Седемдесет и трето (73-то) Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ

Седемдесет и трето (73-то)

Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ

„Картаген трябва да бъде разрушен!“

България и ЕС – на гражданите,

а не на банкстерско-мафиотския неоколониализъм!

Address for letters:

Янко Николов Янков –

гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз

(имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право

– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);

Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;

Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

Директор на Научния център по правни, политически науки и дипломация при БАНИ;

-------

Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,

Председател на Съюза на юристите-демократи

-------------

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Web site: http://iankov.blogspot.bg/

Web site: http://iankoiankov.blogspot.bg/

Web site: http://velyovski.blogspot.com

Web site: http://bg.wikipedia.org/wiki/Янко_Янков_(учен)

Web site: http://www.librarything.com/author/iankovianko&all=1

Web site: http://vbox7.com/collection:708949/

Facebook: https://www.facebook.com/profile.php?id=100005417352051

E-mail: iankov.bg@mail.bg

Skype: Veliovski3

=========================================================

18 Декември 2015 г. (Рождество Христово)

Седемдесет и трето (73-то)

Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ

до Главните Демони на Злото спрямо мен и свързаните с мен лица - правителствата и посланиците на СССР/Русия, САЩ, Европейската Комисия, Великобритания и Швейцария;

до всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие;

До г-жа Румяна Бъчварова - Министър на вътрешните работи на Република България, ул. „6-ти Септември” №29, София 1000

Към: (01)Вх. рег № 489702-1264///12.05.2015 г.; /// Към: (02)Вх. рег № 489702-1511///05.06.2015 г.,

Към: (03)Вх. рег № 489702-2487///07.09.2015 г., /// Към: (04) Вх. рег № 489702-2764///05.10.2015 г.,

Към: (05) Вх. рег № 489702-2781///06.10.2015 г., /// Към (6) Вх. рег. № 489702-2894 /// 16.10.2015 г.,

Към: (07) Вх. рег № 489702-2964///26.10.2015 г., Към: (08) Вх. рег № 489702-2996///28.10.2015 г.,

Към: (09) Вх. рег № 489702-3030///02.11.2015 г., Към: (10) Вх. рег № 489702-3028///03.11.2015 г.,

Към: (11) Вх. рег № 489702-3052///04.11.2015 г., Към: (12) Вх. рег № 489702-3076///06.11.2015 г.;

Към: (13) Вх. рег № 489702-3257///26.11.2015 г.; Към: (14) Вх. рег № 489702-3368///10.12.2015 г.;

Към: (15) Вх. рег № 489702-хххх///18.12.2015 г.;

До Сотир С. Цацаров – ФАКТИЧЕСКИ, но НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор на България, перверзно престъпен високопоставен слуга на НЕОКОЛОНИАЛНИЯ банкстерско-ченгеджийско-мафиотски паравоенен политически режим, Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София

Към: ВКП №13033/2013, 06

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на всички обществено- и държавно-високопоставени лица от организираната престъпност, Специалните държавни служби, Прокуратурата, Съда, Правителството, Президента, и другите държавни институции – №787 --- 18.12.2015 г.

***

„Една дълга агония! ... Бедни, бедни Македонски! Защо не загина при Гредетин? ... “

(Иван Вазов, „Немили-недраги“, XVII.)

***

І.

Уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое официално Писмо-Меморандум,

всичките Вие, несъмнено превъзходно знаете:

*че още от 70-те години до днес, ВЕЧЕ ПОЛОВИН ВЕК, аз не съм спирал да настоявам за спазване и изпълнение на Принципите и Нормите на Истината, Справедливостта и Правото; и

*че заради тази именно моя „непростима престъпна вина”, не само самият аз, но и всичките мой най-близки хора винаги сме били и продължаваме да сме мишени на неимоверно интензивни, често пъти не само перверзно жестоки, но и селективно смъртоносни усмирително-елиминационни наказателни удари не само от страна на българските държавни и мафиотски служби, но и от страна на поне няколко най-високопоставени официални чуждестранни държавно-правителствени институции (към които директно съм се обръщал с официални текстове!), както и от съучастничествуващите чуждестранни дипломатически мисии в София, към които вече в продължение на много десетилетия, изключително интензивно съм се обръщал със стотици официални писма.

Впрочем, съвсем неотдавна, в парламентарната Комисия за контрол над специалните служби надлежно е докладвано, че поне няколко чуждестранни специални (секретни) и дипломатически служби са имали и имат практиката да настояват пред българските както да създават фалшиви доказателствени масиви, така и да извършват секретни, включително и т. нар. „остри” оперативни мероприятия, целящи да елиминират от политическата, икономическата, юридическата и прочее сцена конкретно определени от тех лица, представляващи „заплаха” за „патньорството” в сферата на съвместната престъпна неоколониална стратегическа дейност.

За пореден път Ви припомням, че 70-те години до днес, ВЕЧЕ ПОЛОВИН ВЕК, отделните т. нар. „сложно-съставни”, „комплексни”, „множествени”, „многоактни”, „продължавани”, „системно извършвани” и прочее ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ДЕЛИКТИ, които българските държавни институции и институционални лица са извършили

само срещу (против) мен и свързаните с мен физически и юридически лица

СА ПОВЕЧЕ ОТ 600 (шестстотин);

като във всяко едно от тех като непосредствени преки извършители на отделните съставни деяния са участвували минимум по 10-15 души служители на МВР, на комунистическата ДС и на НЕО(пост)комунистическите специални служби, прокурори, съдии, административни функционери на различните държавни институции и служби, и прочее, и прочее,

като така, по този начин, в крайна сметка са извършени

НЯКОЛКО ХИЛЯДИ

отделни конкретни АКТИВНИ престъпни актове.

Нещо повече – във визираната статистика не са взети предвид (не са специално отчетени или отбелязани) извършените от съответните институционални лица всекидневни оперативни и рутинни дейности по фактическото поддържане на вече постигнатото престъпно репресивно състояние, на поддържането на репресивния статус.

При това абсолютно всичките тези отделни конкретни престъпни деяния на абсолютно всичките престъпни дейци са останали напълно безнаказани, невъзмездени и необезщетени именно „благодарение” (т.е ПО ВИНА) НА СЪУЧАСТНИЧЕСКОТО ПРЕСТЪПНО ПОКРОВИТЕЛСТВО на съветско-руските и американско-европейските НЕОКОЛОНИАЛНИ институции и функционери, встъпващи като йерархически високопоставени звена в престъпната транснационална корпоративна верига.

Всъщност, така посочената ситуация на пълна безотговорност за злодеянията съвсем не е единичен или частен случай, а е ЗЛОВЕЩА ЗАКОНОМЕРНОСТ НА НЕО(ПОСТ)КОМУНИЗМА, ако не за всички държави от Съветската Империя на Злото, то поне за България, КЪДЕТО ДНЕС,

ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК СЛЕД БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ

НЕ Е ПОЛУЧИЛА СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪДИЕ НИТО ЕДНА ОТ ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА.

Дори нещо повече – в резултат на перверзно-престъпното широкоспектърно „внимание” на новите секретни служби

абсолютно всички все още живи жертви на комунизма

и техните семейно и фамилно възходящи или низходящи близки хора

са „получили” статуса на абсолютно мизерното икономическо състояние, на абсолютно пълната социална, политическа и най-вече юридическа елиминираност,

както и абсолютно пълната елиминираност

от сферата на здравословното състояние,

и, разбира се – бързата елиминираност

от сферата на Живата и бързото „заселване” в гробищата.

Така, в контекста на превъзходно разбираната така визирана

и пределно ясна за мен ситуация за пълната обреченост на моята високопринципна юридическа съпротива срещу съвременните транснационални неоколониални ДЕМОНИЧНИ СИЛИ,

ВСЕ ПАК, днес, тук и сега,

в навечерието на

Рождество Христово,

за пореден път изрично и пределно ясно Ви заявявам, че

В ИМЕТО И В ПАМЕТ НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА

НА МЪРТВИТЕ И

В ИМЕТО НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА

НА ВСЕ ОЩЕ ЖИВИТЕ

МОИ БЛИЗКИ ХОРА;

в съответствие с и в изпълнение на

принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правото;

няма да спра да се съпротивлявам на и срещу Злото

и ще продължа да настоявам

за налагане на пълна наказателна и репараторна отговорност

на съответните корпоративни и индивидуални лица.

Впрочем, нека за пореден път изрично и пределно ясно да Ви заявя, това, което всичките Вие, разбира се, несъмнено превъзходно знаете –

че още през 90-те години аз съм започнал официално и публично, включително и в научните си публикации, да обосновавам тезата, че с (след) бутафорното „падане” на „Берлинската стена” на 9 Ноември 1989 г. и най-вече след подписаните на 2 и 3 Декември 1989 г. от президентите Буш и Горбачов т. нар. „Споразумителни протоколи” съгласно изричните терминологични изисквания на същите

„ударният юмрук” на Съветската Империя (самата комунистическа партия и нейната „Червена армия”) бе „реформиран” така, че фактически бе трансформиран в транснационална Червена Мафия,

и така именно тя, именно в това й качество, бе приета и утвърдена като напълно отговаряща на (удовлетворяваща) Протоколните изисквания да бъде „надежден джентълменски партньор” на Запада.

Така, както по-рано, така и сега фактически и практически всички държави от Съветската колониална империя продължиха да са йерархически нискоструктурен компонент на транснационалната Червена Мафия, разположен дори по-ниско от структурите, контролиращи проституцията, поради което и статусите на Президента, Председателя на Парламента, Премиера, Главния прокурор, Министъра на дипломацията и пр. фактически са станали статуси на „Мадам”.

При това следва да бъде отбелязано, че навсякъде по света, където и когато са се появявали и се появят и проявяват т. нар. икономически, финансови и пр. кризи съответната държава по същество е имала и има точно такъв или подобен вътрешно-национален или транснационален корпоративно подчинен статус.

Впрочем, вече няколкократно съм Ви споменавал, че именно върху основата на констатацията, че възникналата през 1929 г. икономическа и финансова криза в САЩ се дължи на това, че банкстерите („банкерите-гангстери“) фактически са били превърнали държавата в свое подчинено структурно звено, Президентът Рузвелт бе обосновал издаването на специалния закон („Glass-Steagall Act“), чрез който узорпираният от американските банкстери (банковите корпорации) Суверенитет на държавната власт бе възстановен и върнат на гражданите.

Също така тук и сега за пореден път изрично и ясно Ви припомням, че многократно съм обосновавал тезета, че още в деня на рухването на „Берлинската стена“ всъщност рухна не регионално-империалната съветска комунистическа система, а капиталистическата система, и фактически бе наложена системата на не по-малко жестокия, но много по-перверзен глобален банкстерско-мафиотски комунизъм;

още в същият ден всъщност рухна издигнатата от Адамс и непоколебимо въвъдената от Рузвелт като „семантичен знак” на най-дълбоката същност на държавната власт т. нар. „Американска мечта“, съгласно която не само всеки американски гражданин, но и всеки гражданин на планетата има правото на равни и неограничени възможности за много по-добър живот, при което единствените „естествени граници” за реализуемостта на това са пределите на индивидуалните трудови способности;

така, всъщност, именно ритуалният момен на падането на „Берлинската стена“ встъпи в историята като официален ритуален момент, в който съгласно предварителната банкстерско-мафиотска договореност между икономическите и политическите елити и официалните държавни власти на Съединените щати на Америка, на СССР и на Европа

бе убита основаната върху почтените трудови усилия автентична „Американска и планетарна мечта” и бе превърната в мечта на транстериториалните комуноидни банкстерско-мафиотски престъпници, издигнали именно престъпността като фактор на ежедневното битие

(Виж: стр.687-768 от книгата Янко Янков, „Политически и правни учения. Основи на политикоправния генезис, Том 5, Книга 2, С., „Янус“, 2007); Виж: Световна криза: „Руската идея“ кастрира „Американската мечта“, http://iankov.blogspot.bg/2008/10/blog-post_25.html );

така именно след падането на „Берлинската стена“ дори там, като например САЩ, където държавата (държавната власт) наистина бе принадлежна на гражданите, тя стана принадлежна на банкстерските транснационални корпорации и мафии.

Също така следва да бъде отбелязано, че именно по времето на традиционния (класическия) световен ДЪРЖАВНО-ИМПЕРИАЛЕН КОЛОНИАЛИЗЪМ бе възникнала и първата в света НЕДЪРЖАВНА КОЛОНИАЛНА ИМПЕРИЯ – тази на комунистическия транснационален корпоративен субект,

т.е. Съветската Империя, която по своята същност бе не толкова империя на руската (съветската) държава, колкото именно империя на руската (съветската) комунистическа партия,

по същество имаща статуса на транснационален корпоративен субект, поставил на свое тотално подчинение първоначално руската държава (и държавата СССР), а после и другите държави от състава на транснационалната корпоративна комунистическа Империя.

Също така следва да бъде отбелязано, че тотално шестващото днес неоколониално настъпление срещу (върху) съвременните европейски и други държавни суверенитети и респективно върху суверенитетите на отделните личности (гражданите) води своето начало именно (или най-вече) от 90-те години,

именно от визираното „партньорско” Споразумение между визираните две световни сили;

върху оснавата на което Споразумение американските банкови и други транснационални корпорации (от една „пантньорска” страна) и съветско-руската Червена Мафия (от друга „партньорска” страна)

СЪВМЕСТНО (кондоминиумно)

фактически превърнаха в свои йерархично нискоструктурни звена не само държавите от Съветската колониална Империя (за които този им статус вече отдавна бе станал традиционен), но и държавите от т. нар. Запад (за които този им статус, макар и в извества стапен вече да им е бил полупознат, именно след 90-те години изцяло бе станал техно доминиращо „качествено ново състояние”).

Така, несъмнено в този контекст, само десетина години по-късно, през 2000-2008 г. кметът на Лондон Кен Ливингстън съвсем неслучайно бе започнал често и предизвикателно да провокира британската общественост като обосновавал тезата, че „за да се оправят нещата” във Великобритания всяка седмица трябва да бъде публично бесен в центъра на Лондон по един банкер, докато другите си вземат поука.

Като оставим настрана факта, че днес или поне засега тази „екставагантна” и по същество практически добре позната европейска (и най-вече - британска) революционна идея е абсолютно неприложима както в Лондон, така и в София,

все пак бихме могли предизвикателно-уточнително и поне като литературна фантастика да споменем,

че макар и специално за (в) България (както поради дълбоко традиционни, така и поради съвременни васални причини) това да е напълно невъзможно и дори абсурдно,

все пак, ако историческата рулетка „благоволи” да предостави такава закономерна или случайна възможност, реализацията на тази идея би могла да бъде ефективна само ако

бъдат прибавени и по един прокурор, един съдия, един висш служител на специалните (секретните) държавни служби и един висш полицай от МВР; и отделно от това всички живи досегашни и сегашни президенти, премиери, министри и главни прокурори.

(Разбира се, отделен е въпросът че при извършваната от тех високо обществено-опасна, масова и по същество геноцидна престъпна дейност, всичките тези високопоставени институционални субекти всъщност са действували като бутафорни марионетки на неоколониалните сили; те, обаче, все пак са разполагали с две възможности – както „да не се набутват в калабалъка”, така и, макар и вече неблагоразумно набутали се – да откажат да изпълняват възлаганата им престъпна дейност).

От друга страна, обаче, редица видни европейски и световни анализатори недвусмислено ясно обосновават тезата, че именно поради интензивната атака на транснационалните банково-финансови спекуланти в Европа фактически не съществуват отделни реално стабилни национални икономики, че този процес вече неимоверно жизнено-остро застрашава не само бедните работнически слоеве, но и средната класа, поради което редица (дори почти всички) европейски страни вече са на ръба на масовия бунт и въоръжената революция.

Също така, несъмнено в този именно контекст следва да бъде разглеждано и неодтавна заявеното (юли 2015 г. в Санта Круз, Боливия) от Папа Франциск гледище, че новият колониализъм е многолик, че той е престъпна античовешка система, която вече не може да бъде търпяна, тъй като под официалното прикритие на благородни цели той фактически драстично нарушава не само справедливото разпределение на благата, но и дълбоко засяга същностните устои на човешкото достойнство и бъдещето на човека и отнема на народите и на отделните хора (гражданите) правото им да осъществяват своя Сверенитет.

Разбира се, пак в същият контекст следва да бъде отбелязано, че съвсем неслучайно, именно за да предотвратят едно такова ЛЕГИТИМНО ЗАЩИТНО развитие на съвременния европейски исторически процес, глобалните стратегически сценаристи на неоколониализма умело и интензивно разиграват етюдите:

*на тоталното гео- и регионално- икономическо и политическо дестабилизиране;

*на ментално-ценностното, цивилизационно-културното, биогенетичното, етнонационалното и прочее „препрограмиране” и „преформатиране”;

*на фактическото унищожаване на традиционния европейски ментално-културен субстрат;

*на внедряването и налагането на т. нар. „ценности”, които фактически тотално изкореняват традиционните устои и същността на Европа и европеизма и превръщат европейските граждани в безропотно стадно животинско и дори биороботно състояние;

*на превръщането на самите европейски държави в нискойерирхични вътрешно-организационни структури на корпоративния банкстерско-мафиотски неколониален механизъм,

като по този начин държавите практически престават да бъдат обществен защитно-регулативен корпоративен субект на гражданите (т.е. корпоративен субект в обществена полза),

и се превръщат в частнособственически структурен компонент на банкстерско-мафиотските корпорации (т.е. структурен компонент на корпоративен субект в частна полза).

Забележка (Nota bene): Ако тук визираната хипотеза или констатация относно новият статус на държавите като ниско-йерархични структурни звена на транснационалната Мафия е вярна,

позволявам си да помоля тук визираните дипломатически представители на тези държави сами да преценят:

ако тези институционални функционери, които са ги акредитирали действително имат такъв фактически статус (на „Мадам”), то какви, всъщност, са техните същински дипломатически акредитации, какъв точно е техния конкретен статус като дипломати (посредници) и да визионират въпроса за техното конкретно лично човешко достойнство; както и евентуално да визионират и въпросите за техната лична човешка отговорност пред техния Бог, пред техните деца, пред техната семейна и приятелска среда, пред техната общественост и пред бъдещите поколения на техното общество.

В контекста на това си позволявам да Ви припомня, че от неимоверно обемистата документация КАКТО относно моето съдебно осъждане и чудовищното смъртоносно селективно-геноцидно репресиране на всичките мои най-близки хора по времето на класическия комунистически режим, ТАКА И относно моето и на най-близките ми хора чудовищно третиране днес, в условията на вече четвърт-вековия неоколониален политически режим

Е ВИДНО,

че единственото извършено от мен „ЗЛОСТНО РЕЦЕДИВНО ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ”, заради което аз и най-близките ми хора сме били подложени на селективен геноцид Е БИЛО И Е това, че

аз съм се опитвал да призова както представителите на базираните в София дипломатически мисии, така и техните правителства да приложат нормативните изисквания КАКТО на естествената хуманна съчувственост, ТАКА И НАЙ-ВЕЧЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО И НА ТЕХНОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ

НЕ САМО И ДОРИ НЕ ТОЛКОВА ОТНОСНО МОЯТ И НА БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА СТАТУС,

КОЛКОТО (И ДОРИ НАЙ-ВЕЧЕ) ОТНОСНО СТАТУСА НА ЦЯЛОСТНОТО БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ.

Всъщност, припомням Ви това, за се опитам да Ви припомня, че както от лично моят документален масив, така и от документалния масив на българските шпионски и контрашпионски институции, а също така и от документалния масив на съответните дипломатически мисии, с които съм контактувал през вече изтеклите почти четири десетилетия,

Е ВИДНО, че по времето на класическия комунистически режим по повод и във връзка с моето име и моята дейност е имало само една единствена официална позиция на Държавния департамент на САЩ и една единствена официална позиция на един германски ексканцлер (Вили Брандт).

При това, както и в двата официални високопоставени случаи, така и в голямото множество случаи на масовите медийни експлоатации моето име и моята юридически безупречна правозащитна дейност фактически са били пропагандно употребени съвсем не във ефектива защита на Истината, Справедливостта и Правото, съдържащи се в самата тази моя дейност и позиция,

а в контекста на стратегията, насочена към събарянето от власт на идеологизираните бетонно-твърдоглави комунисти и обезпечаването на идването на власт на онзи, не толкова идеологизиран, колкото най-вече меркантилизиран и спекулиращ с идеологията на либерализма и неолиберализма клан на комунистическата партия, който вече е бил дал реални доказателства за готовността си да се „реформира” в (като) Червена Мафия и именно в това си качество да участвува в бъдещата предварително прецизно съгласувана и планирана съвместна неоколониална стратегия и дейност.

Впрочем, поне няколко години преди официалното подписване от Буш и Горбачов на прословутите „Споразумителни Протоколи”, в една от речите си пред Римския клуб (където напълно естествено и закономерно и двамата лидери са били „редови членове”) Съветския лидер съвсем не случайно бе заявил, че той и неговите съмишленици са поели този именно нов „партиен курс”, тъй като това е единствената съвременна реална стратегия за установяването на „Новия световен ред” - този на „Световния Комунизъм”.

*******

Така, в този именно контекст се опитвам, Ваши Превъзходителства и „превъзходителства” да Ви припомня, че вече многократно съм писал както в многобройните ми писма до самите Вас, така и в многобройните ми публични изявления, така и в документалните и в научните ми книги, че:

Първо:

Още от първите дни след освобождаването ми от комунистическия затвор на 31 Октомври 1989 г. (Ден „Хелуин”, Ден на бутафорната западноевропейска битка срещу Злото),

още в първте дни след бутафорните политически промени през края на 1989 г.,

и особено по времето на моето активно участие в началото на 1990 г.

в Националната политическа „Кръгла маса”

и участието ми през 1990-1991 г.

като депутат във Великото Народно събрание,

почти всички дипломати от западноевропейските посланически мисии в София без никакво морално притеснение започнаха интензивно да ме уговарят „в името на моята блестяща бъдеща политическа кариера” да „дам високоблагороден пример за подражание” като официално призова политическите страдалци на комунизма да се откажат от претенциите си да търсят наказателна и репараторна отговорност за злодеянията, извършени от техните мъчители и палачи.

Разбира се, по силата на професионалните ми знания и личният ми опит още тогава ясно определих тези очевидно нескопосани „хуманно-добронамерени” предложания именно като оперативни мероприятия, насочени към това още в самото начало на уж демократичните промени да бъда компрометиран и отстранен от политическата и юридическата сцена; и най-вече, тъй като в България съм единствения репресиран висококвалифициран юрист, да бъда дискредитиран и лишен от мотивационните основания за ефективно търсене на отговорност от комунистическите престъпници.

Впрочем, именно този „дипломатически демарш” бе едно от основните фактически основания, които ми дадоха аргументационния арсенал още в самото начало на 1990 г. официално да започна да говоря и да пиша, че поне в България КГБ и ЦРУ имат общ офис; и че поне в България ЦРУ работи като филиал на КГБ.

После, по време на посещението през Февруари 1990 г. на американския Държавен секретар Джеймс Бейкър в София неговият личен секретар по сигурността Боб Хътчингс, в личен разгоро с мен, по повод моето предложение за обезпечаване на хуманно третиране на комунистическите престъпници чрез настаняването им в затвори от хотелски тип „Шератон”, изрично и пределно ясно ми даде да проумея, че САЩ категорично няма да допуснат каквато и да е отговорност от който и да е отделен комунистичесдки злодей.

Виж:(01) Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007;

Виж:(02) 2012-12-03, Маскарадът „Американска подкрепа за опозицията“ - трета част - http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_3.html;

Виж:(03) Николай Михайлов, ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”, 2012; (http://iankov.blogspot.com/2013/03/xii.html );

Виж:(04) 2007-06-22, ПОМНИШ ЛИ ПРИЯТЕЛИТЕ ОТ МЛАДОСТТА СИ, МАЙКЪЛ? - http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post_22.html - мое официално писмо, датирано на 09 Май 2007 г., адресирано до His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505, USA; публикувано на с.48-53, Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012; *публикувано на с.20-26, Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, С., „Янус”, 2007;

Виж:(05) 2015-01-21, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие Двадесет и трето (23-то) Отворено официално писмо „Кои чудовища са по-зловещи и по-перверзни - Източните или Западните?!? И какво значение имат разликите – та нали Сатаната си е Сатана дори когато се представя за Светъл Ангел Небесен?!?“ - http://iankov.blogspot.com/2015/01/cry-for-justice-cry-for-law_21.html;

Виж:(06)Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие Тридесет и четвърто (34-то) Отворено официално писмо-Меморандум, http://iankov.blogspot.bg/2015/05/1-2.html ;

После, през Декември 1990 г., аз и живеещия в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“, получихме специална официална покана за членство и участие в дейността на т. нар. „Конференция на американски политически лидери” и пристигнахме във Вашингтон;

където участвувахме в дискретна делова среща, на която аз категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа кариера, тъй като в замяна на това от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за успешното демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.

Следва изрично да уточня:

**че макар че ние с моя германски приятел вече предварително превъзходно знаехме и разбирахме, че тезата за безотговорността за престъпленията на комунизма фактически трайно е залегнала в основата както на „джентълменското” споразумение между КГБ и ЦРУ, така и на имащите високопоставен правен характер вече подписани „Споразумителни протоколи”;

**ние знаехме, че тази теза ще има господствуващ валиден характер и ще обуславя статуквото между комунистическите престъпници и „демократичния”, „хуманния” и „справедлив” Запад поне няколко десетилетия;

**знаехме, и че всеки, който се противопостави на тази теза ще бъде третиран като „опасен нарушител на статуквото” и че заради това ще му се наложи да понесе определени негативни последици;

**и все пак, още в Мюнхен предварително и единодушно бехме решили, че категорично и ясно ще настояваме за наказателна и репараторна отговорност за злодеянията;

**при което, поне аз, обаче, по онова време все още не знаех и нямах реална представа какви са параметрите и степените на проявление на перверзната жестокост, на която т. нар. Запад е способен в името на „джентълменските” си споразумения с лидерите на „Империята на Злото”.

Второ:

От материалите, съдържащи се в Следствено дело №206 по описа за 1984 г. на Главно следствено управление при Държавна сигурност и Наказателно дело №30-Специален архив по описа за 1984 г. на Наказателното отделение при Софийския градски съд - е видно, че е прието за установено,

че аз съм бил извършил ЗЛОСТНА престъпна дейност, изразяваща се в това, че:

НЕ САМО лично съм предоставял официални писмени материали за нарушения на човешките права в България на 24 (двадесет и четири) посолства и на 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции,

НО И СЪМ ПОДСТРЕКАВАЛ ТЕЗИ ПОСОЛСТВА И АГЕНЦИИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВРАЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, СССР И ДРУГИТЕ СТРАНИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА и „военно-отбранителния“ „Варшавски договор“, и това са: Австрия, Белгия, Великобритания (и Би Би Си), Германия (ФРГ), Германската демократична Република (ГДР), Гърция, Дания, Италия, Испания, Китай (и китайската агенция „Синхуа“), Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Холандия (Нидерландия), Чехословакия, Швейцария, Швеция, Югославия и Япония.

От цялостния документален масив е видно, че поне формално и официално точно тези са и единствените доказателства и аргументи, които са стояли в основата на зловещата селективно-геноцидна стратегия на българския клан на престъпната Съветска държавна власт,

НЕ САМО И ДОРИ НЕ ТОЛКОВА да подложи лично мен на неимоверно кошмарно жестоки третирания в зловещите комунистически концлагери и затвори (ТРИ ГОДИНИ принудително заточение в родното ми село и в химическите заводи на град Девня и ШЕСТ ГОДИНИ в Софийския и Пазарджишкия затвори);

НО НАЙ-ВЕЧЕ, В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА, ДА УНИЩОЖИ ВСИЧКИ МОИ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА,

с което ОФИЦИАЛНО И ДЕМОНСТРАТИВНО да покаже и да докаже на всички останали български граждани, че в пределите на нейната престъпна тотална държавна власт, именно, за да бъде запазен и обезпечен нейният геноцидно престъпен характер, е абсолютно недопустим абсолютно всеки порив за ЧОВЕШКО ДОСТОЙНСТВО.

От цялостната документация е недвусмислено ясно видно, че Вашите дипломатически предшественици от онова време, Ваши Превъзходителства, несъмнено превъзходно са знаели и са разбирали това, НО НЕ САМО НЕ СА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИЛИ НА ТОЗИ ЗЛОВЕЩ СЕЛЕКТИВЕН ГЕНОЦИД, НО И ОФИЦИАЛНО (и съвсем не формално, а дълбоко същностно и престъпно съучастнически) са давали официална легитимност на тези процеси и са обезпечавали точно това, което и Вие днес обезпечавате - пълната неотговорност и безнаказаност за всичкото това.

Настина, някои (всъщност – само няколко) от Вашите тогавашни дипломатически предшественици и техните правителства по онова време все пак са показвали известна публична и официална ангажираност за лично моята съдба и за съдбата на някои от другите жертви на селективния геноцид в България, но прецизният анализ на фактите днес достатъчно красноречиво разкрива и показва, че това техно уж загрижено поведение е било преднамерено и точно дозирано осъществявано именно и само в рамките на БЕЗСКРУПУЛНАТА ПРОПАГАНДНА ЛЪЖА И ПРЕЦИЗНО ПЛАНИРАНАТА ФАКТИЧЕСКА НЕЕФЕКТИВНОСТ.

Впрочем, в този именно конкретен контекст съм длъжен непременно да Ви припомня, че при едно от поредните ми посещения в посолството на САЩ Вторият политически секретар Джоузеф Александър Кийл прие поканата ми да посети дома на моите родители, и така заедно с него ние пристигнахме в родното ми село; че само два дни след това аз бех арестуван и първоначално настанен в трудовия концлагер в химическите заводи на град Девня, Варненско, след това бех настанен в килиите на Главно следствено управление при ДС, а после за шест години в Софийския и Пазарджишкия затвори;

и че, макар че само две седмици след „настаняването” ми в килиите на зловещото Главно следствено управление на ДС Държавният департамент на САЩ официално ме обяви за лице, намиращо се под негова закрила, такава закрила аз фактически въобще не съм имал;

и макар че многократно официално съм искал да получа копия от цялостната тогавашна дипломатическа документация относно моите контакти с високопоставените американски дипломати, до сега не само не съм получил такава, но и въобще не ми е даден никакъв отговор.

Трето:

От цялостната документация е видно, че съм настоявал и настоявам както пред българските институции, така и пред Вас и Вашите правителства да получа автентична документация, от която да мога да получа пълна и адекватна представа относно сключваните (от всичките български комунистически и посткомунистически правителства) външни държавни заеми и кредити, относно приходите и разходите по тех.

Но тъй като „именно тъмните прозорци често пъти са най-светлото доказателства”, върху основата на фрагментарната публична информация аз съм абсолютно категоричен, че всичките тези заеми и кредити имат дълбоко корупционен характер, подчинен на главната цел България и българските граждани да бъдат поставени в безизходно положение (състояние), като паричните суми на практика да бъдат разпределени между неоколониалните чуждестранни и български банкстерско-мафиотски кръгове (кланове), при което в крайна сметка погасяването да бъде извършено чрез тоталното ограбване на гражданите и на националните (държавните) ценности.

Четвърто:

От официалните статистически информации е видно, че от демографската карта на България липсват като геноцидно умъртвени (отделно от нормалната смъртност!) повече от два милиона души и отделно от това липсват повече от два милиона и половина български граждани, които УЖ ДОБРОВОЛНО (без въоръжени придружители и за собствена финансова сметка), но всъщност ГЕНОЦИДНО-ПРИНУДИТЕЛНО СА ДЕПОРТИРАНИ (интернирани, изселени) от своята обичайна естествена национално-културна и семейно-битова среда и са „настанени“ или „дислоцирани“ като емигранти в не по-малко жестоки от класическите концлагери съвременни европейски и световни икономически гета, а онези, които са останали по родните си места, просто са получили „неимоверно щастливия шанс” сами да организират в домовете си собствения си затворнически и концлагерен статус.

Впрочем, от ДОКУМЕНТАЦИЯТА, КОЯТО ОТ 70-ТЕ ГОДИНИ ДО ДНЕС ЛИЧНО АЗ СЪМ ПРЕДОСТАВИЛ И/ИЛИ ПОСОЧИЛ НА/ПРЕД надлежните български и чуждестранни институции е видно, че моите официални искания за разследване на ИЗВЪРШЕНОТО ПО ВРЕМЕТО НА КОМУНИЗМА И НЕО(ПОСТ)КОМУНИЗМА ПРОДЪЛЖАВАНО СЪВКУПНО СЛОЖНО-СЪСТАВНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ГЕНОЦИД са доказателствено обезпечени от

повече от 15 000 (петнадесет хиляди) страници;

при това е видно, че става дума за зловеша практика на държавен тероризъм, евгеника, социално-икономически геноцид, социално-медицински и медикаментазен геноцид, образователно-професионален геноцид, пенсионен геноцид, извънсъдебни убийства и множестгво други форми на геноцидно и държавно-терористично насилие над и изтребление на гражданите на България; от визираната документация е видно също така, че НЕ САМО ЧЕ НЕ Е БИЛО ИЗВЪРШЕНО АБСОЛЮТНО НИТО ЕДНО РАЗСЛЕДВАНЕ, НО И ЧЕ НА МЕН НЕ МИ Е ДАДЕН АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.

Пето:

От официалните статистически данни е видно, че само 7-8% (седем-осем процента) от българските граждани имат финансово-икономически ресурси и възможности да участвуват в така наречения „свободен“, но всъщност мафиотски финансово-икономически, социален и политически обмен, и това са изключително лица от най-висшите етажи на класическия комунистически партиен и ченгеджийски елит, при което тези лица притежават (или владеят) 97% (деветдесет и седем процента) от т. нар. „национално богатство“;

и че всички останали (в „домашния си“ български тотален затвор и концлагер) вегетират в полуживо ежедневно битово състояние, консумативните измерения на което са драстично далеч КАКТО под официалните изисквания на класическото Римско право относно задълженията на робовладелците за издръжката на робите, ТАКА И под официалните съвременни нормативни изисквания на Европа относно задълженията на фермерските стопани да обезпечават така наречения „неприкосновен жизнен мимимум“ на отглежданите от тях домашни животни.

Шесто:

От официалните статистически данни е видно, че само 2% (два процента) от българските граждани притежават повече от 50% (половината) от всичките парични спестявания в българската банкова система; и че 80% (осемдесет процента) от брутния вътрешен продукт на страната (и фактически от всички парични потоци) са собственост на 100 (сто) компании, а няколко десетки хиляди компании генирарат едва 20% (двадесет процента).

Седмо:

От намиращите се в архивите на българските репресивни институции документални масиви и от моите лични архиви е видно, че в престъпната дейност, насочена срещу (против) мен и свързаните с мен лица, кръгове и организации са участвували и все още участвуват ПОВЕЧЕ ОТ 250 (двеста и петдесет) *офицери и агенти (включително и най-високопоставени) от системата на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите специални служби; *прокурори, съдии, правителствени служители и служители на МВР; *т. нар. научни изследователи и университетски преподаватели, с които съм имал определен трудово-професионален досег в качеството ми на учен (научен изследовател) и университетски преподавател; *различни други лица, включително и екзотични субекти (като напр. каторжници от т. нар. Трудово-възпитателен лагер за тежък физически труд в химическите заводи в град Девня, Варненски окръг, както и криминални престъпници от затворите), с които принудително и абсолютно противоправно съм бил заставян да съжителствувам в продължение на много години.

Осмо:

От така визираната обемиста документация е видно, че почти всички, които по някакъв начин, степен или форма КАКТО ПРЕДИ, ТАКА И СЛЕД ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ, са участвували в моето и на моите близки хора противоправно репресиране, в знак на благодарност за тази им престъпна дейност именно днес, именно след бутафорните политически промени, са получили не само най-високото си издигане в професионалната йерархия, но и зашеметяващото си забогатяване;

при което сред най-издигнатитете и най-облагодетелствуваните от тях днес фигурират: *видни свръхбогати бизнесмени; *демократични генерали; *членове на Висшия съдебен съвет; *върховни съдии; *конституционни съдии; *съдии в международните съдилища в Страсбург; *съдия в Хагския трибунал за Югославия; *съдия в Конституционния съд в Косово; вицепремиери; *министри и заместник-министри (включително и на правосъдието и на вътрешните работи); *видни висши прокурори, включително и Главен прокурор; *видни адвокати; *видни депутати; *Председател на Парламента и други парламентарни функционери; *видни дипломати; *професори в Юридическите факултети и Института за правни науки при БАН; *и всякакви други.

Девето:

Макар че съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен българската комунистическа Държавна сигурност (ДС, българският клан на съветската КГБ) официално е призната за престъпна организация и за престъпни са признати както цялата дейност на тази организация, така и цялата дейност, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или по какато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и нейната дейност,

днес, повече от четвърт век след официалните политически промени,

повече от 50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на тази престъпна организация продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби, като това съвсем не означава, че „новите“ служби са с 50% по-малко престъпни, а означава, че „новите“ специални служби са си точно толкова престъпни, колкото и класически комунистическите), и че политическият режим съвсем не е НЕкомунистически, а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски;

Десето:

Поне за професионалните юристи ноторно известен факт е, че днес най-малко 95% (деветдесет и пет процента) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност, ТАКА И НА нео(пост)комунистическите специални служби, ТАКА И НА Червената Мафия, в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ, и тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а са престъпни в изключително високоопасна степен.

Единадесето:

Така, в контекста на горното се налага неизбежно категоричният извод, че така нареченият „посткомунизъм“ съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията“ на комунизма, а, всъщност, е ЕТАП ИЛИ СТАДИЙ от трансмутационните процеси, протичащи вътре в самия комунизъм;

както и че осъждането на комунизма НЕ САМО задължително изисква и осъждане на посткомунизма, НО И дори нещо повече – днес, четвърт век след бутафорните промени, след които НЕ САМО не бе наказан нито един от злодеите на комунизма, НО И самата българска държава и нейните интердържавни и други интеркорпоративни съучастници не понесоха абсолютно никаква репараторна отговорност за ръководените и обезпечените от тех престъпления,

много по-актуално е осъждането на посткомунизма,

чийто фукционери не само все още са тотално водеща сила на обществената, политическата, икономическата и държавно-управленската сцена, но и и злодеянията на които са не по-малко жестоки и не по-малко перверзни от злодеянията на техните предшественици.

Дванадесето:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на структурно групирани 55 (петдесет и пет) папки, обединяващи повече от 200 (двеста) отделни преписки, се съдържат мои официални искания за наказателно разследване на престъпна дейност, извършена от ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ ИЗРИЧНО ПОСОЧЕНИ ВИСОКОПОСТАВЕНИ ПРОКУРОРИ, СЪДИИ И СВЪРЗАНИ СЪС СЛЕДСТВЕНАТА (РАЗСЛЕДВАЩАТА) ДЕЙНОСТ ВИСОКОПОСТАВЕНИ СЛУЖИТЕЛЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И СПЕЦИАЛНИТЕ (СЕКРЕТНИТЕ) ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ.

Тринадесето:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на 9 (девет) обемисти папки, озаглавени „Фалшификаторската дейност на предишната и сегашната ДС” са групирани няколко десетки отделни преписки, съдържаши искания за разследване на голямо множество отделни сложно-съставни фалшификаторски дейности, извършени от специалните служби на комунистическата и НЕО(ПОСТ)комунистическата държавна власт.

Четиринадесето:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на 5 (mет) обемисти папки, озаглавени „Офицери, агенти и други” са групирани множесто (няколко десетки) отделни преписки, съдържащи искания за разследване на голямо множество отделни престъпни деяния, извършени от високопоставени и редови лица от системата на специалните държавни служби.

За пореден път изрично и ясно подчертавам, че само по времето на красическия комунистически режим като непосредствени участници в жестоката престъпна дейност на ДС срещу мен и моите близки хорпа са участвевали няколко стотици офицери и агенти, като актуалната днешна справка за тех разкрива, че почти всички, което по онова време са имали восокопоставен статус, днес са високопоставени фактори в структурата на Мафията и високопоставени задкулисни функционери на новия политически режим

Петнадесето:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на 8 (осем) обемисти папки, озаглавени „БАН, университетите и ВАК – слуги на комунистическата ДС и на новите НЕО(ПОСТ)комунистически специални служби” са групирани няколко десетки преписки, съдържащи искания за разследване на множество отделни престъпни деяния, извършени от агентурно зависими лица, позиционирани в системана на БАН, университетите и свързаните с образованието и науката правителствени институции, на което е била възложена задачата да извършват престъпни дейности, насочени срещу моята научна и университетско-преподавателска професионална реализация.

Шестнадесето:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на 26 (двадесет и шест) обемисти папки, озаглавени „Българското правосъдие – пресътъпен слуга на Червената българска мафия и нейните транснационални господари” са групирани доказателствените материали относно предявените от мен пред Софийския администартивен съд 26 (двадесет и шест) съдебни дела, с които съм претендирал за репараторна отговорност за престъпно-делектни деяния, извършени от официални институционални лица на българската държава и от СЪУЧАСТНИЧЕСКИ УЧАСТВУВАЛИНЕ В ТЕЗИ ДЕЯНИЯ държавно-институционални лица на чуждестранни държави и световни банкови институции.

Седемнадесето:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на 3 (три) обемисти папки, озаглавени „Селективен геноцид над вече отдавна мъртвите мои най-близки хора – баба, дядо, брат, баща и майка” са групирани голямо множество доказателствени материали, обосноваващи наличието на така визираната престъпна дейност срещу така визираните мой близки хора, която именно престъпна дейност е обословила и смъртта на тези мои близки хора.

Осемнадесето:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на 13 (тринадесет) обемисти папки, озаглавениш „Искания за разследване на престъпна едйност, извършена от специалните държавни служби от 1994 г. до днес специално върху (спрямо) моята съпруга, нейните родители и нашите деца”.

Деветнадесето:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на 1 (една) обемиста папка, озаглавена „АПХ дело №5/1984 г. – едно поредно доказателство за престъпната дейност на комунистическата ДС и новите НЕО(ПОСТ)комунистически специални служби” са групирани голямо множество доказателствени материали обосноваващи наличието на така визираната престъпна дейност.

Двадесето:

От визираната официална документация и в частност в (четири) обемисти папки е видно, че спрямо мен и свързаните с мен лица са извършени многобройни престъпни посегателства – виж:

*папка „Шантажи, заплахи, предупреждения, изнудвания, силови и психологически акции и провокации”;

*папка „Покушението на 29 Декември 1995 г.” (осакатяване, средна телесна повреда);

*папка „Покушението на 21 Юни 2010 г.” (осакатяване, средна телесна повреда;) и

*папка „Изключително интензивен опит, извършен през Ноември 2003 – Февруари 2004 г. да бъда подмамен да бъда опериран от рак на простатата и рак на черния дроб, каквито заболявания въобще не съм имал и до днес нямам”;

Впрочем, точно по същото време един от най-близките ми хора бе подмамен и излъган да се оперира от рак (в Раковата болница) и бе подложен на интензивни „лечебни” химеотарапевтични процедури, а после извършените в Медицинската академия официални контролни изследвания категорично доказаха, че раково заболяване въобще не е имало;

нещо повече – извършените от нас „справки” показаха, че водещите лекари, които беха обосновали наличието на такова заболяване и беха извършили операцията са обвързани със специалните (секретните) държавни слажби;

и още нещо – когато поискахме да получим копия от медицинската документация от Министерството на здравеопазването и от Прокуратурата изрично ни отговориха, че тази документация е „служебна” и достъпът до нея е недопустим включително и за лицето, което е оперирано и е пострадало.

Двадесет и първо:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на 17 (седемнадесет) обемисти папки, озаглавени „Престъпна дейност, извършена от комунистическата Държавна сигурност върху мен и свързаните с мен лица”, която дейност е автентично документирана от самата ДС в МНОГОТОМНИТЕ строго секретни оперативни дела озаглавени „ДОР Смешник”, ДОР „Терорист”, ДОР „Скитник”, „ДОР „Дракон”, ДОР „Дивия”, „ДОР „Твърдоглавия”, „ДОР „Гадния”, ДОР „Непокорник” и други.

Двадесет и второ:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на 1 (една) папка, регистрирана като строго секретно дело ДОР№13304/1976 г., е видно, че за да обезпечи срещу мен да бъдат извършени множество провокации, които да бъдат легендирани като личностни взаимоотношения, комунистическата ДС е планирала да бъдат вербувани НЯКОЛКО ДЕСЕТКИ души, имената на които са изрично и акуратно посочени; и че тези лица са мои близки хора, съседи от жилището, колеги преподаватели от СУ и научни изследователи от БАН, студенти от СУ и от други университети, голям брой чуждестранни студенти и дори случайно срещани лица.

От визираното ДОР№13304/1976 г., не е видно какви точно са били шантажите, които са били използувани, за да бъдат вербувани посочените в списъка лица, но е видно, че цялата тази престъпна дейност е акуратно отразена с отделни документални масиви, свързани с всяко отделно лице. Макар че тези лица са били неразривно свързани именно с извършването на множество престъпни деяния срещу мен, въпреки многобройните ми официални искания за достъп до съответните информационни източници за тели лица, до сега такъв достъп не ми е даден.

От други аналогични документални източници обаче е видно, че по повод и във връзка с точно тази престъпна дейност на ДС съществуват автентични и абсолютно неоспорими доказателства за участие в нея на високопоставени транснационални (международни) структури (отдели) на съветската КГБ и в частност за конкретно-оперативно и най-вече стратегическо ангажиране на една от най-прочутите школи на КГБ.

Уточнявам, че от 1990 г. до днес не съм спирал да настоявам за пълно разсекретянаве на документацията и налагане на наказателна и репараторна отговорност за всички функционални дейци на българската ДС и на съветската КГБ, както и за репараторна отговорност на българската държава и Русия (като легитимен наследник на СССР).

Но за мое голямо огорчение и съжаление още от момента на излизането ми от затвора именно функционерите на ЦРУ ми дадоха недвусмислено ясно да разбера и проумея, че те никога няма да позволят да бъде потърсена каквато и да е отговорност за злодеянията на функционерите на КГБ и българската ДС.

И тъй като, очевидно, както досега, така и за в бъдеще те ще са недосегаеми за Земното Човешко Правосъдие, на мен не ми остава нищо друго, освен да се обърна и да се обръщам към Божието Правосъдие.

И все пак, обаче, като юрист на Земното Правосъдие

никога, поне докато съм жив, няма да изоставя задължението си към Земното Правосъдие и

никога няма да спра да настоявам пред всички възможни институции за налагане на Земно Човешко Правосъдие над всички злосторници, незивисимо от техната пренадлежност към каквито и да са световни държавни и мафиотски институции и секретни служби.

Двадесет и трето:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на (три) обемисти папки, озаглавени „Юридическата нелегитимност на две формално легендирани като политически партии престъпни организации, създадени от КГБ и фактически, но ПРОТИВОПРАВНО легитимирани от „демократичния” Запад.

По моя „Искова молба” от 09.10.19991 г. по гр. дело №4013/1991 г. на 26.03.1992 г. Софийския районен съд е постановил Решение, с което е признал за установено, че съгласно действуващото до 10.04.1990 г. законодателство БКП не е съществувала като легитимно юридическо лице, поради което и БСП, която след визираната дата е започната да претендира да е юридически наследник на БКП, не е и не може да бъде легитимно юридическо лице.

Впоследствие това Решение е отменено от съдии, за които официално съществуват недвусмислено ясни доказателства за техната принадлежност съвсем не към Правото, а към АнтиПравовите сили в България ДС. Подробностите за това се съдържат в две обемисти папки.

В Третата папка се съдържат надлежно регистрираните пред Конституционния съд и пред Главния прокурор доказателства и аргументи, че т. нар. „Политическа партия „Движение за права и свободи”” е юридически нелегитимна, тъй като по време на проведеното на 13 Април 1992 г. последно засадание на Конституционния съд по казуса нито едно от двете противоположни гледища или решения по казуса не е било получило необходимото мнозинство от 7 (седем) гласа; поради което и по предявеното искане или по разглеждания от Съда казус НЯМА т. нар. „валидно Решение”; тоест, въпросът за конституционно-правния статус на визираната партия НЕ Е ВАЛИДНО РЕШЕН ОТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД.

Двадесет и четвърто:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на 4 (четири) обемисти папки, съдържащи 21 (двадесет и една) отделни преписки са позиционирани моите искания за разследване на многобройните отделни престъпни оперативни и стратегически акции на функционерите на секретните НЕО(ПОСТ)комунистически държавни служби, насочени към моделиране и контролиране на политическото пространство чрез отстраняването от политическата сцена на ръководената от мен политическа партия.

Двадесет и пето:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на 17 (седемнадесет) обемисти папки, съдържащи няколко десетки отделни преписки са позиционирани моите многобройни искания за разследване на широкоспектърната престъпна дейност, извършвана от институционалните лица от комунистическата ДС и от НЕО(ПОСТ)комунистическите специални служби, която дейност е характеризирана като „СЕЛЕКТИВЕН ГЕНОЦИД ВЪРХУ ЗНАКОВИТЕ ЛИЧНОСТИ И ТЕХНИТЕ ДЕЦА”.

Двадесет и шесто:

От визираната официална документация е видно, че в рамките на 23 (двадасет и три) обемисти папки, се съдържат доказателствата за широкоспектърната сложно-съставна престъпна дейност, извършена по повод и във връзка с подготовката, организирането и провеждането на моето

***абсолютно противоправно (престъпно) лишаване от правото да упражнявам професионален труд, да живея и да пребивавам в София и В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИ ГОДИНИ настаняване в родното ми село и в трудовия концлагер в химическите заводи в град Девня, Варненски окръг;

***абсолютно противоправно (престъпно) неколкократно арестуване, осъждане и при неимоверно жестоки уславия и третирания В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ШЕСТ ГОДИНИ в системата на българските затвори.

От визираната документация е видно, че всичката (цялата) тази дейност е била извършвана от институционалните функционери на българския клан на съветската КГБ – българската комунистическа Държавна сигурвост и нейните метастазни разклонения във всички звена и сектори на българската държавна власт.

Нещо повече – от визираната документация е видно, че за да бъдат предотвратени евентуалните „угризания на съвестта” и опасността да разкаже истината за неговото вербуване и участие в оперативните мероприятия срещу мен, на един от най-близките ми хора, който чрез жестоки и перверзни шантажи е бил принуден да обезпечава някои от най-важните оперативни мероприятия на ДС като им придава фалшив частно-личностен характер,

точно по същото време, когато аз вече бех „стабилно” настанен в затвора,

той бе приет за обучение и защита на дисертация в точно същата световно известна т. нар. школа на КГБ, в която са били получавали обучение и авторитетни дипломи множество лица от т. нар. „трети свят”, и в която школа, в частност, е бил обучаван и известния Карлос Чакала.

Двадесет и седмо:

От визираната официална документация е видно, че надлежно съм комплектовал и регистрирал с доказателствено обезпечени искания за разследване 4 (четири) обемисти папки, третиращи извършваната в България престъпна дейност на три транснациоонални мафиотски корпорации:

*„Топлофикация София” ЕАД;

*„ЧЕЗ Електро България” АД; и

*„Софийска вода” АД.

Двадесет и осмо:

Отделно от всичкото горепосочено, от визираната документация е видно, че:

***от 02 Май до 12 Ноември 2012 г. надлежно съм предоставил на 18 (осемнадесет) посолства в София 5 (пет) броя официални писма с обемисти приложения; както и на 10 (десет) посолства 5 (пет) броя официални писма с обемисти приложения, озаглавени „Отворено писмо с искане за съдействие за убежище, закрила и правосъдие”.

По всичките тези писма не съм получил какъвто и да е отговор.

Двадесет и девето

***на 03 Февруари 2014 г. надлежно съм предоставил на Посланика на САЩ официално писмо, придружено от акуратно посочени обемисти приложения;

***на 05 Февруари 2014 г. надлежно съм предоставил на Посланика на Потругалия официално писмо, придружено от акуратно посочено приложение;

***на 07 Февруари 2014 г. надлежно съм предоставил на Посланика на Германия официално писмо, придружено от акуратно посочени приложения;

***на 09 Февруари 2014 г. надлежно съм предоставил на Посланика на Франция фициално писмо, придружено от акуратно посочени приложения;

***на 22 Февруари 2014 г. надлежно съм предоставил на Посланика на Великобритания фициално писмо, придружено от акуратно посочени приложения;

***на 23 Юни 2014 г. надлежно съм предоставил на Посланика на Швейцария официално писмо, придружено от акуратно посочени приложения;

По всичките тези писма не съм получил какъвто и да е отговор.

Тридесето

(01)***на 04 Декември 2012 г. надлежно съм изпратил с препоръчана поща официално писмо до Президента на Австрия, до Министъра на Правосъдието на Австрия и до Магистратурата на Виена официално писмо, придружено от 200 (двеста) страници документация.

Отделно от това на 16 Януари 2013 г. надлежно съм предоставил на Посланика на Австрия официално писмо, към което съм приложил копие от посоченото по-горе писмо и приложенията към него.