ЦАРЯТ-ЗАЛОЖНИК

Първият български журналист, интервюирал Симеон Втори, е бил Йосиф Давидов - тогавашен кореспондент на Българската телеграфна агенция (БТА) в Мадрид. Самото събитие станало на 29 януари 1990 г., а интервюто е публикувано във в-к „Отечествен фронт” на 2 февруари 1990 г. и е озаглавено „Благоразумие и търпимост, зрелост и толерантност”. Това интервю официално е било поискано и възложено от Главния редактор на вестника Любен Генов, мотивацията на който е била обоснована като желание „за разрушаване на едно табу”. Наскоро в същия вестник е публикувано още едно царско интервю - на Бригита Йосифова с Царица Маргарита.

По време на дейността на т. нар. „Национална политическа „Кръгла маса”” бяха проведени много митинги, сред които на 15 февруари 1990 г. и митинг в Михайловград, предишното име на който преди това е било Фердинанд. Тогава аз, Янко Янков-Вельовски, произнесох реч, в която направих три „предложения”, по повод на които бях изключително бурно освиркан три пъти. Първото бе да се преименува името на града, тъй като сегашното му име е позорящо, защото е име на един от зловещите комунистически лидери; бях освиркан, защото за всички присъствуващи комунизмът продължаваше да бъде „най-висшият човешки идеал”; второто ми предложение бе да се върне старото име на града Кутловица; по този повод ме освиркаха, защото името било селско, а те били граждани; третото предложение бе да се формира обществена нагласа за завръщането на Симеон Втори в Родината и за избирането му за Президент на България (каквато официална държавна длъжност фактически действуващата комунистическа „Конституция” все още не допускаше); по този повод освиркването ми бе най-силно и най-интензивно, защото с това по непростим начин обиждах техните твърди републикански и комунистически възгледи и нагласи. Още на другия ден ми се обади по телефона Секретарят на посолството на САЩ Маршал Харис, с когото веднага се срещнахме; той ми каза, че тезата за завръщането в България на Симеон Втори е специална политическа стратегия на съветската КГБ и на и на нейния комунистически български клан, и че тази стратегия, макар и по-късно, ще бъде подкрепена и от САЩ, които ще се съгласят той да се завърне, но не като Цар, не и като Президент.

През март 1990 г. бе осъществено второто силно представяне на Царя пред българите - в най-гледаната програма „Всяка Неделя” на Българската Национална телевизия (БНТ) било излъчено специалното интервю на Кеворк Кеворкян с Негово Величество Цар Симеон Втори.

През април, а после през август, септември и октомври 1990 г. пребивавах в град Мюнхен в Германия, където бях опериран от тумор, получен от третирането ми с химикали по време на престоя ми в затвора; там почти непрекъснато до мен бе бившият български царски офицер Стефан Маринов - бивш личен съветник на Симеон Втори в първите години на емиграцията му, после отрекъл се и в продължение на 18 години прекъснал всякакви контакти с него, но преди няколко години възстановил контактите „по интензивно настояване на американците и германците” и „в името на бъдещото демократизиране на България”. Той просто ме „засипа” със специфична информация относно личността на последния български Цар и най-вече относно неговите връзки със съветската КГБ и българската ДС, както и за плановете на западните политически сили за неговото използуване в хода на политическите промени „след ерата на Горбачов”. Благодарение на тази информация и, разбира се, благодарение на моето специфицно професионално мислене, при всички станали по-късно събития аз просто превъзходно разбирах невъзможността да бъде водена автентична политическа дейност в България както поради кретенското политическо мислене на българската населенческа маса, така и породи виртуозното политическо използуване на това обстоятелство не само от комунистическите политически манипулатори, но и от корумпираната част на управляващия западен елит.

В началото на 1991 г. българските депутати и политически лидери Стефан Савов и Ахмед Доган посетили Цар Симеон Втори в Мадрид.

През май 1992 г. Президентът Желю Желев и Цар Сиеон Втори се срещнали и разговаряли в мадридския хотел „Риц”, с което завършила „ерата на журналистическия интерес към Царя” и започнала „ерата на интереса на политиците”.

По време на Олимпиадата в Барселона през 1992 г. тогавашният Премиер Филип Димитров, съпругата му Елена, Венцислав Димитров и Александър Йорданов, както и спортни звезди и шефове, обядвали заедно със Симеон Втори.

През август 1992 г. българските медии съобщиха, че на заседание на т. нар. „Клуб Билдерберг”, състояло се в началото на годината в курортното градче Евиан във Франция, е било взето решение Западът да подкрепи по енергичен начин усилията на Симеон Втори за завръщането му в България.

Най-голямата и най-пъстроцветната навалица около Симеон Втори е била по време на бала на Августин Пейчинов в Манхантън на 6 декември 1992 г., където са били: Георги Пирински, Стоян Ганев, Михаил Неделчев, Янаки Стоилов, Елена Поптодорова, Диана Дамянова, Александър Томов, Чавдар Кюранов, Атанас Папаризов, Невена Коканова, Теодоси Спасов, Йълдъз Ибрахимова, Мила Георгиева, Георги Данаилов, Стефан Цанев, Соломон Паси, Петър Константинов, Стефан Груев, Жорж Ганчев, Кръстю Петков.

През 1993 г. Желю Желев и Симеон Втори се срещнали отново – този път в Брюксел.

През 1994 г. синдикалният лидер Константин Тренчев посетил Мадрид, а Филип Димитров и приближените му „случайно” се срещнали със Симеон Втори в един музей в Солун.

През 1995 г. софийският кмет Александър Янчулев се срещнал със Симеон Втори в Мадрид, където бил на посещение за „кръщаване” на улица. През ноември 1995 г. аудиенция при Симеон Втори били получили външният министър (генерал от ДС) Любен Гоцев и Гиньо Ганев; после Л. Гоцев отрече да е участвувал в такава среща, но от Мадрид го опровергаха. На 23 ноември 1995 г. депутатът Кристиян Кръстев и Председателят на Ротари-клуб Асен Ошанов лично занесли поканата на 101 интелектуалци до Царя да посети България.

(Откъс от монографията на проф.Янко Янков-Вельовски "Легитимните основи на политическата власт в България").