ЗАПАДНИ МАФИОТИ НИ ОТНЕМАТ ВОДАТА (4)

ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британската мафия,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

І.

1. На 01.11.2006 г. в рубриката „България в медиите” на радио „Дойче веле” (http://dwelle.de/bulgarian/medien/print/1.202103.1.html) се съобщава, че в шотландското издание “Скотсман нюз” и в британския вестник “Сън” са публикувани статии, в които се казва, че в специален доклад на две британски министерства е записано, че след присъединяването на България и Румъния към ЕС във Великобритания се е формирала ситуация, която е определена от специалистите като „потенциална заплаха от степен А2 от британската скала за престъпленията”, и при която „се очаква увеличение на джебчийствата, трафика на хора и други престъпления”.

В рубриката на „Дойче веле” се казва, също така, че „Агенция Ройтерс също се занимава с темата, като уточнява, че авторите на доклада са министърът на имиграцията Лайъм Бърн и министърът по европейските въпроси Джеф Хун”, както и че този „доклад е изпратен и на британския премиер Тони Блеър”.

2. За съжаление това, което е казано там, разбира се, е напълно вярно.

Но дали това е цялата истина относно Втората хунска инвазия на Запад?

Все пак, обаче, там, в тези материали, са оставени като напълно непоставени и неизяснени поне пет въпроси:

а) „Дали всички българи, които ще заминат за Великобритания, ще отидат там с цел да участвуват в „увеличаването на джебчийствата”, или тези, които ще отидат с точно такава престъпна цел ще са несъизмеримо по-малко на брой от онези, които ще отидат, за да участвуват в увеличаването на икономическия и интелектуалния потенциял на Великобритания; и дали ще са съизмерими резултатите от дейността на едните и на другите български граждани?”;

б) „Поради какви причини – биогенетични или социално-икономико-политически – специално тези български граждани ще заминат там, за да се занимават с тази именно джебчийска дейност?”;

в) „Напълно невинна ли е британската държавна власт за тази масова хунска миграция на българските висококвалифицирани специалисти от всички сфера на обществения живот – както от сферите на науката, технологиите, медицината, строителството, така и от сферата на престъпността (включително и на джебчийството!), или и британската държавна власт има своята не само световно-историческа, но и напълно юридическа, вина?”;

г) „Дали миграцията на престъпността има еднопосочен или двупосочен вектор, и ако векторът е двупосочен – дали двата вектори са съизмерими по характера и по обема на посегателството върху жертвите?”.

ІІ.

ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британската мафия,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

Държа да ви уведомя, че аз, Янко Николов Янков, не толкова като един от потърпевшите, колкото като гражданин на Европейския съюз, съм специално заинтересован от правосъобразното решаване на всички въпроси, свързани с престъпната дейност върху българска територия против български граждани на руско-българско-британската мафия, и поради тази причина това мое писмо до сегашните негови адресати трябва да бъде считано само като един от елементите на подреждането на фактите и обстоятелствата с оглед на тяхното по-нататъшно използуване пред българската, британската и европейската общественост и правосъдна система.

ІІІ.

В интервю, публикувано във в-к „Монитор” на 03.10.2002 г., бившият Министър на вътрешните работи на България генерал Богомил Бонев изрично, ясно и категорично е заявил, че:

1) като Министър на вътрешните работи е бил получавал специална информация, от която му е било ставало известно, че навсякъде по света, където фирмата „Интернешънъл уотър” е била спечелвала търговете за водна концесия, после, поради протестите на гражданите, се е стигало да падане на съответните правителства;

2) че напр. след като същата фирма е била спечелила търг в град Манила - столицата на Филипините, тя не само е отказала да предостави обещаните инвестиции, но дори е започнала да увеличава цената на водата; и че точно същото престъпно поведение точно същата тази фирма сега проявява в София;

3) че подробностите относно това как точно е била сключена корупционната сделка на софийската община с фирмата „Интернешънъл уотър” той, Министърът на вътрешните работи, е бил научил едва когато сделката вече е била факт;

4) че неговото категорично мнение (съставено върху основата на информацията, която е получавал в качеството му на Министър на вътрешните работи) е, че „Сделката с „Интернешънъл уотър” е корупционна”.

ІV.

На 23 юни 2004 г. журналистката Милена Илиева е публикувала анализ (http://www.anticorruption.bg/bg/news/events.php?id=1058&c_id=7&morefile=/bg/news/events.php&data=2004-06-23), в който се съобщава, че:

1) преди няколко дни се е било състояло заседание на Столичния общински съвет, на което „всички общинари бяха единодушни, че в този вид договорът е неизгоден за столичани, тъй като има голямо разминаване между офертата на концесионера, представена по време на конкурса, сключения договор и реалното му изпълнение”;

2) според общинските съветници по вина на концесионера „договорът ... не се изпълнява по няколко основни показатели”, а именно: а) загубата на вода; б) инвестициите; в) водопотреблението; г) цената на водата;

3) според общинските съветници фирмата „Софийска вода” е „една структура, която се занимава само с управляване на пари”, при което всичката работа, свързана с водоснабдяването, се върши от три други фирми – едната отчита жилищните водемери, другата отчита сградните водомери, а третата се занимава със старите неплатени сметки;

4) според Иван Нейков - председател на Временната комисия, „договорът не бива да продължава в същия вид и трябва да се стартира процедура за прекратяване”;

5) „оказва се, че отговорността за създадената ситуация е размита: виновен не може да бъде посочен, защото решението при избора на концесионер е взето и гласувано от Столичния общински съвет. Но договорът за концесия е подписан от кмета на София Стефан Софиянски, без да бъде дори обсъден с общинските съветници. Според правилата на Столична голяма община кметът не може да сключва договори и да взема кардинални решения, без те да бъдат обсъдени и гласувани от съветниците.”

Забележка: същата журналистка е и телевизионен репортер, и на 26 юни 2004 г. е излъчила специален телевизионен репортаж по темата.

V.

На 16 юни 2006 г. във в-к „Стандарт”, е публикувано интервю на журналистката Нина Александрова с бившият Министър на вътрешните работи Богомил Бонев, (http://standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-16&article=149769).

В интервюто ясно и изрично е записан следният пасаж:

Въпрос: „- Вярно ли, че като премиер той (Иван Костов) спира много по-добра концесия за "Софийска вода"?”.

Отговор: „- Той лично на мен ми е казвал, че има писмо от Тони Блеър. В него пишело: „Няма да ви приемем в НАТО, ако не пуснете еди-коя си фирма”. Затова не можело да се приеме по-добрата оферта на останалите фирми. И е избрана най-лошата.””

Забележка: Наистина следващото изречение гласи: „Не вярвам, че Блеър въобще би пратил такова писмо. Това би означавало международен скандал. Но Костов не се поколеба и го даде като аргумент.”

Все пак, обаче:

►Богомил Бонев е юрист по образование и по професия;

►като такъв превъзходно знае, че в първото му изречение се съдържа т. нар. „свидетелско твърдение за наличието на определен правно релевантен факт – престъпление, извършено от Минстър-Председателя на Великобритания, и престъпление, извършено от Министър-Председателя на България”; и че в този аспект точно това негово изречение има чисто юридическа, включително и доказателствена, стойност;

►Б. Бонев превъзходно знае и това, че неговото второ изречение (относно това какво вярва или не вярва) няма никаква юридическа стойност - нито свидетелско-доказателствена, нито експертна; пък и практиката по-късно недвусмислено показа, че подобно писмо е написано от външният министър на правителството на Тони Блеър;

►и че едно нормално правосъдие е длъжно да разпита: Б. Бонев като свидетел, а Иван Костов и Тони Блеър – като заподозрени в извършването на престъпление; както и да провери контактните механизми между двамата премиери;

►при което трябва да се има предвид, че ако твърдението на Б. Бонев е било неотговарящо на истината, то в такъв случай то има правната квалификация на престъпление - от една страна против правосъдието, а от друга страна - против двамата премиери; прокуратурата, обаче, не е била предявила обвинение срещу Б. Бонев, което означава, че не е оспорила истинността на неговото твъдение; а и двамата премиери също не са предявили обвинение срещу Б. Бонев, от което следва логичният извод, че и те не са оспорили неговите твърдения.

VІ.

На 28 септември 2006 г. във в-к „Стандарт” е публикувана статията на Б. Димитров, озаглавена „Общината все още е в мъртвата хватка на неизгодния договор”; в нея се казва следното:

1) В своя тригодишен бизнес план концесионерът „Софийска вода” е бил записал, че ще се стреми да получи около 90 милиона лева (50 милиона евро) скрита печалба, при което всяка година трябва да бъдат получавани по 30 милиона лева приход;

2) Съгласно този писмено и официално оформен план получаването на този колосален годишен приход е било калкулирано върху основата на увеличаването на цената на водата;

3) По този повод членът на работната група по предоговарянето на водната концесия проф. Атанас Тасев е заявил, че престъпната схема, по която концесионерът действува, за да се обогатява, в общи линии е следната:

а) купуваш зеле от Пазарджик, за да го продадеш в София; б) за двеста лева купуваш един стар и раздрънкан „Москвич”, с който превозваш зелето от Пазарджик до София; в) тъй като в заложения от теб план за печалбата е предвидено от продажбата на зелето да бъде изплатена и цената на превоза (колата, бензина и пр.), включваш (калкулираш) цената на превоза в продажната цена на зелето; г) тъй като, обаче, цялата държавна машина (правосъдие, полиция и всичко останало) и без това е ангажирана със задачата на всяка цена да принуди гражданите на София да купуват само твоето зеле, в калкулацията на цената на зелето записваш, че за неговия превоз си купил не „Москвич” за двеста лева, а „Ролс-Ройс” за двеста хиляди лева; д) остава само да си прибереш парите, но за тая работа не бива да се тревожиш, тъй като с нейното извършване са ангажирани всички правосъдни и силови структури на държавата.

VІІ.

На 06.02.2007 г. световните и българските медии съобщават, че Британският министър по европейските въпроси Джеф Хун (същият, който е съставил доклада за зловещата опасност, надвиснала върху британската държавна машина и британското общество, идваща от хунското нашествие на българските джебчии!!!):

1) Започва двудневно посещение в България (а после и в Румъния);

2) Веднага след пристигането си в София той е разговарял с Вицепремиера и Министър на външните работи Ивайло Калфин.

3) В интервю, дадено на журналистката Деница Каменова и публикувано на 07.02.2007 г. Джеф Хун е бил заявил, че „като цел на визитата си в София той определя възможността да обсъди с новия европейски партньор големите въпроси, които стоят пред бъдещето на Европейския съюз”.

В изключително кратките комюникета във връзка с тази визита се казва, че към сферата на тези „големи въпроси” са се отнасяли тези за: двустранните връзки; стратегическото партньорство; и делото срещу петте български медицински сестри, осъдени на смърт в Либия.

Забележка: Като се има предвид, че така наречените „дипломатически комюникета” винаги и неизменно приличат на банския костюм (тост, разкриват доста неща, но най-същественото си остава скрито), се налага да видим какво е било същественото, което е било скрито и не е било включено в текста на дипломатическите комюникета.

VІІІ.

От публикувания в медиите „Протокол” на проведеното на 03.04.2007 г. заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е видно, че представителят на Министерството на регионалното развитие и благоустройство изрично и ясно е казал, че от Доклада на „Софийска вода” АД въобще не става ясно за какво точно ще се употребят поисканите и планираните инвестиции и как те ще се отразят в показателите за качество на услугите”.

В същото време в доклада изрично са записани следните думи на самия Председател на Комисията проф. К. Шушулов: „Искам да ви цитирам едно писмо от МВнР от 05.12.2006 г. по повод писмо на министъра за Европа на Обединеното кралство Джеф Хун до Министъра на външните работи на България Ивайло Калфин, в което се изразява надежда, че ДКЕВР ще направи всичко възможно за осигуряване успеха и по-нататъшната жизнеспособност на концесията „Софийска вода” АД”.

От Протокола изрично става ясно, че това писмо на британския Министър всъщност е адресирано до българския Министър не толкова в качеството му на външен министър, колкото именно в качеството му на Вицепремиер, в ресорната компетенция на който стои наблюдението и контрола върху дейността на самата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.

В този протокол е записано, че независимият депутат от Народното събрание Минчо Христов, който е и заместник-председател на Парламентарната Комисия за борба с корупцията, е определил цитираното писмо на британския външен министър като „груба форма на лобизъм от страна на чужда фирма”, при което изрично и ясно е заявил, че концесията, в полза на която лобира британският правителствен представител, по своята същност е „е една корупционна схема”.

От публикациите в медиите става ясно, също така, че в писмото на британския високопоставен правителствен представител изрично се съдържа следният израз: „Бих искал да потърся вашето съдействие за осигуряването на по-нататъшната успешна дейност в България на фирмата „Софийска вода”, чийто мажоритарен собственик е британската фирма „Юнайтид Ютилитис””.

От текста на същото писмо на британския до българския Минстър става ясно и това, че подобно въздействие или натиск върху българския Министър е бил упражнен и от предшественика на Джеф Хун - Дъглас Александър, както и от външната комисия в британския парламент.

ІХ.

На 06.04.2007 г., петък, във в-к „Монитор” е публикувана статия, която е озаглавена: „Софийска вода” – английска дипломация с ориенталски привкус”; автор на статията е инж. Иван Греченлиев, бивш шеф във ВиК и „Софийска вода”, почетен член на Кралския акредитиран институт за управление на водите и опазване на околната среда, Великобритания.

В тази статия се казва, че:

1) Неадекватното поведение на английската компания-концесионер на водата в столицата, което не отговаря нито на договорните, нито на партньорските отношения, вече е достигнало своя апогей; причината за това е поредното искане за увеличаване цената на водата;

2) Течовете по софийските улици са обичайно явление в ежедневието, а фирмата-концесионер се занимава единствено с това да запушва съвсем малка част от дупките, като по този начин имитира и отчита активна инвестиционна дейност;

3) По своята същност концесията на софийската вода противоречи на каквито и да да са критерии за една нормална концесия, при която дадена фирма, която притежава необходимия опит и финансов ресурс, взема за експлоатация определена дейност, плаща си концесионните такси, стреми се да подобри нивото на услугата и да намали загубите, като прави необходимите инвестиции; и след като извърши всичките тези дейности и постигне реални резултати, фирмата може да претендира за възвръщане на направените вложения и за резонната си търговска печалба чрез цената на водата;

4) Авторът изрично и ясно посочва, че в България съвсем не е така и дори е точно обратното на всичко онова, което може да бъде наречено „нормална концесия”;

5) Авторът посочва, че вече в продължение на 6 години на софиянци се обяснява, че именно с поскъпването на водата трябва да се наберат парите, които да бъдат гаранция, за да се направят инвестициите; което е все едно да отиде човек да си купи кола на лизинг, а лизинговата компания да му каже: „Да, господине, ще ви дадем кола. Внасяйте в продължение на три години вноските за нея, и след като изминат три години, тогава елате да си вземете колата”. Авторът посочва, че фирмата „Софийска вода” прави точно същото – тя иска да получи необосновано увеличение на цената, което да бъде гаранция за поредния банков кредит, който да обезпечи инвестиционната й програма; при това тук е нужно обаче да си спомним за едни други заеми, също в милиони евро, взети в началото на концесията, които вече потънаха в касите на концесиониращото тогава дружество-майка „Интърнешънъл уотър” и във връзка с които заеми във всички финансови отчети на контролиращата по това време фирма „Омонит” е отбелязано, че изразходването на тези пари не е било аргументирано като целесъобразни инвестиции – тоест, че тези пари, макар и отчетени като инвестиции, въобще не са били вложени като инвестиции и фактически са били откраднати;

6) Авторът посочва, че с направените финансови разкрития фирмата „Софийска вода” е станала синоним на постоянен скандал, който логично е довел до искането за предоговаряне на концесията;

7) Авторът сочи, че що се отнася до цената на водата в София, то е напълно порочно тя да се сравнява с цената на водата примерно в Разград, Добрич или другаде; и че това е така, защото всяка водоснабдителна система на дадено селище е уникална по своите възможности за водоподаване; и че е напълно естествено водата в София да е най-евтина в страната, тъй като тя идва при консуматорите чрез прилагането на евтиния гравитачен начин, а не чрез скъпо струващи системи за помпане; той подчертава, че обяснението за евтината вода е пределно просто - тръбите и съоръженията, изградени преди няколко десетки години, са отдали своята стойност като капитално вложение и оттук-нататък транспортирането на водата по тях не струва никакви пари;

8) Авторът посочва, че пазарлъците, които фирмата „Софийска вода” се опитва да направи с Държавната комисия за по енергийното и водното регулиране показват, че е налице разиграване на английска дипломация с ориенталски пазарен привкус;

9) Авторът посочва, че каквато и цена да бъде определена от ДКЕВР, парите, с които ще разполага фирмата-концесионер трябва да бъдат подложени на най-строг контрол, при това не само от общината, но и от независими граждански сдружения;

10) че прилагането на такъв контрол е особено наложително и поради това, че тази фирма се подготвя да получи от Европейската банка за възстановяване и развитие нов, втори заем, в размер от 79 (седемдесет и девет) милиона евро, който ще трябва да бъде изплатен от гражданите на София, които имат правото да знаят къде и за какво отиват парите им и как ще бъдат възстановявани;

11) че прилагането на такъв контрол е особено наложително и поради това, че преди шест години същата тази фирма вече е била взела такъв заем, който съгласно документите на фирмата е бил предвиден и оправдан като инвестиции, но съгласно документите на контролните органи въобще не е бил вложен като реални инвестиции; а и софиянци, които все още изплащат този заем, нямат никакви усещания за наличието на каквито и да са осезаеми инвестиции.

Х.

В броя си от 13-19 април 2007 г. в-к „168 часа” е публикувал статия под заглавие „Тайно въведоха такса „дъжд””, в която се казва, че:

1) С благословията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и чрез чл. 28 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги тихомълком вече е въведена нова, така наречена „такса „дъжд””, събирането на която вече е в сила, но реалното й събиране ще бъде предприето едва късно есента, след октомври - след като вече са преминали изборите за евродепутати и изборите за общински органи.

Съгласно въпросния „нормативен” текст въпросната такса е наложена върху всички фирми и учреждения и ще се плаща поради това, че върху техните терени е валял дъжд, който се е оттичал в канализацията. Съгласно въпросния текст всеки стопански и обществен потребител на В и К услуги, който има дворове, алеи, площади, покриви и други площи с размер над 200 (двеста) квадратни метри, ще бъде длъжен да заплаща посочената такса „дъжд”, която, при това, ще се заплаща наведнъж и за цялата година, в края на годината. Във въпросния „нормативен” текст е посочено, също така, че таксата ще бъде в размер най-малко по 10-20 стотинки на кубически метър дъждовна вода, паднала върху дадената площ.

В статията се казва, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е разпоредило събирането на въпросната такса да започне едва през октомври, след като са преминали евродепутатските и общинските избори, за да не се отрази това върху резултатите от изборите. Все пак, обаче, въпреки тази конфиденциална и неофициална забрана за събирането на таксата, в редица населени места, като напр. в град Дупница, събирането на таксата вече е започнало и тамошният бизнесмен Стойчо Владимиров е заявил, че вече очаква да поискат от него да започне да плаща и такса „дишан въздух”, която може да бъде обоснована с аргумента, че всеки, който диша, е виновен за съществуването на така наречения „парников ефект” и трябва да плати за вредите, които е нанесъл с дишането си. Впрочем, когато въпросният бизнесмен се аргументирал, че отдавна вече плаща такава такса, досегашното наименование на която е „канал и пречистване”, получил отговор, че въпросните канали са обложени с два вида такса и той няма друг избор, освед да плати доброволно или да бъде осъден и пак да плати.

ХІ.

На стр. 5 на в-к „Поглед” от 16.04.2007 г. е публикувана статия, озаглавена „Боливийският синдром стигна и до нас”, в която се казва, че: преди да дойде в България, фирмата „Интернешънъл уотър” е била воден концесионер в Боливия, където също така е била въвела таксата „дъжд”, в резултат на което, обаче, боливийците се вдигнали на бунт и поставили началото на социална революция, в резултат на която тази фирма била изгонена оттам. В статията се казва, че боливийският скандал бил оттекнал изключително мощно и във Великобритания, където журналистът от в-к „Обзървър” Грегъри Паласт публикувал доста голям по обем материал. Така, в статията на британския журналист било отбелязано, че въпросната фирма е била планирала проекти, които са били 600% (тоест – шест пъти) по-високи от пазарните цени, получила е висок банков кредит за тях, отчела е парите като вложени инвестиции, след което парите изчезнали, без да е била направена каквато и да е инвестиционна дейност.

В статията на в-к „Поглед” се казва, че след като е била ограбила по този начин боливийския народ и след като е била изгонена оттам, същата тази фирма се е преместила в Източна Европа, включително и в България, където е започнала да прилага същата схема на безскрупулен грабеж, като само леко е модернизирала изпълнителния вариант на схемата.

ХІІ.

От публикувания в медиите, включително и в Интернет, Протокол № 55 от 19.04.2007 г. относно заседание на Комисията за борба с корупцията при Народното събрание е видно, че:

1) изрично е записано, че ”Софийска вода” АД достатъчно силно се е компрометирала в очите на софиянци заради това, че шест години е на територията на София, и през това време не е направила необходимите капиталови вложения, чрез които да подобри както начина на обслужване на гражданите, така и намаляването на загубите или качеството на водата;

2) в Протокола е записано, че в момента загубите на „Софийска вода” АД на територията на София и присъединените околни части са около 62%; при това тези „загуби” на фирмата, макар и да са резултат единствено от нейното виновно поведение, съвсем не са за сметка на самата фирма, а са за сметка на напълно невинните потребители и се плащат от всичките потребители на водата;

3) в Протокола е записано, че водният концесионер вече е бил получил от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) 50-милионен кредит, предназначен за инвестиции, и че фирмата е предявила претенции да получи още един предназначен за инвестиции кредит, който да бъде в размер на 79 милиона;

4) на с. 3 от Протокола е записано, че в изказването си Председателят на ДКЕВР К. Шушулов е бил споменал, че към момента фирмата „Софийска вода” АД дължи на Европейската банка за възстановяване и развитие около 100 (сто) милиона евро.

Забележка: Откъде и по какъв начин е бил формиран този колосален дълг, обаче, в протокола не е посочено; а като се има предвид, че същата фирма предявява претенции да получи още един кредит, чрез който задълженията фактически ще станата около 180-200 (сто и осемдесет - двеста) милиона, които пари несъмнено ще бъдат поставени като финансова тежест върху софийските консуматери на водата, очевидно е, че върху тази мафиотска фирма следва да бъде поставен най-строг граждански контрол.

5) В Протокола е записано, че в своето изказване народният представител Минчо Христов е отбелязал, че според данните, с които той разполага, загубите на водата са не 62% (шейсет и два проценти), както твърди Председателят на ДКЕВР, а 64% (шейсет и четири проценти), и че тези загуби се изплащат не от фирмата, която именно е виновна за тях, а от софийските консуматори на водата, които нямат никаква вина за тези загуби.

В Протокола е отбелязано, че по повод (шантажно) изказаното мнение, че се обсъжда възможността договорът за концесията да бъде развален по вина на концедента, Минчо Христов е заявил, че реалните факти обосновават точно обратната теза – договорът трябва да бъде развален именно и само по вина на концесионера.

В Протокола е припомнено, че Минчо Христов е обърнал внимание върху факта, че „в ход е наказателно производство, свързано с концесионния договор”, и че става въпрос за „престъпление по чл 220, ал. 1 от Наказателния кодекс”, тоест, „за съзнателно сключване на неизгодна сделка”; и че е странен фактът, че както фирмата, така и общината „настояват и бързат да бъде приет новият план и новата цена на водата именно преди приключването на това наказателно производство”.

В Протокола е подчертано, че Минчо Христов е обърнал внимание върху фактите, че: а) изключително скандални са опитите на британския министър Джеф Хун да лобира за концесионера; б) по време на вече проведената дискусия самият Председател на ДКЕВР г-н Шушулов се е бил аргументирал върху писмото на британския Министър, като е обосновал тезата, че новата и изключително висока цена на водата трябва да бъде приета именно защото за нейното приемане и утвърждаване като задължение върху софийските консуматери на водата настоява самият Министър по европейските въпроси на Великобритания.

В Протокола е обърнато внимание, че Минчо Христо е показал на присъствуващите копие от въпросното писмо на британския Министър и е прочел от него следния пасаж: „Бих искал да потърся Вашата помощ при осигуряване на непрекъснато успешно опериране в България на фирмата „Софийска вода” АД, която е мажоритарна собственост на британската фирма „Юнайтид ютилитис””. След това е бил прочетен и следният пасаж от писмото: „Понастоящем ние сме обезпокоени от позицията на регулатора по отношение на бизнес-плана, предаден от „Софийска вода” АД. Ще Ви бъда много благодарен да разгледате това. Надявам се, че българските власти ще направят всичко възможно, за да гарантират успеха и непрекъснатата жизнеспособност на тази концесия.”

Забележка: В писмото е пропуснато да бъде отбелязано, че „непрекъснатата жизнеспособност” на въпросната „концесия” трябва да бъде обезпечена за сметка на унищожаването жизнеспособността на няколко милиони души, включително и на моята и на членевоте на моето семейство жизнеспособност.

ХІІІ.

На 02.05.2007 г. във в-к „Сега” е публикувана статия, която е написана от журналистката Галя Горанова и е озаглавена „Британски политици открито лобират за "Софийска вода"”. В тази статия се казва следното:

Британският министър по европейските въпроси Джеф Хун е лобирал на политическо ниво за одобряването на бизнес плана на „Софийска вода”. Това става ясно от писмо на Хун от октомври 2006 г. до министъра на външните работи Ивайло Калфин. В него той настоява шефът на МВнР да упражни контрол върху ДКЕВР. „Бих искал да потърся вашето съдействие за осигуряването на по-нататъшната успешна дейност в България на фирмата „Софийска вода”, чийто мажоритарен собственик е британската фирма „Юнайтид Ютилитис”, пише Хун. От текста става ясно, че подобен лобинг върху Калфин е упражнил и предшественикът на Хун - Дъглас Александър, както и външната комисия в британския парламент.

Хун изразява безпокойството си от позицията на ДКЕВР по отношение на бизнес плана на дружеството. „Надявам се, че българските власти ще направят всичко възможно да гарантират успеха и по-нататъшното развитие на концесията”, настоява Хун.

Британският министър лобира и за фирмата „Мелроз Ресорзис”. Той напомня на Калфин, че тя все още чака решение за издаване на лиценз за газовото находище „Галата” въпреки обещанието за отговор до 15 септември 2006 г. Хун уверява, че офертата на фирмата е силно конкурентноспособна и се надява, че тръжната процедура ще завърши скоро.

Писмото на Джеф Хун пристига няколко месеца, след като на 20 юли м. г. Столичният общински съвет отхвърли бизнес плана на „Софийска вода”. Тогава общинарите настояваха да се предоговори концесионният договор, което обаче така и не стана.

На 11 ноември 2006 г. Калфин препраща писмото до шефа на ДКЕВР Константин Шушулов с молба за становище по „Софийска вода”.

На 12 март т. г. ДКЕВР одобри спорния бизнес план на дружеството, който предвижда покачване на цената на водата и пътьом променя условията, записани в концесионния договор, в ущърб на гражданите. Особено неблагоприятен ефект ще има ангажиментът за намаляване на загубите само до 54% в края на 2008 г., въпреки че по основния договор фирмата трябваше вече да е намалила течовете до 32% в края на м. г. Цената на загубите се калкулира в сметките на потребителите.

На 23 април регулаторът одобри и новата цена на водата в София от 1,02 лв. с ДДС за кубик. Писмото на Хун е един от аргументите на Шушулов в полза на това решение.

В момента тече наказателно производство за съзнателно сключване на неизгодна сделка за "Софийска вода". Срокът за приключване на производството е 28 юни 2007 г.

Забележка: Статията може да бъде прочетена на следния електронен адрес:

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2633§ionid=2&id=0000203

ХІV.

Ваши Превъзходителства,

Обръщам се към вас, като искам ясно и категорично да Ви заявя, че аз, разбира се, съм напълно съгласен с фактите и аргументите, които британските правителствени служители изтъкват относно опасността за британското общество, идваща от българските и румънските джебчии.

В същото време, обаче, искам ясно и категорично да Ви заявя, че считам следното:

1) След като в продължение на почти половин век в България вилнееха кръвожадните орди на КГБ и българското население бе подложено на тотално икономическо ограбване от официалната държавна власт на СССР;

2) след като в продължение на почти две десетилетия в България вилнееха още по-кръвожадните орди на българския клан на руската Червена мафия, създадена и намираща се под постоянен контрол на днешното посткомунистическо руско правителство и руската мафия;

3) след като в продължение на всичките тези години обикновените български хора и най-вече българските интелектуалци се надяваха, че тяхното спасение ще дойде именно от Запада, включително и от Великобритания;

4) -Не е ли изключително перверзно и безумно това, че днешната британска държавна власт проявава садистични претенции към тотално ограбения български гражданин, и в крайна сметка прилича на мършояд, надвесил се над останките от пищният пир на руският хищник?

5) -Не е ли изключително перверзно и безумно това, че подплашените за живота си (и най-вече – за живота на децата си) български висококвалифицирани и всякакви други специалисти (включително и в сферата на джебчийството!) са брутално принудени да търсят спасение другаде, включително и във Великобритания, където същият този Министър Джеф Хун, който сам се натиска да бъде включен в дългият списък на виновниците за трагедията в България (включително и в списъка на джебчиите!!!) посреща тези нещастници със специални правителствени доклади за вземането на най-строги властнически мерки против тях?

6) -Съизмеримо ли е джебчийството на българските джебчии във Великобритания с джебчийството на британския министър Джеф Хун в България?

ХV.

Ваши Превъзходителства,

ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британската мафия,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Настоявам за прецизно разследване на всички посочени в настоящето изложение факти и обстоятелства.

26 май 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-083/26.05.2007 г. до Главния изпълнителен директор на "Софийска вода", Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].