КОНВЕРГЕНЦИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ЕЛИТИ В КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ*

Здравейте, г-н Нанчев!
Благодаря Ви за вниманието!
Впечатлен съм от едно непълно съвпадение - Вие сте филолог и юрист, а някога и аз възнамерявах да направя същата комбинация, но тъй като по онова време не се разрешаваше осъществяването на такава идея, прекъснах филологическото си обучение и останах само "юрист". И точно тогава формулирах мисълта (която вероятно не е съвсем точна, но поне за мен е валидна), че "правото е възможно най-доброто образование, стига да не ти е професия".
Макар и на пръв поглед да Ви се стори хаотично, с няколко думи ще "реагирам" на Вашите думи.
За мен не съществува понятието "вяра", тъй като:
Първо, считам себе си за "издънка на аристотелизма, а не на платонизма";
Второ, не практикувам "вярата" в нейния религиозен смисъл, макар и да съм "почти фанатичен" привърженик на протестанството (във Веберовия смъсъл на думата - вж. Макс Вебер, Произход на капитализма от духа на протестанството);
И трето -тъй като от психологическа гледна точка думата "вярвам" означава "отказвам се да мисля и се осланям на авторитетните идеи или личности".
Не сте Вие първият, който ми "намеква" за наличието на "дръзко самоунищожение", в който намек виждам Вашия силен уважителен респект към мен и дейността ми, но в порядъка на "реакция" ще Ви кажа, че историята свидетелствува, че като правило именно опасението от (за) самоунищожение е пречело и пречи на самореализирането. А от гледна точка на вярата именно това опасение пречи на човека да реализира Божията искра у себе си; именно този тип опасения пречат на облъчения от православния манталитет човек да действува по начин, съизмерим на Христовия.
А що се отнася до Запада, мисля, че в нашия "балкански православен манталитет" той (Западът) напълно неоснователно е заел мястото на православно-комунистическия тип мислене, изразяващ се в търсене на отец ("Баща на народите", "Тато", "Дядо Иван от Москва" или "Бай Симо Мадридски"), който да се грижи за "хората"; последните, подобно на боязливи врабчета, се свиват в гнездото и не смеят да полетят в бурята, макар че имат орлови криле, напълно годни за летене във всяка буря.
Западът не е и никога няма да бъде реализатор на нашата православно-балканска мечта за "отец/Баща на народите/Тато", "даряващ ни с любвеобвилната си власт" .
Запъдът не е и няма да бъде реализатор на онази "мечта на народа" от разказа за Индже, при която старецът казва, че "ние" (българите) сме като овцете - търсим си овчар, който да ни пази от вълците, а за сметка на това да ни стриже, да ни дои и прочее. Той, Западът, никога няма да поиска насила да ни превърне от овце в хора, или да промени посочения наш манталитет, но и няма да ни попречи сами да променим този манталитет и сами да заявим, че се самоуважаваме и настояваме за уважение.
Впрочем, ако прочетете повече от моите публикувани в Интернет гледища ще видите, че аз не разчитам на Запада, не търся от него "закрила", а директно го обвинявам в "престъпна прегръдка с моите палачи".
Истината е, че конфронтацията между системите завърши с конвергенция на елитите против собствените им народи.
Истината е, че западните народи разбират това и се противопоставят на своите елити, но българското население (което въобще не притежава качеството "народ") си мечтае Западът на бъде за него "Тато" или нещо подобно.
Но това е въпрос на манталитет - етнически, населенчески, народностен, национален, индивидуалноличностен. А един от най-важните елементи на всеки манталитет е отношението към смъртта - при един тип манталитет хората смятат, че има по-висши ценности от живота и че това е достойнството; а при друг манталитет се приема, че "биологичното вегетиране" представлява "живот", при това имащ най-висш ценностен статус.
Надявам се да не съм Ви отегчил!
Бъдете здрав!
Янко Янков
_________________________
*Бел. ред. Публикуваме това писмо с разрешение на автора. То отразява неговата (на автора) нравствена, гражданска, политическа, научна и чисто човешка позиция по проблемата за т. нар. преход от социализъм към капитализъм, белязан с геноцида над милиони.