща като „творческо” „доразвитие” и „дообогатяване” на господствуващата в ерата на Червената армия „правосъдна практика” в ерата на Червената Мафия.

Четвърто, тъй като, поне за мен, е повече от очевидно, че въпросният съдия, който е издал връчения ми „съдебен акт”, е и абсолютен кретен, който не знае да чете и не разбира нито българския език, нито българското Право, нито Европейското Право, пледирам към съдията да благоволи да си назначи (за сметка на данъкоплатеца) съответни вещи лица, които да проучат документацията и да му кажат и обяснят, че аз, в качеството ми на гражданско лице - български гражданин и гражданин на Европейския съюз, и като легитимен представител на ръководената от мен политическа партия, която именно е страна по настоящия съдебен процес, абсолютно никъде в изходящите от мен официални документи по настоящия отменителен казус НЕ СЪМ УПОТРЕБЯВАЛ ДУМАТА „МОЛБА”, И ПО АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ НАЧИН И В АБСОЛЮТНО НИКАКВА (ИЗРИЧНА, ИМПЛИЦИТНА ИЛИ КОНКЛУДЕНТНА) ФОРМА НЕ СЪМ ДАВАЛ ОСНОВАНИЕ ДА БЪДА ТРЕТИРАН КАТО „МОЛИТЕЛ”;

В случая става въпрос за това (изучаването и научаването на което обикновено при нормалните академични практики на юридическите факултети се осъществява със студентите още в първи курс, но което в настоящия казус, очевидно, абсолютно липсва):

►че съгласно Теорията на Правото „молителят” е лице, което желае да получи нещо, което не му се полага и даването на което зависи единствено от благоволението на адресата, към който е отправено молителското волеизявление, наречено „молба”;

►че съгласно Историята на Правото, принципите и нормите на древното Римско право, римските роби, които са се обръщали към съдебните институции, за да получат правосъдие, абсолютно никога не са били третирани като „молители”, тъй като техният юридически статус е бил обвързан с абсолютно задължителни изисквания към робовладелците, поради които юридически изисквания римските роби са били третирани като „ищци”, изискващи да получат онова, което съгласно Правото им се полага (и примерно при конфликт между Правото и Закона римските съдии винаги са прилагали Правото, а не Закона);

►че съгласно Историята на Правото единствено робите в източните деспотични монархии и „гражданите”, живеещи в условията на комунистическия политически режим, са били третирани като „молители”.

Пето, обръщам специалното внимание на Българския и фактически Европейския Съд на факта, че в състоящия се точно от 14 редове текст на „съдебния акт”, който ми е връчен, аз съм бил третиран като „молител” точно четири (4) пъти, при това не само в контекста на абсолютно пълната липса на такива както правни, така и фактически основания, но и в контекста на моето многократно подчертаване и наблягане на обстоятелството, че НЕ СЪМ „МОЛИТЕЛ”, че НЕ СЪМ ПОДАВАЛ „МОЛБА”, а че съм предявявал пред Съда именно „Иск”.

Това недвусмително демонстрирано ПРЕСТЪПНО И РЕЦИДИВНО УПОРСТВО НА „СЪДИЯТА”, който е издал въпросния „съдебен акт”, е тъждествено не само с абсолютния личностнов кретенизъм, схващан като пълна липса на какъвто и да е интелектуален ресурс, но и като недвусмислена демострация на древно-източно-деспотично и на съветско-червено-армейско комунистическо мислене и рефлекси.

Шесто:

►тъй като както визираният в настоящия казус „съдия”, така и преобладаващото мнозинство от съдиите на цялата сегашна ЧЕРВЕНОМАФИОТСКА посткомунистическа система, така и съдиите от цялата ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКА класическа комунистическа система, винаги са обезпечавали невъзможността за съществуването на нормален политически режим при наличието на реални независими политически партии;

►и тъй като именно поради тази причина ръководената от мен политическа партия в пълно и драстично нарушаване на Правото (виж многобройните преписки в Прокуратурата!!!) е лишена от абсолютно всички икономически, финансови, битови, и прочее възможности за нормално функциониране, ПОРАДИ КОЕТО НЕ РАЗПОЛАГА С АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА, с които да удовлетвори „разпореждането” на кретеноидния „съдия” за внасяне на т. нар. „държавна такса” за получаването на „правосъдие”, каквото при това въобще няма да бъде получено, а таксата само ще отиде, за да обезпечава бита на кретеноидните „съдии”;

►С НАСТОЯЩИТЕ РЕДОВЕ ПЛЕДИРАМ ЗА ИЗДАВАНЕТО НА РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЪРЖАВНА ТАКСА И ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ПРАВОСЪДИЕ ПРИ ТОЗИ ИМЕННО БЕЗТАКСОВ КОНТЕКСТ. При това обръщам внимание върху нормативното Правово изискване за забрана за отказ от правосъдие поради имуществена невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса.

26 Януари 2009 г. Янко Н. Янков

2010-01-25

"ИЗДИРВАН" - ОТ ПОЛИЦИЯТА ИЛИ ОТ МАФИЯТА?

Address for letters:

Янко Николов Янков

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

================================================================

24 Януари 2010 г.

До г-н Цветан Г. Цветанов -

Заместник министър-председател

и Министър на вътрешните работи

ул. „6-ти Септември” № 29

1000 София

Особена предварителна забележка:

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.: "ИЗДИРВАН" - ОТ ПОЛИЦИЯТА ИЛИ ОТ МАФИЯТА?, 2010-01-25, („Издирван ли съм от полицията и ако да – защо тя е казала това на съседите, а не на мен?”) http://iankov.blogspot.com/2010/01/blog-post.html

*******

Господин Министър,

Живея в София вече почти 50 (петдесет) години, а понастоящем живея на посоченя по-горе адрес.

Живял съм на различни адреси и абсолютно никога не съм бил имал никакви проблеми със съседите си.

*******

Все пак, притежавам ксерокс копие от строго секретно оперативно дело (ДОР) на Шесто управление на ДС, от което е видно, че през 70-те години на миналия век, когато съм бил все още съвсем млад асистент в Юридическия факулетет на Софийския университет, тогавашното Шесто управление на ДС при МВР е било вербувало повече от 20 (двадесет) души съседи - всичките на преклонна старческа възраст, на които е било възлагано да ми създават проблеми чрез воденето на т. нар. „междусъседски войни”; така или иначе, обаче, тогавашните съседи са били достатъчно благоразумни и тотално са се въздържали от воденето на такива войни, поради което и този тип оперативни мероприя на тогавашното МВР по същество са оставали абсолютно неефективни.

*******

Преди две години, когато както пред българската прокуратура, така и пред редица европейски институции бях предявил голям брой искания за разследване на престъпната дейност на Правителството на Сергей Станишев, няколко души съседи от блока, живеещи на други етажи, ми казаха, че районният (кварталният) инспектор от МВР Ясен Томов им е бил предлагал да свидетелствуват срещу мен в смисъл, че представлявам заплаха за живеещите в блока и в квартала, като за услугата им е било обещано да им бъдат платени сметките за парното отопление, но че те били отказали.

По повод на това мои приятели - висши магистрати (чиито имена, с тяхното съгласие изрично и ясно съм посочил в документацията, която съм предоставил на съответните власти при посещението ми в Швейцария) ми казаха, че формално това е било наредено от софийския районен прокурор, но че фактически е било обезпечено от тогавашния шеф на тайните служби генерал Иван Чобанов; самият районен инспектор Ясен Томов призна фактите, като отрече единствено да е бил обещавал на съседите да им бъдат платени сметките за парното.

*******

По „странно съвпадение”, точно по същото време и по време на разгара на моите конфликти с тогавашното Правителство, съседът Румен Манолов, който е човек без никакво образование, осъждан преди време (още по времето на комунистическия режим) за криминални престъпления и вербуван като агент-провокатор както на криминалните служби, така и на тогавашната Държавна сигурност, ми създаде (а след това продължи отвреме-навреме да ми създава) конфликти, включително и чрез заплахи за насилие. Все пак, понастоящем конфликтът ми с него не е особено актуален и е, както се изразяват специалистите от Вашето ведомство, „дремеща” или „почиваща” си „клетка”, изчакваща удобния момент.

През цялото, вече в продължение на половин век пребиваване в София, това, всъщност, е и единственият ми реален досегашен конфликт със съсед, по който и в момента както в системата на МВР, така и в системата на Прокуратурата съществуват предявени от мен „отворени” и все още „нерешени преписки”, по които изрично и пределно ясно съм обвинил тайните специални ченгета от ДАНС (някои от които, както е известно, само преди няколко месеци публично признаха пред медиите, че в нарушение на закона Правителството им е било възлагало да упражняват „социално-политическо инженерство”, като действуват включително и като „улични бандити”).

*******

Пак по странно съвпадение точно по същото време в съседния апартамент – номер 39, чиято врата е разположена точно срещу вратата на моя апартамент – се настани да живее под наем младо семейство, чиито имена не зная, но за мъжа разбрах, че е руснак или поне полуруснак, че е човек без образование, и че работи като обикновен работник в мафиотска фирма в строителството.

Същият още от самото начало винаги е демонстрирал към мен и към членовете на семейството ми ситуационно-поведенческа готовност за насилие, но фактически никога не е предприемал нищо конкретно, освен това, че при изключително редките ни срещи в коридора специално с мен се е държал в състояние на агресивна готовност за конфликт, но аз винаги умело съм избягвал такава ситуация, именно защото както професията ми, така и личният ми опит ми подсказаха, че това „ми намирисва на оперативно мероприятие”.

Тъй като вратите на апартаментите ни са точно един срещу друг, днес, 24 януари 2010 г., в мое отсъствие той и съпругата ми случайно „се засекли” в коридора, и при нейния опит за нормален съседски разговор той отвърнал със ситуационна жестикулационно-силуетна заплаха и подчертал, че бил знаел, че мен ме е била издирвала полицията; и с този аргумент дал да се разбере, че той е доверен на полицията властнически фактор, с който ние трябва да се съобразяваме и от когото трябва да се страхуваме.

Когато се завърнах, към около 17 часа и 30 минути, аз позвъних на вратата и когато той излезе, поисках да узная за каква полиция и за какво издирване на мен от полицията става въпрос.

Той се държа с мен поведенчески изключително арогантно и ми каза, че много добре знае, че „полицията ме издирва” (точно такъв беше нескопосаният му израз) и ми даде да разбера, че той е физически по-силен от мен, и че ако реши да се справи с мен, това за него няма да е никакъв проблем; и че аз съм този, който е обществено неблагонадежден, докато той е обществено благонадежден, и че ако с мен стане нещо, което той би ми направил, то той ще е невинният, а аз ще съм виновният, защото полицията знаела, че аз съм си „такъв”.

*******

Господин Министър,

Категоричен съм, че в случая става въпрос за оперативно мероприятие на някоя от тайните служби на българската държавна власт или просто на Мафията.

При това бих искал да ми бъде отговорено лично от Вас или от Вашите подчинени: „Откъде той (съседът) знае, че мен ме „издирва полицията”, и защо той смята, че може да се ползува от закрилата на полицията, ако извърши физическо посегателство върху мен и членовете на семейството ми?”.

Тъй като, що се отнася до „издирването” е просто смешно да бъда издирван в съседния апартамент, без аз да зная за това издирване, но що се касае до проблемите ми с тайните служби на МВР и на Мафията, си е чиста реалност.

Господин Министър,

Като Ви пожелавам крепко здраве и европейска благоразумност, настоявам за своевременен и категоричен отговор от Ваша страна.

19 часа на 24 Януари 2010 г. Янко Н. Янков:

Ianko Iankov

2010-01-26

НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ! (2-ABCDЕ)

2010-01-25

"ИЗДИРВАН" - ОТ ПОЛИЦИЯТА ИЛИ ОТ МАФИЯТА?

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега