Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз (имащ
легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право – тъй като съгласно Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си
права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ
НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ)“;
По времето на комунистическия режим политически уволнен от научната и
преподавателска работа в БАН и СУ; интерниран (въдворен) в родното село; осъден
на заточение и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в Девня;
осъден на строг затворнически режим за подстрекаване на 24 посолства и 2 информационни агенции за враждебни действия срещу СССР,
Варшавския договор, социалистическите страни и България;
на 30 Март 1990 г. Общото
събрание на наказателните колегии на Върховния съд е издало решение, съгласно
което официалната комунистическа държавна власт е извършила политически
мотивирана престъпна репресивна дейност;
Участник
в Националната политическа „Кръгла маса” Януари-Май 1990 г.; отстранен поради радикалното противопоставяне
срещу подготвеното „Споразумение” между БКП и СДС;
Депутат (сенатор) в Седмото Велико Народно Събрание, имащо легитимния
статус на Горна (Сенатска) Камара на Парламента;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен
член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права;
Председател на Съюза на юристите-демократи
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
=========================================================
30. Септември 2019 г.
Fiat iustitia, et pereat mundus!
Седемдесети (70-ти) СПЕЦИАЛЕН Меморандум
Граждански Обвинителен Акт
До (01) Негово Превъзходителство
посланика на Руската федерация, Съдружен Главен Надзирател на
Съветско-Руско-Американския Концлагер „България” ;
До (02) Негово Превъзходителство
посланика на САЩ, Съдружен Главен Надзирател на Съветско-Руско-Американския
Концлагер „България”;
До (03) Негово Превъзходителство
Ръководителя на Представителството на Европейската Комисия в България,
екзекутивен и екзекуционен гарант на престъпната компрадорска камарила на официалната
българска държавна власт. (Същият В ТИПИЧНО МАФИОТСКИ СТИЛ ми е изпратил две електронни писма, с
които ме уведомява, че ЕДНОСТРАННО ПРЕКРАТЯВА МОЯТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ ДО НЕГО, без
да дава каквито и да са легитимни аргументи; впрочем, това е само един
дребен щрих към образа на Европейския Съюз като Втори Съветски Съюз, не по-малко жесток
от Първия, но по-перверзен!) (E-mail :COMM-REP-SOF@ec.europa.eu
);
До (04) Нейно Превъзходителство
госпожа Андреа Вике, Посланик на Република Австрия, ул. „Шипка” № 4, 1000
София;
До (05) Всичките, вече
традиционно информирани от мен 51 (петдесет и една) дипломатически мисии - на
техните E-mail- адреси;
До (06) Председателя на
Народното събрание, екзекутивен и екзекуционен концлагерен функционер (E-mail: tsveta.karayancheva@parliament.bg,
E-mail: cveta @ abv.bg ) ;
До (07) Президента на
България, екзекутивен и екзекуционен концлагерен функционер (E-mail: priemna@president.bg; E-mail: press@president.bg.);
До (08) Министър-Председателя
(Премиера) на Българи, екзекутивен и екзекуционен концлагерен функционер (E-mail gis@government.bg: E-mail: primeminister@government.bg );
До (09) Министъра на вътрешните
работи, екзекутивен и екзекуционен концлагерен функционер (E-mail: priemna@mvr.bg; E-mail: zhalbi@mvr.bg);
До (11) Всичките български и
други медии – на техните E-mail- адреси.
І.
Fiat iustitia, et pereat mundus!
PEREAT
MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!
Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на
съществуване!
Преди всичко акуратно
уведомявам тук визираните адресати, че поради съображения за необходимостта
от временна ЮРИДИЧЕСКА ПРОЦЕСУАЛНА ДИСКРЕТНОСТ конкретно този Специален
Меморандум ЗАСЕГА не е публикуван в моите актуални електронни сайтове,
но е включен за публикуване в близките месеци в следното мое официално
документално книжно и електронно издание:
90.Янко
Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 30.
Специални меморандуми (47-ми - хх-ти;2019 г.), С., Издателство „Янус”, С.,
2019, ххх с, ISBN: 978-619-7008-31-9, формат 70 х 100 х 16
(голям формат);
Също така акуратно
уведомявам тук визираните адресати, че предстои да бъде оформен, надлежно
връчен (предоставен) на адресатите, както и публикуван в моите
ИНТЕРНЕТ-сайтове моят Четвърти (4-ти) Меморандум до Техни
Превъзходителства г-н Владимир Путин, Президент на Руската Федерация, и г-н
Доналд Тръмп, Президент на Съединените Американски Щати – Съдружни Главни Директори на
Съветско-Руско-Американския Концлагер България. Който Меморандум, естествено,
ще бъде публикуван и в следното мое книжно и електронно издание:
91.Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа
документалистика. Том 31. До съдружните Главни Директори на Концлагер
„България” – Президентите Путин и Тръмп, ЧАСТ ВТОРА, С., Издателство
„Янус”, С., 2019.
При това, естествено,
акуратно се позовавам
КАКТО НА моята вече
половинвековна интензивна строго научна дейност именно в сферата на историята и
теорията на политическите и правните възгледи и учения,
ТАКА И НА моите почти
половинвековни интензивни официални взаимоотношения с няколко десетки
дипломатически мисии, международно-правни институции, европейски и други
чуждестранни институции и лидери, които,
ОЧЕВИДНО НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО
съм „подстрекавал” и продължавам да „подстрекавам” да
проявяват загриженост относно тотално геноцидната престъпна дейност на
компрадорската официална българска държавна власт
и състоянието на Човешките Права и Правосъдието в
България.
И ТАКА, В КОНТЕКСТА НА
ТОВА ПОЗОВАВАНЕ изрично и пределно ясно ВИ ЗАЯВЯВАМ ИЛИ ОБЯСНЯВАМ, че
всичкото
това, което пиша и официално публикувам го правя СЪВСЕМ НЕ ЗАЩОТО СЪМ ИМАЛ И
ИМАМ ВЪВ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ЛИЧНОСТНИ АДРЕСАТИ НЯКАКВО, МАКАР И
МИНИМАЛНО ДОВЕРИЕ И НАДЕЖДА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ;
а
защото ИМАМ ВДЪХНОВЕНАТА ОТ ИСТОРИЯТА, ПОЛИТИЧЕСКАТА НАУКА И ПРАВОТО КРЕХКА
НАДЕЖДА,
че
рано или късно все пак ще има това, което се нарича СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪДИЕ;
и че
документално фиксираните от мен факти и обстоятелства биха могли да имат
определена АКТУАЛНА ЮРИДИЧЕСКА И ИСТОРИЧЕСКА стойност и значение.
Или, както вече
многократно официално съм го писал, правя това, защото
поради липса на
конституционна гаранция, аналогична на ноторно известната т. нар. „Втора
поправка”,
единственото
мое легитимно оръжие е Словото и Правото, и защото се надявам, че дори
когато мен вече ме няма, това мое „оръжие” би могло да има роля и значение,
аналогична на ядреното оръжие „Периметър” -„Ръката на
Мъртвеца” – „Тhe Dead Man's Hand“.
Впрочем, както Ви е
известно или би трябвало да Ви е известно, в продължение на вече ПОЛОВИН ВЕК както
по силата на професионалната ми научно-изследователска квалификация, така и
по силата на лично моя, на членовете на семйството и на фамилията ми драматичен
и дори трагичен сблъсък с официалната българска държавна власт, така и
по силата на несъмнено дълбоко засягащата ме драматична и трагична съдба на
цялото българско население,
специално,
систематично и прецизно съм проучвал, проучвам и публикувам фактите и
обстоятелствата относно престъпната дейност на специалните служби
КАКТО НА политическия режим на Съветския Интернационален
Комунизъм, ТАКА И НА политическия режим на Либералния Глобализъм, т.е.
на модерната евфеминистична интерпретация на старата зловеща идея или версия за
Световен Комунизъм.
Така, в центъра на
визираните вече половинвековни мои интензивни изследвания е фиксирано
вниманието ми върху
специалните методи и средства за
РЕПРЕСИРАНЕ И ЗА ГЕНОЦИДНО ПРОЧИСТВАНЕ на носителите на висшата ценностна
система НА ЗНАКОВИТЕ ЗАТВОРНИЦИ И КОНЦЛАГЕРИСТИ,
при което категорично ясно
съм констатирал, че МАКАР И ОЧЕВИДНО като главни обекти на репресиране и
геноцидно прочистване на преден план да изпъкват самите затворници и
концлагеристи,
всъщност,
ИСТИНСКИТЕ, СЪЩИНСКИТЕ ГЛАВНИ ОБЕКТИ СА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВАТА, НА
ФАМИЛИИТЕ И НА ЕТНО-НАЦИОНАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ;
които именно
поради техното изключително високо индивидуално, семейно-фамилно
и етно-национално Достойнство
са били
характеризирани и стигматизирани, „маркирани” от специалните служби като т.
нар. потенциално и актуално опасни за държавната власт „знакови личности и
общности”;
и именно
поради тези им Високи Човешки Качества .са подложени на репресиране и геноцидно
прочистване.
Това, всъщност, съвсем не
е случайно, и изводите ми и констатацията съвсем не са изненада, тъй като е
ноторно известно, че
още от първите дни
на своето властвуване КПСС и БКП, КГБ и ДС съвсем не криеха, че една от техните
главни цели и задачи е създаването на НОВ ТИП СЕМЕЙСТВО – СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО
(КОМУНИСТИЧЕСКОТО) СЕМЕЙСТВО,
при което главната
цел на комунистическата държавна власт е тоталното смачкване и унищожение на
индивидуалното, семейно-фамилното и етно-националното Достоинство и формиране в
цялото общество на абсолютен рефлекс на тотална преданност и подчинение на държавната
власт.
Това, разбира се, също
съвсем не е случайно и не е изненада, тъй като още от Светото Писание е
известно, че ЕДИНСТВЕНАТА ЧОВЕШКА ИНСТИТУЦИЯ, СЪЗДАДЕНА ОТ ГОСПОДА БОГА, Е
ИМЕННО СЕМЕЙСТВОТО, А НЕ ДЪРЖАВАТА (Първа книга на царете или Първа книга на
Самуил 8:7-8, 19); и че именно поради това АТАКИТЕ НА РОГАТИЯ СА ОЖЕСТОЧЕНИ
ИМЕННО СРЕЩУ СЕМЕЙСТВОТО,
тъй като именно в Семейството се ражда и формира
Човешкото Достойнство като най-мощната Сила, отстояваща Справедливостта.
Впрочем, тук, макар и
бегло, следва да спомена, че поне според моята констатация предприетият още
през 60-те години ПЛАВЕН ПРЕХОД от регионалния интернационален съветски
комунизъм към световния комунизъм (евфемистично наречен „либерален
глобализъм”) е бил „елегантно” строго секретно обезпечаван
от три вербални т. нар. джентълменски споразумения между елитите и
специалните служби на САЩ и СССР относно взаимно елегантно-прецизно контролирано-стимулираното
проявление на левичарските и еврокомунистическите възжеления и изяви в Европа и
създаването на Европейския Съюз като Втори Съветски Съюз,
и най-вече от сключеното
между тях през началото на 70-те години единствено
писмено джентълменско споразумение, обезпечаващо именно интегративната
дейност на кадрите на КГБ и ЦРУ относно предприемането и реализирането на стратегията
за либералния глобализъм; така, в частност
още
през началото на 70-те години в българската ДС е било предприето строго
секретното формиране на интегративен български клан на КГБ и ЦРУ,
който
клан властва в България включително и ДНЕС, В ТОЗИ МОМЕНТ (най-висшата
еманация на който клан е управляващата компрадорско-правителствено-мафиотска
хунта), и
с който именно престъпен клан лично аз имам лични
стари и нови сметки за уреждане, а според колоритният израз на
американските трапери – стари и нови кожи за
дране.
Впрочем, тъй като такива или
аналогични кланове на КГБ и ЦРУ са били създадени и в други (другите!) европейски
държави,
днес
в Европа се премахват границите между нациите, държавите, половете, животните и
човека и задачата и целта на така нареченото „Европейско строителство” всъщност
е разрушаване не само и дори не толкова на Европа, колкото най-вече на
Европейската Цивилизация и на Съвременната Световна Цивилизация, чийто Дух е
именно европейски.
Разбира се, доколкото все
пак ми позволява моята професионална научна специализация „ми се струва”
(или най-вероятно „фантасмагорично ми се иска”) че
сегашните президенти на
САЩ и Русия, които, според мен са наследствени Главни Директори на
Съветско-Руско-Американския Концлагер България,
макар че все пак до известна
степен и само в някои отношения вече имплицитно се отграничават от престъпната
дейност на техните политически и държавно-властнически предшественици,
все пак разполагат
с възможността изрично и категорично да издигнат тезата за
Безкомпромисното Господство на Справедливостта и
Правосъдието
и да продължат да бъдат
факторите на вече формираната от самите тех (все още крехка) стратегия,
благодарение на
която днес Светът е в интензивен преход към ново качествено състояние, с нови
геополитически цивилизационно-ценностно-културни рамки и характеристики.
Така, в контекста на тази
моя (вероятно прекалено мечтателно-фантасмагорична) „визия” бих
искал да считам, че
сегашните
президенти на САЩ и Русия биха могли да възстановят нарушеното Величие на своите
държави
включително и чрез
изрично и категорично ясното закриване на Концлагер България
и Справедливо
Правосъдно възстановяване на Достойнството на Българската Държава и на
българските граждани.
ІІ.
Също така, именно В
ИНТЕРЕС НА ЕФЕКТИВНАТА ЗАЩИТА на правата и интересите на тук визираните лица,
този текст акуратно е предоставен
на редица високоавторитетни български и чуждестранни юристи, журналисти и
официални лица.
Също така по силата на
юридическата коректност тук и сега акуратно уточнявам следното:
Макар че на всичките тук
визирани адресати би трябвало да им е пределно известно, че КАКТО ПРЕД
надлежните български институци, ТАКА И ПРЕД няколко десетки базирани в
България дипломатически мисии, ТАКА И ПРЕД Техни Превъзходителства
Президентите на Руската федерация и на САЩ (Виж: „Първи Меморандум”)
акуратно
съм предоставил т. нар. „Списък на 4816 приоритетно-актуални казуси относно ЕДНА МАЛКА ЧАСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА на регионалния и глобалистичния български концлагерен политически режим;
при което
конкретно „4731.казус.(20.11.2017г.)” е озаглавен „Двадесет и
седми (27-ми) персонален меморандум до поредните ИНТЕР- и ТРАНСнационални
ГЛАВНИ НАДЗИРАТЕЛИ на Съветско/Руско-Американския Концлагер България: Анатолий
Анатолевич Макаров – извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация и
Ерик Сет Рубин – посланик на САЩ”;
Като се позовавам на факта
и обстоятелството, че по така визирания казус досега, до днес,
ИМЕННО В ПРЕСТЪПНО
ПРИКРИТИЕ НА ВИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ НА ВИЗИРАНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ
не са били предприети
абсолютно никакви действия за разкриване и изясняване на визираната престъпна
дейност
и не съм получил абсолютно
никакъв ЛЕГИТИМЕН отговор от съответните официални държавно-властнически
институции,
тук и сега изрично и
категорично ясно заявявам, че в настоящият ми Меморандум тук визираният и
обоснован казус е САМОСТОЯТЕЛЕН ОТДЕЛЕН КАЗУС.
ІІІ.
Относно казус:
„Престъпната ГЕНОЦИДНА
дейност, осъществяваната от 70-те години до днес
***от стратегически ГЛОБАЛИЗАЦИОННО
съдружените (обединените) задкулисни финансово-политически (банкстерско-мафиотски)
елити и специални служби на СССР/РФ и САЩ, поставили си за цел налагането на
световен комунизъм,
***и В ЧАСТНОСТ от
ОПЕРАТИВНО ФОРМИРАНИЯТ ТЕХЕН интегративен български клан на КГБ и ЦРУ, действуващ
като перверзно-жесток ударен юмрук на ГЛОБАЛИСТИЧНИЯТ БАНКСТЕРИЗЪМ, най-висшата
еманация на който клан е управляващата компрадорско-правителствено-мафиотска
хунта;
КОЯТО ПРЕСТЪПНА ГЕНОЦИДНА
ДЕЙНОСТ е насочена срещу минимум около 85% от българското население и в частност
срущу мен и семейно, фамилно, легитимно-организационно и ситуативно свързаните
с мен лица.”
При това следва да се имат
предвид следните факти и обстоятелства:
Първо: че след
уволнението ми от БАН и СУ и прогонването ми от София аз бех интерниран
(задължително зеселен) в родното ми село при родителите ми;
Второ: В началото на март 1984 г. домът на родителите ми в село Клисурица е посетен от политическия
секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл (което е единственото посещение на западен
дипломат в частен български дом в продължение на 50-те години комунистическо
управление, а и от 90-те години до днес!!!).
На тръгване той прегърна майка ми и пред мен и пред баща ми й каза: „Не се
притеснявайте, ние ще направим всичко така, че да победи Справедливостта! Ние
ще защитим сина Ви и всички вас!””.
Само една седмица по-късно, с решение от 15 март 1984 г. на Районния съд в гр. Михайловград (по
АПХД № 5 от 13.03.1984 г.),
при брутално нарушаване на официалните законови норми аз съм арестуван, интерниран и
заточен на тежък принудителен физически труд в полуохраняем концентрационен
лагер в района на химическите заводи на град Девня, Варненски окръг.
На
22 май 1984 г. аз съм преместен в ГСУ на ДС и са ми
предявени три обвинения за: ►създаване и ръководене на противодържавна организация; ►извършване на противодържавна пропаганда против
България, Съветския съюз и социалистическите страни-членки на военния блок
„Варшавски договор”; и ►подстрекаване на чужди държави към
враждебни действия против България.
Само две седмици след
преместването ми в Главно следствено управление на ДС Държавният департамент на
САЩ излиза със специален доклад (прочетен на 06 Юни 1984 г. по радио „Свободна
Европа”), в който моето име е посочено като пример на български гражданин,
лишен от човешки права, а Amnesy International ме обявява за лице, намиращо се
под нейна закрила.
По
време на следственото и съдебното дело става известно, че до този момент съм
бил разработван от няколко строго секретни оперитавни мероприятия, кодовите
наименования на които са „Гадния”, „Дивия”, „Злобара”, „Твърдоглавия”,
„Терорист”, „Непокорник” и „Дракон”; До днес, ВЕЧЕ ПОЛОВИН ВЕК, тази документация все още е
строго секретна и нямам никакъв достъп до нея.
На
24 декември 1984 г. аз съм осъден
на 12 години затвор при изключително строг режим, през 1985 г.
присъдата е „корегирана” на 6 години и 6 месеци при същия строг режим.
След осъждането ми международните
правозащитни организации Amnesty International и Helsinky Watch ме обявяват за
политически затворник № 1 на България, American Bar Association, Lawres Commitee for Human Rights
провеждат протестни акции против българското правителство във връзка с моето
осъждане, на официален конгрес в моя защита се изказва лично видният германски
политик и ексканцлер Вили Брандт.
Едва след пълното
изтърпяване на присъдата
Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд
ме призна за напълно невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона
доказателства.
ІV.
Така, в като основни
насоки на така формулираният казус тук и сега ВНАСЯМ СЛЕДНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ВИЗИРАНИЯТ
4731.казус.(20.11.2017г.).
ІV.Първо
Преди
всичко за пореден път припомням че:
(01)като член на
Европейската Общност всеки български гражданин има (притежава) легитимният
статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право. Този
статус е официално признат с Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските
общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, съгласно което „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си
права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ
НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
(02)Всяка трета страна, ВКЛЮЧИТЕЛНО и Руската
федерация и САЩ, са длъжни да зачитат този статус – тоест: са длъжни да
третират всеки български гражданин, ВКЛЮЧИТЕЛНО И МЕН КАТО ТАКЪВ,
съгласно Принципите и Нормите на Международното право, включително и съгласно
Принципите и Нормите на Дипломатическото Право ОТНОСНО СУБЕКТИТЕ НА
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО.
(03)само преди няколко години в Парламентарната
Комисия за контрол над специалните служби надлежно е докладвано, че
►поне няколко чуждестранни
специални (секретни) и дипломатически служби са имали и имат практиката да
настояват пред българските
►както да създават фалшиви
доказателствени масиви, така и да извършват секретни, включително и т. нар.
„остри” оперативни мероприятия, целящи да елиминират от политическата,
икономическата, юридическата и прочее сцена конкретно определени от тех лица,
представляващи „заплаха” за „патньорството” в сферата на съвместната престъпна
неоколониална стратегическа дейност;
Разбира се, от текстовете
на моите многобройни официални писма до вас и до мнозина от другите
посланически мисии в София вие превъзходно знаете, че от 70-те години до
днес, както по времето на класическия комунизъм, така и след бутафорните
политически промени от 90-те години до днес,
срещу мен и най-вече
срещу членовете на семейството ми и на фамилията ми българските специални
служби са провеждали и провеждат систематични рутинни, екстремни и
драстични остри престъпни оперативни мероприятия с вариационно нарастващ
интензитет,
при което винаги
семантично-имплицитно-конклудентно или изрично, дискретно фалшиво добронамерено
или назидателно, ми е било давано да разбира и да зная, че в цялата тази
престъпна дейност „се протяга Дългата Ръка” на няколко стратегически
заинтересовани чуждестранни дипломатически и специални служби, при което
най-вече е изтъквано именно ролята на дипломатическите и специалните служби на
Русия и САЩ;
(04)ОБАЧЕ: през последните няколко години
така визираната стратегия на дискретна ad hominem манипулативна заплашителност е
изоставена,
при което вече НЕ
САМО ЛИЧНО НА МЕН, ДО ДОРИ НАЙ-ВЕЧЕ на множество мой колеги изрично и
ясно им се казва да кажат не само на мен, но и на другите колеги от
университетската и академичната общност,
(***)че
представители както на руското, така и на американското посолство
изрично и настоятелно са поискали от българките специални служби да осъществят
и осъществяват тези престъпни посегателства върху мен и всички такива като мен;
(***)че е нужно аз да
проумея ВИСОКОПОСТАВЕНАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОБЕЗПЕЧЕНА БЕЗИЗХОДНА ЗА МЕН СИТУАЦИЯ;
(***)че разполагам само с
една-единствена възможност ПОНЕ ВРЕМЕННО да спася последните останали
живи мои близки хора от най-високопоставено обезпеченото планирано (осигурено)
биологично унищожение, И ТОВА Е:
*като спра да пиша
исканията си за спазване на принципите и нормите на Българското, Европейското и
Международното Право;
*като спра
(прекратя) стратегията си към създаването на документация за бъдещото
правосъдие и спра да настоявам за търсене и налагане на наказателна и
репараторна отговорност от престъпните конкретно доказани лица;
*като всичките
ние, все още живи, се примирим да вегитираме в условията на престъпно
наложеното ни мизерно икономическо и битово състояние;
*и като
„доброволно” и безропотно се „пренесем” в небитието;
(***)И НАЙ-ВЕЧЕ,
че всичкото това се прави и ще продължи да бъде правено НЕ САМО за да бъде
обезпечено моето НАСТОЯЩО елиминиране от публичното юридическо пространство и
да бъде пресечена (преустановена) моята НАСТОЯЩА интензивна прецизна
юридическа дейност, насочена към търсенето на наказателна и репараторна
отговорност от престъпните български лица и техните чуждестранни съучастници,
НО И за да
бъде обезпечено ЛИКВИДИРАНЕТО на каквато и да е възможност за мотивиране В
БЪДЕЩЕТО
КАКТО НА МОИТЕ СЕМЕЙНО-ФАМИЛНИ НАСЛЕДНИЦИ,
ТАКА И НА КАКВИТО И ДА СА ДРУГИ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ,
които В БЪДЕЩЕТО биха могли да си поставят такива цели за
търсене на наказателна и репараторна отговорност от престъпните лица.
Лично аз, впрочем, СЪМ
ПОЧТИ КАТЕГОРИЧЕН, че това, което уж добронамерено, но ИНТЕНЗИВНО ЗАПЛАШИТЕЛНО
се казва НЕ САМО НА МЕН, НО И ИНТЕНЗИВНО СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА СРЕД ПРЕВЪЗХОДНО
ПОЗНАВАЩАТА МЕ УНИВЕРСИТЕТСКА И АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ, ВСЪЩНОСТ МИ И НИ СЕ
КАЗВА СЪС ШИРОКОСПЕКТЪРНА ПРОВОКАЦИОННА ЦЕЛ, ЗАПЛАШИТЕЛНО насочена вече
не само и дори НЕ ТОЛКОВА срещу мен и моите близки, НО И СРЕЩУ САМАТА
УНИВЕРСИТЕТСКА И АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ; но,
така или иначе, все пак, фактите са си неоспорими факти:
***колкото по
интензивно аз „засипвам” посланическите мисии с документални доказателства
за престъпната дейност на управляващата българска държавна власт,
***колкото по
интензивно аз призовавам посланическите мисии да се съобразят с Принципите
и Нормите на Международното право и да се произнесат по предоставените им
документални масиви,
***толкова по
интензивни и нагли са и престъпните усмирителни и елиминационни
посегателства на българската държавна власт, насочени срещу мен и членовете на
семейството и на фамилията ми, и
толкова по
обезпечена е безотговорността на престъпните дейци.
Така,
при така визираната ситуация, за мен
въпросът Е НЕ ТОЛКОВА „Дали
българският клан на глобалната банкстерско-мафиотска диктатура прави това
против вашата воля като ви използува като плашило за да бъдат плашени такива
като мен?”,
А НАЙ-ВЕЧЕ Е: „Дали самите вие преднамерено и целенасочено сте встъпили не само в ролята
на плашило, но и в ролята на реален високопоставен екзекутор?”.
ІV.Второ
Също
така позволявам
си да ви припомня, че отделно от текстовете на тук визираната серия ВЕЧЕ В
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК вие сте били и сте надлежни адресати на
голямо множество текстове от други серии на моите НАПЪЛНО БЕЗУСПЕШНИ
ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОПИТИ да предизвикам поне някакво минимално ОБЩОЧОВЕШКО
СЪЧУВСТВИЕ И ЧУВСТВО ЗА ВАША РЕАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ към високите Цивилизационни
Ценностни Принципи и Норми на Справедливостта и Правото.
Все
пак, ОБАЧЕ, макар и като професионален научен анализатор в сферата на
политическите и правните науки и страстен привърженик на многовариантните
сценариини визии НИКОГА ДА НЕ СЪМ ИМАЛ СТРАТЕГИЧЕСКИ (а и тактически) ИЛЮЗИИ,
все пак в
контекста на СЕМАНТИЧНО ПЕСТЕЛИВИТЕ, но пределно ярки ПОСЛАНИЯ НА СЕГАШНИТЕ
ПРЕЗИДЕНТИ НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И НА САЩ си позволих и си позволявам да
пледирам пред вас да проявите известна поне минимална загриженост за човешките
права в България.
Все пак, тъй като
многовариантните визии са и ваша професионална специалност, вие, разбира се,
превъзходно разбирате, че
илюзорната ми надежда да намеря НЯКАКВА ХУМАННА НАДЕЖДА
за освобождаване на вашите и нашите общества
от престъпната власт на световния задкулисен банкстеризъм;
ТАКА, МАКАР И във
вече СЪВЪРШЕННО ПРОМЕНЕНИЯТ КОНТЕКС - този на вече официално обявената и
интензивно проявяваща се многоспектърна НОВА СТУДЕНА ВОЙНА;
МАКАР И в контекста
на напълно реалистичните съображения, че както при предишната, така и при тази
студена война КОНФРОНТАЦИЯТА МЕЖДУ СИСТЕМИТЕ ТРАДИЦИОННО ЩЕ ЗАВЪРШИ С
КОНВЕРГЕНЦИЯ НА ЕЛИТИТЕ СРЕЩУ СОБСТВЕНИТЕ ИМ НАРОДИ,
РЕШИХ И РЕШАВАМ ЧЕ СИ ЗАСЛУЖАВА НАДЕЖДАТА да бъде
„подържащо подклаждана”, макар и „в тлеещо състояние”.
При това, позволявам си да
ви припомня моите отдавна публикувани официални епистоларни и строго научни
текстове, в които акуратно официално писмено съм отразил обстоятелството, че
още НЕПОСРЕДСТВЕНО преди Малтенските споразумения между Горбачов и Буш, А И
НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕД ТОВА (когато вече прецизно анализирах официалните текстове
на Споразумението и публикувах анализа си!!!),
особено като участник в т.
нар. Национална политическа „Кръгла маса”” и като депутат (сенатор) във
Великото Народно събрание,
аз вече не само много
добре знаех, но и интензивно-демонстративно-официално-публично обосновавах
тезата, че това Споразумение има характера на мощна димна завеса, прикриваща
задружно организираният от ЦРУ и КГБ същински камуфлажен характер на досега
„бушуващата конфронтация”.
Е, макар че, все
пак, още сега съществуват контурите на няколко основни визии, СЕГА ВСЕ ОЩЕ НЕ
МОГА ДА ЗНАЯ И ДА КАЖА как ще завърши ВЕЧЕ ИНТЕНЗИВНО БУШУВАЩАТА НОВА СТУДЕНА
ВОЙНА, но
не ми се иска и
няма да изоставям варианта на крехката РЕАЛНА, А НЕ ИЛЮЗОРНА, НАДЕЖДА.
ІV.Трето
Впрочем, припомням Ви, че:
(01)през 70-те години
предприех напълно легитимна високопрофесионална официална юридическа
съпротива срещу нарушенията на принципно и нормативно официално гарантираните
човешки права в България,
в „отговор” на което
тогавашният български клан на съветската КГБ - въздесъщата Държавна сигурност
(ДС) - предприе срещу мен и моите най-близки хора неимоверно жестоки
широкоспектърни оперативни мероприятия;
(02)в „отговор” на това
през 80-те години аз предприех моите интензивни контакти с множество
базирани в София дипломатически мисии (в съдебната ми присъда са „уточнени”
контактите ми с 24 (двадесет и четири) базирани в София „вражески” посланически
мисии и 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции, пред които съм търсел хуманитарна
ангажираност относно нарушенията на човешките права в България;
което мое „престъпно
деяние” официално и надлежно бе съдебно наказателно-„правно” квалифицирано като
„злостно” и „високоопасно” „подстрекаване на чужди държави за враждебни
действия срещу България, СССР и държавите от социалистическия лагер”);
***непосредственият „повод” за моето арестуване бе
ПОСЕЩЕНИЕТО В ДОМА НА РОДИТЕЛИТЕ МИ В МОЕТО РОДНО СЕЛО на
политическият
секретар на посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл,
което високопоставено дипломатическо
посещение в частен дом по онова време е било единствено в България, а поне на
мен не ми е известно в другите източноевропейски държави да е имало такова
събитие;
***именно заради тази
моя „злостна вина“ не само лично самият аз, но и всичките мои най-близки
хора бяхме подложени на неимоверно жестоки репресивни третирания, в резултат на
които повечето скоропостижно починаха и фактически бяха избити от престъпната
комунистическа държавна власт;
***Припомням
Ви, че само две седмици след моето „настаняване” в килийте на Главно следствено
управление на Държавна сигурност (ГСУ на ДС)
Държавния департамент
на САЩ е излязъл със специален текст, с който аз съм обявен като пример на
български гражданин, лишен от човешки права;
(текстът е прочетен по радио „Свободна
Европа” и е приложен към следственото и съдебното дело, по което съм осъден
заради „вдъхновена от САЩ” антикомунистическа и антидържавна дейност срещу
България, СССР, Варшавския договор и целия социалистически лагер).
***При
арестуването ми беха предявени три обвинения, като главното или
водещото бе за подстрекаване на САЩ за враждебна дейност срещу СССР, държавите
от социалистическия лагер и Българпия;
при
което преди осъждането ми и по време на пребиваването ми в килиите на
Главно следствено управление на ДС и на Софийския затвор СРЕЩУ МЕН БЕХА
ПРОВЕДЕНИ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ИНТЕНЗИВНИ И АБСОЛЮТНО БЕЗСКРУПУЛНИ И ЖЕСТОКИ
СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ЦЕЛТА НА КОИТО БЕ ДА БЪДЕ ПРЕЧУПЕНА ВОЛЯТА МИ
И ДА БЪДА ПРИНУДЕН ДА СЕ ПРИЗНАЯ ЗА ВИНОВЕН И ДА ПРОСЯ ЗА МИЛОСТ.
При
това съществува специален документ, подписан от заместник-министъра на МВР
по ДС генерал Григор Шопов, за прилагането върху мен на химически и
фармацевтимни средства с цел за пречупване на волята ми.
Тъй
като по време на делото КАТЕГОРИЧНО ОТКАЗАХ ДА СЕ ПРИЗНАЯ ЗА ВИНОВЕН след
осъждането ми ВЕДНАГА бех подложен на СИСТЕМАТИЧНИ неимоверно жестоки
физически и химико-фармацевтични издевателства, при което два пъти бех в
състояние на кома – веднъж след неимоверно жесток осакатяващ побой и веднъж
след принудително прилагане на химико-медикаментозни препарати.
В същото
време брат ми и баща ми са били многократно арестувани за по два, три, пет и
седем дни, при което от тех е искано да подпишат декларация, че се отказват от
мен, порицават моята престъпна дейност и ме предоставят за превъзпитание на
„органите на държавната власт”,
и
именно поради техната „престъпна упоритост” и отказът им да направят това по
време на престоят им в килиите на ДС те са били подложени на систематични
химически и фармацевтични третирания, в резултат на които впоследствие и
двамата починаха от раково заболяване;
а аз,
при високо развит тумор на надбъбречната жлеза (т. нар. „феохромоцитом”)
веднага след освобождаването ми от затвора бех спасен в единствения в Европа
специализиран медицински център „Гросхадерн” в Мюнхен, Германия и категоричното
заключение на лекарите бе, че заболяването се дължи на химически и
фармацевтични третирания в затвора.
НА
ТРЕТАТА ГОДИНА ОТ ПРЕБИВАВАНЕТО МИ В ЗАТВОРА, точно по време на връхната
точка на ЖЕСТОКИТЕ оперативни мероприятия срещу мен, срещу брат ми и срещу баща
ми,
в
затвора присигна за среща с мен полковник (впоследствие - генерал) Божидар
Антонов, началник по ДС на ОУ на МВР в Михайловград (впрочем, мой приятел от
детството ни, съученик и състудент!!!). В присъствието на началника на
затвора той ми каза:
*че е
пристигнал при мен по поръчение на Министъра на МВР, при това по настояване на
Посолството на САЩ;
*че
всичките оперативни мероприятия срещу мен, брат ми, баща ми и всички други
свързани с мен и с нас лица, са били НЕПОСРЕДСТВЕНО ръководени и провеждани НЕ
ОТ НЕГО, а от специален високопоставен екип при Министерството,
И ЧЕ ПОСОЛСТВОТО
НА САЩ Е БИЛО АКУРАТНО АКТУАЛНО ИНФОРМИРВАНО И Е ЗНАЕЛО ЗА ТЕХ;
*че от
посолството на САЩ са настоявали за моето освобождаване от затвора и да ми бъде
обезпечена възможността да замина (САМО И ЕДИНСТВЕНО АЗ, БЕЗ НИТО ЕДИН ОТ
БЛИЗКИТЕ МИ!!!) за САЩ или в Западна Европа,
но
това да стане само след като и ако бъде пречупена и подчинена моята воля
и волята на най-близките ми хора
и
след като ВСИЧКИТЕ НИЕ ние изрично, ясно и официално се признаем за виновни
пред комунистическата българска държавна власт;
*накрая
неговите изрични думи беха:
„Не само в САЩ, но и в която и да е западна
европейска държава НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ ПРИЕТ, АКО ПРЕДИ ТОВА НЕ СИ СЕ ПОДЧИНИЛ
НА НАС!
Това е практика по ОТДАВНА ПОСТИГНАТО И
ДЕЙСТВАЩО ВИСОКОПОСТАВЕНО СПОРАЗУМЕНИЕ, която важи не само за теб, а за всички
като теб – преди теб и след теб!”.
Тъй
като аз, разбира се, категорично отказах да приема направеното ми предложение,
останах в затвора още цели три години;
***веднага
след излизането ми от ШЕСТГОДИШНИЯ
КОШМАРНО ЖЕСТОК ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути след
освобождаването ми от затвора, още преди да съм видял и прегърнал последните
останали живи, но вече безнадеждно болни и чакащи смъртта си мои най-близки
хора,
аз посетих посолството на САЩ, а още на другия ден
и следващите дни, посетих още няколко посолства (на Германия, Австрия,
Великобритания, Франция, Холандия, Италия и други),
и оттогава досега просто не съм спирал ДА
НАСТОЯВАМ ПРЕД ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ИНСТАНЦИИ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И
НОРМИТЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на
всички негови нарушители.
***Впрочем, по онова време
(началото на 90-те години) всички т. нар. западни посолства в София, в
пълен синхрон, понякога деликатно, но много по-често почти цининчо ми даваха
да проумея и разбера,
че категорично
няма да бъде позволено на такива като мен да осъществят каквато и да е съдебна
процедура за наказателна и репараторна отговорност от (на) престъпните дейци на
комунистическия режим;
поради което още по
времето на моето високо активно участие в Националната политическа „Кръгла
маса” и като депутат (сенатор) във Великото Народно събрание аз станах известен
със саркастично-афористично-ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО-парадоксалното
си публично официалното твърдение,
че поне в България ЦРУ работи като филиал на КГБ;
***В частност изрично и
пределно ясно обръщам внимание на факта, че в архивите на почти всички западни
дипломатически мисии в София, несъмнено се съдържат ДОСТА ОБЕМИСТИ
информационни масиви относно моите
ИНТЕНЗИВНИ опити да предизвикам СЪЧУВСТВЕНОТО ЧИСТО ЧОВЕШКО И
ПРОФЕСИОНАЛНОТО ЧИСТО ЮРИДИЧЕСКО АНГАЖИРАНЕ
на Световната и най-вече на Западната дипломатическа общност, включително и
на Вашите предшественици и на самите Вас, както и на вашите високопоставени
правителствени институционални лица,
ОТНОСНО
необходимостта от най-строго спазване на Съвременните Цивилизационни Принципи и
Норми на Правото, най-дълбоката същност на които е центрирана върху
Справедливостта и Отговорността;
при което, за жалост, Е
АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНА МОЯТА ЛИЧНА И НАУЧНО-ЕКСПЕРТНА КОНСТАТАЦИЯ, че през
всичките тези вече няколко десетилетия
АБСОЛЮТНО НИКОЙ ОТ
АДРЕСАТИТЕ НЕ Е ДАЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ТАКА
ВИЗИРАНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ Морални (Нравствени) и Правни Принципи и Норми.
***Разбира се, многократно
съм го подчертавал и пак ще го подчертая, че единствените трима дипломати,
които са се отнасяли с висока симпатия към моята позиция относно необходимостта
от отговорност за престъпленията, беха Негово Превъзходителство г-н Сол
Полански и секретарите г-н Маршал Харис, г-н Дъглас Смит и г-н Джон Мензиес;
***Длъжен съм за пореден
път да подчертая, че съвсем наскоро след като излязох от затвора бех поканен
(заедно с Румен Воденичаров!?!) в резиденцията на посланика на САЩ за среща
с някакъв изключително високопоставен американски политически и благодетелен фактор,
чието име по онова време не ми говореше абсолютно нищо, който, в
присъствието на Воденичаров и Полански
ми предложи „бляскава политическа кариера” и „висок
икономически статус”
в замяна на това, аз
публично да обоснова тезата и да призова страдалците на комунистическия режим,
че за да бъде избегната кървавата съпротива на комунистите България и Източна
Европа се нуждаят от това, „страдалците” да „успокоят комунистите” като заявят,
че „в името на гарантирането на безкръвния преход” се отказват от търсенето на
наказателна и репараторна отговорност за престъпните дейци на комунистическият
режим;
подчертавам, че аз
веднага акуратно се позовах на Принципите и Нормите на Светото Писание и на
Цивилизационното Право,
а видният
американец, чието име е Джордж Сорос, с явна спонтанна раздразнителност и
неприязън веднага стана от масата,
при което Негово
Превъзходителство г-н Сол Полански конфузно ме покани да ме придружи до изхода
на резиденцията,
а Румен
Воденичаров остана на масата и наскоро след това бе високопоставено
институционализиран като ръководител на „Отворено общество”.
***Длъжен съм за пореден
път да подчертая, че още през Февруари 1990 г., по време на срещата ми в
София с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговият личен секретар по
сигурността Боб Хътчингс, по повод моето настоятелно изразено искане САЩ
да обезпечат
КАКТО
провеждането на спокойна, легитимна и прецизна съдебна процедура за наказателна
и репараторна отговорност на отделните конкретни легитимно-прецизно доказани престъпни
дейци (а не на всички комунисти),
ТАКА И
построяването на широка мрежа от затвори тип „Шератон”, в които те да бъдат
настанени,
на мен изрично
и пределно ясно ми бе дадено да „проумея”,
че САЩ никога
няма да позволят да бъде потърсена каквато и да е отговорност от който и да е
от престъпните дейци на комунистическия режим;
нещо повече – по
повод моите изрични думи, че „както в Румъния, така и в България никой не би
могъл да направи нищо за бъдещото демократизиране на страната, ако преди това и
там и тук не дебаркира Шести американски флот, който да прогони вече
половинвековното окопаване на Трети Украински фронт”,
на мен фактически конклудентно, но пределно ясно ми бе
дадено да проумея, че приказките за „крахът на комунизма” (за Крахът на „Империята
на Злото”) са си чистопробни пропагандни лакардии, камуфлажно прикриващи онова,
което предстои да стане.
{Виж
напр.: Янко
Янков, § 3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозацията”, в книгата (48).Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007,
491 с. ISBN-10:
954-85-50-14-8, ISBN-13:
978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат)}.
***
Длъжен съм за пореден път да подчертая, че през Декември 1990 г. аз и живеещия в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по
философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически
съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко
книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за
формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР
за „Империя на Злото“,
получихме официален сертификат (диплома)
за членстно и специална официална покана за участие в дейността на
т. нар. „Конференция на американските политически лидери”;
и пристигнахме във
Вашингтон, където двамата участвувахме във високопоставена дискретна
делова среща,
на която
аз категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за
бляскава политическа кариера,
тъй като в замяна на това от мен
бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за
гарантирането на успешното демократизиране на обществата от разпадащата се
Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците на
режима, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех
злодеяния.
Следва изрично да уточня: *че след тази именно моя
„високопоставена среща” именно поради отказът ми да приема (да вляза в капана
на) направеното ми предложение,
за мен и за моите
най-близки хора настъпи „ерата” на
ОБЕЗПЕЧЕНОТО ОТ ЦРУ
наше не по-малко
жестоко, но много по-перверзно третиране от „новата” държавна власт,
отколкото третирането
ни бе по времето на класическия интернационален съветски комунизъм НА КГБ.
*че
макар, че ние с моя германски приятел вече предварително превъзходно знаехме и
разбирахме, че тезата за безотговорността за престъпленията на комунизма
фактически трайно е залегнала в основата както на секретното (от преди
едно или дори две десетилетия, още от началото или средата на 70-те години!!!)
„джентълменско” споразумение между КГБ и ЦРУ, така и на имащите
високопоставен правен характер вече подписани „Малтенски Споразумителни
протоколи”;
*ние
знаехме, че тази АНТИЧОВЕШКА И АНТИПРАВОВА ТЕЗА ще има господствуващ валиден
характер и ще обуславя статуквото между комунистическите престъпници и
„демократичния”, „хуманния” и „справедлив” Запад поне няколко десетилетия;
*знаехме,
и че всеки, който се противопостави на тази теза ще бъде третиран като „опасен
нарушител на статуквото” и че заради това ще му се наложи да понесе определени
негативни последици;
*и
все пак, още в Мюнхен предварително и единодушно бехме решили, че категорично и
ясно ще настояваме за наказателна и репараторна, ЛИЧНА, А НЕ
КОЛЕКТИВНА отговорност за злодеянията НА ОТДЕЛНИТЕ КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПНИ
ДЕЙЦИ;
*при което, поне аз, обаче, по онова време все
още не знаех и нямах реална представа какви са параметрите и степените на
проявление на перверзната жестокост, на която т. нар. Хуманен Запад е
способен „в името” на „джентълменските” си споразумения с лидерите на
„Империята на Злото”;
*при
това следва да отбележа, че изрично и пределно ясно надлежно и
официално съм подчертал, че предложението, което ми бе направено, е
абсолютно неприемливо за мен, тъй като се характеризира
НЕ ТОЛКОВА КАТО опит за въвличане в
долнопробен оперативен ченгеджийски капан за широкоспектърно личностно
компрометиране и елиминиране от политическата,
юридическата и моралната сцена,
А НАЙ-ВЕЧЕ КАТО предложение,
обслужващо именно
„Империята на Злото”,
тъй като от мен фактически се иска НЕ
ТОЛКОВА откз от професионалната ми ангажираност с Правото и битността ми
като висококвалифициран юрист и учен,
КОЛКОТО НАЙ-ВЕЧЕ отказ от моята
съдбовна Духовна и житейска ангажираност със Светото Писание и Справедливостта,
заради която именно ангажираност функционерите
на „Империята на Злото” беха подложили на неимоверно жестоки репресии не само
мен, не само моите най-близки хора, но и стотици хиляди като нас.
V.
Всъщрост,
с трайното установяване на (в) руската и световната политическа сцена на Владимир
Путин така визираната по-горе ситуация не само бе във висока степен
променена, но и даде възможност за по-прецизна вариантна сценарийна визия
върху предишната ситуация.
Вече съм
писал (включително и официално до самите Вас) относно някои от аспектите на
Новата вариантно-сценарийна Ситуация, включително и относно появата на Доналд
Тръп.
Моята
отдавна публично оповестена ВАРИАНТНА ВЕРСИЯ е, че
както
Путин, така и Тръмп
се опитват да „измъкнат”
(освободят) не само Русия и САЩ, но и Светът от мрежите на онези
СТРОГО СЕКРЕТНО ФОРМИРАНИ ОЩЕ ПРЕЗ 70-те И ОСОБЕНО (НАЙ-ВЕЧЕ) ПРЕЗ 80-те ГОДИНИ
престъпни СЪДРУЖНИ кланове на КГБ и ЦРУ,
които,
са встъпили и ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС, В НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ, интензивно
съвместно (задружно) действуват като ударният (поразяващият) юмрук на
Световното Банкстерско-Мафиотско Задкулисие;
и,
които, всъщност, камуфлажно прикрити КАКТО ЗАД МОДЕРНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ТЕЗИ
ЗА ТРАНСНАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА, ТАКА И ЗАД неофициалната
класическа теза за Световния Комунизъм
са
предприели неимоверно бруталната стратегия на (за) тотално завладяване на
естествените планетарни и човешките ресурси и най-вече – на (за) тоталното
унищожаване на европейския генетичен и културен тип и Дух;
и
които ПРЕСТЪПНИ СЪДРУЖНИ кланове на КГБ и ЦРУ именно за да обезпечат
целите на Световния Банкстеризъм, са подложили Тръмп на неимоверно интензивна
Хиларизация (на превръщането му в Глобалист), а Путин – на Стерилизация.
Впрочем, видно от цялостната моя
научно-изследователска и практическа правозащитна дейност след бутафорните
политически промени от 90-те години ДО ДНЕС, аз не съм спирал ИЗРИЧНО И
ПРЕДЕЛНО ЯСНО да подчертавам, че
спрямо КГБ и ЦРУ и техните ПРЕСТЪПНИ
български кланове лично аз имам НЕ САМО „стари и нови сметки за уреждане”,
НО И (по колоритния израз на американските трапери) – „СТАРИ И НОВИ КОЖИ ЗА
ДРАНЕ”.
Всъщност, струва ми се, че
би могло напълно уверено да се каже и, че макар и с други думи, и Тръмп е казал
същото когато заяви, че ще реформира ЦРУ, и когато лаконично заяви, че
ако той не успее, то това може би ще бъде направено от привържениците на
Втората поправка на Конституцията.
Тук дължа изрично
и ясно да отбележа, че в моята специална персонална „епистоларна серия”,
адресирана за Негово Превъзходителство Ерик Сет Рубин, многократно съм
отбелязвал,
че ако Тръмп и привържениците на Втората поправка не
успеят, то по силата на естествените закони на Историческата Справедливост и
най-вече по силата на Висшите Вселенски Закони,
на Америка (САЩ)
ще й се наложи да се сблъска със „своето много по-зловещо себеподобие”, и ако
„нещо” все пак остане читаво, то ще тръгне съвсем не от „Кота Нула”, а от „Кота
Дълбок Минус”.
Впрочем,
превъзходно е известно, че именно за да бъде попречено на Президента Тръмп да
реформира ЦРУ (и в частност да прекрати престъпното банкстерско-мафиотско
съдружие между ЦРУ и КГБ)
Банкстерско-мафиотският
истеблейшмънт на САЩ промени (ограничи) правомощията на Тръмп в сферата на
международните отношения и го превърна в „президент под домашен арест”;
като, обаче, поне
според мен, внимателния поглед върху наскоро наложените т. нар. „санкции”
разкрива, че тези санкции
не само не
са насочени срещу самата престъпна дейност, не само с „нова сила”
обезпечават безотговорност за престъпната дейност,
но и дори
„разкриват нови хоризонти” за продължаването и задълбочаването на престъпната
дейност
на ОНЕЗИ
именно кадри на КГБ, които още през 70-те години са встъпили в СЪДРУЖИЕ с
престъпния банкстерско-мафиотския клан на ЦРУ.
Впрочем, обръщам вашето специално
внимание върху моите ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГОБРОЙНИ имащи публичен характер
текстове от 90-те години до днес, (публикувани не само в многобройните ми
обемисти документални книги, но и в Интернет);
които текстове са акуратно
адресирани и надлежно предоставени не само на съответния Посланик на САЩ, но с
изрично т. нар. „инфорпмационно копие” са предоставени и и на редица западни
посланици;
няколко от
които текстове, също така, са адресирани лично до Директора на ЦРУ
Майкъл Хейдън и са изпратени с препоръчани писма директо до Вашингтон
(уточнявам, че ЛИЧНОТО МИ ОСНОВАНИЕ за тези ми лични писма специално до Майкъл
Хейдън е факта, че известно време преди неговото официално встъпване като
военен атеше в София и съвсем непосредствено преди моето арестуване и „настаняване”
в затвора, аз съм имал кратка „инцидентна” ЛИЧНА среща с него в сградата на
посолството на САЩ);
Също
така уточнявам, че ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС Е АБСОЛЮТНО ВАЛИДЕН И АКТУАЛЕН ЦЯЛОСТНИЯТ
ТЕКСТ, който още на 09 май 2007 г., надлежно съм отправил
и предоставил на Директора на ЦРУ Майкъл Хейдън (и с копия до посланиците на
Великобритания, Швейцария, Белгия, Франция, Германия, Европейската комисия и
САЩ),
И
В КОЙТО ТЕКСТ, В ЧАСТНОСТ, изрично и ясно съм написал следното:
„(...) Поне аз почти всяка седмица срещам по улиците на София
личности, които много добре познавам като мои бивши и сегашни палачи, които с
различна степен на откровеност, директност, ехидност, наглост, заплашителност и
дори цинична „добронамереност” ми казват думи, смисловото съдържание на които в
обобщен и синтезиран вид гласи:
„По-рано ние служехме на КГБ и на
Червената армия, днес служим на ЦРУ и НАТО - а ти както по-рано, така и днес си
и ще бъдеш наша жертва!”. (Виж: 2007-06-22, ПОМНИШ ЛИ ПРИЯТЕЛИТЕ
ОТ МЛАДОСТТА СИ, МАЙКЪЛ?, http://iankov.blogspot.bg/2007/06/blog-post_22.html
)
Изрично
и ясно подчертавам, че както пред Майкъл Хейдън, така и пред редица други
високопоставени институционални лица на САЩ и пред всички посланици на САЩ от 90-те
години до днес, многократно настоятелно съм предявявал искането
КАКТО ДА БЪДЕ ДАДЕН ПЪЛЕН ПУБЛИЧЕН ХАРАКТЕР на цялата намираща се
в патримониума на държавната власт на САЩ информация относно моите контакти с
представителите на САЩ и предоставяната им от мен информация относно
нарушенията на Човешките права в България;
ТАКА И ЗА
точно спазване на параметрите и на същността на поеманите (поетите) ангажименти
за спазване на Принципите и Нормите на Правото и Човешките права;
Изрично
и ясно подчертавам, че КАТО професионален юрист, КАТО
професионален научен изследовател и анализатор, КАТО лично жестоко
репресивно пострадал, КАТО легитимен представител на голям брой
репресивно пострадали мои семейно и фамилно близки хора И КАТО
съчувствено ОФИЦИАЛНО, НАДЛЕЖНО, КОНКРЕТНО, ПИСМЕНО АНГАЖИРАН ПРЕД ИНСТИТУЦИИТЕ
с искания за отговорност на виновните конкретни престъпни лица за болките и
страданията на голям брой както лично познати, така и лично непознати
репресивно пострадали лица
ОЩЕ
В СЪВСЕМ ПЪРВИТЕ ДНИ НА БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ в началото на 90-те
години превъзходно виждах и осъзнавах очевадно видният за мен факт, че
именно официалната държавна власт на
САЩ е тази, която интензивно и категорично ясно не позволява В БЪЛГАРИЯ да
бъде потърсена и осъществена естествената наказателна и репараторна отговорност
от отделните конкретно доказани виновни лица за извършените от тех ПО ВРЕМЕТО
НА КЛАСИЧЕСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ прецизно конкретно легитимно доказуеми и
доказани злодеяния.
Нещо повече - днес, вече три
десетиления след бутафорните политически промени, СЪМ КАТЕГОРИЧЕН,
че характера на позицията на официалната
държавна власт на САЩ за недопускане на отговорност за злодеянията на
класическата комунистическа „Империя на Злото”, всъщност разкрива
НЕ САМО (или дори не толкова) наличието на СУБРОГАЦИОННО
встъпване като трето лице в правните задължения на непосредствените извършители
на престъпното деяние за поемане на цялостната (пълната) отговорност,
А ИМА ХАРАКТЕРА
най-вече на официално фактическо (конклудентно) ПРИЗНАНИЕ ЗА
ПЪЛНА СЪУЧАСТНИЧЕСКА
САМОИДЕНТИФИКАЦИЯ
ЗА ВИСОКОСТЕПЕННО
ИНТЕНЗИВНО СЪИЗВЪРШИТЕЛСТВО НА ПРЕСТЪПНОТО ДЕЯНИЕ
НЕ
САМО ПО ВРЕМЕТО НА класическото проявление на комунистическата държавна власт,
НО И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕНЗИВНОТО И В МНОГО
ПО-ВИСОКА СТЕПЕН ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСКО ДЕЯНИЕ
В НОВАТА, ВЕЧЕ
ТРИДЕСЕТИЛЕТНА ИМПЕРИАЛНА КОНФИГУРАНИЯ НА СВЕТОВНОТО ЗЛО.
Така,
изрично и ясно подчертавам, че този ми извод е непосредствено свързан с
и произтичащ от същността и характера на моите лични срещи още в
началото на 90-те години с високопоставени представители на държавната власт
на САЩ.
Така
напр. по повод и във връзка със срещата ми на 10 Февруари 1990 г. с Държавния
секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговият секретар по сигурността Боб Хътчингс
отдавна съм писал следното:
„(... ... ...) После говорихме още малко -
бих казал, напълно незначителни неща - през което време проумях, че видният
американец въобще не е доволен от моя отговор, а съзнанието ми трескаво
работеше „на втора писта” и търсеше отговор на въпроса: „- Защо той
не остана доволен от моя, напълно безупречен от юридическо и хуманистично
гледище, отговор?“.
И тъй като бях категорично убеден, че не
е възможно официалната американска стратегия да е насочена към несъобразено с
правото отношение към „падналите от властта комунисти”,
просто
осъзнах, че тя е насочена срещу самото Право, най-главният елемент на който е Отговорността.
За да стигна до този извод, впрочем, ми
помогна едно напълно случайно, но доста важно за мен обстоятелство.
Няколко години преди това бях гледал някакъв
американски филм, отнасящ се за следвоенна Япония, в който сюжетът бе изграден
върху това, че след капитулацията на т. нар. „японски милитаризъм“
американската окупационна власт не само възложи извършването на
демилитаризацията именно на своите доскорошни противници - милитаристите,
не само не защити от избиване и репресии онези
японци, които по време на войната бяха техни естествени съюзници,
но дори разконспирира някои от своите
най-видни агенти и даде възможност на „демилитаризиращите
се милитаристи“ да ги убият.
Трябва да призная, че след като гледах този
филм бях толкова силно потресен, че в буквалния смисъл на думата душата ми бе
болна почти цяла година.“
Виж: Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до
Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България,
посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чужди
медии;
Виж: Янко Янков, Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора
на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в
България, всички български и чужди медии, стр. 77-92, сб.: Янко Янков, Кого защитава Западът –
Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа
документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0;
Виж: стр. 336-352, Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С.,
„Янус”,
2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,
ISBN-13: 978-954-8550-14-7;
Виж: стр. 71-76, Николай
Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти. - С., „Янус”,
2012, 335 с. ISBN: 978-954-8550-94-9;
Виж.:
2012-12-03, §3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозицията”
- първа част, http://iankov.blogspot.com/2012/12/3.html;
Виж: 2012-12-03, Маскарадът „Американска подкрепа за опозицията” - втора част,
http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post.html
;
http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-vtora-tchast/
Виж: 2012-12-03, Маскарадът „Американска подкрепа за опозицията” - трета част,
http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_3.html
;
http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-treta-tchast/;
Виж: 2012-12-03, Маскарадът „Американска подкрепа за опозицията” - четвърта
част, http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_9603.html
;
Изрично
и ясно уточнявам, че всичките мои текстове имат пълен публичен характер,
акуратно са публикувани в моите сайтове в Интернет и са подготвени да бъдат
публикувани в моите специални документални книжни поредици.
Изрично и ясно уточнявам, че КАКТО
при писането и предявяването на всичките предишни, ТАКА
И при писането и предявяването на сегашните и настоящите текстове,
НИКОГА
НЕ СЪМ СЕ НАДЯВАЛ И НЕ СЕ НАДЯВАМ, че адресатите ще изпълнят задълженията си,
НО
ПИША НЕЩАТА, ЗА ДА СЪЗДАВАМ АВТЕНТИЧНА ДОКУМЕНТАЛНА БАЗА ЗА БЪДЕЩОТО
ПРАВОСЪДИЕ, КАКВОТО, НАДЯВАМ СЕ, ВСЕ НЯКОГА ЩЕ ГО ИМА.
VІ.
Изрично
и пределно ясно уточнявам, че:
(1)досегашната преди всичко „рутинна”
и само отвреме-навреме екстремна престъпна дейност на специалните служби СРЕЩУ
МЕН и НАЙ-ВЕЧЕ СРЕЩУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ И НА ФАМИЛИЯТА МИ, вече е
придобила характера на
СИСТЕМАТИЧНО ОСТРИ
И ДРАСТИЧНО ПРЕСТЪПНИ ПОСЕГАТЕЛСТВА С НАРАСТВАЩ ИНТЕНЗИТЕТ;
(2)при което вече В
КОНТЕКСТА на публично известните интензивни провокативни събития, които се
стоварват върху мен и моите най-близки хора имплицитно-конклудентно
семантичните послания на специалните служби отдавна са изоставени;
и вече провокативно-широкоспектърно
вербално ясно се казва не само лично на мен, но и сред колегите ми от
университетската и академичната общност открито интензивно се „обосновава
тезата”,
че именно Руското и
най-вече Американското посолство са възложили на българските специални
служби задачата не само за моето елиминиране от „юридическата
правозащитна сцена”, не само за моето елиминиране от „сцената на
биологичния живот”,
НО И, И ДОРИ НАЙ-ВЕЧЕ
ЗА категорично и остро драстично елиминиране на обсолютно всички мои
семейно и фамилно близки хора,
които в бъдеще биха били
мотивирани да предприемат каквито и да са процедури за търсене на наказателна и
репараторна отговорност от престъпните дейци.
VІІ.
Така,
в контекста на всичко горенаписано обръщам специално внимание на тук визираните
адресати на моят персонален Меморандум, че като се позовавам на фактите
и обстоятелствата в текстове на ВСИЧКИТЕ от 70-те години до днес мои
изключително многобройни ОФИЦИАЛНИ изявления пред българските и чуждестранните
институции и лица тук и сега ползувам случая
ДА ПРЕДИЗВИКАМ или дори ДА ПРОВОКИРАМ
Техните Превъзходителства
посланиците на Руската федерация и на САЩ
ДА РАЗКРИЯТ ИЛИ ДЕМАСКИРАТ
дълбоко същностното си отношение относно фактите и обстоятелствата, които съм
посочил и описал,
които факти се отнасят до (за)
СИСТЕМАТИЧНО И ИНТЕНЗИВНО ИЗВЪРШВАНА ЧУДОВИЩНО ПРЕСТЪПНА
ДЕЙНОСТ, извършвана от ВСИЧКИ ОРГАНИ И ИНСТИТУЦИИ на официалната българска
държавна власт, която престъпна дейност
бива официално и нагло оправдавана или обяснявана
като извършена именно по искане или нареждане
на представителите на същите тези дипломатически мисии.
НЕЩО ПОВЕЧЕ – предизвикателството ми се състои най-вече в
това, че
ОФИЦИАЛНО ПРЕДЯВЯВАМ ИСКАНЕТО
ДА ПОЛУЧА (ДА МИ БЪДЕ ДАДЕН)
ЗА МЕН И ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ
УБЕЖИЩЕН (ЗАКРИЛНИЧЕСКИ) СТАТУС
И ОБЕЗПЕЧЕНО ЛЕГИТИМНО ПРАВОСЪДИЕ
КАКТО В РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, ТАКА И В САЩ;
където да
получа възможността да регистрирам така нареченото „Правозащитно фондационно
Бюро „Истина, Справедливост и Правосъдие”, чрез което да мога да предоставя на
Правосъдието в Руската федерация и в САЩ
моите прецизно документирани факти, относно голямо множество престъпни
дейности, извършени от българските специални служби, българските
държавно-мафиотски институции и свързаните с тех индивидуални престъпни лица,
ОТНОСНО ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ НА КОИТО СУБЕКТИ
ПРАВОСЪДИЕТО В БЪЛГАРИЯ ФАКТИЧЕСКИ ОТДАВНА НЕ СЪЩЕСТВУВА,
ТЪЙ КАТО Е „ОБЯЗДЕНО” И ЗАВИСИМО ИМЕННО ОТ СЪЩИТЕ ТЕЗИ ПРЕСТЪПНИ СУБЕКТИ;
които престъпни субекти,
впрочем, ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО ЗАЯВЯВАТ, че цялостната им престъпна дейност
СЕ ИЗВЪРШВА ИМЕННО ПО НАРЕЖДАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
НА РУСИЯ И САЩ.
VІІІ.
За пореден път изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в
България е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно
ГЕНОЦИДНА.
Половин век ИНТЕРнационален и
повече от четвърт век
ТРАНСнационален ГЕНОЦИД
стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ –
наказателна и репараторна!!!
„Картаген трябва да бъде разрушен!“
България и ЕС – на гражданите,
а не на
Световния
задкулисен банкстерско-мафиотски
неоколониализъм!
Така, тук и сега изрично и
пределно ясно ЗАЯВЯВАМ, ЧЕ НАСТОЯВАМ пред Вас
ДА ИЗПЪЛНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО
СИ ДА ОБЕЗПЕЧИТЕ ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪОТВЕТНИТЕ ЛЕГИТИМНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА СПАЗВАНЕ И
РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА.
ІХ.
Fiat iustitia, et pereat mundus!
PEREAT
MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!
Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на
съществуване!
Пред всичките тук визирани адресати на настоящия мой Меморандум
ЗА ПОРЕДЕН МНОГОКРАТЕН
ПЪТ настоявам за прецизно Правосъобразно разследване на всички факти и
обстоятелства.
30 Септември 2019 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
