Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), Директор на Научния център за социални и хуманитарни науки при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките
права,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на Партия Либерален конгрес
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6,
ап. 38, София 1172
Skype: Veliovski3
=========================================================
22 Февруари 2014 г.
До Негово
Превъзходителство Посланика на
Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия
ул. „Московска“ № 9, 1000 София
І.
Ваше Превъзходителство,
Преди много години, когато
специалните служби на комунистическата държавна власт беха предприели едни от
най-свирепите си оперативни мероприятия върху мен, членовете на семейството ми
и членовете на фамилията ми, реших да потърся закрилата на западните посолства
в България, и
първото, което посетих, бе именно
Посолството на Великобритания, където ме посрещна военното аташе Джон Бак.
После именно той ме представи на
дипломатическите представители на САЩ, които пък, от своя страна, ме
представиха и на още неколко дипломатически мисии,
и така, започнах
контактите си с акредитираните в София западни дипломатически представители,
които контакти винаги бяха само и единствено в сградите на съответните
посолства и неизменно бяха осъществявани с високопоставени дипломати.
Както несъмнено Ви е
известно, после бях арестуван и в продължение на шест години престоях в
затвора по обвинение, което бе мотивирано именно върху основата на тези ми
контакти със западните дипломатически представители, а след пълното изтърпяване
на наложената ми присъда Върховният съд ме призна за невинно осъден, тъй като
всичко, което съм бил вършел, съм имал правото да го върша и не е имало
характера на престъпление.
ОБАЧЕ, както по
същото онова откровено зловещо време, така и в продължение на вече четвърт век
след перверзните бутафорни политически промени
както самият аз, така и всичките
ми най-близки хора, БЯХМЕ И ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СМЕ ОБЕКТ НА НЕ ПО-МАЛКО ЖЕСТОКИ,
НО НЕСЪМНЕНО МНОГО ПО-ПЕРВЕРЗНИ ПРЕСТЪПНИ ПОСЕГАТЕЛСТВА, извършвани върху нас
от българската държавна власт и най-вече от нейните специални служби и
институции;
при което, ОБАЧЕ, аз вече
пределно ясно виждам как същият този Запад, който по-рано, макар и символично,
все пак подкрепяше моя Зов за Правосъдие, днес, вече четвърт век интензивно подкрепя
именно нашите престъпни палачи.
Това, поне според мен, несъмнено се отнася както за всичките британски
правителствени стратегии от 1990 г. до днес, така и за британската дипломатическа
мисия в България. И най-показателен примен през последните години е този,
че
днес най-видните британски личности и най-високопоставените британски
институции не спират да се оплакват от „хунското
нашествие на българите“, при което перверзно премълчават факта, че
този феномен никога нямаше да
съществува,
ако през изтеклия вече четвърт век Великобритания беше стриктно и
добросъвестно изпълнявала международноправните си задължения внимателно да
следи и енергично да настоява за спазването на човешките права в България.
ІІ.
Вашe Превъзходителство,
Вие
вече имате електронен DVD-R ДИСК, съдържащ запис
на почти цялата моя документалистика, в която сравнително подробно са описани моите
интензивни и непрестанни опити да се боря за спазване на Правото както пред
българските, така и пред европейските, включително и пред британските
институции и дипломатически представителства в България.
Британското
посолство в България има както цялата документация, която аз съм предоставял
преди арестуването ми, така и документацията, която съм предоставял в
продължение на вече четвърт век след „освобождаването“ ми от малкия
класически затвор и набутването ми в зловещия НЕОКЛАСИЧЕСКИ ЗАТВОР,
наречен
„Българска държава“.
Британското посолство в България има и в печатен
книжен вид почти цялата документация, която е свързана с
моето пребиваване в Лондон
с надеждата или мисията
да ми бъде позволено
да създам там нещо като
информационно бюро или организация,
която да подпомага Британското и
Българското Правосъдие
за
защитата на човешките права в България и
за
осъждането именно от Британското Правосъдие
на най-високопоставените
български престъпници от Червената Мафия и нейните правителствени и други
функционери.
Все
пак, Вашe Превъзходителство, тук и сега ще си
позволя за Ви поканя да прочетете поне текста от с.210 до 236 на издадената
през 2012 г. книга на на моя биограф Николай
Михайлов „Янко Янков-Вельовски. Биографични
фрагменти“, в която той
прецизно
е систематизирал КАКТО най-важните факти и обстоятелства, свързани с
моето пребиваване в Лондон,
ТАКА
И
причините за охотното съгласие на британските служби да
позволят на българските служби да проведат срещу мен и моето семейство едно
свое поредно престъпно, мафиотско и перверзно оперативно мероприятие.
Впрочем,
с целия текст на визираната книга Вие разполагате в електронен запис, а отделно
от това тук и сега прилагам към настоящия текст и книжно ксерокс-копие на
посочените страници.
ІІІ.
Вашe Превъзходителство,
Тук и
сега няма да обременявам текста с подробностите, налични в:
*** обемиста
папка, съдържаща точно 317 (триста и седемнадесет) страници документация,
лично предоставена от мен КАКТО в офиса на Британското
посолство в София, ТАКА И изпратена с ДВЕ препоръчани (с известия за
доставяне) пощенски пратки до
David Cameron - Prime
Minister of the United Kingdom
of Great Britain and Northern Ireland,
First
Lord of the Treasury, Leader of the Conservative Party,
and
Member of Parliament (MP) for Witney
10 Downing Street,
London, SW1A 2AA, United Kingdom;
***обемиста
папка, съдържаща точно 245 (двеста четиридесет
и пет) страници документация, съдържаща 7 (седем) официални искания за
разследване на извършени престъпления, адресирани до българския Главен Прокурор,
озаглавени „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на всички
обществено- и държавно-високоопасни лица от организираната престъпност,
Специалните държавни служби, Прокуратурата, Съда, Правителството, Президента, и
другите държавни институции“ – 13, 26, 72, 73, 517, 633 и 724;
***обемиста
папка, съдържаща точно 280 (двеста и осемдесет) страници документация,
съдържаща официални искания за разследване на извършени престъпления, адресирани
до българския Главен Прокурор, Софийския градски прокурор и други български
институции;
***обемиста
папка, съдържаща точно 158 (сто петдесет и осем) страници документация,
имаща характера на заведено (предявено) от мен пред Административния съд
София-град съдебно дело №996/2011, ІІ отделение, 30-ти състав, СРЕЩУ
Министерския съвет на Република България и 11 (единадесет) други правителства,
които са поощрили престъпната дейност, извършена от българското правителство.
Уточнявам,
че тъй като поради ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, извършена от няколко души съдии, на същото
съдебно дело въобще не е бил даден ход за разглеждане по същество,
отделно от това съм поискал от Главния Прокурор да извърши разследване срещу
тези престъпници-съдии, тъй като те са действували като агенти на българските
специални служби и на Мафията.
ІV.
Вашe Превъзходителство,
Тук и
сега (за пореден път!) ще се опитам да фокусирам Вашето човеколюбиво и правдолюбиво
внимание върху следните факти и обстоятелства:
Първо:
След
като в продължение на 10 (десет) години активно и напълно безуспешно участвувах
в политическия живот на България и още по-активно и още по-безуспешно се
опитвах да получа Правосъдие от българските институции,
на 27
Август 1999 г. поисках политическо
убежище във Великобритания, като
още с кацането на летището изрично и ясно заявих на властите, че
идвам с надеждата или мисията
да ми бъде позволено да организирам нещо като
Информационно Бюро, Център или организация,
За подпомагане на Британското и
Българското Правосъдие
при
защитата на човешките права
в България и
за
осъждането именно от Британското Правосъдие
на
най-високопоставените
български престъпници от Червената Мафия
и нейните правителствени и други дейци.
Само
един месец след това, през Септември, аз
НЕ
САМО ПОЛУЧИХ така наречената National Insurance numbercard (какъвто
документ другите българи са получавали едва след три години!!!),
НЕ
САМО ПОЛУЧИХ НАПЪЛНО САМОСТОЯТЕЛНО ЖИЛИЩЕ ЗА САМ ЧОВЕК (което бе значително по-голямо от моето
софийско жилище, където живеех със съпругата си и двете ни непълнолетни дъщери!!!),
НЕ
САМО ПОЛУЧИХ УВЕРЕНИЕ, ЧЕ САМО СЛЕД ШЕСТ МЕСЕЦИ ЩЕ ПОЛУЧА ПРАВОТО В ЛОНДОН
ДА ПРИСТИГНЕ СЕМЕЙСТВОТО МИ и ще ми бъде дадено друго жилище,
НЕ
САМО ПОЛУЧИХ УВЕРЕНИЕ, ЧЕ ЩЕ РАЗПОЛАГАМ С ВСИЧКИ, НЕОБХОДИМИ МИ УСЛОВИЯ, ЗА
ДА СЕ ЗАНИМАВАМ КАКТО С НАУКА, ТАКА И С ПРАВОЗАЩИТНА ДЕЙНОСТ,
НО И
ИМЕННО СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА БРИТАНСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ ОЩЕ ПРЕЗ ОКТОМВРИ В ЛОНДОН
ПРИСТИГНА екип на френската телевизия ARTE, който засне
специален документален филма за мен, а
водещият журналист изрично ми каза, че с този филм ще бъде положено началото на
нова стратегия спрямо престъпните процеси, които протичат в България.
Филмът
бе излъчен на 15 Декември 1999 г., при това КАТО СЕМАНТИЧЕН КОНТРАПУНКТ,
точно в контекста на същия информационно-политически формат, който бе излъчен в
същия ден по същото време като отнасящ се за официално протичащото в Русия
слизане от политическата сцена на Борис Елцин и възкачването на Владимир
Путин. (И днес този филм може да бъде видян във
видеотеката на Интернет!)
Само
три седмици след това, на 05 Януари 2000 г., аз започнах да издавам
„Бюлетин“, съдържанието на който бе фокусирано върху:
*криминалния мафиотски характер на
политическите и социалните процеси в България;
*трагичния характер на човешките
права в България;
*тоталната престъпна същност на
българския посткомунистически (неокомунистически) мафиотски елит;
*необходимостта от наказателна и репараторна отговорност
за извършените престъпления и
*официалниалната ми цел или мисия
да организирам в Лондон „Правозащитно Бюро“ (или „Център“) за завеждане пред
британските правосъдни и други институции на съдебни и други процедури (дела)
за търсене на наказателна и репараторна отговорност за извършените в България
престъпления против човешките права.
Този
„Бюлетин“ бе предоставян на: *официалните
британски държавни институции; *Националната британска библиотека;
*библиотеката на Лондонския университет; *базираните в Лондон британски и международни правозащитни
организации; *множество базирани в Лондон западни и други
дипломатически представителства; *множество европейски библиотеки;
*българската Национална библиотека; *българския Централен държавен архив.
Второ:
Още през Януари и особено през Февруари,
обаче,
аз започнах да получавам информация, че съпругата
ми, двете ми непълнолетни дъщери и непълнолетната дъщеря на мъртвия ми брат са
застрашени от отвличане,
а софийски журналисти започнаха да ми се
обаждат по телефона и да ме питат дали информацията,
с която аз разполагам и боравя ми е била дадена от Главния прокурор Никола
Филчев, на когото аз съм кум.
Нещо
повече: когато една сутрин Главният
Прокурор Филчев се събудил, открил до себе си закланата и потъналата в кръв
мъртва негова приятелка адвокат Надежда
Георгиева, а медиите веднага дружно го обвиниха като убиец; по „изключително странно“ стечение на
обстоятелствата съвсем наскоро след това военният прокурор Николай Джамбов се самоуби (или го самоубиха!?!), като за това
също така обвиниха Никола Филчев.
Пак
съвсем наскоро след това, сутринта на Първи Юни 2000 г., провеждайки редовните
си спортни занимания в парка „Финсбъри“, докато тичах внезапно чух зад гърба си
думите: „Тичай си спокойно! С теб никой няма да се занимава. Тия, които ни
трябват, ти си ги оставил в София и те са в ръцете ни!“.
На
моя спонтанен въпрос: „Какво искаш от мен?” ми бе отговорено:
„От
теб не искаме нищо! Просто
те уведомяваме, че децата ти и жена ти са в ръцете ни, и че нищо не ни пречи да
ги отвлечем и да ги продадем в публичните домове по света, или просто да ги
убием. А това, че англичаните въобще няма и да искат да защитят нито тях, нито
теб, ти, като професионалист, много добре го знаеш! А защо няма да искат – не е
наша работа да ти го обясняваме!”.
Трето:
Така, само няколко дни след това, на 07 Юни, аз пристигнах в София и за относително кратко време констатирах
„странни“ неща, които вече многократно съм описвал в множество искания за
разследване, по които, обаче, досега не е извършено нито едно разследване и не
ми е отговорено абсолютно нищо:
***само
един месец след завръщането ми в София, през Юли 2000 г., в брой 7 на сп. „Извън
закона“ е публикувано интервю, в което аз изрично и недвусмислено ясно
съм казал, че проведеното на Първи Юни в Лондон оперативно мероприятие на българските
специални служби „не е било чисто българско“;
***после,
на 28
Ноември 2000 г. съм регистрирал в офиса на Прокуратурата искане
за разследване, имащо вх. рег. № 6527, в което изрично и пределно ясно
съм записал, че:
*един адвокат, чието име съм изписал с
инициали ми е казал,че е упълномощен да ме уведоми:
►че българските тайни служби са били получили
съгласието на западните тайни служби да се справят безцеремонно с мен и с
всички такива като мен, включително и чрез прилагането на сравнително елегантен
способ за физическо унищожаване;
►и че единственото условие за моето и
на семейството ми оцеляване е аз да се откажа от всички водени от мен пред
българските и пред международните институции преписки и искания за наказателна
и репараторна отговорност, тъй като те „представят в неблагоприятна светлина протичащите в България мощни
демократични процеси“.
Четвърто:
На 09 Ноември 2006 г. съм депозирал искане за разследване, от което
става ясно:
►че съм поискал да бъде разпитан като свидетел един бивш
високопоставен магистрат, чието име изрично съм посочил, който да потвърди
казанато пред мен, че в качеството си на магистрат още през
лятото и есента на 2000 г. е бил узнал, че:
а) когато през лятото на 1999 г. аз съм бил заминал за Лондон, българските
специални служби веднага са били влезли във връзка с британските такива и са им
били предложили да получат тяхното конклудентно (мълчаливо, но фактически
подразбиращо се) съгласие да бъдат осъществени върху британска територия по отношение на мен няколко
оперативни мероприятия;
б) че целта на тези мероприятия
се е свеждала до това - българските специални служби да ми дадат да разбера, че
животът и съдбата на членовете на семейството ми в България са застрашени, и че само моето лично
присъствие при тях може да ги спаси; като съгласно
целта на този план, аз е трябвало да бъда „остро мотивиран“ да се завърна
в България;
в) и така, по този именно начин, процедурата по моето искане за оставане н
Лондон и за създаване на визирания Център за правозащитна дейност да
отпадне „по елегантен” начин, който да е политически и юридически удобен и
безопасен както за българските, така и за британските власти.
По-късно, в друго свое
официално искане до Прокуратурата аз
изрично и ясно съм уточнил, че визирания екс-високопоставен магистрат не
само ми е бил разказал горепосочените факти, но и лично е осъществил извън
София дискретна среща с тогавашния Главен секретар на МВР генерал Божидар
Попов, който лично е потвърдил пред мен посочените факти и обстоятелства.
Пето:
От текста на регистрирано на 05 Януари 2007 г. мое искане за
разследване е видно:
►че с писмо №15132 от 18.12.2006 г., подписано от прокурора В. Миков исканията ми за разследване са били изпратени на Софийската военноокръжна
прокуратура, като в тях съм посочил СЛЕДНИТЕ ЧЕТИРИ ГРУПИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:
1) че тогавашният Министър на вътрешните работи Емануил
Йорданов точно три пъти е
бил докладвал официално на Председателя
на Министерския съвет Иван Костов
всичко онова, което МВР вече е било знаело относно казуса, възникнал в
резултат на моето пребиваване във Великобритания; и че колко са били т. нар. „неофициални
доклади и разговори” на Министъра на вътрешните работи с
Министър-Председателя, не се знае;
2) че със съгласието на Президента Петър Стоянов (агента на комунистическата Държана
сигурност„Виктор“) е била
формирана т.нар. СПЕЦИАЛНА ГРУПА,
съставена от служители на подчиненото на
Президента шпионско ведомство и служители на
подчинената на Министъра на вътрешните работи „Национална служба за сигурност”;
3) че едно от специалните
оперативни мероприятия на тази специална група е била
т.нар. „психологическа операция”,
целяща да постави в негативен или дори комичен контекст моето искане за
политическо убежище, при което в целта е била формулирана тезата и стратегията моето искане за политическо убежище да бъде поставено в контекста на някакво друго аналогично
искане, направено от агент на специалните служби, имащ имиджа на фарсова
политическа фигура.
Именно
в изпълнение на такава именно поръчка в Лондон е бил изпратен заедно със
семейството си депутатът от българското Народно
събрание Асен Христов, който също така поискал политическо убежище и
съвсем наскоро след това „внезапно” и
„немотивирано” от гледна точка на
логиката на британските власти, напуснал Великобритания и се завърнал в
България, където отново, и без абсолютно никакви проблеми, продължил дейността
си като депутат в Парламента.
Любопитното
в случая е, че същият този Асен Христов е
човек с т.нар. „естествено битово образование”,
получено в рамките на битовото ежедневие на една провинциална
малцинствена циганска общност, в която е бил роден и към
която неотлъчно е принадлежал. Още по-любопитно е, че в продължение на много
години преди да стане депутат той е бил агент на
Регионалното управление на Министерството на вътрешните работи и е
бил извървял пътя от „доверен криминален агент” до „доверен агент по Държавна сигурност”.
Най-любопитното,
обаче, е това, че неговото препоръчване за и избиране като депутат в Парламента е било част от специален
оперативен план, съставен и утвърден в рамките на ръководената от генерал Атанас Атанасов специална Служба за национална
сигурност, елемент от който оперативен план е било и
избирането по същото време за депутат на Цветелин Кънчев, който
е имал абсолютно същите характеристични белези, качества и недостатъци.
За
непосветените читатели следва да бъде пояснено, че в изпълнение на същия този
специален оперативен план по онова време въпросният Цветелин Кънчев бе
принесен върху олтара на Западните партньори на
българската власт като ритуална жертва, заместваща
истинските виновници; и че това бе станало по повод искането,
направено от Запада пред
българските власти „да бъде арестуван
и осъден поне един от „престъпниците
от високите етажи на властта”.
Тогава именно, в изпълнение на същото искане на Запада, депутатът Цветелин Кънчев бе осъден и поставен в
затвора, а пред западните институции бе заявено: „Изпълнихме Вашето искане
за безкомпромисна борба срещу престъпността. Осъденият депутат Цветелин Кънчев бе
единственият престъпник от високите етажи на властта. Други няма!”.
Тогава
именно на Асен Христов, който
предварително е бил определен да бъде избран като депутат с такава именно
бъдеща жертвоприносителна цел, спешно е била
преструктурирана функционалната му роля и той е бил изпратен в Лондон.
Несъмнено
неговото включване като актьор на тази именно политическа
сцена с такова именно искане като моето искане, е имало
предназначението да придаде характеристиката „циганска работа” на исканията И НА ДВАМАТА.
Истинската цел на моето поставяне в тази именно политическа сцена и с тази
именно роля, обаче, е съвсем друга.
Точно
по същото време екип на френската телевизия „ARTE” е
извършвал снимачна дейност в Лондон и в София, при която е подготвял специален документален филм, посветен на моята политическа дейност и съдба.
Появата на Асен Христов на
тази именно сцена е имала предназначението да бъде направен
опит за премотивиране на сценаристите от френската телевизия към по-друг акцент
върху сценария.
За
това аз бях уведомен не от кого и да е, а именно от сценариста и режисьора на
филма - който, впрочем, ми каза, че превъзходно е бил проумял тази стратегия на
българските специални служби, и че неговият имплицитен отговор ще е, че документалният
филм за мен ще бъде излъчен в същия ден, в който ще бъде излъчен и специалният
документален филм за руския президент Борис Елцин, и че
няма да е случаен фактът, че и двата филми ще имат еднаква времева
продължителност;
4) че едно от
свръхспециалните оперативни мероприятия на тази СПЕЦИАЛНА ГРУПА при Президента и Премиера е било
следното:
а) да бъде изпратено в Лондон нарочно
лице, което с малко думи и максимална категоричност на поведението да ми каже,
че ако не се завърна в България, съпругата ми и двете ми непълнолетни дъщери,
както и непълнолетната дъщеря на брат ми, ще бъдат отвлечени или просто убити;
б) ако, обаче, все пак аз реша да
остана в Лондон, то наистина да бъде организирано отвличането, при което
изпълнители да бъдат три криминално проявени лица, които да имат задачата да
държат заложниците няколко дни в пустееща къща в полупустеещо село близо до
югославската граница - при което, след като ги изтезават, да убият поне една от
тях и да „избягат” през границата;
в) в същото време в оперативния
план изрично е било залегнало изискването специалните служби на българската
държава да извършат „успешна разузнавателна дейност”, да „открият местонахождението на отвлечените”, да „атакуват”, да „избият похитителите” и да „освободят останалите живи”, с
която акция да придобият широка публична популярност и да заслужат получаването
на високи държавни награди;
г) накрая в българските медии активно да бъде експонирана информацията, че
„Янко Янков е бил предупреден за похищението, но е
предпочел да остане в Лондон”.
Шесто:
От текста на регистрираното на 08 Януари 2007 г. мое искане за
разследване е видно, че аз съм посочил две нови групи значими за казуса факти и
обстоятелства и съм поискал да бъдат разпитани двама високопоставени
офицери от българското Първо и Второ главно управление на Държавна сигурност,
а именно Радослав Райков и Гатьо Гатев, които са били важни
членове на посочената СПЕЦИАЛНА ГРУПА
при Президента и Премиера.
Впрочем,
в текста на моето искане за разследване пределно ясно съм посочил, че въпросните две персони са били много добре
известни на всички лидери на политическата коалиция Съюз на демократичните сили
(СДС) с това, че първият бе внедрен и легендиран като
политически експерт на парламентарната политическа коалиция Съюз на демократичните
сили (СДС), а вторият бе внедрен и легендиран като
журналист в издавания от СДС вестник „Демокрация“.
При
което всички лидери на политическото
ръководство на СДС (към които за известен период от време съм
принадлежал и самият аз като лидер на ръководената от мен политическа
партия-член на коалицията) превъзходно
са знаели, че и двамата – Райков и Гатев - не само са били завършили школата на
КГБ в Съветския съюз, но и са били офицери-разузнавачи на българското и на
съветското шпионско ведомство.
Освен
това, всички лидери на политическото
ръководство на СДС превъзходно са знаели, че по-късно първият е бил поискал и е
получил политическо убежище в Германия, а съпругата на втория е била внедрена
на важна служба в британската армия (като изследовател на най-високия слой на
въздушното пространство на Северна Великобритания);
И
ЧЕ ТОЧНО ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ И ДВАМАТА МИСТЕРИОЗНО СА БИЛИ СТАНАЛИ ЧЛЕНОВЕ НА
ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.
От текста на това надлежно
регистрирано искане за разследване е видно, ЧЕ АЗ СЪМ БИЛ ПОИСКАЛ ДА БЪДАТ
РАЗПИТАНИ ПОСОЧЕНИТЕ ДВЕ ПЕРСОНИ ПОРАДИ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ И ДВАМАТА СА БИЛИ
ИЗПРАТЕНИ В ЛОНДОН С МИСИЯТА ДА СЕ ОПИТАТ ДА МИ НАПРАВЯТ ПРОВОКАЦИЯ, СЛЕД КОЕТО
И ДВАМАТА НЕСЪМНЕНО СА БИЛИ НАПИСАЛИ СВОИТЕ ДОКЛАДИ И СА ГИ БИЛИ ДЕПОЗИРАЛИ
ПРЕД РЪКОВОДСТВОТО НА ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА
ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.
Седмо:
Регистрирано на 22 Януари 2007 г. мое искане за
разследване разкрива,
►че точно по същото време, през 1999 г., в Националната следствена служба е било
регистрирано следствено дело №27, заведено против Ангел Георгиев Грънчаров от Ботевград;
►че самият следовател по
делото Михаил Генов (мой бивш студент!) в личен разговор с мен доверително
ми е казал, че е бил получил строго секретно предписание, подписано лично от генерал
Атанас Атанасов (ръководител на посткомунистическата мафиотска Държавна
сигурност!!!);
►че съгласно същото строго секретно предписание от
следователя Михаил Генов е било искано да направи така, че Ангел Грънчаров да
бъде насила набутан в ситуация, в която да бъде обвинен в национализъм, расизъм
и фашизъм, след което той да бъде конституиран като втори обвиняем, а като
първи обвиняем да бъда конституиран аз, Янко Николов Янков, а обвинението срещу
мен да бъде формулирано като „ръководител на националистически, расови и
фашистки прояви“, и на същото основание да бъде поискано моето екстрадиране от
Великобритания.
По повод и във връзка с
това аз съм написал следното:
„Длъжен
съм да посоча, че лично самият
следовател Михаил Генов изрично ми е казал, че това планирано от изверга-генерал
Атанас Атанасов и Премиера Иван Костов оперативно мероприятие в крайна сметка е
било зависяло от психическата и моралната устойчивост на Ангел Грънчеров, който
се е бил държал толкова разумно и достойно, че напълно е бил обезсмислил и
провалил ченгесарското мероприятие.
Длъжен
съм да посоча, че накрая на текста на петото мое надлежно регистрирано искане за
разследване изрично и ясно съм поискал да бъде разследвана извършената против мен и против Ангел Грънчаров престъпна
дейност на специалните служби, действували по времето на правителството на Иван Костов и неговия престъпен гном – генерал Атанас Атанасов.“.
Осмо:
На 13 Ноември 2006 г. аз съм изпратил специално писмо в обем от 86 (осемдесет и шест) страници,
адресирано до Министъра на вътрешните
работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан
пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 660 грама; датата на пощенското
клеймо е 14 Ноември 2006 г., номерът на разписката е 000269/032305689.
На 12 януари 2007 г. аз съм изпратил второ специално писмо,
адресирано до Министъра на вътрешните
работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан
пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 118 грама; датата на пощенското
клеймо е 12 януари 2007 г., номерът на разписката е 000153/032309385.
На 22 януари 2007 г. аз съм изпратил специално трето писмо,
адресирано до Министъра на вътрешните
работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан
пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 45 грама; датата на пощенското
клеймо е 22 януари 2007 г., номерът на разписката е 000291/036878634.
В тези три писма е
възпроизведено съдържанието на същите онези документи, които вече бяха описани
по-горе.
Тук и сега, обаче, е важно
да бъде уточнено, че
до днес аз не съм получил
абсолютно никакъв отговор от Министерството на вътрешните работи на
Великобритания,
КОЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, НЕСЪМНЕНО,
ИМА ХАРАКТЕРА НА НАРУШАВАНЕ НА И НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА
БРИТАНСКОТО ПРАВО.
Девето:
По
повод и във връзка с така визирания казус особено важно значение има
фокусирането на вниманието и върху друга група факти и обстоятелства.
Така,
по надлежния ред,
точно два пъти (вх.№ 25707/28 май 2007 г. и вх. №3592/03 септември 2007 г.)
аз съм бил поискал от българската Прокуратура
да
разследва публикуваното на 03 Октомври
2002 г. във в-к „Монитор“ и на 16
Юни 2006 г. във в-к „Стандарт“
изказване
на бившия Министър на вътрешните работи
Богомил Бонев,
СПОРЕД КОГОТО ТОЧНО ПРЕЗ есента на 1999 г.
между Българския Министър-Председател Иван Костов
И
Британския Министър-Председател Тони Блеър
са били установени
СПЕЦИАЛНИ КОРУПЦИОННИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ,
довели до сключването на корупционна сделка относно водоснабдяването на
София.
По
повод и във връзка с това аз съм уточнил, че още през Септември
2006 г.
Парламентарната
Комисия за борба с корупцията
е била установила, че посочената
сделка действително е корупционна
и е обезпечила многомилионно
престъпно обогатяване на двете страни –
както на британския, така и на
българския премиер;
и че
от представените в същата
Парламентарна комисия изчисления е видно, че
в резултат на посочената корупционна сделка
гражданите на град София
са ограбени с колосалната парична сума от
1,3 милиарда левове (над 600 млн.
лири стерлинги).
По
повод и във връзка с тази визия върху казуса аз директно и пределно ясно съм
написал следното:
„Всъщност главният факт, върху
който фокусирам Вашето внимание
в настоящия казус е, че
именно (точно) по
времето, когато аз, Янко Николов Янков, съм бил поискал политическо убежище във
Великобритания,
подчинените на
тогавашния български и на тогавашния британски премиер
специални служби,
които са
обслужвали комуникацията относно сключването на въпросната корупционна сделка,
в интерес на корупционните интереси
на двамата премиери
са се били
договорили да осъществят
и действително са осъществили
така описаните
по-горе зловещи престъпни посегателства върху моите и на членовете на
семейството ми законни права и интереси.“.
Десето:
Впрочем,
нужно е отново да
бъде уточнено, че:
на 11 (13) Септември 2010 г. аз съм изпратил специално
писмо, адресирано до David Cameron - Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, First Lord of the Treasury, Leader of the Conservative Party, and Member of Parliament (MP) for Witney, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA , United Kingdom; писмото е изпратено с
препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 1556
(хиляда петстотин петдесет и шест) грама; датата на пощенското клеймо е 11
Септември 2010 г., номерът на разписката е 002652/
RI062815473BG;
на 28 Септември 2010 г. аз съм изпратил второ специално
писмо, адресирано до David Cameron - Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, First Lord of the Treasury, Leader of the Conservative Party, and Member of Parliament (MP) for Witney, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA , United Kingdom; писмото е изпратено с
препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 98
(деветдесет и осем) грама; датата на пощенското клеймо е 28 Септември 2010 г.,
номерът на разписката е 007161/ RI0602891658BG;
на 28 Септември 2010 г. аз съм изпратил специално писмо,
адресирано до HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN, PORT REFERENCE – TN2 / 110797; писмото е
изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло
238 (двеста тридесет и осем) грама; датата на пощенското клеймо е 28 Септември
2010 г., номерът на разписката е 007160/
RI060289151BG.
Нужно е, също така, да бъде уточнено, че
ДО ДНЕС АЗ, ЯНКО
ЯНКОВ, НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТ
ВИЗИРАНИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ –
КОЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, НЕСЪМНЕНО, ИМА ХАРАКТЕРА НА НАРУШАВАНЕ НА И
НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА БРИТАНСКОТО ПРАВО.
V.
Вашe Превъзходителство,
Бих желал да намерите в себе си морални
и политически сили и основания да ми дадете някакъв отговор на въпросите,
които напълно естествено възникват по повод и във връзка
КАКТО С моя зловещ
затворнически статус преди 1989 г. и този на близките ми хора по времето докато
пребивавах в комунистическите затвори,
ТАКА И С моя И НА
БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА още по-зловещ статус
през последния четвърт век,
„заслуга“ или морална и
юридическа вина за който, несъмнено, имат не само комунистическите и
ченгеджийските изверги от българския мафиотски клан на КГБ ,
но и техните „демократични“
партньори от Запада.
Освен това, Вашe
Превъзходителство,
Обръщам се към Вас с искането да ми съдействувате и да ми дадете възможност да заведа
(предявя) пред правосъдните институции на Великобритания съдебни дела за
репараторна отговорност срещу българската държава,
каквито
(няколко десетки!) дела вече се опитах да предявя тук, в България,
но не бе
даден ход на нито едно от тях;
и отделно пред
прокуратурата съм предявил повече от 750 конкретни описания на отделни престъпни
съвкупности
(като във
всяко конкретно описание на отделна
престъпна съвкупност са визирани минимум няколко, а често пъти и няколко десетки отделни конкретни
престъпления!!!)
за извършени
престъпления от конкретни функционери на комунистическите и на
посткомунистическите специални служби, но ...
по които - ОТ
70-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК ДОСЕГА - не е извършено нито едно легитимно
разследване.
Преди
всичко по аналогия и като прецедент се позовавам на казуса с руския
бизнесмен Борис Березовски, който бе поискал да заведе съдебно дело срещу
американското списание „Форбс“ заради публикация от 1996 г.,
при което
американските издатели настояваха делото да се гледа или в Русия, или в САЩ,
но
британският съд бе приел да гледа делото, като се бе позовал на стремежа на Березовски да получи безпристрастно
съдебно решение.
22 Февруари 2014 г. Янко Н. Янков