Ianko Iankov: ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОЙКО БОРИСОВ - ПОРЕДНОТО ПРЕСТЪПНО ПРАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ И ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ-1-А

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Правителството на Бойко Борисов – поредното престъпно Правителство на българския комунистически и ченгеджийско-мафиотски политически режим–1-A”, http://iankov.blogspot.com/2010/12/1_12.html .

*************

Второ предварително уточнение:

За да няма недоразумения, тук и сега изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

***Още преди две десетилетия съм обосновал и публикувал в научните литературни източници и в медиите теоретически аргументираната теза, че не отговаря на историческата истина учебникарското схващане, че първо били възниквали държавите, а след това били формирани техните въоръжени сили (армия, полиция, специални служби), техните законодателни органи (Парламент), техната съдебна власт и изпълнителната им власт (Правителство);

***Съгласно моята теза първо са възниквали Армиите,

и едва после са възниквали създадените от Армиите и подчинените на тези Армии държави,

а класически примери в този аспект са Армията на Александър Македонски, мигриращите на Север и на Запад няколко Армии на прабългарите, Пруската Армия, Армията на Гарибалди и Червената Армия, които са завладявали съответните територии и върху тях са образували своите държави;

***Не отговарят на историческата истина твърденията: че след извършените през 90-те години на ХХ век промени в Империята на Червената армия самата тази Армия просто е била безследно изчезнала; че Империята също така била изчезнала; и че държавите изведнъж били изненадани от техния Господар, който ги оставил да съществуват като свободни държави.

Истината е, че ПОДОБНО НА ВИРТУАЛНИТЕ ИЗВЪНЗЕМНИ НАШЕСТВЕНИЧЕСКИ ЧУДОВИЩА при спазването на най-строга организационно-технологична дисциплина

ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ СЕ Е САМОТРАНСМУТИРАЛА В ЧЕРВЕНА МАФИЯ; при което не само е запазила властта си върху дотогавашната си териториално маркирана Империя, но и е претрансформирала самия характер на Империята си, превръщайки я от териториална Империя в мафиотска ресурсно-капиталова Империя (занимаваща се с производство и търговия на оръжие, наркотици, енергийни, фармацевтични, биомедицински продукти и обезпечения, проституция и прочее);

КАТО последното най-нискойерархично структурно звено на Червената мафия е държавната (законодателна, изпълнителна и съдебна) власт,

ПРИ КОЕТО СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ИМА СПЕЦИФИЧНА ДВУЕДИННА ФИЗИОНОМИЯ –

от една страна тя носи в себе си наследената от ерата на класическия комунизъм дълбоко зловеща САТАНИНСКА НЕЧОВЕШКА ИЛИ „ИЗВЪНЗЕМНА“ ЧУДОВИЩНА СЪЩНОСТ,

а от друга страна, в ерата на неокомунизма (евфемистично наричана „ера на посткомунизма“) Лукавият й е наложил благопристойната публична маска на Светъл ангел на Справедливостта и на Нравствената Чистота,

като в резултат на всичко това

„СЪДИИТЕ“ ДЕЙСТВИТЕЛНО СА НЕЗАВИСИМИ,

НО НАЙ-ВЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ И ПРЕДИ ВСИЧКО ОТ ПРАВОТО.

***В този именно смисъл ПЕРСОНАЛНО визираната тук, по това дело,

„Съдия“-докладчик и Заместник-Председател на Административния съд София-град Милена Славейкова

КОНСТРУКТИВНО НЕ Е И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ИМЕННО

ТРАНСМУТАЦИОННО ГЕНЕРИРАНО САТАНИНСКО ЧУДОВИЩЕ НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

йерархично позиционирано в структурата на Мафията в сектора на жриците на хетеризма и наложничеството,

но все пак поставено непосредствено над структурата на парламентарната и изпълнителната власт на „държавните мъже“,

което ЧУДОВИЩЕ е конструирано за по-продължително във времето безмандатно функционално експлоатиране - за разлика от отделните периодично ПЕРСОНАЛНО сменящи се мандатни физиономии на парламентаристите, премиерите и президентите.

А изпратеното ми нейно „Разпореждане“ има стойността на категорично документално доказателство за основателността на моята така обоснована теоретична теза.

*************

Първо уточнение по съществото на казуса:

На 10.12.2010 г. получих копие от „Съобщение“ и „Разпореждане от 08.12.2010 г.“, издадено и подписано от визираната „Съдия“-докладчик и Заместник-Председател на Административния съд София-град Милена Славейкова,

от което вместо да звучи Правосъобразен съдийски глас,

се разпръсква отвратителната престъпна воня на долнопробен Червенофенерски вертеп, в който визираният „съдия“ „свещенодействува“ с „независимата“ воля на хетера и наложница,

обосноваваща и обезпечаваща безотговорността на своите сутеньори от Ченгеджийницата и Червената Мафия.

Преди всичко държа да декларирам, че считам, че съвсем не е случаен фактът, че въпросната изпълняваща съдийска длъжност ченгеджийско-мафиотска хетера и наложница (и, разбира се, ченгеджийско-мафиотска ПАЧАВРА!!!) е изопачила и фалшифицирала самото наименование на депозирания при нея мой първичен процедурен акт, наричайки го (точно ЕДИНАДЕСЕТ пъти!!!) „Искова молба“ (а за „капак на безумието и кретенизма“ веднъж, на страница последна, 13-ти ред отгоре-надолу, е наречен „жалба“), а не Иск (каквато е моята изрична ицщова воля).

Действително както в първоначалната и най-ранната редакция на ГПК, така и в редакцията от 2007 г., които редакции са обусловени именно от волята на Червената Армия и на Червената Мафия, е записан изразът „Искова молба“,

но тази законова формулировка е АнтиПравова и противоречи както на българската Конституция, така и на Европейското право,

тъй като носи в себе си сатанинската воля на комунизма и мафиотизма,

изискваща от хората да се „молят“ на институциите на държавната власт,

а не да предявяват претенциите си със суверенното и достойно личностново волеизявление, наречено Иск.

При това, както много добре е известно от теорията на Правото,

т. нар. „Молба“ е „вид волеизявление“, приложимо за ситуациите, в рамките на които „несуверенният (властовозависимият, безправният, неправоимащият) субект“ ЧИННОПРЕКЛОННО претендира да получи нещо, за което самият той (основателно или неоснователно) е съгласен, че не му се дължи, и цялата му претенция се свежда до това - исканото нещо да му бъде дадено като „подарено“ и като израз на особено великодушно властово-йерархично благоволение;

докато т. нар. Иск е „вид волеизявление“, приложимо за ситуациите, в рамките на които „абсолютно суверенният ПРАВОИМАЩ субект“ ДОСТОЙНО И НЕПРЕКЛОННО претендира да получи онова, което по силата на Правото му се дължи, поради което той пределно ясно и категорично заявява: „Искам си моето!“, „Искам си онова, което ми дължите; искам си онова, което по правнонепозволен и престъпен начин сте ми отнели!“.

При това, дълбокоуважаемата изпълняваща ВИСОКОПОСТАВЕНА „СЪДИЙСКА“ ДЛЪЖНОСТ ченгеджийско-мафиотска НАЛОЖНИЦА И ЖРИЦА НА ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКОТО И ЧЕРВЕНОФЕНЕРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ би трябвало да знае, че

ХАРАКТЕРНОТО ЗА ВРЕМЕТО НА КОМУНИЗМА задължение на гражданите „да се молят“ на държавните властови институции, включително и на принадлежащите към държавата съдебни институции,

е не само политически отменено доста отдавна,

но е и имплицитно юридически отменено от същностното съдържание на законодателните промени;

и доколкото все пак „формално нормативно“ съществува,

то няма характера на действуваща норма или принцип -

поради същностното отменяне на тази комунистическа законова норма и принцип от имащите ПО-ВИСОК И ПО-ВИСШ СТАТУС НОРМИ И ПРИНЦИПИ НА ПРАВОТО.

А ако „почитаемата“ представителка на българската ченгеджийско-мафиотска „съдийска“ власт държи непременно на стриктното формално спазване на противоправната комуноидно-мафиотска законова формулировка на ГПК,

то тя има възможността и би могла да се позове на формалния аргумент, че моят Иск е процедурно недопустим, тъй като не отговаря на точната формулировка на ГПК, където строгото изискване е да бъде наричан Искова молба.

А АКО ТЯ – „Съдията“ - НЕ Е БИЛА НАПРАВИЛА ИЛИ НЕ НАПРАВИ ТАКОВА ИЗРИЧНО ПОЗОВАВАНЕ,

ТО ТЯ ЩЕ Е БИЛА ДЛЪЖНА И ЩЕ Е ДЛЪЖНА

БЕЗУСЛОВНО ДА ЗАЧЕТЕ МОЯТА СУВЕРЕННА ИЩЦОВА ВОЛЯ

И ДА БОРАВИ В СВОИТЕ РАЗПОРЕДИТЕЛНИ АКТОВЕ ИМЕННО СЪС СЪОТВЕТНАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ,

СТРИКТНО ЗАЧИТАЩА ПРАВОТО И СУВЕРЕНИТЕТА НА ЛИЧНОСТТА НА ИЩЕЦА.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

От така предоставеното ми копие от визираното „Разпореждане“ на визираната „Съдия“-докладчик по делото и Заместник-Председател на Административния съд София-град Милена Славейкова,

Е НЕДВУСМИСЛЕНО ЯСНО ВИДНО,

че изпълняваната от „Съда“ АНТИПРАВОВА ченгеджийско-мафиотска ЗАДАЧА

е да обезпечи изтъкването на

ПСЕВДОЮРИДИЧЕСКО АРГУМЕНТИРАНЕ ЗА НЕДОПУСКАНЕ НА ИСКА не само ДО ФАЗАТА НА НЕГОВОТО ОТКРИТО СЪДЕБНО РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО,

но дори и до НЕГОВОТО ФОРМАЛНО РЕГИСТРИРАНЕ КАТО СЪДЕБНО ДЕЛО.

Така, съгласно ЖРЕЧЕСКОТО ПСЕВДОЮРИДИЧЕСКО ЗАКЛИНАНИЕ НА ЖРИЦАТА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ХЕТЕРИЗЪМ,

МОЯТ ИСК Е „НЕДОПУСТИМ“ КАТО „НЕПОДВЕДОМСТВЕН“.

Точно тук, обаче, характерната за класическите хетери елегантна и високообразована БЕЗНРАВСТВЕНА ФРИВОЛНОСТ

Е ОТСТЪПИЛА МЯСТОТО СИ НА ОТКРОВЕНАТА ПРЕСТЪПНА ЗЛОНАМЕРЕНОСТ,

приписваща ми предявяването на „Иск“, какъвто аз въобще не съм предявил.

Така, макар и още в самото начало - на стр.1, ред 11-12 отгоре-надолу на своя „съдийски“ акт - визираната престъпна особа да е подчертала, че моят Иск е основан върху текста на Конституцията,

Изведнъж - ПРИ НАЛИЧИЕТО НА АБСОЛЮТНА „СЪДИЙСКА“ ШИЗОФРЕННОСТ -

на стр.3, редове 9-27, същият „съдия“,

ми е приписал съвсем друга правна квалификация на моя Иск,

каквато аз въобще не съм предявявал и на каквато не съм се позовавал,

като е предпоставил абсолютно невярната теза, че моят Иск е бил предявен върху основата на някакъв си Закон,

който Закон, впрочем, няма абсолютно нищо общо както с фактите и обстоятелствата, така и с правната квалификация, които изрично и ясно съм възвел като основание на съдебната процедура.

След това, като основание за „недопустимост“ и „неподведомственост“ на моя Иск „съдът“ е изтъкнал аргумента,

че на съда са служебно известни предявените от мен 14 (четиринадесет) съдебноадминистративни производства с идентичен предмет и съдържание,

всичките срещу Министерския съвет на РБ

с претенции за претърпени вреди;

и че самият този факт бил свидетелствувал, че е наличие на злоупотреба с процесуални права чрез предявяване на НЕДОПУСТИМИ претенции.

Честно казано, толкова откровено и нагло признание не е било правено дори и от кретеноидните комунистически съдии, които си бяха позволили да ме осъдят на шест години затвор (и после същите - персонално абсолютносъщите - участвуваха в Общото събрание на Върховния съд и ме признаха за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от Закона доказателства).

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

Петитум:

На основание съдържащия се в моя Иск и приложенията към него ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ НА КАЗУСА,

както и на основание ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

ОБЖАЛВАМ ПРЕД ВИСШЕСТОЯЩАТА „СЪДЕБНА“ ИНСТАНЦИЯ – Върховния административен съд – постановеното от тук визирания „съд“ „Разпореждане №4233 от 08.12.2010 г.“

като пледирам за неговото ревизиране и отменяне.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

Като отново подчертавам, че ОТ ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА по настоящата съдебна процедура

Е НЕДВУСМИСЛЕНО ЯСНО ВИДНО,

че изпълняваната от „Съда“ АНТИПРАВОВА ченгеджийско-мафиотска конкретна ad principium и ad hominem ЗАДАЧА

е да обезпечи РЕАЛИЗИРАНЕТО НА АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНАТА СТРАТЕГИЯ НА ПРЕСТЪПНАТА ЧЕРВЕНА ЧЕНГЕДЖИЙНИЦА И ЧЕРВЕНА МАФИЯ,

НАСОЧЕНА КЪМ изтъкването на

но дори и до НЕГОВОТО ФОРМАЛНО РЕГИСТРИРАНЕ КАТО СЪДЕБНО ДЕЛО;

ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ МОЯТА СТРАТЕГИЯ Е И ЩЕ БЪДЕ НАСОЧЕНА КЪМ ТОВА - В КРАЙНА СМЕТКА НАСТОЯЩЕТО ДЕЛО ДА БЪДЕ ДЕПОЗИРАНО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ

И ВПОСЛЕДСТВИЕ ДА БЪДЕ ПУБЛИКУВАНО (на български и други езици) В МОИТЕ ДОКУМЕНТАЛНИ КНИЖНИ ПОРЕДИЦИ,

ПРИ КОЕТО ВЪПРОСЪТ ЗА ТЪРЖЕСТВОТО НА ПРАВОТО И СПРАВЕДЛИВОСТТА,

КАКТО И ЗА ЛИЧНАТА (ПЕРСОНАЛНАТА) ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

И НА ОНЕВИНЯВАЩИТЕ ГИ СЪУЧАСТНИЦИ - „СЪДИИ“

ДА БЪДЕ ПОСТАВЕН ЗА РЕШАВАНЕ ОТ СЪВЕСТТА И ЮРИДИЧЕСКИТЕ МЕХАНИЗМИ НА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ.

*************

Първо заключително уточнение:

Обръщам специално внимание върху многократно официално регистрираните пред надлежните институции и заявени пред и отразени от български и чуждестранни медии

мои твърдения за следното:

Първо: че на 20 май 2010 г. съм депозирал пред Министър-председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта, че едно високопоставено лице, което е и кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР, добронамерено ме е уведомило, че

ако продължавам да търся правата си пред българските и европейските административни институции, съдилища и интелектуални общности,

спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.

Второ: че тъй като продължих да настоявам да търся правата си по всички надлежно регистрирани пред институциите казуси,

на 10-ти юни 2010 г. върху имота ми в родното ми село е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, извършено и поставено именно от СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА и от МАФИЯТА,

а на 21 юни с. г. две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София, със железен предмет счупиха рамото ми на пет парчета, и въпреки че прокуратурата е сезирана не само от медиите, не само лично и официално от един високопоставен прокурор (който бе направил приятелско посещение при мен в болницата), но и от видни представители на адвокатската професия,

до днес не е предприето абсолютно нищо именно защото престъплението има характера на специално оперативно мероприятие, извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби, И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ ЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН на Червената мафия.

Трето: че заслужава специално семантично внимание онзи конкретен текст на тук визираното „Разпореждане № 4233 от 08.12.2010 г.“, в който „Съдия“-докладчикът по настоящата съдебна процедура (и Заместник-Председател на Административния съд София-град) Милена Славейкова

ИЗТЪКВА АРГУМЕНТА, ЧЕ ВСИЧКИТЕ ЧЕТИРИНАДЕСЕТ (14) ЗАВЕДЕНИ ОТ МЕН СЪДЕБНИ ДЕЛА СРЕЩУ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

ИМАТ ХАРАКТЕРА НА „ЗЛОУПОТРЕБА“ С ПРОЦЕСУАЛНИ ПРАВА.

Казвам това защото притежавам документални доказателства,

че през 80-те години, когато също така бях завел търсещи правна защита аналогични процедури,

подчинените на комунистическата Държавна сигурност прокурори и съдии ми изтъкваха и противопоставяха абсолютно същите аргументи.

Четвърто: че само преди няколко дни НЯКОЛКО ПРИЯТЕЛСКИ НАСТРОЕНИ КЪМ МЕН И ОПОЗИЦИОННО НАСТРОЕНИ КЪМ СИСТЕМАТА ВИСОКОПОСТАВЕНИ МАГИСТРАТИ

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ДОБРОНАМЕРЕНО МЕ УВЕДОМИХА,

ЧЕ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ И ПО-СПЕЦИАЛНО „ДАНС“

СА „БЕСНИ“ ОТ МОЯТА НЕПРЕКЛОННОСТ В „РАЗДУХВАНЕТО“ НА ТЕХНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И В ИСКАНИЯТА МИ ЗА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ,

И ЧЕ НЕ Е ИЗКЛЮЧЕНО ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НОВО т. нар. „ЕЛИМИНАЦИОННО ОСТРО ОПЕРАТИВНО МЕРОПРИЯТИЕ“.

*************

Второ заключително уточнение:

Приложено представям:

Първо: две копия от настоящия текст;

Второ: финансов документ за платена такса.

13 Декември 2010 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2010-12-12

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОЙКО БОРИСОВ - ПОРЕДНОТО ПРЕСТЪПНО ПРАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ И ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ-1-А

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар