СЪДИЯ - И КРЕТЕН, И МАФИОТ!

Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Bulgaria
***************************
25 Юни 2008

ЧРЕЗ:
Административен съд-
София-град
бул. „Витоша” № 2
1000 София
І-во отделение, 5-ти състав,
Адм. д. № 3066/2008 г.
(срещу Министерството на вътрешните работи)
Съдия-докладчик Владимир Николов


До Върховния административен съд

Информационно копие:
До всички заинтересовани световни и европейски
(включително и български) институции и медии
***
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
Web site: http://iankov.info


Ж А Л Б А
НА
Янко Николов Янков
1172 София,
ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

На 21 юни 2008 г. получих препис (копие) от определение от 18 юни 2008 г., издадено в закрито съдебно заседание от съдия-докладчик Владимир Николов, І-во административно отделение, 5-ти състав.
В срок обжалвам въпросното определение, при което изтъквам следните аргументи и съображения:

Първо
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че като върховна съдебна инстанция, имаща в частност и функционалното предназначение да обезпечава еднакво (единообразно, единосъщно, еднозначно, равнопоставено) правосъдие, при произнасянето ви по този казус ще бъде необходимо да вземете предвид решението на съответния съдия по едно друго, но напълно идентично или аналогично дело.
Накратко става въпрос за следното.
На 08 май 2008 г. съм предявил (рег. № 6029/08.05.2008) иск, регистриран като адм. д. № 2745/2008, І-во отд., 15-ти с-в, при съдия-докладчик Полина Якимова, който иск е срещу т. нар. Комисия по досиетата и не само третира същата фактическа и юридическа проблематика, каквато е третирана в това дело, но и посочените от мен доказателства са буквално и абсолютно същите, а и извършените от мен процесуални действия са едни и същи.
Въпросната съдия-докладчик Полина Якимова обаче абсолютно безпроблемно е дала ход на делото, докато съдията по това дело е постъпил по коренно различен начин – направил е всичко необходимо, да не се стигне до разглеждане на делото по същество.
Пак повтарям – и по двете дела става дума за едни и същи факти и едни и същи доказателства, за едни и същи извършени или неизвършени от мен процесуални действия, но за различни деликтни субекти; и в същото време – за коренно различно (напълно противоположно) процесуално третиране на делата.
Което означава, че единият от двамата съдии е нормално процедиращ (поне засега!) съдия, а другият е или пълен кретен, или престъпник, използуващ правосъдието за антиправосъдни цели.
Съобщавам ви тези обстоятелства, тъй като ще е необходимо да уеднаквите правосъдното поведение на въпросните двама съдии.

Второ
На 27 май 2008 г. съдията-докладчик по делото Владимир Николов е постановил Разпореждане, състоящо се от шест точки, което ми е връчено на 31 май (тоест, след три дни!!! Обърнете внимание на този не толкова любопитен, колкото изключително съществен факт!!!), по което съм взел отношение с моето становище от 02 юни 2008 г.
Първата точка от разпореждането на съдията бе основателна, отнасяше се до необходимостта да внеса посочената държавна такса, и тя бе изпълнена от мен.
Втората точка се отнасяше до необходимостта да посоча или уточня определени факти и обстоятелства, относно които абсолютно неоснователно ми бе вменено наличието на процесуална нередност (или недостатък), изразяваща се в твърдението на съдията, че не съм го бил направил в самия иск. В моето официално писмено гледище изрично направих онова, което съдията е поискал, след което елегантно му написах (на съдията), че неговото искане в това отношение или е недопустим от правото антиправосъден трик, или се дължи на някакво извинително човешко недоглеждане, тъй като онова, което той искаше да бъде направено, е било направено още със самия официален иск, и следователно искането му в това отношение е било фактически неоснователно.
Третата точка има аналогично съдържание и моят отговор е аналогичен – съдията бе поискал да посоча нещо, което просто си е било посочено в самия иск, и съдията не е бил имал фактическото основание да иска от мен извършването на нещо, което е било направено; в случая отново постъпих по същият начин - в моето официално писмено гледище изрично направих онова, което съдията е поискал, след което елегантно му написах, че неговото искане в това отношение или е недопустим от правото антиправосъден трик, или се дължи на някакво извинително човешко недоглеждане.
Четвъртата точка от разпореждането на съдията имаше абсолютно същата стратегическа съдържателност – отново се искаше от мен да посочвам и уточнявам нещо, което вече е било достатъчно ясно посочено и уточнено още в самия иск; аз отново миролюбиво направих онова, което съдията искаше да бъде направено, след което изрично написах на съдията, че или ми прилага трикове, или просто не е бил чел иска ми.
Петата точка от разпореждането на съдията съдържаше искането да заверя представеното от мен копие от моето искане до Главния прокурор, въз основа на което впоследствие бе образувано следственото дело, което съм посочил като доказателство, установяващо основателността на моята искова претенция и относно което съм поискал да бъде приложено към делото.
В моето официално писмено становище до съдията елегантно дадох на съдията да разбере, че неговото искане в това отношение е просто смешно, тъй като от него съм поискал да изиска и приложи към делото самия оригинал, който се намира в следственото дело, което дело представлява т. нар. „всички доказателства”, които съдията иска да му бъдат посочени от мен.
Тъй като в сравнение със съдържанието на предишните разпоредителни волеизявления на съдията съдържанието на Шестата точка от неговото разпореждане разкриваше по най-показателен начин, че той просто следва една доста стара логическа схема на предизвикателни ченгеджийски процедурни трикове, аз просто не я коментирах в моето официално гледище, и, естествено, направих онова, което той искаше, но не защото той го е искал, а защото законът го е изисквал.

Трето
На 05 юни 2008 г. съдията-докладчик по делото Владимир Николов е постановил Разпореждане, състоящо се от четири точки, което ми е връчено на 12 юни (тост, точно след седем дни!!!), по което съм взел отношение с моето становище от 15 юни 2008 г., което становище, впрочем, е и публикувано в моя Уебсайт в Интернет и е станало публично достояние.
Във връзка с това си позволявам да дам безплатния правен съвет на съдията да предяви към мен съдебен иск и да ме осъди, ако счита, че във въпросното мое публично оповестено гледище (становище) се съдържат елементи, които неговото лично и институционално достойнство не приемат и считат за престъпно деяние от моя страна.
Тук изрично и ясно обвинявам съдията в изготвяне на официален документ с невярно съдържание – в текста на постановеното от него разпореждане е отбелязано, че то е било написано и постановено на 05 юни 2008 г., но моето категорично мнение е, че в това отношение постановеният от него разпоредителен акт има качеството на официален документ с невярно съдържание, тъй като посочената дата не е същата, а е 9-ти юни.
Доказателствата за това се съдържат в документацията, от която е видно, че този разпоредителен акт на съдията е бил даден на призовкарите именно на 9-ти юни, при това не сутринта, а следобяд!!!
Защо, обаче, съдията-докладчик по делото Владимир Николов си е бил позволил да извърши това престъпление?
Този съдия, разбира се, е типичен криминален престъпник, и това негово съдийско престъпление просто е едно от неговите многобройни съдийски престъпления (извършени в полза на специалните служби на Мафията и на мафиотската държава); при това то дори е „най-невинното” или „най-малозначителното” извършено от него престъпление.
Отговорът на горепоставения въпрос се съдържа по-долу.

Четвърто
На 09 юни 2008 г. сутринта аз регистрирах в регистрационния офис на съдията специално искане за осъществяване на т. нар. „съединяване на исковете (делата)”, с което, на основание текстовете на българското процесуално право и най-вече на основание на член 13 от Европейската конвенцишя за правата на човека и основните свободи съм поискал да бъде осъществено съединяване за разглеждането им в единен съдебен процес на адм. д. № 2745 /2008 г., І-во отд., 15 с-в, съдия-докладчик Полина Якимова (срещу Комисията за рзкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) и на адм. д. № 3066/2008 г., І-во отделение, 5-ти с-в, съдия-докладчик Владимир Николов (срещу Министерството на вътрешните работи).
Така, още сутринта на 09 юни 2008 г. съдията-докладчик Владимир Николов е бил поставен пред „заплахата” да не може да гарантира осъществяването на престъпната воля на неговите „тъпкачи” от хомодружината на специалните служби на Мафията и на мафиотската държава.
И именно за да се опита да обезпечи волята на своите господари, съдията извършва въпросното документално престъпление, като на 09 юни постановява Разпореждане, което в пълно противоречие с реалността е обозначил като постановено на 05 юни.
Така, благодарение на този свой процедурен и престъпен трик, съдията се е опитал да избегне вземането на решение по това мое искане, като и до днес на мен не ми е даден отговор по това мое искане.

Пето
На 12 юни 2008 г. получих написаното на 09 юни (датирано на 05 юни) определителното разпореждане на съдията, и на 15 юни регистрирах в съдийския офис моето официално становище, което, както вече казах, съм публикувал в Интернет, и по повод и във връзка с което съдията разполага с фактическото и правното основание да ме съди и осъди, ако счита, че съм засегнал неговото лично и институционално достойнство, „девственост”, чест и прочее.

Шесто
На 21 юни 2008 г. получих постановеното на 18 юни Определение, съгласно което в закрито съдебно заседение съдията е прекратил производството и е отказал да го разгледа по същество в публично съдебно заседание.
В срок обжалвам пред вас неговото определително разпореждане и настоявам да го отмените.
Считам, че е абсолютно безсмислено пред вас да обосновавам аргументите си относно т. нар. „дефекти” в „юридическата” воля на съдията, тъй като вие сте длъжни да направите това „служебно” и върху основата на вашето „запознаване с” и „познаване на” фактите и на закона.
Не считам за нужно сега и тук да ви казвам какво мисля за вас, тъй като искам да ви дам възможност да промените предварително формираното ми крайно отрицателно „мислене” или гледище в това отношение.
Дали ще го направите, това си е ваш проблем.
Приложение: две копия от текста на настоящето мое становище.
25 Юни 2008 Янко Н. Янков