МИНИСТЕРСТВОТО НА ИСТИНАТА ДА ПЛАТИ ЦЕНАТА

Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: http://iankov.info/
Web site: http://iankov.com/
Bulgaria
***************************
22 May 2008

До Административен съд-
София-град
бул. „Витоша” № 2
1000 София


ИСК
от
Янко Николов Янков,
гражданин на Европейския съюз
ЕГН 4408133228
единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София,
ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38


Срещу:
Министерството на вътрешните работи
ул. „7-ти Септември” № 29
1000 София
Web site: http://www.mvr.bg/
E-mail: (чрез): http://www.mvr.bg/contactus.htm



Цена на иска:
100 000 000 (сто милиони) лева


Информационно копие:
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
(на пощенските и E-mail-адресите)

До всички останали членове
на чуждестранния дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)

До всички български
и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)


І.
Като дипломатичен „израз на добра воля” (поне на този начален етап от развитието на моите взаимоотношения с вас като съдебна институция, разглеждаща процесния казус) ще се въздържа от употребата на единствената адекватна форма на ритуално обръщение към вас и ще предпочета да не използувам каквато и да е форма на обръщение. И съвсем накратко ще обясня причините за това.

Първо, подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на следните електронни адреси: http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://www.opendemocracy.net/democracy-europefuture/bulgaria_3194.jsp;
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.info/;
http://iankov.com/.

Второ, От 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от сто престъпления, извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт, по които до днес не сме получили абсолютно никакво правосъдие.
Като професионален юрист, професор по политически и правни науки, лидер на политическа партия, лидер на Съюз на юристите-демократи и на Институт за проучване и защита на човешките права, през последните 17 (седемнадесет) години съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 370 конкретни искания за разследване на прецизно документирани престъпления, по които досега не е проведено нито едно законосъобразно разследване.

Трето, заради моето категорично и активно публично противопоставяне на управляващата до 1990 г. класическа комунистическа власт бях арестуван и престоях в затвора шест пълни календарни години, през което време не само аз, но и всичките ми роднини бяха подложени на изключително жестоки персонални репресии, а двама от тях умряха само няколко дни след като узнаха за арестуването ми.
Заради моето категорично и активно публично противопоставяне на управляващата от 1990 г. до днес (функционираща като мафиотски режим) посткласическа власт на криминалния комунистическия елит, четирима от близките ми загинаха като персонални обекти на прецизно планиран социално-икономически, психологически и медикаментозен тероризъм, упражнен от новите тайни мафиотски и държавни служби; останалите живи сме подложени на тотален ежедневен терор, в резултат на който съществуването ни е сведено до чисто биологично (при това крайно некачествено и несигурно) ниво.

Четвърто, От пролетта на 1974 г. и до днес включително, по силата на моята официална професионална квалификация и служебна дейност съм преподавал и продължавам да преподавам на студентите от юридическите факултети, и това обстоятелство ми дава основанието да считам, че или познавам лично всички, които участвуват в т. нар. „правораздаване” в България, или познавам лично онези, които могат да ми дадат абсолютно надеждна информация за всичките такива лица.

Пето, Моите лични взаимоотношения с т. нар. „правосъдие” са имали включително и такава форма, при която аз бях осъден и престоях в затвора по политически причини, след което присъдъта бе отменена и бях признат за невинно осъден при пълна липса на изискуемите се от закона доказателства.
Заслужаваща специално внимание бе ситуацията, при която почти всички съдии, които участвуваха в различните етапи на моето осъждане и потвърждаването на присъдъта, след това, като членове на Общото събрание на Върховния съд, участвуваха във вземането на решението за моето оневиняване, и никога не отговориха на въпроса ми: „-Кога, всъщност, са действували според своята независима съдийска съвест – при осъждането или при оневиняването ми?”; моят отговор е, че нито веднъж – и в двата случаи им беше наредено как да постъпят, и в двата случаи те изпълняваха волята на стоящите над тях специални служби, чиято агентура са били при (по време на) изпълняването на своите „независими” съдийски задължения.

Шесто, Само във връзка с моето противозаконно осъждане и престояване в затвора са били ангажирани (и аз фактически съм бил „работодател” на) повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица и офицери от Държавна сигурност; ►мнозина от тях получиха най-голямото възнаграждение за дейността си именно днес, след т. нар. „политически промени”, като бяха назначени за видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии (включително и в сегашния състав на Върховния съд), конституционни съдии, министри и заместник-министри (включително и на правосъдието, и на вътрешните работи), главен прокурор, видни функционери на парламента (включително и Председател на Парламента), видни дипломати; ►дори нещо повече – една агентка стана съдия в Страсбург, а друга – съдия в Хага.

Седмо, Най-късно още през 1993-1994 г. именно аз започнах официално да пиша и да публикувам тезата: ►че не е вярно твърдението, че вътре в българската държава има мафия, защото ако това беше така, то ние щяхме да имаме шанс – ще изгоним мафията и държавата ще остане чиста; ►че вярна е тезата: че българската държава е вътрешен нискойерархичен елемент от структурата на Червената мафия, при това стоящ много по-ниско от останалите структурни елементи на мафията, като напр. тези, които се занимават с търговията с оръжие, наркотици, човешки органи, проституцията и прочее; и ►че следователно и Президентът, Министър-председателят, Министрите, Главният прокурор и прочее, включително и съдиите, бидейки част от тази държавна структура на Червената мафия, стоят много по-нискойерархично дори и от проститутките.

Осмо: предварително много добре зная какъв ще е резултатът от настоящето мое искане за правосъдие – през цялата моя почти половинвековна практика на юрист лично аз не зная нито един случай на правосъобразно правосъдие в България, а и не познавам нито един юрист, който да знае за същестуваването на такъв случай; все пак, обаче, като гражданин на Европейския съюз правя това искане, за да поставя на изпитание не само българското мафиотско правосъдие, но и Европейското, без чиято режимна толерантност първото въобще не би могло да съществува.

ІІ.
Когато през 1990-1991 г. като участник в Националната политическа кръгла маса и като депутат във Великото Народно събрание започнах систематично да нарушавам политическия сценарий на българския филиал на КГБ и категорично отказах да се съобразявам с отправяните ми директни искания и заплахи, в медиите се появиха пасквили, съгласно които аз съм бил агент на българската държавна сигурност.
Още тогава в официалните стенографски протоколи на Великото Народно събрание и в официалните регистратури на Главния прокурор и на Министъра на вътрешните работи съм регистрирал искането си всичките т. нар. „досиета” да бъдат закарани с електрокари в Народното събрание и всеки да ги чете, а специално относно твърдението за наличието на мое такова досие още тогава съм поискал да бъде извършена експертиза и да бъдат осъдени фалшификаторите.
После, в продължение на много години, по три-четири (а понякога и по десет) пъти всяка година по най-официален писмен начин съм искал да получа достъп до т. нар. „досие”, да бъде извършена експертиза и да бъдат осъдени фалшификаторите.
Междувременно, когато през 1998 г. получих частичен достъп до архивите на Държавна сигурност, установих, на стр. 119-120 на папката, озаглавена „Дело № 13304 от 1976 г.”, че е имало специален строго секретен план, задачата на който е била да бъдат събрани ръкописно написани от мен текстове както на български език, така и на няколко чужди езици, които текстове да бъдат предоставени на Научно-техническия отдел на ДС, където именно да бъдат изработени компрометиращи фалшификати, които да бъдат предоставени на лицата, с които се срещам, и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия”.
Също така, от стр. 73-78 на Том 1 на Дело № 21441, ДОР „Дракон” стана видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен план, утвърден лично от двама генерали на ДС, е записано, че е било възложено на Научно-техническото управление на Държавна сигурност (Първи отдел, Четвърто управление) и на Второ главно управление на Държавна сигурност да осъществят т. нар. „комбинация от текстове”, които да бъдат изпратени на посолствата, за да бъда компрометиран пред западните държави.
Също така, от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърден от генерал на ДС строго секретен оперативен план, съгласно който е било възложено на агентурата на ДС да бъде разпространяван сред хората, с които се срещам, слухът, че съм луд и че съм агент на Държавна сигурност.
Когато през май 2001 г. т. нар. „Комисия Андреев” обяви моето име в списъка на агентите, написах няколко десетки официални искания както за достъп до това мистериозно досие, за неговото подлагане на експертиза, така и за съдене на фалшификаторите.
Така, едва след 14-годишни перипетии, през 2003 г. получих достъп до т. нар. „Агентурно дело”, и веднага след това, на 04 август 2003 г., най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”, изричното и пределно ясното заключение на който гласи, че текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписвани от мен, тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат.

ІІІ.
На 20 август 2003 г. регистрирах в канцеларията на Главния прокурор имащо рег. № 3588 мое поредно официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се както в изготвянето, така и в официалното компрометиращо използуване на въпросния фалшификат.
После, с Постановление на Софийския военен прокурор от 02 февруари 2004 г., е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.

ІV.
Тъй като достъп до документацията на това следствено дело ми бе даден едва след лятото на 2006 г., едва тогава получих официалната възможност да протестирам против и да разглася подробностите относно съвсем новите престъпления, свързани с това дело и извършени от днешните български извъндържавни мафиотски и държавни специални служби.
На 24 юли 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com/, раздел „Писма”, LPC-Embassy-031 /24 юли 2006 г.) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от „инфаркт”, при това непосредствено след като е бил разпитван точно три пъти във връзка с дадената от него експертиза, при което върху него е бил упражнен натиск да се откаже от експертизата, но той твърдо и неотклонно е продължил да я поддържа; ►моето категорично лично мнение е, че неговата смърт е резултат от упражнен върху него медикаментозен тероризъм.
На 25 август 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com/, раздел „Писма”, LPC-Embassy-042 /25 август 2006 г.) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на титулярния следовател по делото, военния следовател подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от „инфаркт” на 39-годишна възраст; ►специално внимание заслужава обстоятелството, че двамата (експертът и следователят по делото) са починали съответно на 08 и на 19 февруари 2006 г. - и двамата от „инфаркт”, и двамата без да са боледували от каквото и да е; ►след смъртта на следователя от делото са изчезнали множество документи, за които, обаче, все пак има безспорни доказателства за това, че са съществували.
В случая специално акцентирам върху следните обстоятелства:
Първо, че както експертът-графолог, така и титулярният следовател по делото, са починали в разстояние на десет дни един след друг - почти веднага, след като по изричен и недвусмислен начин са доказали, че въпросното агентурно дело е фалшификат;
Второ, че моята категорична теза е, че и двамата са били убити чрез методите на медикаментозния тероризъм именно от същите онези „неизвестни лица”, които са били извършили въпросния фалшификат;
Трето, че убийството им е било извършено както за да се унищожат събраните по делото доказателства относно самоличността на извършителите, така и да бъдат сплашени всички следващи институционално ангажирани лица, които биха се заели с идеята за персоналното издирване на „неизвестните извършители” и търсенето на персонална отговорност за тяхната престъпна дейност.

V.
Така или иначе, главната или основната част на така посоченото следствено дело е останала и продължава да съществува в архива на Софийската Военна прокуратура. Постановлението на Софийския военен прокурор продължава да е в сила, а съгласно неговото съдържание по надлежния ред е било безспорно установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.
При това, тъй като обжалвах втората част на посоченото прокурорско заключение, всички по-горестоящи прокурори изрично и ясно са се произнесли, че постановлението остава в сила и в двете му части.
Уточнявам:
Първо: че съгласно българското законодателство именно това и само това е редът за разследването и за установявяването на истината относно този вид престъпления;
Второ: че единствените компетентни органи за произнасяне по този вид престъпления са прокуратурата и наказателният съд;
Трето: че всички български официални държавни и обществени институции и всички български граждански и юридически лица са длъжни да се съобразяват с посоченото решение; и че това се отнася включително и за българския граждански съд, към който съм се обърнал за правосъдие с настоящия мой иск;
Четвърто: че моето категорично мнение е, че в посочения случай давността като основание за неотговорност (безотговорност) на извършителите е започнала да тече съвсем не от момента на извършването на престъплението, а именно от момента, в който аз съм бил получил възможността да узная и свободно да използувам доказателствата относно престъплението - тоест, от момента, в който ми е бил даден информационен достъп до т. нар. „Агентурно дело”. Или казано с други думи: така, в посочения казус давност за наказателна и гражданска неотговорност на престъпниците въобще не е текла.
Също така, казано с други думи, в посочения казус престъпните дейци отговарят за деянието си както наказателноправно, така и гражданскоправно още от самия момент на извършването на престъплението и носят отговорността до наши дни включително.

VІ.
Уточнявам, че макар, естествено, да съм претърпял и понесъл голямо множество имуществени вреди, на този етап претендирам единствено за обезщетение за нанесените ми неимуществени вреди.
Уточнявам, че исковата ми претенция се отнася за неимуществените вреди, които са ми нанесени от момента на извършването на престъплението (на създаването на фалшификата) до наши дни, и по-точно до момента на предявяването на този иск.
Уточнявам, че от материалите по посоченото следствено дело е видно, че началният момент на посочената престъпна дейност е датата 03 януари 1978 год.
Уточнявам:
а) че посоченият фалшификат е бил официално и строго секретно интензивно използуван за осъществяването на компрометиращ ефект върху моята личност и моята дейност;
б) обект на манипулативно въздействие са били лицата, с които съм осъществявал както лични, така и политически контакти - както с български граждани, така и с чуждестранни личности и институционални представители (чуждестранни дипломатически представители в България, чуждустранни обществени и други институции в България и извън България, живеещи в и извън България чуждестранни личности, и прочее);
в) след 1990 г. обект на специално, тотално и интензивно манипулативно въздействие са били всички лица, които принадлежат към т. нар. „електорат” и представляват онова, което се нарича „политически избиратели”; в резултат на пропагандното манипулативно въздействие върху този именно „обществен контингент или слой”, извършено от времето на моята битност като народен представител във Великото Народно събрание до наши дни, беше „взривено” и попречено на моето нормално и ефективно участие във всичките следващи избори за парламент;
г) твърде много и неизброими са всичките индивидуални обекти, върху които е било въздействувано чрез посочения фалшификат, поради което едно евентуално искане на съда да представя подробни доказателства в това отношение би било не просто абсурдно, а би представлявало нова и перверзна форма на допълнително репресиране.
Тъй като компрометирането ми е било насочено към всички възможни личности и институции в България и по света, следва съдът да приеме, че то е било реално осъществено в този му именно максимален обем.

VІІ.
Петитум:
От така посочените факти и обстоятелства е видно, че Министерството на вътрешните работи на България е извършило пълно и драстично нарушаване на моите гарантирани от закона права и интереси, като по-конкретно е изработило фалшификатно дело, което е било предназначено за използуване и е било използувано за тотално компрометиране на моята личност и на моята дейност.
При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди ответника да ме обезщети за посочените по-горе, умишлено причинените ми вредни последици, и да ми заплати предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.
ДОКАЗАТЕЛСТВА: пледирам пред съда да изиска служебно от Софийската военна прокуратура посоченото следствено дело и същото да бъде приложено като доказателство по настоящето процесно дело.

ХІІ.
Особени искания:
На основание чл. 83 от ГПК пледирам да бъда освободен от т. нар. такси и разноски по делото, във връзка с което изтъквам следните аргументи и правя следната Декларация:
първо, съдът няма право да лишава от правосъдие ищец, който е заявил, че са нарушени правата му и търси правосъдие, но не притежава средствата, които са необходими за заплащане на съдебните такси и разноски;
второ, държа изрично и ясно да подчертая, че не е моя вината за невъзможността ми да заплатя тези такси и разноски, а вината е именно на институционалния и персоналния механизъм на българския извъндържавен и държавен режим на управление, една от престъпните институции на който режим е и съдът;
трето, именно този режим на управление е директно виновен както за смъртта на шест души от моите най-близки кръвни роднини, така и за различните форми на разграбване на натрупаните от тях вещни и парични икономически форми за обезпечаване на живота;
четвърто, именно този режим на управление е директно виновен за тоталното разграбване на натрупаните в продължение на много години мои лични икономически обезпечения;
пето, именно този режим на управление е директно виновен за това, че заплатата на току-що дипломиралия се най-нискойерархичен магистратски (включително и съдебен) слуга на Червената мафия, който едва е успял да си вземе изпита при мен и при такива като мен, е точно два пъти по-голяма от професорската заплата, а заплатата на високопоставените магистратски слуги е четири-пет пъти по-висока от тази на професорите;
шесто, макар и да съм автор на 39 (тридесет и девет) излезли от печат обемисти строго научни книги, размерът на моята заплата е точно толкова, колкото е необходимо за текущата месечна издържка само на едно лице;
седмо, роден съм на 13 август 1944 г. и се надявам, че българските съдии биха били в състояние да изчислят възрастта, изискуема за посочване, съгласно точка 6 на ал. 2 на чл. 83 от ГПК;
осмо, моята трудова заетост е свързана единствено с трудовия ми договор с Пловдивския университет, където преподавам в Юридическия факултет;
девето, от януари до юли 2007 г. съм получавал щатна заплата по 648 лева месечно; от август до декември 2007 г. съм получавал щатна заплата по 691 лева месечно; от януари 2008 г. до днес (месец май 2008 г.) съм получавал щатна заплата по 799 лева месечно;
десето, семейството ми се състои от: мен, съпругата ми Елка Петкова Янкова и непълнолетната ни дъщеря Евтима Янкова Янкова; ако българският мафиотски съд е в състояние да гарантира неприкосновеност и защитеност на личните данни относно членовете на семейството ми и ако изрично поиска такива, ще ги предоставя.
Съпругата ми има две висши образования (магистър, доктор-стоматолог и магистър педагог), но от 1995 г. до днес е в състояние на принудителна безработица. В продължение на няколко години бе регистрирана като кандидат за работа в държавното бюро по трудова заетост, но единствената работа, която й бе предложена, бе като „метач на улиците” в общинска бригада, състояща се от абсолютно неграмотни (без никакво образование и никаква специалност) цигани; това, разбира се, бе направено като специален израз на властническо-мафиотска гавра. От 1995 г. до днес всички работодатели, към които тя се е обръщала за работа, винаги недвусмислено са й давали да разбере, че техният отказ да я назначат на работа е мотивиран единствено от обстоятелството, че тя е моя съпруга;
Единадесето, собственик съм на едностаен апартамент от 64 кв. м., което е и единственото ни семейно жилище; надявам се, че съдът няма да ми вземе жилището като обезпечение за съдебни такси и разноски. Впрочем, „защо пък да не го вземе?” - може би ще бъде „справедливо” да се знае, че аз съм се опитал да „ограбя” държавата, но „високоавторитетното” българско правосъдие не ми е позволило;
Дванадесето, съгласно точка 4 на ал. 2 на чл. 83 от ГПК е необходимо да дам сведения и за моето „здравословно състояние”.
Тъй като това изискване на закона е направено така, че властта да може да злоупотребява с него, уточнявам следното: Още от 1976 г. до днес (вече повече от тридесет години) сведенията в този аспект систематично се събират и съхраняват в бившата и в сегашната Държавна сигурност.
Само преди няколко месеци комисар Томов е бил обходил всички поликлиники и болници в София, за да събира регистратурни сведения за здравословното ми състояние, но не е можал да намери нищо. Дори нещо повече – същият комисар е искал от съседите в жилищния блок и от бившата ми съпруга да напишат декларации относно здравословното ми състояние, но те са отказали. Тези факти са отразени в преписка на Софийския районен прокурор, образувана по искане на генерал Иван Драшков; ако е необходимо, съдът може да изиска преписката.
Обаче не е само това: след коктейл получих криза, в дома ми дойдоха от Спешна медицинска помощ и веднага ме настаниха в Медицинската академия, където ми издадоха компютърна томографска снимка и официален писмен документ, съгласно които имам тумор на надбъбречната жлеза (феохромоцитом) и е наложително да бъда опериран; разбира се, че отказах, а само преди няколко месеци реномирана швейцарска болница ми издаде документ, съгласно който на въпросната надбъбречна жлеза просто й няма нищо.
Пак по същото време софийски лекари ми казаха, че имам тумор и дори рак на простата и на черния дроб и искаха да ме оперират, но лекари от Пловдив и от Варна ме увериха, че на тези органи им няма абсолютно нищо. По тези въпроси официално съм поискал от Главния прокурор да разпореди да бъде проведено разследване, но до днес не ми е отговорено абсолютно нищо; ако е необходимо, съдът може да изиска моите надлежно регистрирани искания за разследвания.
Приложения:
1) Копие от моето искане до Главния прокурор от 19 август 2003 г., регистрирано на 20 август 2003 г. под вх. № 3588;
3) Копие от настоящия иск за надлежно връчване на ответника.
22 Май 2008 г. Ищец: Янко Н. Янков