Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския
съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
11 Октомври 2014 г.
Cry
for Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие
Девето
Отворено официално писмо
---
Без РЕАЛНО Правосъдие
Свободата в България е абсолютна фикция,
държавната власт
е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ
и
25 години ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ
ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е
за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
01) До Негово Превъзходителство Посланика на Австралийския съюз
Посолство
на Австралия в Атина (акредитирано и за България)
Level 6, Thon
Building, Corner Kifisias and Alexandras Avenue,
Ambelokipi,
Athens 115 23, Greece
E-mail: ae.athens@dfat.gov.au
02) До Негово
Превъзходителство Посланика на Република Австрия
ул. „Шипка“ № 4, 1000 (1087) София
E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at
03) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Албания
1504 София, ул. „Кракра“ № 10
04) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Андора
Ministere des Affaires
Etrangeres
Carrer Prat de la Creu, 62-64
– AD 500 Andorra la Vella
E-mail: exteriors.gov@andorra.ad
05) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Аржентина
бул. „Драган Цанков“ № 36
„ИНТЕРПРЕД“, бл. „Б“, 8 етаж,
1040 София, п.к. 635
06) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
1407 София, бул. „Джеймс
Баучeр” № 103, ет. 3
E-mail:
sofia@awеx.bg
E-mail: Sofia@diplobel.org
E-mail: ambabel@einet.bg
E-mail: sofia@diplobel.fed.be
07) До Негово Превъзходителство Посланика на Федеративна
Република Бразилия, бул. „Княз Дондуков“ № 54-Б
E-mail: brasemb.sofia@itamaraty.gov.br
E-mail: secom.sofia@itamaraty.gov.br
E-mail: consular.sofia@itamaraty.gov.br
08) До Негово Превъзходителство Посланика на Светия
Престол - Ватикана
(Апостолическа Нунциатура), ул. „11-ти Август“ № 6, София
E-mail: nuntius@mbox.digsys.bg
09) До Негово Превъзходителство Посланика на Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, ул. „Московска“ № 9, 1000 София
E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg
E-mail:
bc.sofia@britishcouncil.bg
10) До Негово Превъзходителство Посланика на Федерална
Република Германия, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 25, 1113 (1087) София
11) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Гърция
ул. „Евлоги Георгиев“ № 103 (ул. „Сан
Стефано“ № 33), 1504 София
E-mail: economy@grembassysofia.org
E-mail:
grcon.sof@mfa.gr
Е-mail:
akamsofias@gmail.com
E-mail:
grembsof@grpressbg.com
12) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Дания
бул. „Княз Дондуков” № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София
13) До Негово Превъзходителство Посланика на
Представителството
на Европейската
комисия в България
ул.
„Раковски“ № 124, София 1000
E-mail: COMM-REP-SOF@ec.europa.eu
20) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Кипър
ж.к. „Лозенец“,
ул. „Плачковица“, № 1А, 1164 София,
E-mail: cyprus@embox.contact.bg
E-mail: cyprusconsulate@mbox.conct.bg
21) До Негово Превъзходителство Посланика на Китайска Народна Република, ул. Александър Фон Хумболт
7, 1113 София,
22) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество
Лихтенщайн
ЧРЕЗ: Акредитирания и за
България Негово Превъзходителство Посланика на
Конфедерация Швейцария, ул. „Шипка“
№ 33, п.к. 244, 1000 София
E-mail: vertregung@sof.rep.admin.ch
23) До Негово Превъзходителство Посланика на Великото Херцогство Люксембург, c/o Ministere des Affaires etrangeres et de
l’Immigration,
L-2911 Luxembourg, 5 rue
Notre-Dame, L-2240 Luxembourg
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България:
Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
и Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“, № 15,
1000 (1504) София
E-mail:
boite.officielle@mae.etat.lu
E-mail: berne.amb@mae.etat.lu
24) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Малта
Ministry of Foreign Affairs
of Malta,
Palazzo Parisio, Merchants
Street, Valletta 1171, Malta,
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България
Негово Превъзходителство
Посланика на Малта в Италия
Lungotevere
Marzio,12, 00186, Roma, Italy
и Негово Превъзходителство
Посланика на Суверенния военен орден на Малта, 1504 София, бул. „Васил Левски“
№ 92, ет.2
E-mail:
info.mfa@gov.mt
Е-mail: embassymalta.rom@gov.mt
25) До Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта (Малтийски орден), 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2
26) До Негово Превъзходителство
Посланика
(Почетния консул) на Княжество Монако
ул. „Аксаков“ №20, 1000 София,
27) До Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство
Нидерландия
ул. „Оборище“ № 15, 1504 София
E-mail: sof@minbuza.nl
28) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия
ул. „Бачо Киро” № 26-30, 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no
29) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Полша
ул.
„Хан Крум“ № 46, 1000 София
E-mail:
instytut.polski@mbox.contact.bg
E-mail:
sofia.ip.sekretariat@msz.gov.pl
30) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия
ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt
31) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Румъния
ул. „Михай
Минеску“ №4, 1111 София
E-mail: аmbsofro@vip.bg
32) До Негово Превъзходителство Посланика на Руската Федерация
София, бул. „Драган Цанков“ №
28
E-mail:
sofia@cons.russia.bg
E-mail:
direсtor.rg@rg.ru
E-mail:
redactor@gazeta.bg
33) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство д-р
Джанфранко Сантолини –
Dr.
Gianfranco Santolini, Consolato Onorario per la Repubblica di San
Marino, P.O.Box 47890 Piazza della Libertà, 8 San Marino, Via Giovanni da
Lgnano, 47890 San Marino
Е-mail: cristinasantolini@omniway.sm
ЧРЕЗ: акредитирания и за България Негово
Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино в Рим, Италия, San Marino1, Via Vita
di Vita, 47893 Borgo Maggiore
34) До Негово Превъзходителство Посланика на Словашката република (Словакия), София, бул. „Янко
Сакъзов“ № 9
E-mail:
cons.sofia@mzv.sk
35) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Словения
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България
Негово
Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
ЧРЕЗ: Акредитирания за България
Негово Превъзходителство
Посланика
на Република Словения в Унгария
1025 Budapest,
Cseppko u. № 68
E-mail: vbp@gov.si
E-mail: Matej.Andolsek@gov.si
36) До Негово Превъзходителство Посланика на
Федерална
конституционна Република Съединените Американски щати (САЩ), Посолство на Съединените американски щати
1407 София, ул. „Козяк“ № 16
E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov
E-mail: niv_sofia@state.gov
E-mail: niv_sifia@state.gov
E-mail: nivappt_sofia@state.gov
37) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сърбия
ул. „Велико Търново“ № 3, 1504 София
Е-mail: sofia@emb-serbia.com
38) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Турция
бул. „Васил
Левски“ № 80, 1000 София
Е-mail: embassy.sofia@mfa.gov.tr
39) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
E-mail:
uki@uki.bg
40) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Украйна
1618 София, ж.к. „Овча
Купел“, ул. „Боряна“ № 29
41) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Финландия
ул. „Бачо Киро“ № 26-28, етаж 5, 1000 София
42) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Франция
ул. „Оборище“ №
27-29, 1504 София
E-mail: presse@ambafrance-bg.org
E-mail:
presse.sofia.amba@gmail.com
E-mail:
ccc@institutfrance.bg
43) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Хърватия
ул. „Велико
Търново“ № 32, 1504 София,
E-mail: croemb.sofia@mvp.hr
44. До Негово Превъзходителство Посланика на Чешката република
бул. „Янко
Сакъзов“ № 9, 1504 София
45) До Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch
46) До Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Швеция
Министерство на външните
работи на Швеция,
S-103 39 Stockholm, Gustav
Adolfstorg 1
ЧРЕЗ: Негово
Превъзходителство г-н Гьоран Свенсон, Генерален почетен консул на Кралство Швеция в Република
България,
София,
1000, ул. „Съборна” №2A
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителстгво г-н Константин
Дараданов, Почетен консул на Кралство Швеция в Република България със седалище
в град Варна, Варна, 9000, ул. „Цар Симеон I” № 32, ет. 7
47) До Негово Превъзходителство Посланика на Конституционна Монархия Япония, София, ул. „Люлякова градина“ № 14
E-mail: emb-jp-bl@geobiz.net
І.
Ваши Превъзходителства,
Вие, несъмнено, превъзходно знаете,
че Правото е един от стълбовете, върху които се крепи ВСЯКО ОБЩЕСТВО И В
ЧАСТНОСТ КАКТО ВСЯКА ДЪРЖАВА, ТАКА И МЕЖДУДЪРЖАВНАТА (МЕЖДУНАРОДНАТА) ОБЩНОСТ.
Неспазването му,
независимо от кого – от индивидуални, частни или институционални лица или от
корпоративни субекти (парламенти, правителства, дипломатически представителства
и прочее) – задължително, РАНО ИЛИ КЪСНО, води не само до неминуема наказателна
и репараторна отговорност, но и до нравствено заклеймяване.
Творецът ни е заповядал да
отстояваме Справедливостта (като тъждествена на Правото) със сила и мъжество.
Днес, обаче, врагът на човека ни е отнел Силата, но е неспособен да ни лиши от
Куража.
Ако някои от Вашите
предшественици или самите Вие сте се надявали, че ще дочакате деня, в който аз
ще отстъпя от Правото, просто мисленето Ви е било напълно неадекватно!
Припомням Ви, че ТОЧНО
ПРЕДИ ЧЕТВЪРТ ВЕК, след пълен календарен ШЕСТГОДИШЕН КОШМАРЕН
ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД аз излязох от комунистическия Затвор, и оттогава
досега просто не съм спирал да се обръщам към Вашите предшественици и към самите
Вас, ЗА
ДА НАСТОЯВАМ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна
отговорност на всички негови нарушители.
Това е ДЕВЕТОТО мое Отворено
официално писмо до Вас; всичките предходни
са публикувани в моя Интернет-сайт и предстои
да бъдат публикувани в отделна документална книга на български и на английски
език.
Първо Отворено писмо, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
First Open Letter, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за правосъдие
Второ Отворено официално писмо // Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Трето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law Вик за Правосъдие
http://iankov.blogspot.com/2014/09/cry-for-justice-cry-for-law.html
Четвърто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Пето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Шесто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
http://iankov.blogspot.com/2014/10/cry-for-justice-cry-for-law_8.html
Седмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Осмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
ІІ.
Ваши Превъзходителства,
Вие
превъзходно знаете, че в материалите, съдържащи се в Следствено дело №206 по описа за 1984
г. на Главно следствено управление при Държавна сигурност и Наказателно дело №30-Специален архив по
описа за 1984 г. на Наказателното отделение при Софийския градски съд е
прието за установено, че аз съм
бил извършил престъпна дейност, изразяваща се в това, че:
НЕ САМО лично съм предоставял официални
писмени материали за нарушения на човешките права в България на 24 (двадесет и
четири) посолства и на 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции,
НО И СЪМ
ПОДСТРЕКАВАЛ ТЕЗИ ПОСОЛСТВА И АГЕНЦИИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВРАЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ, СССР И ДРУГИТЕ СТРАНИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА и
„военно-отбранителния“ „Варшавски договор“, и това са: Австрия, Белгия, Великобритания
(и Би Би Си), Германия (ФРГ), Германската
демократична Република (ГДР), Гърция, Дания, Италия,
Испания,
Китай
(и китайската агенция „Синхуа“), Полша, Португалия,
Румъния,
САЩ,
Турция,
Унгария,
Финландия,
Франция,
Холандия
(Нидерландия), Чехословакия, Швейцария,
Швеция,
Югославия
и Япония.
Вие
превъзходно знаете, че поне формално и официално точно тези аргументи са стояли в основата
на зловещата селективно-геноцидна стратегия на престъпната комунистическа
държавна власт в България,
НЕ САМО И ДОРИ НЕ
ТОЛКОВА да подложи лично мен на неимоверно кошмарно жестоки ШЕСТГОДИШНИ третирания в зловещите
комунистическите затвори,
НО НАЙ-ВЕЧЕ В
БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА ДА УНИЩОЖИ ВСИЧКИ МОИ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО НАЙ-БЛИЗКИ
ХОРА, с което ОФИЦИАЛНО И ДЕМОНСТРАТИВНО да покаже и да докаже на всички
останали български граждани, че в пределите на нейната престъпна тотална
държавна власт, именно, за да бъде запазен и обезпечен нейният геноцидно престъпен
характер, е абсолютно недопустим абсолютно всеки порив за ЧОВЕШКО ДОСТОЙНСТВО.
Вашите
дипломатически предшественици от онова време, Ваши Превъзходителства, несъмнено превъзходно знаеха и разбираха
това,
НО
НЕ
САМО НЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВИХА НА ТОЗИ ЗЛОВЕЩ СЕЛЕКТИВЕН ГЕНОЦИД,
НО И ОФИЦИАЛНО
(и съвсем не формално, а дълбоко същностно и престъпно съучастнически) даваха
официална легитимност на тези процеси и обезпечаваха, а днес и Вие обезпечавате,
пълната неотговорност и безнаказаност за всичкото това.
Настина,
някои (всъщност – само няколко) от Вашите тогавашни дипломатически
предшественици и техните правителства по онова време
(преди Втората
комунистическата революция от 1989 г. за освобождаването на комунистическата
партия от нейната идеологическа и юридическа ангажираност към „бедните и
онеправданите“, за освобождаване от задължението й да извършва само селективен
геноцид и за придобиване на „правото“ и на гаратгираната от световната
„демократична общност“ ВЪЗМОЖНОСТ НАПЪЛНО БЕЗОТГОВОРНО И БЕЗНАКАЗАНО да
извършва тотален геноцид върху цялото 90-процентно население на държавата и
превръщането на Червената армия в абсолютно безотговорна Червена Мафия)
все пак
показваха известна публична и официална ангажираност за съдбата на жертвите на
селективния геноцид, но прецизният анализ на фактите днес достатъчно
красноречиво показва, че това техно поведение е било преднамерено и
точно дозирано осъществявано именно и само в рамките на БЕЗСКРУПУЛНАТА
ПРОПАГАНДНА ЛЪЖА И ПРЕЦИЗНО ПЛАНИРАНАТА ФАКТИЧЕСКА НЕЕФЕКТИВНОСТ.
Така, на
фона на визираните мои категорично ясни уточнения, тук и сега, В
КОНТЕКСТА НА ЧЕТВЪРТВЕКОВНИЯ ЮБИЛЕЙ ОТ БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ,
категорично ясно ЗАЯВЯВАМ:
Първо. Искам
„кожите“, т.е. ОФИЦИАЛНА ЮРИДИЧЕСКА ВИСОКОХУМАННА
КЪМ ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ РЕПАРАТОРНА И НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и поставянето им в
затвори тип „Шератон“ на абсолютно всички, които като:
*офицери и агенти КАКТО
НА комунистическата Държавна сигурност, ТАКА И НА посткомунистическите
специални служби;
*комунистически и посткомунистически
следователи, прокурори, съдии и други институционално ангажирани лица,
ВЕЧЕ ПОЛОВИН ВЕК – от времето на
70-те години до днес –
са участвували и
продължават да участвуват в абсолютно престъпните геноцидно-репресивни
оперативни мероприятия срещу мен и всички свързани с мен мои семейно и фамилно
най-близки хора.
Уточнявам, че напълно
валидните официални доказателства за визираната престъпна дейност се намират КАКТО
В архивите на комунистическите и посткомунистическите специални служби,
ТАКА
И В архивите на комунистическите и посткомунистическите прокурорски и
съдебни институции, ТАКА И В архивите на други институции, ТАКА И В моите лични архиви.
Второ. От всичките посочени
по-горе 24 (двадесет и четири) посолства и 2 (две) „вражески“ чуждестранни
информационни агенции, които по онова време лично от самия мен са
били информирани за жестоката селективно- репресивна ситуация, в която се
намирам,
ИСКАМ ДА ПОЛУЧА ОТГОВОР:
„- Защо само Държавният департамент
на САЩ е изразил становището, че аз съм пример на български гражданин, лишен от
човешки права?“, или по-точно –
„- Защо другите, след като
са разполагали с абсолютно същите доказателствени факти и превъзходно са знаели
текстовете на Принципите и Нормите на Правото, които са ги задължавали да се
ангажират с казуса, не са пожелали официално да заявят своята хуманна причастност
към моята съдба и към Правото, а са предпочели да се приобщят към недостойното
или дори към престъпното съучастническо мълчание?“.
И още нещо: „- Защо същият този Държавен
департамент на САЩ днес, цели три десетилетия след заявената от него (на 06
Юни 1984 г.) позиция на хуманна съпричастност към мен като обект на
престъпно посегателство от българската държавна власт,
след това, от 1990 г. до днес, въпреки моите изключително многобройни и интензивни
призиви към него,
не само
мълчаливо отказва да се произнесе по същия начин (на хуманна съпричастност
към Справедливостта и Правото),
но и дори пределно ясно дава да се разбере, че е не
просто съучастник, а че дори е височайш покровител на днешната престъпна
българска държавна власт?“
Трето. Тук и сега ще акцентирам
Вашето внимание върху кратък, но изключително важен текст от едно мое официално
писмо, датирано преди осем месеци, на 09
Февруали 2014 г., адресирано до Негово Превъзходителство посланика на
Република Франция и лично от самия мен предоставено в неговия дипломатически офис.
Като
изрично и ясно уточнявам, че вече ПОВЕЧЕ ОТ ОСЕМ МЕСЕЦИ не съм получил
абсолютно никакъв отговор, искам от всичките Вас да „мотивирате“ Негово Превъзходителство Посланика на Република Франция да „благоволи“ да
изпълни произтичащото от Принципите и Нормите на Европейското интеграционно
Право негово задължентие да ми отговори.
---
„09 Февруари 2014 г.
До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Франция
ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 София
І.
Вашe Превъзходителство,
Преди всичко тук приложено като вграден
елемент от съдържанието на настоящето ми писмо за пореден път прилагам и
предоставям на Вашето Посланическо внимание текста на едно мое доста отдавна
депозирано в Посолството на Франция официално писмо, което е датирано и
предоставено в Посолството още на 16 юни
2007 г., което, освен това, е публикувано
на с.78–90 в книгата Янко Янков, Документ за самоличност.
Политическа документалистика, Том 9,
Писма до Европейски и световни институции и лидери. Заключителни писма до
Мафията, С., „Янус”,
2007, 312 с. ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), и което, също така, е
публикувано на следните електронни адреси:
„Address for letters:
Ianko Iankov, Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia
http://iankov.com
Bulgaria
***************************
16 June 2007 г.
До Негово Превъзходителство г-н Ив Сен-Жур -
Извънреден и
Пълномощен Посланик на Република Франция
ул. “Оборище” № 27-29, 1504 София
Информационно копие:
До всички членове на чуждестранния
дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
І.
Вашe Превъзходителство,
1. Предполагам, че би могло да Ви е
известно, че през месец май 1983 г.,
след среща с дипломатически служител от Посолството на Република Франция, на
излизане от сградата на Френското посолство бях арестуван
(точно пред
охранителните видеокамери),
и че във
връзка с това арестуване няколко от западните посланици са били предприели пред
българските власти определени дипломатически демарши на изразяване загриженост
относно спазването на подписаните от Народна
република България споразумения относно човешките права.
Предполагам,
че би могло да Ви е известно, че при тази моя среща с френския дипломат съм бил
оставил на негово ползуване и разпореждане една изключително обемиста папка,
съдържаща обширна документация относно нарушенията на човешките права в
тогавашната комунистическа България;
която
документация, доколкото ми е известно, впоследствие е била предоставена поне на
още две западни посолства в София,
след което е била официално
използувана в пакета от документалната аргументация на Мадридската и Стокхолмската
конференция по проблемите на нарушенията на човешките права от българското
комунистическо правителство.
Предполагам, че би могло да Ви е
известно, че именно заради моите интензивни посещения по онова време в
сградите на редица западни посолства и срещите ми с дипломатически служители
от висок ранг, бях осъден и престоях в затвора шест пълни календарни години
до пълното изтърпяване на наложената ми присъда.
2. Категоричен съм,
че днес Вие много добре знаете, че след толкова много години
посткомунистически терор не само аз, не само хората, които като мен бяха
дългогодишни политически затворници на комунистическия режим, но и всички
български интелектуалци и обикновени български граждани, ежедневно си задаваме
жизненоважните въпроси:
►свързани
със съучастническата роля на Запада в
изключително жестоките процеси на трансформацията на комунистическия елит в
капиталистически, която трансформация специално в България се изразява в
това, че в резултат на разнообразни форми на държавническо насилие от
българската демографска карта са изчезнали повече от 1 500 000 (един милион и
петстотин хиляди) души;
►свързани
с вече очевидния факт, че така
нареченият „преход към демокрация” всъщност е само едно камуфлажно наименование
на факта,
че още през 70-те години на миналия век
третото поколение на съветския комунистически елит е било постигнало строго
конфиденциално „джентълменско” споразумение със западните елити за това,
конфликтът между комунистическата и
капиталистическата система и Студената война да завършат с КОНВЕРГЕНЦИЯ НА
КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ И ЗАПАДНИТЕ ЕЛИТИ;
►при
което още в самото начало е било предпоставено онова, което днес е повече от
очевидно:
че ТАЗИ КОНВЕРГЕНЦИЯ НА ЕЛИТИТЕ Е БИЛА И
ПРОДЪЛЖАВА ДА Е НАСОЧЕНА СРЕЩУ СОБСТВЕНИТЕ ИМ НАРОДИ, и
че при нея,
макар и несъмнено да пострадаха и да страдат и западните народни слоеве,
все пак най-пострадали са именно народните
слоеве от бившия комунистически лагер, по отношение на които този именно
конвергентен процес всъщност е евфеминистичното наименование на онова, което в
правото се нарича ГЕНОЦИД.
ІІ.
Вашe Превъзходителство,
Така, в
контекста на тази именно теоретична постановка, поне според мен и поне според
тази гледна точка, става пределно ясен отговорът на въпроса:
„-Защо
в нито една от бившите комунистически страни Западът категорично не позволи на нито един от своите довчерашни политически
съюзници да застане на политическата сцена,
и защо Западът се съгласи да
легитимира като свои „демократични партньори” именно досегашните садистични
комунистически палачи, които съвсем доскоро определяше като свои врагове?”.
Така,
в контекста на тази именно теоретична постановка става пределно ясно, че всичките изключително свидни жертви, които са
били дадени в процеса на съпротивата срещу световния и европейския
комунистически режим, всъщност
са били
напълно безсмислени и подло използувани от елитите (както от Изтока, така и от
Запада)
в името на съвместната им стратегия за
преход на властта от ръцете на първото и второто поколение в ръцете на третото поколение (не по-малко
жестоки, но много по-перверзни) комунистически престъпници.
Така, в
контекста на тази именно теоретична постановка става пределно ясно, че управляващият
елит на Запада не само се е бил съгласил, не само е бил позволил, но
и
изключително
активно е участвувал в процеса на създаването
на такъв конкретен личностнов, обществен и политически ситуативен климат, при
който нито един от реалните противници на комунистическата система да не може
да участвува по реален и ефективен начин в процеса на посткомунистическото
управление;
а
следователно и да не може да търси каквато и да е отговорност не само от
комунистическите палачи, но и от техните чуждестранни - включително и западни - финансови спонсори и
политически ментори.
ІІІ.
Вашe Превъзходителство,
1. Имам всички основания да считам,
че Вие превъзходно знаете, че аз съм един от българските политически затворници
на комунистическия режим, които все още
ТЪРСИМ ИСТИНАТА И СПРАВЕДЛИВОСТТА ЗА
ТОТАЛНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ И ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД, УПРАЖНЯВАН ВЪРХУ
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
и че
смятам, че всичките
ние, които още по времето на комунизма с цената на съдбата си (и най-вече с
цената на съдбата на нашите близки роднини и верни приятели) бяхме
идейно-политически и фактически граждани на Европа,
днес - като легитимни граждани на
Европейския съюз - имаме правото да предявяваме
и предявяваме претенциите си за ПРАВОСЪДИЕ.
Във
връзка с всичко това, Ваше Превъзходителство, аз се обръщам към Вас,
като официален представител на държавната власт на Република Франция, с
искането да направите потребното в кръга на Вашите дипломатически правомощия с
оглед
да ми бъде предоставена онази вече отдавна
архивна и разсекретена дипломатическа информация, която е свързана с моето име
по повод и във връзка с моите посещения в сградата на посолството на Франция в
София и срещите ми с френските дипломатически представители.
При това изрично уточнявам, че става въпрос
не само (и дори не толкова) за документацията от времето на комунистическия
режим в България, но и за (и преди всичко) документацията, отнасяща се до
посткомунистическия период.
2. И още по-точно изрично уточнявам,
че:
а)
тъй като през всичките години от 1990 г. до днес аз почти всяка седмица
съм писал и официално регистрирал в прокуратурата протестни искания за
разследвания на престъпленията, извършвани от българския клан на руската
Червена мафия и подчинените й посткомунистически правителства;
б)
при което изрично и ясно съм подчертавал,
че щом като аз, бидейки един от
малцината висококвалифицирани юристи, не мога да получа правосъдие, в още
по-голяма невъзможност да получат правосъдие се намират хиляди и дори милиони
български граждани, които са обект на същата престъпна ситуация;
в)
тъй като посолството на Франция е било адресат и е получавало всички
копия от тези документи;
г)
тъй като текстовете на всичките тези документи впоследствие са били публикувани
в официални документални книжни издания и посолството на Франция е получавало
екземпляри от тези издания;
д)
тъй като както служителите от посолството на Франция, така и
служителите на другите посолства никога не са ми били казвали, че тези
материали не ги интересуват и не са искали от мен да спра да им ги предоставям;
е)
днес, когато съм сумирал не само фактите относно престъпното посегателство
против мен, моите роднини и приятели, но и фактите, отнасящи се за
престъпленията, извършени против почти цялото българско население;
ж)
и когато по категоричен начин съм установил, че става въпрос за ГЕНОЦИД,
извършван от правителствените слуги на българския клан на руската Червена мафия;
з)
считам, че имам правото да зная:
►дали тези материали въобще са били използувани в
официалните дипломатически доклади до френското Правителство или тенденциозно и преднамерено
са били пренебрегвани както от дипломатическия корпус, така и от Правителството;
►дали пренебрегването на
информацията, съдържаща се в тези материали, е била пренебрегвана именно поради
това, че от нея (в съответствие с международното и вътрешното френско право) е
произтичало изискването за вземане на най-строги мерки против геноцидната
дейност на българските посткомунистически правителства, и именно поради
това, че това изискване е противоречало на реално провежданата от френското
Правителство и неговия дипломатически корпус в София стратегия на
обезпечаване на пълна юридическата безотговорност на извършителите на този
геноцид -
престъпниците от българския клан на руската Червена мафия.
ІV.
Впрочем,
претенциите ми относно втория тип документация са свързани
със съвсем конкретни факти, някои от които вече съм описал и публикувал на с.
505-509 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ
за самоличност. Политическа документалистика”, откъдето именно съм взел
и прилагам тук следващия текст.
---
„Втори откъс от “Образи
от менажерията” – малка книга-записки, която бях започнал да пиша в
края на 1989 г., но писането на която изоставих около година и половина
по-късно.
---
Дори
и сега, през 2005 г., винаги когато прелиствам записките си от края на 1989 г.
до есента на 1991 г. и се опитвам да проумея както същността на политическите
събития, в които бях въвлечен и участвувах, така и значението на тези събития
за сегашната съдба на България и българите, изпитвам
усещането, което вероятно е изпитвало и онова момче от световноизвестната
приказка, от което са искали възторжени овации за новите дрехи на царя, но то
просто е виждало само една отвратителна голотия, която съвсем не е
предизвиквала у него онзи истеричен масов възторг, който е бил споделян от
заобикалящите го.
На
31 октомври 1989 г. бях освободен от затвора (поради пълно изтърпяване на
наложената ми присъда от шест години и половина) и на 17-та минута бях
в посолството на САЩ, където бях посрещнат от секретарите Дъглас Смит, Маршал Харис
и Джон Мензес, а на 24-та минута ме
прие и лично посланикът Сол Полански,
който изрично ми каза, че от няколко дни е очаквал моето посещение. Бях
прекрачил прага с твърдото намерение да поискам виза и финансово съдействие, за
да замина да живея на Запад, но Негово
Превъзходителство ме премотивира като ми каза, че моето име фигурира във
всички западни посолства като име на човек, на когото Западът разчита, за да
бъде освободена България от властта на комунистите.
Тъй като по-рано не бях лъган от посланици и нямах
имунитет към дипломатическите лъжи, повярвах на думите му.
После,
разбира се, за известно време съжалявах за наивността си в това отношение, но
съжалението ми премина бързо и вече отдавна дори съм благодарен на съдбата, че ми даде възможност да опозная отблизо не
само криминалните, но и политическите, включително и дипломатическите,
измамници и лъжци.
Още
на първи ноември 1989 г. започнах записките си. Водех ги на отделни листчета, в
които най-подробно си отбелязвах безброй имена, срещи, разговори и събития, и
които листчета поставях в специален класьор, който криех на тайно място. Така,
анализирайки събитията както на тогавашната, така и на сегашната политическа
сцена, въпреки на пръв поглед доста бурно сменящите се кадри и физиономии на
актьорите, съвсем без изненада откривам не само че ядрото на сценария е
абсолютно непроменяемо, но и това, че видимата сцена е само един превъзходен
камуфлаж, както и че същинската политика се прави зад политическата сцена.
***
На 30 януари 1990 г., вторник, в София
се провеждаше ХІV конгрес на Българската комунистическа партия, като
предварително се знаеше, че на него ще бъде взето решение за преименуване на
партията в социалистическа. Във връзка с това събитие в България бе пристигнал
за няколко дни видният френски интелектуалец Бернар Леви, вече добре известен
у нас с лявата си философска и политическа ориентация, а във Франция –
най-вече с лявата си сексуална ориентация.
Същият
ден ми се обади секретарят на
посолството Ив Манвил, който ми даде покана за официална среща-обяд,
организирана за другия ден от Негово
Превъзходителство посланикът на Република Франция г-н Жан Антоан Рюмелард в
чест на Бернар Леви.
На 31 януари 1990 г., сряда, в
резиденцията на посланика освен домакина,
секретаря и техният френски гост, присъствувахме само Радой Ралин, проф. Шелудко,
Блага Димитрова, един или двама от
интелигентствуващите делегати на комунистическия конгрес, които не познавах
лично и чиито имена тогава не си записах, и аз.
Още
от самото начало разговорите тръгнаха в насока на суперлативно възхваляване на
протичащите в България демократически процеси.
Тъй
като всички, включително и тримата французи, всячески се надпреварваха “да
вземат думата” и дълго и пристрастно да възхваляват ставащото и предстоящото да
става в сферата на българската политика;
и
тъй като през цялото това време аз не само мълчах, но и се стараех да си
придавам, ако не отегчителна, то поне напълно непричастна към същността на
текущите разговори физиономия, посланикът Рюмелард, който вече няколко пъти се бе опитал с поглед да ме
накара и аз да споделя техния възторг, като кажа нещо подобно, не издържа и
официално ме покани да изразя мнението си.
Започнах
с думите, че ще бъда пределно кратък и че ще кажа нещо, което ще е коренно
противоположно на очевидната панегирична насока на текущите разговори. Само
с няколко изречения и за не повече от две или три минути обосновах тезата,
че както
Българската комунистическа партия, така и цялата вече институционализираща се
опозиция всъщност са творение на съветската КГБ и на българска Държавна
сигурност,
и че
всичкото онова, което сега се прави и от двете, уж противостоящи си страни,
всъщност е само един примитивен театър,
сценарият
на който е подчинен на идеята комунистите да се преименуват в социалисти,
за да се
освободят от идеологическите пречки пред стремежа им да ограбят онова, което
вече е награбено и складирано в държавната хазна,
както и да
бъдат легитимирани от елитите на Запада, който да ги признае като капиталисти и
техни демократични партньори.
Трудно
ми е да опиша как благата мазна усмивка на посланика изведнъж изчезна и бе
заменена с явна раздразненост и дори със свирепост.
Макар че още като студент бях изчел голяма
част от специализираната книжнина по дипломатическо право и макар че все пак
вече имах известен опит от срещите си със западни дипломати преди да бъда
арестуван и осъден, бях силно изненадан
от крайно грубата и необичайна реакция на френския посланик.
Той
стана прав, зае почти прокурорска стойка и доста риторично, демонстративно
и дори назидателно заяви,
че
Франция много добре знае кой е и може да бъде опозиция
на комунистите в България, и
че
той ще направи всичко, което е по силите и властта му, за да може да бъдат
активно подпомогнати именно формиращите се две единствени опозиционни на
комунистическата система сили, а именно Българската социалистическа партия и Съюзът на демократичните сили.
После
думата взе и Бернар Леви, който също
така стана прав и почти директно заяви, че такива изказвания като моето
представляват “провокация в полза на губещия своите позиции и отиващ си комунистически
режим”.
Когато,
обаче, преводачът преведе тези думи, бай Радой
Ралин не се стърпя и без да става от мястото си гръмогласно[1] каза,
че “думите
на другаря Янков съвсем не са в полза на отиващия си режим” и че
има някакво недоразумение при тяхното тълкуване. Той изрично подчерта, че няма
да коментира съдържанието на казаните от мен думи, но че счита, че е “напълно
нормално другарят Янков да си има свое гледище, различно от нашето, тъй като
само преди няколко месеци той излезе от затвора, където бе престоял шест
години, и където всичките ние тук въобще не сме и стъпвали”.
Тъй
като бях превъзходно разбрал думите на френския педераст още докато той ги
говореше и преди да бъдат преведени от преводача, вече бях станал прав и
мълчаливо дадох да се разбере, че ще се запътя към вратата и ще си отида, но че
се застоявам само за да чуя какво точно казва бай Радой Ралин.
През
това време Ив Манвил светкавично бе
застанал до мен и със жестове ме приканваше да седна;
когато
бай Радой Ралин млъкна, посланик Рюмелард взе думата и започна да
укротява атмосферата, като говореше нещо, което аз не слушах,
а Ив Манвил кой знае защо започна да ми
говори нещо за Александър Солженицин
и Елена Бонер, което почти не
слушах.
Любопитно
е, че никой друг от българските гости не каза абсолютно нищо във връзка с моите
думи.
Все
пак, в крайна сметка отново седнах на мястото си, но повече не казах нито дума.
Когато
след около година и половина стана
шоуспектакълът, при който няколко дузини депутати от Великото Народно
събрание провеждаха протестна гладна стачка пред Парламента против
приемането на Конституцията,
по
време на митинга при мен дойде инж.
Тодор Иванов Толев и ми каза, че секретарят
на френското посолство Ив Манвил ме моли да се срещнем и да разговаряме по
въпроса за протичащите в България политически процеси.
Попитах
го защо той е дошъл да ми го каже, а не е дошъл самият дипломат.
Тогава
Т. Толев ми каза, че Ив Манвил и съпругата му поддържат
приятелски взаимоотношения с неговата дъщеря и често пъти си гостуват и
обсъждат българската политика;
че преди два дни Ив Манвил им е бил разказал, че някакъв висш чиновник от
правителството на Франция му е бил наредил спешно и лично да се срещне с мен;
но че самият той се чувствува неудобно
и несигурно лично да застане пред мен, тъй като след приема в посолство очаква
аз въобще да откажа да го изслушам, а като изпраща него поне има някаква
гаранция, че преди да откажа срещата, ще разбера за какво става въпрос.
Разговорът
се проведе в къщата на инж. Толев
(на ул. “11 август” N 40) и там, в присъствието на домакина, съпругата и
дъщерята на домакина, както и на бременната симпатична черна съпруга на
френския дипломат, Ив Манвил още в
самото начало започна с официално и дори тържествено извинение, отправено към
мен, след което обясни за какво става въпрос.
Той
разказа, че още на другия ден след приема на 31 януари 1990 г. лично бил
написал до своето правителство обемист доклад за протеклите разговори, в който
доклад не само бил подробно цитирал моето гледище, но и недвусмислено ме е бил
квалифицирал като “провокатор”.
Дипломатът разказа, че само преди
няколко дни, във връзка с безпокойството на френското правителство относно
протичащите в България политически събития, някакъв висш правителствен чиновник
бил извадил въпросния доклад и бил наредил да бъде проведена спешна среща с мен
за по-обстоен разговор във връзка с посоченото мое гледище.
Ив Манвил разказа пред всички, че въпросният френски правителствен
чиновник бил абсолютно категоричен, че именно изказаната от мен по време на
срещата теза е била вярна и че френското посолство в София е трябвало да я има
предвид в дейността си, а не преднамерено да я отхвърля.
След
този разговор ние започнахме да се срещаме с Ив Манвил доста често, но след няколко месеци неговият
дипломатически мандат в България изтече и той бе изпратен в друга държава.”
V.
Вашe Превъзходителство,
Намирам за
необходимо да Ви уведомя, че анализите, които съм правел в продължение на
многото години, изминали от времето на посочените събития, ми дават
категоричното основание да считам,
че по
онова време Правителството на Република Франция, включително и френският
дипломатически корпус в София, по същество са работели съвсем не за
„демократичен преход в България”,
а за това -
комунистическият елит да осъществи нов тотален ГЕНОЦИД върху българското
население,
в резултат
на който не само да запази в нова модификация политическата си власт,
но и да
получи неимоверно по своите размери богатство, при което милионните жертви на тази ГЕНОЦИДНА
ТРАНСФОРМАЦИЯ просто да бъдат квалифицирани като „колатерални резултати”.
Намирам за необходимо да Ви уведомя, че тъй
като приемем, че една така поставена цел несъмнено е изисквала и изработването
на така наречената „двупистова
документация”, засега моята нагласа е да не отдавам особено значение
на информацията, която разчитам да получа от Вас, но че въпреки това трябва да
Ви поискам тази информация, тъй като съгласно нормите на правото просто имам
правото на достъп до нея.
Надявам се в разумен срок на Вашия отговор
относно искането ми да получа пълни копия от оригиналите на дипломатическата
документация, в която се среща моето име.
Мълчанието или отказът Ви да ми
предоставите тези документи ще бъде основание да се обърна не само към
Президента на Република Франция, но и към съответните европейски политически,
съдебни и други институции, както и към световните културни и политически
лидери и медии.
Надявам се да получа съдействието в
този аспект и на останалите членове на дипломатическия корпус в България, както
и на медиите, които са заинтересовани от истината относно така наречения
„посткомунистически преход”.
16 юни 2007 г. Янко Н. Янков“
ІІ.
Вашe Превъзходителство,
Както несъмнено сте констатирали,
събитието, което по-горе е описано, е станало в резиденцията на Посланика на
Франция ПРЕДИ ЧЕТВЪРТ ВЕК, на 31 Януари 1990 г.,
а
моето
ПЪРВО официално писмено искане да получа официалното френско становище
по повод и във връзка с това събитие, е от 16
Юни 2007 г.
Изрично,
пределно ясно и категорично уточнявам, че през целия този четвърт век нито за
момент, нито за секунда, не съм спирал да се съпротивлявам
КАКТО
СРЕЩУ селективната геноцидна стратегия на българския паравоенен
ченгеджийско-мафиотски политически режим, насочената
лично срещу мен, срещу членовете на моето семейство и моята фамилия, и срещу
ръководените от мен обществени и политически формации и техните членове,
ТАКА
И СРЕЩУ тоталната геноцидна стратегия на този престъпен политически режим,
насочена срещу почти 80% (осемдесет процента) от българското население.
Изрично,
пределно ясно и категорично уточнявам, че
всеки
отделен компонент от тази моя съпротива срещу комунистическото и
посткомунистическото мафиотско Зло
е
надлежно документиран
КАКТО
В голямото множество мои документални книжни издания,
ТАКА И В голямо множество мои официални
публикации в Интернет-пространството,
ТАКА
И В някои от моите специфично научни книжни издания,
А
СЪЩО ТАКА И В голямо множество мои телевизионни изяви, някои от които също така
са надлежно фиксирани в Интернет-ВидеоПространството.
Нещо
повече – голяма част от тези документални масиви са били надлежно и
своевременно предоставяни на повечето западноевропейски и други посолства в
София, включително и в Посолството на Република Франция.
Така, Вашe
Превъзходителство, днес, след като в продължение на четвърт век
официално съм се обръщал както към дипломатическите представители на Франция,
така и към голямо множество други дипломатически представители
и
БЕЗУСПЕШНО
И БЕЗПОСЛЕДСТВЕНО съм ги призовавал
за
проява поне на минимум хуманитарно съчувствие към жертвите на зловещите процеси, които протичат в България
сега
за пореден път се обръщам към Вас и към всички тех,
очевидно не за друго, а за пореден път да
регистрирам вашата изрична или конклудентна подкрепа към нашите палачи.
ІІІ.
Вашe Превъзходителство,
Намирам за
излишно тук и сега да възпроизвеждам елементи и откъси от изключително
обширните и изключително красноречивите текстове, които отдавна, още от времето на
класическото комунистическо управление у нас, включително и до наши дни,
прецизно и систематично съм предоставял на Посолството на Република Франция.
С
настоящето мое официално писмо до Вас изрично и пределно ясно Ви казвам, че бих
желал да намерите в себе си морални и политически сили и основания да ми
дадете някакъв отговор на въпросите, които напълно естествено възникват по повод и във връзка
КАКТО С
моя зловещ затворнически статус преди 1989 г. и този на близките ми хора по
времето докато пребивавах в комунистическите затвори,
ТАКА И С
моя И НА БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА още по-зловещ
статус през последния четвърт век,
„заслуга“
или морална и юридическа вина за който, несъмнено, имат не само
комунистическите и ченгеджийските изверги от българския мафиотски клан на КГБ,
но и техните „демократични“ партньори от Запада.
Впрочем, Вашe Превъзходителство,
както недвусмислено ясно е видно от
намиращите се в архивата на Вашето Посолство лично мои писма и приложени
материали, още съвсем в началото на „демократично“-мафиотските
политически промени от 90-те години ДО ДНЕС аз не съм спирал да задавам на
западните дипломати в София следните въпроси:
1) Защо по време на протичащите вече четвърт век „нежно-революционни“
политически и икономически „промени” Западът абсолютно никога и с абсолютно
нищо не подкрепи автентичните противници и жертви на комунизма, които преди
„промените”, макар и символично, подкрепяше?
2) Защо Западът целенасочено попречи на
опитите на много българи в автентичната им борба за освобождаване от пипалата
на КГБ и Червената мафия?
3) Защо Западът изостави принципните си
позиции и практическата си дейност по въпроса за човешките права и изостави в
лапите на старите екзекутори както целенасочено репресираните, така и
обикновените хора, които заживяха в още по-жестока и по-безправна ситуация,
отколкото преди?
4) Защо Западът не разобличи смисъла на
„нежната революция” като прикритие на „великата криминална революция” на КГБ и
Червената мафия, и така не позволи на автентичните антикомунисти и демократи да
превърнат „нежната революция” в инструмент на същински демократически промени?
5) Защо Западът чрез своята политическа и
финансова подкрепа легитимира като представители на българската държава
марионетките на Червената мафия - същата тази мафия, която унищожава
създаваната с хилядолетия българска материална и духовна култура и с това
поставя под съмнение бъдещето на българската нация?
09 Февруари 2014 г.
Янко Н. Янков“
ІІІ.
Впрочем,
Ваши Превъзходителства,
Категоричен съм, че СЪГЛАСНО ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ
НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ (хуманистичния) МОРАЛ
КАКТО
представителите на посолството на Федерална Република Германия,
ТАКА
И представителите на другите базирани в София посолства,
И
НАЙ-ВЕЧЕ Вие – тук визираните представители
на 47 посолства –
ТАКА
ИЛИ ИНАЧЕ МИ ДЪЛЖИТЕ, поне от дипломатическа куртоазия, коректен отговор на
поставените от мен въпроси и искания.
За пореден, може би вече хиляден
път, днес, ЧЕТВЪРТ ВЕК след бутафорните политически промени в България се
обръщам към всичките Вас с пределно ясно формулираното напълно легитимно искане:
Да ми съдействувате и да ми дадете реална фактическа
възможност да заведа (предявя) пред правосъдните институции на Вашите държави
съдебни дела
за репараторна и наказателна отговорност срещу
официалната българска държава и нейните съучастници
и срещу институционално ангажираните лица,
които са участвували и продължават да участвуват във вече
половинвековното зловещо селективно-геноцидно репресивно преследване
именно по повод, във връзка и заради мен,
на всичките мои семейно и фамилно най-близки хора
и на самият мен,
каквито дела вече ЧЕТВЪРТ ВЕК НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО съм
се опитвал и продължавам да се опитвам да реализирам тук, в България.
Обръщам се към всичките Вас,
като преди всичко по аналогия и като
прецедент
се позовавам на казуса с
руския бизнесмен Борис Березовски,
който бе поискал да заведе съдебно дело
срещу американското списание „Форбс“ заради
публикация от 1996 г.,
при
което американските издатели настояваха делото да се гледа или в Русия, или в САЩ,
но британски
съд бе приел да гледа делото, като се бе позовал на стремежа на Березовски да получи безпристрастно
съдебно решение.
Обръщам се към всичките Вас,
като също така подчертавам факта,
че вече многократно, бих казал дори
– СТОКРАТНО, НО НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО
–
съм се опитвал да предизвикам и да
фокусирам вниманието на голямо множество знакови фигури от американския и
най-вече западноевропейския дипломатически корпус в България,
при което:
***по-специално съм акцентирал върху ескалиращото
безправие и брутално репресивно-геноцидното нарушаване на изключително голямо
множество мои лични права, права на моите близки хора, права на ръководените от
мен обществени и политически организации, както и на права на други хора;
***и, също така, специално, ясно и изрично съм акцентирал
върху факта, че както като лично пострадал, така и като научен изследовател в
сферата на правните и политическите науки доста отдавна съм констатирал, че
поне след извършените през късната есен на 1989 г. бутафорни политически
промени в България т. нар. „демократичен“, „хуманен“ и „антикомунистически“
Запад, всъщност, е насочил усилията си именно към това – всячески да укрепи
икономическата и политическата власт на новия ешелон на престъпния
комунистически елит и да поощри този престъпен елит да извърши пълно унищожение
на последните останали живи хора с високо човешко достойнство и доблест.
ІV.
Ваши Превъзходителства,
Като,
все пак, Ви пожелавам плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите
досегашното си политкоректно мълчание по повод на и във връзка с голямото
множество мои адресирани до Вас писма и да ми отговорите смислено и адекватно.
Следва продължание - Девето
Отворено официално писмо
Няма коментари:
Публикуване на коментар