Address for letters:
Янко Н. Янков –
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
================================================================
24 Март 2010 г.
До Софийския районен съд,
Първо гр. отделение, 24-ти (бивш 13-ти) състав , гр. дело № 4013/1991 г.
Съдия: Курветка Курвенска / Травестит Травеститов
Към: Иск за отмяна на влязло в сила съдебно решение, 03.08.2009 г.;
Към: процедурно писмено становище от 26.10.2009 г.,
Към: процедурно писмено становище от 27.10.2009 г.,
Към: процедурно писмено становище от 14.12.2009 г.
Към: процедурно писмено становище от 26.01.2010 г.
Особена предварителна забележка:
Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.: „Няма такава партия (2-АBCDEF):
http://iankov.blogspot.com/2010/03/2-abcdef.html
http://iankov.blogspot.com/2010/03/2-abcdef.html
*******
Получих „Призовка за страна” и приложеното към нея „Разпореждане от 08.03.2010 г.” и в указания срок предявявам моето официално писмено становище.
Първо,
►тъй като в драстично нарушение на валидното за цял свят изискване за коректно самопосочване (или респективно посочване) на името на съдията, който е издал съответния съдебен акт, такова тук и досега въобще не е направено;
►и тъй като както нормативната коректност, така и реципрочната коректност изискват от МЕН КАТО СТРАНА по делото да се обръщам към съдията не само институционално, НО И ПОИМЕННО;
►тук и сега посочвам, че в името на съдебната ритуалистика, валидна за целия цивилизован свят, И ПОРАДИ ПЪЛНА ЛИПСА НА САМОИМЕНУВАНЕ И ПОСОЧВАНЕ НА ИМЕТО НА СЪДИЯТА ПО НАСТОЯЩЕТО ДЕЛО, съм заставен от обстоятелствата (поставен пред необходимостта) да именувам съдията, издал(-а) въпросното „Разпореждане”, Курветка Курвенска или Травестит Травеститов;
►тук и сега уточнявам и посочвам, че съм избрал именно този подход както ЗАЩОТО НЕ РАЗПОЛАГАМ С ДРУГО ПРЕДСТАВИТЕЛНО-ИДЕНТИФИКАЦИОННО ВАЛИДНО ИМЕ, така и защото това име по най-пълен семантичен начин отразява същинското личностново и професионално достойнство, което в условията на посткомунистическия ченгеджийско-мафиотски ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българския клан на руската Червена Мафия (имаща характера на трансмутационен продукт на Червената армия) е било както предварително, така и последващо необходимо като главно изискване за професионална пригодност за назначаване и изпълнение на конкретната съдийска длъжност.
Второ, обръщам специално внимание върху обстоятелството:
►че в световната История на Правото и в световната История на правосъдната (юриспруденционната) дейност съдията не е бил длъжен да посочва името си в съдебния акт, който е издал, единствено при условията на кръвожадния геноцидно-политически режим на Черевената армия в СССР по времето на управлението на върколака Йосиф В. Сталин;
►че при това, по онова време и в онзи кръвопийски комуноидно-геноциден контекст, съвсем не във всички случаи съдията е бил имал „правото” да не посочва името си, а това е било така само в случаите, при които е било извършвано насочено против интелектуалните слоеве псевдонаказателно правораздаване, осъществявано от т. нар. „съдебни тройки”, задължението на които „специални съдебни институции” е било във всички случаи да постановяват абсолютно необоснована смъртна присъда, изпълнявана без обжалване и не само „веднага”, но често пъти преди непосредственото издаване на самия съдебен акт.
Освен в тези случаи, в световната История не е имало и няма други такива случаи - освен, разбира се, в господствуващата днес практика на българското посткомунистическо „правораздаване” от ерата на Червената Мафия. Уточнявам, че поне на мен не ми е известно да е имало такива случаи по времето на класическото комунистическо упрвление на България, и че аз имам правото да имам самочувствието на вещ експерт в тази сфера не само поради факта, че имам вече половинвековна практика на дипломиран юрист, не само и поради факта, че вече съм автор на повече от 50 (петдесет) дебели книги, посветени именно на тази сфера на научното знание и тази сфера на практиката, но и поради факта, че по надлежния академичен и университетски ред ми е признато ВИСОКОТО КАЧЕСТВО НА ХАБИЛИТИРАНО ЛИЦЕ (т.е. облечено с ТОГАТА НА ВИСШЕТО ЗНАНИЕ).
Трето, обръщам специално внимание и върху обстоятелството, че според публикувани през последните десетина години в Русия документални и изследователски източници, на преден план изпъква фактът, че в името на престъпното т.нар. „революционно правосъдие” главното изискване за кадровия подбор и назначаването на такава „съдийска” длъжност е било лицето да е толкова неграмотно „на четмо и писмо”, че дори да не умее да се подписва; поради което и в около 90 % от случаите „подписът”, който все пак е бил полаган върху въпросните „съдебни актове”, се е свеждал единствено до поставянето на абсолютно индиферентни и неподлежащи на никакво индивидуализиране, йероглифи.
Тъй като в конкретния случай по настоящия казус върху „съдебния акт”, който ми е връчен, липсва какъвто и да е подпис и какъвто и да е друг институционален белег (като напр. печат, лого или служебна бланка), това обстоятелство несъмнено следва недвусмислено да се схваща като „творческо” „доразвитие” и „дообогатяване” на господствуващата в ерата на Червената армия „правосъдна практика” в ерата на Червената Мафия.
Четвърто, тъй като, поне за мен, е повече от очевидно, че въпросният „съдия”, който е издал връчения ми „съдебен акт”, е и абсолютен кретен, който не знае да чете и не разбира нито българския език, нито българското Право, нито Европейското Право, пледирам към „съдията” да благоволи да си назначи (за сметка на данъкоплатеца) съответни вещи лица, които да проучат документацията и да му кажат и обяснят, че аз, в качеството ми на гражданско лице - български гражданин и гражданин на Европейския съюз, и като легитимен представител на ръководените от мен две юридически лица, които именно са активната исково-претендираща страна по настоящия съдебен процес, абсолютно никъде в изходящите от мен официални документи по настоящия отменителен казус НЕ СЪМ УПОТРЕБЯВАЛ ДУМАТА „МОЛБА”, И ПО АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ НАЧИН И В АБСОЛЮТНО НИКАКВА (ИЗРИЧНА, ИМПЛИЦИТНА ИЛИ КОНКЛУДЕНТНА) ФОРМА НЕ СЪМ ДАВАЛ ОСНОВАНИЕ ДА БЪДА ТРЕТИРАН КАТО „МОЛИТЕЛ”;
В случая става въпрос за това (изучаването и научаването на което обикновено при нормалните академични практики на юридическите факултети се осъществява със студентите още в първи курс, но което в настоящия казус, очевидно, абсолютно липсва):
►че съгласно Теорията на Правото „молителят” е лице, което желае да получи нещо, което не му се полага, и даването на което зависи единствено от благоволението на адресата, към който е отправено молителското волеизявление, наречено „молба”;
►че съгласно Историята на Правото, принципите и нормите на древното Римско право, римските роби, които са се обръщали към съдебните институции, за да получат правосъдие, абсолютно никога не са били третирани като „молители”, тъй като техният юридически статус е бил обвързан с абсолютно задължителни изисквания към робовладелците, поради които юридически изисквания римските роби са били третирани като „ищци”, изискващи да получат онова, което съгласно Правото им се полага (и примерно при конфликт между Правото и Закона римските съдии винаги са прилагали Правото, а не Закона);
►че съгласно Историята на Правото единствено робите в източните деспотични монархии и „гражданите”, живеещи в условията на класическия комунистически политически режим, са били третирани като „молители”;
►че съгласно вече две-десетилетната твърдо установената в България посткомунистическа ченгеджийско-мафиотска практика на такова третиране са подложени и българските граждански лица, което третиране, обаче, е осъществявано в пълно противоречие с принципите и нормите на задължителното за България европейско Право.
Пето, обръщам специалното внимание на българския и фактически Европейски Съд на факта, че в състоящата се от точно 12 (дванадесет) редове разпоредителна част на текста на визирания „съдебен акт”, който ми е връчен, аз съм бил третиран като „молител” точно шест (6) пъти, при това не само в контекста на абсолютно пълната липса на такива - както правни, така и фактически - основания, но и в контекста на моето многократно подчертаване и наблягане на обстоятелството, че НЕ СЪМ „МОЛИТЕЛ”, че НЕ СЪМ ПОДАВАЛ „МОЛБА”, а че съм предявявал пред Съда именно „Иск”.
Това недвусмително демонстрирано ПРЕСТЪПНО И РЕЦИДИВНО УПОРСТВО НА „СЪДИЯТА” по настоящето дело, който е издал въпросния „съдебен акт”, е тъждествено не само с абсолютния личностнов кретенизъм, схващан като пълна липса на какъвто и да е интелектуален ресурс, но и като недвусмислена демострация на древно-източно-деспотично и на съветско-червено-армейско комунистическо мислене и рефлекси.
Шесто:
►тъй като както визираният в настоящия казус „съдия”, така и преобладаващото мнозинство от съдиите на цялата сегашна ЧЕРВЕНОМАФИОТСКА посткомунистическа система, така и съдиите от цялата ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКА класическа комунистическа система, винаги са обезпечавали невъзможността за съществуването на нормален политически и легитимен (юридически, правен) режим за наличие и за функциониране на реални независими политически партии и други обществени организации;
►и тъй като именно поради тази причина ръководената от мен политическа партия
в пълно и драстично нарушаване на Правото ПРИ АБСОЛЮТНО ПЪЛНА КОНСПИРАТИВНОСТ И ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА КАКВИТО И ДА СА УВЕДОМЯВАНИЯ - КАКТО НА САМИЯ МЕН КАТО НЕЙН ЛИДЕР, ТАКА И НА КАКВОТО И ДА Е ДРУГО АНГАЖИРАНО С РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА ЛИЦЕ,
ПРЕЗ АПРИЛ МИНАЛАТА ГОДИНА Е БИЛА ПОДЛОЖЕНА НА ТОТАЛНО КОНСПИРАТИВНО ПРОВЕДЕНА „СЪДЕБНА” ПРОЦЕДУРА, ПРИ КОЯТО БЕЗ КАКВАТО И ДА Е ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА (ПОРАДИ ПЪЛНА ЛИПСА НА НАДЛЕЖНО УВЕДОМЛЕНИЕ!!!!!!!) Е БИЛА ВПИСАНА СЪС СТАТУС НА „РАЗПУСНАТА” И „ПРЕКРАТЕНА” ДЕЙНОСТ,
►пледирам да изискате като доказателство от фирменото отделение или надлежна справка за това, или цялата папка по делото,
►и преюдициално да се произнесете, като приемете, че посоченото „разпускане” и „прекратяване” НЯМА ПРАВНА ВАЛИДНОСТ, тъй като е било осъществено в абсолютна конспиративност, без знанието на правнозаинтересования субект и без да е била дадена каквато и да е възможност за правна защита;
►в този смисъл пледирам да приемете наличието на валидна правосубектност.
Седмо:
►тъй като от материалите по делото е видно, че СЪЮЗЪТ НА ЮРИСТИТЕ ДЕМОКРАТИ В БЪЛГАРИЯ е имал и продължава да има легитимен статус на надлежна заинтересована страна-ИЩЕЦ по делото;
►тъй като както от материалите по делото, така и от надлежното удостоверение за актуално състояние е видно, че както тогава, така и сега именно аз съм бил и продължавам да бъда легитимния представител на Съюза,
►тъй като от всичките депозирани от мен пред настоящия „Съд” надлежни писмени процедурни материали е видно, че аз съм действувал както от името на и в качеството ми на лидер на Партия Либерален Конгрес, така и от имено на и в качеството ми на лидер на Съюза на юристите демократи в България,
►следва да приемете, че е налице надлежната активна легитимация на Съюза като страна-ИШЕЦ по отменителната процедура.
Осмо: тъй като по силата на посочените по-горе обстоятелства не само ръководената от мен Партия Либерален Конгрес, но и ръководеният от мен Съюз на юристите демократи в България е лишена от абсолютно всички икономически, финансови, битови, и прочее възможности за нормално функциониране, ПОРАДИ КОЕТО НЕ РАЗПОЛАГА С АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА, с които да удовлетвори изискването за внасяне на т. нар. „държавна такса” за получаването на „правосъдие”, каквото (поради самия характер на престъпния политически режим в България по същество не е възможно!!!) несъмнено въобще няма да бъде получено, а таксата само ще отиде, за да обезпечава луксозния бит на ченгеджиско-мафиотските „съдии”- слуги на режима;
►С НАСТОЯЩИТЕ РЕДОВЕ ПЛЕДИРАМ ЗА ИЗДАВАНЕТО по отношение на Съюза на юристите демократи в България НА РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЪРЖАВНА ТАКСА И ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ПРАВОСЪДИЕ ПРИ ТОЗИ ИМЕННО БЕЗТАКСОВ КОНТЕКСТ.
При това обръщам внимание върху нормативното Правово изискване за забрана за отказ от правосъдие поради имуществена невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса.
Девето: Относно указанието на „съдията” да представя точно и мотивирано изложение на основанията за исканата отмяна уточнявам,
►че това е надлежно направено и доказателството за това обстоятелство се съдържа в надлежно депозираните и регистрирани в съда материали по делото;
►че главното основание за отмяна се съдържа във факта,
►че водещият титулярен съдия на последната инстанция и председател на съдебния състав Димитър Гочев неотдавна е бил надлежно и официално признат за агент на подчинената именно на БКП/БСП зловеща и престъпна Държавна сигурност,
►че по времето на неговото „правораздаване” по визирания казус той е имал този именно статус и е действувал в това си именно качество,
►че поради това и постановеното съдебно решение НЯМА характера на решение, издадено от независим съд и няма валидна правопораждаща същност.
Десето: Относно указанието на „съдията” да представя преписи за връчване на Върховната касационна прокуратура уточнявам, че такива са били надлежно представени и не е моя вината, ако са били загубени поради невнимание или поради саботьорство; все пак приканвам „съдията” да си ги потърси в папките, където, убеден съм, че ще си ги намери;
все пак, обаче, в случая изразявам подозрението, че става въпрос за долнопробен, нечистоплътен и престъпен трик, приписващ ми непредставяне, въпреки наличието на представяне;
въпреки всичко, готов съм отново да представя такива, ако аргументирано и убедително бъде обоснована и доказана тезата, че действително не съм бил извършил въпросното представяне.
Единадесето: Относно указанието на „съдията” да представя преписи за връчване на Съюза на юристите демократи в България уточнявам, че определям това указателно изискване
или като дължащо се на професионлно недопустимо непрочитане на материалите по делото (от които е видно, че именно аз съм лидерът на този Съюз и че очевидно едно такова изискване е най-малкото странно),
или като дължащо се на уважителни обуславящи професионална непригодност психоментални причини,
или като дължащо се на преднамерени правноирелевантни претенции за „търсене под вола теле” - където, както е известно, вместо виме ще бъде открит друг атрибут.
Дванадесето: Относно указанието на „съдията” да представя удостоверение за актуално състояние на Партия Либерален Конгтрес уточнявам, че приложено към настоящето писмено правно становище прилагам такова удостоверение – в комплекта, определен за „Съда” съм приложил оригинал, а в комплекта за останалите страни по делото – копие на удостоверението.
Тринадесето: Относно липсата на указание на „съдията” да представя и удостоверение за актуално състояние на Съюза на юристите демократи в България, уточнявам,
►че това съвсем не е било станало случайно; и
►че този факт пределно ясно разкрива недобросъвестната, долнопробна, противоправна и ченгеджийско-мафиотска стратегия на „съдията”, насочена към антиправосъдно обезпечаване на хода на делото в интерес на установения именно от БКП/БСП престъпен ченгеджийско-мафиотски политически режим.
Във връзка с това изрично и ясно посочвам, че след като в логото на всичките изходящи от мен и надлежно депозирани в съда писмени текстове аз съм се представил като лидер и легитимен представител не само на едната ищцова страна по делото, но и като лидер и легитимен представител и на другата ищцова страна по делото, най-малкото неадекватен е „пропускът” на „съдията” да поиска от мен да представя удоставерение за актуалното състояние само на едната, но не и на другата ищцова страна.
Във връзка с това посочвам, че все пак тук и сега представям и удостоверение за актуалното състояние на Съюза на юристите демократи в България, който има статуса на надлежна страна по делото, и по-точно статуса на надлежен ищец.
24 Март 2009 г. Янко Н. Янков