Ianko Iankov: 2011/10

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 71-А,

(Седемдесет и едно-А)

До Борис Велчев –

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС

и на посткомунистическите НСС и ДАНС,

ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен

МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга

на българския клан на руската Червена мафия и на българския

ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

До Бойко Борисов –

Министър-Председатал на поредното престъпно Правителство

на българския ПАРАВОЕНЕН комунистически и посткомунистически

ченгеджийско-мафиотски политически режим,

един от институционално и лично съпричастните към

извършеното върху мен

на 21 Юни 2010 г. ПРЕД СЪДЕБНАТА ПАЛАТА

драстично осакатяващо покушение

(имащо характера на опит за убийство),

за подготовката на което е бил предварително и официално сезиран

с надлежно регистриран писмен текст

Министерски съвет (МС), бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София

Е-mail: primeminister@government.bg

Към: (персонален) вх. № 4379 / 2003-2011 г.

До проф. д-р Запрян Ангелов Козлуджов -

Ректор на Пловдивския университет

„Паисий Хилендарски“,

ул. „Цар Асен“ № 24, 4000 гр. Пловдив

Информационно копие

До: Trojanov Ilija,

82178 Puchheim, Germany

До: Техни Превъзходителства Посланиците на:

Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at

E-mail: obsofia@online.bg

Кралство Белгия - пл. „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София

E-mail: sofia@diplobel.fed.be

E-mail: sofia.visa@diplobel.fed.be

E-mail: Sofia@diplobel.org

E-mail: ambabel@einet.bg

Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия -

ул. „Московска“ № 9, 1000 София

E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg

E-mail: public.enquiries@homeoffice.gsi.gov.uk

E-mail: nformation@british-embassy.bg

Федерална Република Германия -

ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

E-mail: reg1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-100@sofi.diplo.de

Кралство Дания - бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София

E-mail: sofamb@um.dk

Република Ирландия - ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

E-mail: info@embassyofireland.bg

Кралство Испания - ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

E-mail: emb.sofia@maec.es

E-mail: embespbg@mail.mae.es

Република Италия - ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

E-mail: ambasciata.sofia@esteri.it

E-mail: italdiplsofia@online.bg

Кралство Норвегия - бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

Е-mail: emb.sofia@mfa.no

Република Португалия - ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt

Федерална конституционна Република

Съединените американски щати (САЩ) -

ул. „Козяк” № 16, 1407 София

E-mail: Sofia@usembassy.bg

E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov

Република Франция - ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

E-mail: presse@ambafrance-bg.org

Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504)

E-mail: sof@minbuza.nl

E-mail: presse@ambafrance-bg.org

Конфедерация Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

E-mail: Sofia@sdc.net

E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch

E-Mail: info@eda.admin.ch

E-Mail: sts@eda.admin.ch

E-Mail: zaps@eda.admin.ch

E-mail: vertretung@sof.rep.admin.ch

Кралство Швеция - ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

E-mail: ambassaden.sofia@foreign.ministry.se

Европейската комисия в България

ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

E-mail: delegation-bulgaria@ec.europa.eu

*************

Раздел І:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 71-А (Седемдесет и едно-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/10/71.html

Тук визираната серия на моите искания за разследване на

голямото множество отделни престъпни актове (престъпления),

извършени от Специалните държавни служби и от неразривно свързаните с тях (и фактически подчинени на тях) Полиция, Прокуратура, Съд, Правителство и други държавни институции,

по същество е актуализирано възпроизвеждане на вече надлежно направени преди това такива искания за разследвания,

по повод и във връзка с които досега не е било предприемано нито едно легитимно разследване;

става дума

за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от началото на 1990 г. до днес (края на 2011 г.),

както и

за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от 1970 г. до края на 1989 г.,

подробното описание на които отделни престъпни актове се съдържа

КАКТО ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическата Държавна сигурност,

ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическите прокурорски и съдебни институции,

ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на сегашните (посткомунистически) съдебни институции,

ТАКА И В моя личен архив, публикуван в следните книжни издания:

11 (единадесет) официално издадени (и депозирани в множество български, европейски, американски и други библиотеки) обемисти книжни издания, озаглавени: „Документ за самоличност. Политическа документалистика“, голям издателски формат – 70Х100Х16, Том 1 (640 стр.), Том 2 (576 стр.), Том 3 (576 стр.), Том 4 (568 стр.), Том 5 (546 стр.), Том 6 (526 стр.), Том 7 (546 с.), Том 8 (640 стр.), Том 9 (620 стр.), Том 10 (419 стр.) и Том 11 (202 стр.) – общо почти шест (6) хиляди страници;

„Българският посткомунистически геноцид. Документалистика“ (427 cтр.);

„Политическите убийства. Книга І. Кой уби Володя Наков“ (150 стр.);

„Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов“, (156 стр.);

„Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. Политическа документалистика, Книга Първа“ (144 стр.).

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

Преди няколко дни, сутринта на 26 Октомври, сряда, пристигнах на автогара София, за да отпътувам за Пловдив, където имах поредния лекционен ангажимент със студентите от Юридическия факулетет при Пловдивския университет.

Категоричен съм, че по пътя от дома до автогарата не съм бил проследяван; категоричността ми е основана върху четиридесет(40)годишния ми опит на „обект“ или жертва на проследяване от държавните специални служби.

В чакалнята на автогарата в София до мен се приближи изискано облечен около 35-годишен мъж, който несъмнено много добре е знаел разписанието на лекционната ми програма и разписанието на пътуванията ми; с чаровна усмивка на лицето той ми каза:

„Много си енергичен, господин Янков! Стъпваш уверено и със самочувствие, но скоро ще паднеш в дълбок трап, от който няма да можеш да излезеш!“.

Тъй като счетох, че целта на провокацията е да бъда предизвикан да отговоря каквото и да е и така да бъда заплетен и обвинен в „непристоен скандал на публично място“, престорих се че нищо не съм чул и нищо не съм разбрал, и бързо се отдалечих.

-------------

На връщане, на автогарата в Пловдив, само на няколко метри до сектора на паркирания за София автобус, до мен се приближи друг непознат субект на същата видима възраст, който със спокоен и внимателен изказ ми каза:

„Все пак ти ще умреш последен от семейството си, за да бъдеш наказан да изживяваш вината за смъртта на другите!“.

Сега той бе този, който побърза да се отдалечи.

-------------

На другия ден, към обед, на 27 Октомври, четвъртък, точно пред централния вход на Съдебната палата, в абсолютно непосредствена близост до мястото, където преди една година бях нападнат и ми бе счупено рамото

(ударът несъмнено е бил предназначен за главата ми, но тъй като съм мръднал със само някакви си дви-три сантиметри, силата на удара бе стоварена върху рамото ми!!!),

пред мен застана трети (но невзрачно облечен) непознат субект, който ми каза:

„Не си въобразявай, че ще се измъкнеш!“.

-------------

Така, В ЯВНО ДЕМОНСТРАТИВНО-ИНТЕНЗИВЕН КОНТЕКСТ

в рамките на само едно денонощие и половина

аз получих

поднесена ми от три различни и напълно непознати за мен субекти

(които, обаче, все пак пределно очевидно са подчинени на един специализиран организационен център),

ЕДНА ИНТЕНЗИВНО ПОДНЕСЕНА И ПРЕДЕЛНО ЯСНО ФОРМУЛИРАНА

ЗАКАНА,

УВЕДОМЛЕНИЕ,

или ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

ЗА ТОТАЛНО УНИЩОЖАВАНЕ

ПЪРВО НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

И НА КРАЯ И

НА САМИЯ МЕН.

-------------

Разбира се, поне на пръв поглед би могло да изглежда, че

ВИЗИРАНИТЕ ОТДЕЛНИ АКТОВЕ НОСЯТ БЕЛЕЗИТЕ НАЙ-ВЕЧЕ НА ОПЕРАТИВЕН ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТЕРОРИЗЪМ,

а не на АБСОЛЮТНО НЕПРИСЪЩО ЗА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ „джентълменско предупреждение“;

Това, обаче, Е И ТАКА, И НЕ Е ТАКА!

Целият ми практически опит от 70-те години до днес абсолютно недвусмислено ми разкрива, че

СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ ТАЙНИ СЛУЖБИ,

макар и наистина почти винаги да имитират (и да се прикриват зад) престъпните методи на уличните банди и на мафията,

ВИНАГИ ПОСТАВЯТ НА ПРЕДЕН ПЛАН НАЙ-ВЕЧЕ ПЕРВЕРЗНАТА ЦЕЛ, НАСОЧЕНА

ПЪРВО КЪМ ПСИХОЛОГИЧЕСКО ЛИЧНОСТНОВО УНИЖАВАНЕ И ПСИХОМЕНТАЛНО ЛИЧНОСТНОВО ПОТИСКАНЕ И ДОРИ ЛИЧНОСТНОВО ЛИКВИДИРАНЕ НА СВОИТЕ ЖЕРТВИ,

И ЕДВА

НА ВТОРО МЕСТО ПОСТАВЯТ ЦЕЛТА ЗА ТЕХНОТО ФИЗИЧЕСКО ЛИКВИДИРАНЕ.

Поне спрямо мен извергите от комунистическата Държавна сигурност и от посткомунистическите НСС и ДАНС абсолютно винаги са действували именно така.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

Преди да разкрия начина за разкриването на господарите на визираните трима анонимни „пощальони“ или „куриери“

абсолютно необходимо е да отбележа следното:

►че преди една година, на 20 Май 2010 г., надлежно съм регистрирал (вх. рег.№ 4379/20.05.2010 г.) в офиса на Министър-Председателя Бойко Борисов официален писмен текст, в който изрично съм написал, че

директорът на Института за правни науки при БАН проф. Веселин Цанков,

който е кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР и Правителството

(а също така е и преподавател в ЮФ на Пловдивския университет),

„добронамерено“ ме е уведомил,

че ако продължавам да търся правата си,

спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби,

които именно са виновни като разпоредители и обезпечители на извършването на въпросните нарушения на правата ми;

впрочем, НЕПРЕМЕННО СЛЕДВА ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД, че неговите господари от специалните служби са му били казали това по повод и във връзка с моето официално писмено искане той да изпълни предписанията на едно Решение на Върховния съд, като

господарите му са поискали от него той да извърши престъпление по служба

и да откаже да изпълни визирането Реиение на Върховния съд;

което, впрочем, той чинопреклонно е направил (т.е. извършил е престъплението което е било поискано от него и с което брутално е нарушил моите права и интереси).

►че В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ

Министър-Председателят Бойко Борисов

НЕ Е ПРЕДПРИЕЛ АБСОЛЮТНО НИЩО,

както да изпълни конституционното си задължение към всички български граждани,

така и да изпълни задължението си да обезпечи конкретна защита на конкретен гражданин, пределно ясно описал параметрите на ПОДГОТВЯН конкретно визиран престъпен акт, застрашаващ живота и здравето на конкретен български гражданин, в случая на самия мен и на моето семейство;

►че НЕСЪМНЕНО ОКУРАЖЕНИТЕ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ПРЕМИЕРА

ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА

са извършили на 10-ти Юни 2010 г. върху имота ми в родното ми село

СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, като са разбили къщата и са изнесли на двора почти цялото намиращо се в нея имущество, при което не е била взета (не е била открадната) нито една вещ;

►че след това, на 18 Юни 2010 г.,

надлежно съм регистрирал в офиса на Министър-Председателя Бойко Борисов (вх. рег. № 4379),

надлежно съм изпратил по пощата на Министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов (препоръчана пощенска пратка №613-RPS1202001MEF),

надлежно съм регистрирал в офиса на Върховната касационна прокуратура (вх. рег. № 9559/ 18.06.2010 г.)

официален писмен текст, в който съм посочил, че визираното покушение върху имота ми има характера на семантично заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, ИЗВЪРШЕНО ИМЕННО ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА И НА МАФИЯТА;

както и че фактически целият държавен апарат осъществява синхронно обезпечаване на престъпните оперативни мероприятия на държавните специални служби и на мафията,

главната цел на които мероприятия е да бъда мотивиран да се откажа от търсенето на защита на нарушените ми права.

В същия текст изрично и ясно съм написал следното:

Обръщам вашето внимание върху факта, че

КАТО ГРАЖДАНИН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ОТКАЗВАМ ДА СЕ ПОДЧИНЯВАМ НА ПРАКТИКАТА НА ПРЕСТЪПНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ

И ИЗРИЧНО, ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО НАСТОЯВАМ

ЗА СПАЗВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ И НА ПРИНЦИПНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВО;

►че само три дни след това, около 15 часа на 21 Юни 2010 г.,

върху мен бе извършено ДРАСТИЧНО ПОКУШЕНИЕ,

при което, с очевидно демонстративна цел (да покажат на обществото своята безотговорност и недосегаемост от Правосъдието) направиха това не само точно в центъра на София, не само точно пред Съдебната палата, но и точно пред охранителните видеокамери,

като две очевидно професионално обучени лица, със железен предмет (нунчаку - nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета;

в изключително многобройните ми искания за разследване изрично и ясно съм написал, че визираното покушение ми дава основанието да считам, че НАЙ-ВЕРОЯТНО целта е била да ме ударят по главата и да ме убият,

но че единствено моето внезапно, инстинктивно бързо (на бивш спортист) отместване само с три-четири сантиметри е отклонило удара и го е стоварило върху рамото, като по този начин убийството е било „заменено“ с осакатяване;

►че лекарите от държавната болница

(които съгласно дългогодишната тоталитарна комунистическа практика са едновременно с това и офицери от специалните служби)

отказаха да ме оперират и настояха да напусна болницата максимум след два часа,

но впоследствие ме оперираха едва след като за мен са се били обадили двама заместник-председатели на Парламента (Павел Шопов и д-р Любомир Иванов), вторият от които бе и Председател на Парламентарната Комисия по здравеопазването;

►че ВЕЧЕ ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИНА ПРОКУРАТУРАТА КАТЕГОРИЧНО НЕ ПРЕДПРИЕМА АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА СЪБИТИЕТО,

който факт несъмнено има характера на индиция, имплицитно разкриваща, че визираното покушение има характера на специално оперативно мероприятие, възложено от свръхелитите на българския клан на руската Червена мафия и изпълнено от специалните държавни служби;

►че само няколко месеци преди покушението върху мен

двама официални висши служители на специалните служби заявиха пред Специалната Парламентарна Комисия,

че често пъти държавната власт (Правителството) им възлага да извършват престъпни елиминационни оперативни мероприятия на определени политически лица или на бизнесмени,

КАТО тези лица

ИЛИ биват нападани на улицата и за престъпното нападение биват набедявани „неуловими улични банди“,

ИЛИ за тях се изготвя фалшива документация, която се предоставя или на чуждестранните посолства в София, или директно на самите чуждестранни специални служби.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

Абсолютно необходимо е да отбележа, че

ВИЗИРАНОТО ПО-ГОРЕ ПРЕСТЪПНО ПРЕДУПРЕДИТЕЛНО ИЛИ ЗАПЛАШИТЕЛНО МЕРОПРИЯТИЕ

Е ИЗРАЗ НА ЕДНА НЕСЪМНЕНО НАЙ-ОБЩА СТРАТЕГИЧЕСКА НАКАЗАТЕЛНО-РЕПРЕСИВНА ЦЕЛ И СТРЕТЕГИЯ,

НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

при което, разбира се, както всяка друга такава ЦЕЛ ИЛИ СТРАТЕГИЯ

Е ПРИОРЕТИТНО ЦЕНТРИРАНА ВКЛЮЧИТЕЛНО И В ПРОФЕСИОНАЛНАТА МИ СФЕРА.

Именно такова, впрочем, е и СЕМАНТИЧНОТО ПОСЛАНИЕ на оперативното мероприятие,

което мероприятие очевидно е НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАНО

КАКТО С МОЕТО ПРОФЕСИОНАЛНО АНГАЖИРАНЕ С ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ,

ТАКА И С МОЕТО ЛИЧНОСТНО ПРАВОЗАЩИТНО АНГАЖИРАНЕ СЪС СЪДЕБНАТА ПАЛАТА.

Тоест, тези именно ДВЕ ТОПИКИ съвсем неслучайно са ангажирани като КОНТЕКСТ или УСЛОВИЯ на протичането на самото оперативно СЪБИТИЕ.

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

Абсолютно необходимо е да отбележа, че

ТОЧНО ПРЕДНИЯ ДЕН, ВТОРНИК, 25 ОКТОМВРИ, БЕ ПРОТЕКЛО ЕДНО СЪБИТИЕ, КОЕТО ОЧЕВАДНО (не само очевидно!!!) СЕ НАМИРА В ПРЯКА И НЕРАЗРИВНА ВРЪЗКА С ОСТАНАЛИТЕ СЪБИТИЯ.

Същия ден ИМАХМЕ ЗАСЕДАНИЕ НА ФАКУЛТЕТНИЯ СЪВЕТ,

непосредствено след края на което (още в заседателната зала)

АЗ ПОПИТАХ ДЕКАНА ПРОФЕСОР ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ

„ЗАЩО ВЕЧЕ ДВА МЕСЕЦИ ТОЙ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ИЗПЪЛНИЛ СЛУЖЕБНОТО СИ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ПРЕДОСТАВИ НА КАТЕДРЕНИЯ СЪВЕТ МОЯТА НАДЛЕЖНО ДЕПОЗИРАНА ПРИ НЕГО ДОКУМЕНТАЦИЯ,

СЪДЪРЖАЩА ИСКАНЕТО МИ ДА БЪДЕ ОТКРИТА ПРОЦЕДУРА ЗА ЗАЩИТА НА ДИСЕРТАЦИЯ

ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНАТА СТЕПЕН „ДОКТОР НА НАУКИТЕ“ (наричана още и „Голям Доктор“).

Отговорът, който получих, разбира се, въобще не ме изненада - като, обаче, все пак бях изненадан от неговата откровеност (или по-точно „полуоткровеност“).

Деканът на Юридическия факултет при Пловдивдския университет проф. Венцислав Стоянов ми отговори достатъчно ясно, като ми каза, че

е направил това, ТЪЙ КАТО Е ПОДЛОЖЕН НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛЕН И ДОРИ ЖЕСТОК НАТИСК ОТ НАЙ-ВИСОКОПОСТАВЕНИ ИНСТИТУЦИИ И ЛИЧНОСТИ,

КОИТО СА ПОИСКАЛИ ОТ НЕГО ТОЙ ДА СЪЗДАДЕ ПРОЦЕДУРНИ ПРЕЧКИ, ЧРЕЗ КОИТО ДА ОБЕЗПЕЧИ МОЕТО НЕДОПУСКАНЕ ДО ТАКАВА ПРОЦЕДУРА.

Дори нещо повече – по повод моята реплика, че това несъмнено са тайните специални служби и нейните функционери, той отговори лаконично „Да! Но и от още по-високо място!“.

Нека отбележа, че съгласно моята формулирана още преди половин век политико-юридическа концепция

специалните служби са определени

КАКТО КАТО фактическите престъпни слуги на фактически престъпния управляващ елит,

ТАКА И КАТО фактическите господари на Правителството, Президентството, Прокуратурата, Съда и цялата държавна машина.

В случая, обаче, проф. Венцислав Стоянов ми отговори като класически правно-нормативистичен юрист, считащ, че тези служби са подчинени на визираните държавни институции.

Или иначе казано, в думите на проф. Венцислав Стоянов аз видях твърдението и признанието, че

блокирайки ЛЕГИТИМНО предприетата от мен процедура,

той е бил принуден да извърши престъпление по служба,

и че това принуждание е било извършено не само от личности, работещи в специалните държавни служби,

а и от личности, заемащи високопоставени постове в Правителството, Президентството и Прокуратурата.

*************

Шесто уточнение по съществото на казуса:

Абсолютно необходимо е да отбележа, че ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С МОЕТО РЕШЕНИЕ ДА ПРЕДПРИЕМА ВИЗИРАНАТА ПРОЦЕДУРА

В САМОТО НАЧАЛО НА МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ разговарях с ръководителя на Катедрата по Теория и история на правото проф. Гълъбина Петрова,

която ми даде да разбера, че ИМЕННО ПО ТОЗИ ПОВОД И ПО ТАЗИ ТЕМА

на нея са й се били обадили двама души,

единият от които е бил деканът проф. Венцислав Стоянов;

и че те са й били изтъкнали аргументи, свеждащи се до това, тя да разговаря с мен и да се опита да ме мотивира

под страх от последиците, които ще ми се случат,

аз да се откажа от намерението си

и да не предприемам такава процедура;

в интерес на истината трябва да отбележа, че

точно в продължение на ПЕТ МИНУТИ тя пристрастно и ентусиазирано се опитваше да ми изтъква аргументи, с които се опитваше да ме мотивира сам да се откажа от предприетата от мен процедура;

и че всъщност се наложи аз да й „обясня“,

че имам правото да искам предприемането и осъществяването на такава процедура, и че ще го направя, тъй като съм уверен, че

именно по повод и във връзка с тази процедура

специалните служби ще бъдат принудени да жертват част от своята агентура

в Катедрата, във Факултета и в Университета,

като фактическия я демаскират,

като й възложат да ми създаде ЕДИНСТВЕНО ПРОЦЕДУРНИ ТРИКОВЕ И ПРЕЧКИ,

ТЪЙ КАТО ТЕ НЕ РАЗПОЛАГАТ С АБСОЛЮТНО НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗТЪКВАНЕ НА АРГУМЕНТИ ПО СЪЩЕСТВОТО НА НАУКАТА,

ТЪЙ КАТО В БЪЛГАРИЯ НЯМА НИТО ЕДИН УЧЕН,

КОЙТО, СЛЕД КАТО ПРОЧЕТЕ КНИГИТЕ МИ,

БИ ИМАЛ БЕЗУМНОТО ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ОПИТА ДА КРИТИКУВА НАУЧНИТЕ МИ ВЪЗГЛЕДИ И ТРУДОВЕ

ПО КОНЦЕПТУАЛНАТА И СЪДЪРЖАТЕЛНАТА ИМ СЪЩНОСТ.

*************

Седмо уточнение по съществото на казуса:

Абсолютно необходимо е да отбележа, че

тъй като именно деканът проф. Венцислав Стоянов

е едно от главните действуващи лица,

които са били поискали от нея тя да извърши престъпление по служба,

като осъществи провалянето на предприетата от мен процедура,

тя ме помоли (именно с оглед на неговото – на декана - демаскиране)

аз да предоставя официалната документация по процедурата именно на декана проф. Венцислав Стоянов

и да поискам от него той по официален начин и ред да изпрати документацията на нея, за да може тя след това да я внесе за обсъждане от членовете на Катедрения съвет.

Абсолютно необходимо е да отбележа, че ръководителят на Катедрата по Теория и история на правото проф. Гълъбина Петрова беше абсолютно уверена, че по този именно начин деканът проф. Венцислав Стоянов ще бъде принуден от господарите си да се самодемаскира, като сам извърши престъплението по служба, което господарите му са били възложили на него, и което той се е бил опитвал да прехвърли за изпълнение върху нея.

Така, с мое официално писмо, датирано на 08 Септември 2011 г. и адресирано до декана проф. Венцислав Стоянов аз предявих следното искане:

Господин Декан,

тъй като катедрата ни няма офис и деловодство

Ви моля да приемете, да регистрирате и да предадете на ръководителя на Катедрата по Теория и история на правато

ДОКУМЕНТАЦИЯТА ПО МОЕТО ИСКАНЕ

да ми бъде открита процедура за придобиване на научната степен „доктор на науките“ по специалност „05.05.01.Теория на държавата и правото. Политически и правни учения“ с тема на дисертационния труд „Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис“.

08 Септември 2011 г. Янко Н. Янков: . . . . . . . . . . . .

*************

Осмо уточнение по съществото на казуса:

Абсолютно необходимо е да отбележа, че после,

ДО ДНЕС, ВЕЧЕ ДВА МЕСЕЦИ,

деканът проф. Венцислав Стоянов

ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ИЗПЪЛНИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ДА ИЗПРАТИ МОЯТА ДОКУМЕНТАЦИЯ НА КАТЕДРЕНИЯ СЪВЕТ,

който именно (Катедреният съвет) е единственият легитимен субект, имащ правото да се произнася КАКТО ПО формалното съдържание на моята документация, ТАКА И ПО СЪЩНОСТНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА МОЯ ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД, ОБХВАЩАЩ ДЕВЕТ (9) ТОМОВЕ, съдържащи общо 4094 (четиристотин и деветдесет и четири) страници голям издателски формат.

*************

Девето уточнение по съществото на казуса:

Абсолютно необходимо е да отбележа, че после,

НА 03 ОКТОМВРИ 2011 г., ръководителят на Катедрата по Теория и история на правото проф. Гълъбина Петрова

ВНЕЗАПНО И БЕЗ АБСОЛЮТНО НИКАКВА ВЪНШНО ВИДИМА ПРИЧИНА

и без абсолютно никакво обяснение за пред останалите членове на Катедрата и на Факултета,

Е БИЛА УВОЛНЕНА ОТ УНИВЕРСИТЕТА,

А ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЛЕКЦИОННИТЕ Й ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРЕД СТУДЕНТИТЕ Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО … дори не на асистент, а на аспирант (докторант).

Впрочем, услужлив информатор ми каза, че съществуват две версии за нейното внезапно и загадъчно уволнение от Университета:

***че служители на бившата Държавна сигурност и на сегашните специални служби, с които тя е била свързана по-рано и с които е свързана и днес, са й били наредили да напусне Университета

и така ръководената от нея Катедра да бъде фактически ликвидирана и

така фактически да бъде създадена ситуация, при която „да липсва“ легитимният субект, който е оправомощен да осъществи предприетата от мен процедура;

в контекста на това обяснение по напълно логичен начин се вписва обстоятелството, че тя съвсем не е била останала без работа и без доходи,

тъй като за благодарност й е била осигурена работа в ноторно известния като ченгеджийски и мафиотски Нов Български университет,

където и заплатата й дори е много по-висока от тази в Пловдивския университет;

***ЧЕ ТЯ Е БИЛА ШАНТАЖИРАНА И НАКАЗАНА ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ Е ОТКАЗАЛА ДА ПОЕМЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРЕСТЪПНАТА ЕКЗЕКУТОРСКА ЗАДАЧА ДА ПРОВАЛИ МОЯТА ПРОЦЕДУРА.

*************

Десето уточнение по съществото на казуса:

Абсолютно необходимо е да отбележа, че

предприетата от мен процедура съвсем не принадлежи към приоритетните стремежи на моя живот,

и че тя, всъщност, беше предприета преди всичко с оглед на моята цел

да осъществя демаскиране поне на някои от внедрените в научната сфера агенти на специалните служби и на Мафията.

Считам, че е абсолютно необходимо да отбележа, че съм доволен от факта:

ПЪРВО: че броят на написаните и публикуваните мои книги е много по-голям от общия брой на книгите,

които са написани и публикувани от всичките (ВЗЕТИ ЗАЕДНО) останали преподаватели от Юридическия факултет на Пловдивския университет и от изследователите (сътрудниците) от Института за правни науки при БАН;

ВТОРО: че единственият фактор, който би могъл да ми попречи да напиша и да публикувам останалите десетина планирани от мен книги

би могъл да бъде моето убийство -

осъществено, разбира се, от специалните служби.

ТРЕТО: че все пак ЗА МЕН Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ „да натрия носа“ НА ВНЕДРЕНИТЕ В СФЕРАТА НА НАУКАТА

ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ МЕТРЕСИ И ФЕЛАЦИОНИСТИ,

КАТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ИМ КАЖА, че каквито и ченгесарски трикове да ми прилагат, ВЪОБРАЗЯВАЙКИ СИ, ЧЕ МЕ УЯЗВЯВАТ ,

ИМЕННО ПОРАДИ ТЕХНАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ СЛУГИНСКИЯ АНТУРАЖ НА ЧЕНГЕДЖИЙНИЦАТА

ТЕ НИКОГА НЯМА ДА ИМАТ РЕАЛНОТО САМОЧУВСТВИЕ НА ДОСТОЙНИ ЛИЧНОСТИ

КАКТО в сферата на живота,

ТАКА и в сферата на науката.

ЧЕТВЪРТО: че съм категорично убеден, че

ВЪПРЕКИ ТЕХНОТО ФОРМАЛНО ВИСОКО НАУЧНО ТИТУЛУВАНЕ,

ВЪПРЕКИ ТЕХНОТО РЕАЛНО УЧАСТИЕ В МОЕТО РЕПРЕСИРАНЕ КАКТО ПО-РАНО, ТАКА И СЕГА,

никой от внедрените в науката ченгеджийско-мафиотски метреси

никога няма да може да постигне ДОРИ И ЕДНА ЧЕТВЪРТ от онова, което аз съм постигнал и възнамерявам да продължа да постигам:

Библиография (Списък на книгите)

на Янко Н. Янков-Вельовски

01. Янко Янков, Прогностика. Теоретико-методологически проблеми, Издателство „Янус”, С., 1993, ISBN 954-799-178-7, формат 60 х 90 х 16, 288 с.;

02. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 1, 1994, ISBN 954-8550-02-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 640 с.;

03. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 2, 1995, ISBN 954-8550-04-0, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 576 с.;

04. Янко Янков, Увод в Психологията на правото, Издателство „Янус”, С., 1998, ISBN 954-8550-06-7, формат 60 х 84 х 16, 322 с.;

05. Янко Янков, Психология на правото, Издателство „Янус”, С., Том 1, 2002, ISBN 954-8550-18-0 (Том 1), формат 60 х 84 х 16, 518 с.;

06. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 3, 2002, ISBN 954-8550-07-5 (Том 3), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 576 с.;

07. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 4, 2003, ISBN 954-8550-09-1 (Том 4), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 568 с.;

08. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 5, 2003, ISBN 954-8550-20-2 (Том 5), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 546 с.;

09. Янко Янков, Политически и правни учения на Месопотамия, Издателство „Янус”, С., 2004; ISBN 954-8550-24-5, формат 60 х 84 х 16, 148 с.;

10. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Египет, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-25-3, формат 60 х 84 х 16, 94 с.;

11. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Иран, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-26-1, формат 60 х 84 х 16, 98 с.;

12. Янко Янков, Политически и правни учения на Юдея, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-27-Х, формат 60 х 84 х 16, 126 с.;

13. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Китай, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-28-8, формат 60 х 84 х 16, 132 с.;

14. Янко Янков, Политически и правни учения на Древна Индия, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-29-6, формат 60 х 84 х 16, 94 с.;

15. Янко Янков, Азбучни истини (Блясъци на остроумието, номинирани с тъмничен затвор), Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-11-3, формат 60 х 84 х 16, 352 с.;

16. Янко Янков, Евтаназията, Танатологически аспекти, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-32-6, формат 60 х 84 х 16, 76 с.;

17. Янко Янков, Смъртното наказание. Танатологически аспекти, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-15-6, формат 60 х 84 х 16, 134 с.;

18. Янко Янков, Въведение в Танатологията. Феноменология на живота и смъртта, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-21-0, формат 60 х 84 х 16, 202 с.;

19. Янко Янков, Руският тероризъм, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-33-4, формат 60 х 84 х 16, 130 с.;

20. Янко Янков, Политически и правни учения на Древна Гърция, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-30-Х, формат 60 х 84 х 16, 532 с.;

21. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Рим, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-31-8, формат 60 х 84 х 16, 456 с.;

22. Янко Янков, Българският тероризъм, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-34-2, формат 60 х 84 х 16, 176 с.;

23. Янко Янков, Хронология на най-известните терористични актове, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-35-0, формат 60 х 84 х 16, 150 с.;

24. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 6, Издателство „Янус”, С., 2005, ISBN 954-8550-22-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 526 с.;

25. Янко Янков, Прогностика. Теоретико-методологически проблеми, Второ, преработено и допълнено издание, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN 954-8550-37-7, формат 60 х 84 х 16, 444 с.;

26. Янков, Я., Убийството. Танатологически аспекти, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-54-7, ISBN-13: 978-954-8550-54-3, формат 60 х 84 х 16, 142 с.;

27. Янков, Я., Самоубийството (Танатологически аспекти), Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-53-9, ISBN-13: 978-954-8550-53-6, формат 60 х 84 х 16, 126 с.;

28. Янков, Я., Политически и правни учения на Средновековния Ориент, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-50-4, ISBN-13: 978-954-8550-50-5, формат 60 х 84 х 16, 150 с.;

29. Янков, Я., Политически и правни учения на Византия, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-49-0, ISBN-13: 978-954-8550-49-9, формат 60 х 84 х 16, 166 с.;

30. Янко Янков, Политическите убийства, Книга І. Кой уби Володя Наков, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-10-5, формат 60 х 84 х 16, 150 с.;

31. Янков, Я., Българският тероризъм, Второ, преработено и допълнено издание, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-51-2, ISBN-13: 978-954-8550-51-2, формат 60 х 84 х 16, 226 с.;

32. Янков, Я., Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ, (Политическа документалистика), Книга Първа, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-48-2, ISBN-13: 978-954-8550-48-2, формат 60 х 84 х 16, 144 с.;

33. Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 1, Древен Изток, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-42-3 (Том 1), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 486 с.;

34. Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 2, Древна Европа. Гърция, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-43-1 (Том 2), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 452 с.;

35. Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 3, Древна Европа. Рим, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-44-Х (Том 3), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 412 с.;

36. Янко Янков, Българският тероризъм, Трето, преработено и допълнено издание, Издателство „Огледало”, С., 2006, 222 с.;

37. Янко Янков, Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-12-1 (Книга 2), ISBN-13: 978-954-8550-12-3, формат 60 х 84 х 16, 156 с.;

38. Янко Янков, Танатология. Наука за хуманизиране на живота чрез демистификация на смъртта, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-36-9, ISBN-13: 978-954-8550-36-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 752 с.;

39. Янко Янков, Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-16-4, ISBN-13: 978-954-8550-16-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 630 с.;

40. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 4, Средновековие. Книга 1. Ориент. Византия, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-61-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 230 с.;

41. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 5. Средновековие, Книга 2. Русия, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-62-8, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 744 с.;

42. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 6. Средновековие, Книга 3. Западна Европа, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-63-5, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 478 с.;

43. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 7. Новото време, Книга 1, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-65-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 447 с.;

44. Янко Янков, Научни записки и фрагменти (Параметрите на психотронната власт и на възможностите за защита на човешката същност), Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN 978-954-8550-69-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 470 с.;

45. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-57-1, ISBN-13: 978-954-8550-57-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 546 с.;

46. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 8, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-58-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 640 с.;

47. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 620 с.;

48. Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 491 с.;

49. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 8. Новото време, Книга 2, Издателство „Янус”, С., 2008, ISBN 978-954-8550-66-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 445 с.;

50. Янко Янков, Статии. Студии. Записки, Том 1, С., Издателство „Янус”, С., 2010, ISBN 978-954-8550-68-0, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 421 с.;

51. Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид, (Документалистика), Издателство „Янус”, С., 2010, ISBN: 978-954-8550-64-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 427 c.;

52. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 9. Новото време, Книга 3, Издателство „Янус”, С., 2010, ISBN 978-954-8550-67-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 400 с.;

53. Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политическа документалистика), Издателство „Янус”, С., 2010, ISBN 978-954-8550-83-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 155 с.;

54. Янко Янков, Статии. Студии. Записки, Том 2, С., Издателство „Янус”, С., 2011, ISBN 978-954-8550-84-0, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 229 с.;

55. Янко Янков, Статии. Студии. Записки, Том 3, С., Издателство „Янус”, 2011, ISBN 978-954-8550-86-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 303 с.;

56. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 10, Издателство „Янус”, С., 2011, ISBN: 978-954-8550-88-8, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 419 с.;

57. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 11, Издателство „Янус”, С., 2011, ISBN: 978-954-8550-89-5, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 202 с.;

58. Янко Янков, Статии. Студии. Записки, Том 4, С., Издателство „Янус”, 2011, ISBN 978-954-8550-91-8, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 207 с.;

В процес на проучване, разработване и предлагане за печат:

59. Янко Янков, Софийската вода и геноцидът над софиянци. (Документалистика), Издателство „Янус”, С., 20xx, ISBN: 978-954-8550-82-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), ~~250~~ c.;

60. Янко Янков, Елити, секретни служби и тайна власт, Издателство „Янус”, С., 20xx, ISBN: 978-954-8550-73-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), ~~300~~ c.;

61. Янко Янков, Политическата митология, Издателство „Янус”, С., 20xx, ISBN: 978-954-8550-39-0, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), ~~350~~ c.;

62. Янко Янков, Риторика, Издателство „Янус”, С., 20xx, ISBN: 978-954-8550-70-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), ~~400~~ c.;

63. Янко Янков, Философия на правото (Философски размишления и рецепции в правото), Издателство „Янус”, С., 20xx, ISBN: 978-954-8550-59-8, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), ~~650~~ c.;

64. Янко Янков, Политическият мениджмънт, Издателство „Янус”, С., 20xx, ~~ISBN~~: 978-954-8550-85-7, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), ~~350~~ c.;

65. Янко Янков, Политическият медикализъм. Болестта в полето на политическата власт, Издателство „Янус”, С., 20xx, ISBN: 978-954-8550-41-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 350 c.;

66. Янко Янков, Психология на политиката, Издателство „Янус”, С., 20xx, ISBN: 978-954-8550-38-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), ~~500~~ c.;

67. Янко Янков, Пътят към Европа. България в полето на ценностните периферии и геополитическите стратегии, Издателство „Янус”, С., 20xx, ISBN: 978-954-8550-46-8, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), ~~500~~ c.;

*************

Единадесето уточнение по съществото на казуса:

Абсолютно необходимо е да отбележа, че

пределно ясно и категорично настоявам

ПРЕД ПРОКУРАТУРАТА,

ПРЕД РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И

ПРЕД РЕКТОРА НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „Паисий хилендарски“:

***да поискат от специалните служби да дадат официален ясен и категоричен отговор на моето твърдение за ангажираността именно на специалните служби с извършените и извършваните против мен и семейството ми престъпни актове, включително и тези, които са визирани по-горе;

***да бъдат разсекретени И ДА МИ БЪДЕ ДАДЕН ПЪЛЕН ДОСТЪП ДО всички намиращи се в патримониума на държавата архивни и актуални информационни масиви, включително и кадрови досиета и дела, отнасящи се за визираните по-горе две персони, а именно:

проф. Гълъбина Петрова - ръководител на Катедрата по Теория и история на правото при Юридическия факултет на Пловдивския университет,

проф. Венцислав Стоянов, Декан на Юридическия факултет на Пловдивския университет;

***да бъде извършено разследване относно

осъществени от визираните две лица

престъпления по служба,

извършени в ПРЕСТЪПНА УСЛУГА на комунистическите и на сегашните Специални служби и на Мафията

И В ДРАСТИЧНО ПРЕСТЪПНО НАРУШЕНИЕ НА МОИТЕ ЛЕГИТИМНИ ПРАВА;

***да бъде извършено университетско вътрешно-ведомствено разследване относно визираните по-горе посочени от мен факти на драстично нарушение на моите легитимни права и интереси.

*************

Раздел І:

Първо заключително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),

ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)

Е ФАКТЪТ, че българският Парламент е приел и понастоящем е в сила

т.нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (“Държавен вестник” брой 37, 05 Май 2000 г.).

В частност, ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен за Прокуратурата е и фактът, че съгласно чл.3 ал.2 на визирания Закон

комунистическата Държавна сигурност е била престъпна организация, тъй като е била главната репресивна ударна сила („юмрук”) на комунистическата партия, и цялостната й дейност се е основавала върху престъпната идеология на комунистическата партия.

В частност това означава, че е била престъпна както цялата дейност, която е била извършвана от комунистическата Държавна сигурност,

така и дейността, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и с нейната дейност.

В частност това означава, че е извършвал (извършил) престъпление всеки, който е оставял (оставил) или повторно е назначавал (назначил) на служба в посткомунистическите специални силови и тайни държавни служби бивши служители на комунистическата Държавна сигурност.

В частност това означава, че съучастник в това престъпление е и всеки чуждестранен политически, държавен, финансов или какъвто и да е друг субект, който е препоръчал да бъдат извършени или не се е противопоставил на извършването на такива назначения.

Защото, когато днес, повече от двадесет години (четвърт век!) след официалните политически промени,

50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на престъпната комунистическа Държавна сигурност продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби,

вторите („новите“) служби в никакъв случай не са с 50% по-малко престъпни, а са си точно толкова престъпни, колкото и първите (класически комунистическите),

и политическият режим съвсем не е НЕкомунистически,

а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски.

Защото, когато включително и днес (съгласно официално оповестената на 01 Декември 2010 г. информация)

„Сътрудници на Държавна сигурност пълнят ръководните постове и в ДАНС. Според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов кадрите на ДС са намерили добър пристан в агенцията“;

„общо 157 сътрудници с кариера в Държавна сигурност днес заемат ръководни места в създадената като модерна и отговаряща за сигурността на страната Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това стана ясно от обявената проверка за принадлежност към ДС, извършена от Комисията по досиетата“,

тези специални държавни служби несъмнено са не просто престъпни,

а са престъпни в изключително високо-опасна степен.

Защото, когато включително и днес

най-малко 90% (деветдесет проценти) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда

са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност

КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,

ТАКА И НА посткомунистическите специални служби,

ТАКА И НА Червената Мафия,

в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ,

тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а престъпни в изключително високо-опасна степен.

Разбира се, въпросът за наказателната персонална отговорност на Президентите и Премиерите,

които са височайшите персонални престъпници, извършили назначенията на бившите професионални служители на комунистическата ДС в новите държавни специални служби,

има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата;

където, впрочем, всички предишни Главни прокурори несъмнено бяха агенти на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическата Червена мафия,

а сегашният Главен прокурор е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България,

и от когото би трябвало да очакваме да предяви наказателно обвинение срещу Президента, срещу Премиера, срещу своите роднини от фамилията и срещу самия себе си;

и където, от своя страна,

поне двама (а най-вероятно и тримата!!!) от досегашните Президенти са бивши агенти на престъпната комунистическа Държавна сигурност,

и всички досегашни Премиери несъмнено са били свързани със специалните държавни служби и с Мафията, а един от тях дори е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България.

-------------

~~*************~~

Второ заключително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г.,

съгласно текста на която справянето с наследството на комунистическите системи изисква:

*възстановяване на върховенството на Закона;

*разграждане на старите институционални структури и рамки на мислене;

*категорично недопускане да бъде извършена „кадифена реставрация“ на тоталитарния режим;

*намиране на деликатния баланс на оказване на Справедливост без търсене на отмъщение;

*осигуряване на каузата на Справедливостта и наказване на виновните;

*да бъде осигурена защита на обществото от проникване на нови форми на комунистическа заплаха;

*извършените криминални деяния от физически лица по време на комунистическия тоталитарен режим

да се преследват и наказват по силата на действуващото наказателно законодателство,

което може да бъде разширено, за да бъдат преодолени ограниченията за преследване на извършените престъпления;

*наказването на всяко лице за всеки отделен акт на действие или бездействие следва да бъде осъществявано съгласно общите законодетелни принципи на цивилизованите страни;

*ако лицето е действувало в нарушение на човешките права, твърденията му, че е действувало по заповед по никакъв начин не изключва незаконността на действията му и неговата лична вина;

*на жертвите на тоталитарната съдебна система трябва да бъде дадена материална компенсация;

*да бъдат разкрити за публичен достъп архивите на тайните служби и на всички засегнати страни да се предостави достъп до информацията за тях, съхранявана от бившите секретни служби;

*по отношение на лицата, които не са извършили престъпления, но са заемали високи постове в институциите на комунистическия режим и фактически са подкрепяли режима, е необходимо

да се извърши лустрация или декомунизация,

тъй като за такива лица няма увереност, че ще използуват властта в съответствие с демократичните принципи, като целта на лустрацията не е наказване на хора, набедени за виновни, а е дело в защита на нововъзникващата демокрация.

~~*************~~

Трето заключително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно която

тоталитарните комунистически режими са се характеризирали без изключение с тежки нарушения на човешките права,

без разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.

~~*************~~

Четвърто заключително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,

да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,

изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ,

с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.

Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,

но ще наблегна върху това, че

ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,

който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;

И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ

ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,

ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.

При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че

механизмът на призоваванията в качеството на „свидетел“

е метод,

който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН КАТО ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАН ПОВОД И ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАНО ПРЕСТЪПНО (НЕЛЕГИТИМНО) ОСНОВАНИЕ,

ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ привидно „доброволното“ или откровено принудителното ПРИТОВОПРАВНО ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),

КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,

целта на който шантаж е

пострадалите от престъпленията да се „вразумят“

и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,

и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.

ИМЕННО НА ТАКЪВ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СА ПОДЛОЖЕНИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,

ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,

И ИМЕННО ТОВА Е МЕТОДЪТ,

БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА СА СМЪРТНО ЗАПЛАШЕНИ И ПОРАДИ ТОВА НЕ СМЕЯТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ПРАВОСЪДИЕ И ДА ТЪРСЯТ ПРАВАТА СИ.

Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.

За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ,

но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.

Освен това: обръщам специално внимание на факта, че

тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани престъпни дейности,

извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;

тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за функционално-йерархична компетентност на разследващите държавни органи

преписките по тези мои искания за разследвания

подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;

то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления

има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.

(По повод и във връзка с този пункт от моята аргументация държа да посоча следното:

Когато преди няколко години поисках разследване на конкретно посочената престъпна дейност, извършена от актуално, реално и официално действуващия по онова време Министър на вътрешните работи Румен Петков,

по телефона ми се обади една жена, която се представи като „разследващ полицай от Столичната дирекция на вътрешните работи“, и поиска да ме разпита по казуса.

На моя въпрос „Дали тя, като намираща се в служебно и професионално подчинение именно на същия този Министър

е „независима“ от него и е „функционално компетентна“ да извърши разследване на престъпната дейност на същия този Министър?“,

тя ми изтъкна абсолютно кретенския „двоен“ аргумент,

че била имала правото да извърши разследване по казуса,

тъй като … това й е било възложено от Районния прокурор

(който, впрочем, съгласно Правото и Закона въобще не е оправомощен (т.е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН!!!) да извършва разследвания на лица, които са членове на Правителството като заемащи длъжността Министър, при това Министър на вътрешните работи!!!)

и тъй като … тя била имала две висши образования и освен това в момента следвала да получи трето висше образование).

*************

Пето заключително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските субекти

да спрат прилагането И НА редицата други ПРЕСТЪПНИ ченгеджийско-мафиотски трикове,

включително и този, който се изразява в това, да ми пишат „съобщения“,

съдържащи няколко кратки, лаконични и очевадно нелогични редове, с които ме „уведомяват“, че производството е прекратено и че вече нееднократно ми е отговаряно.

ПЪРВО: защото най-малко в 70 (седемдесет) процента от визираните от мен казуси

ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е „ОТГОВАРЯНО“ и

фактически за факта на „ПРЕКРАТЯВАНЕТО“ аз само съм се досещал;

ВТОРО: защото в случаите, в които са ми били изпращани съдържащи само няколко редове „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“,

тези прокурорски „актове“ тотално не отговарят

НИТО на изискванията на Правото за атрибутивната същност на прокурорските актове,

НИТО на изискванията за формална и съдържателна същност на феномените „отговор“, „съобщение“ или „уведомление“,

НИТО на изискванията на Правото т.нар. „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“ фактически и юридически ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА на т.нар. „Постановление“;

ТРЕТО: защото В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЕДКИТЕ СЛУЧАИ, в които така или иначе все пак ми е било изпращано някакво т.нар. „Постановление“,

тези прокурорски „актове“ ТОТАЛНО НЕ ОТГОВАРЯТ

НИТО на изискванията за наличие В ПЪЛЕН БРОЙ И В ПЪЛЕН ОБЕМ на т.нар. АТРИБУТИ, които са изискумени от Правото,

НИТО на изискванията за наличие на поне минимална специална професионална култура;

ЧЕТВЪРТО: защото В АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ СЛУЧАИ

(в рамките на визираните тридесет проценти от казусите, в които ми е било изпращано „отговор“ или „Постановление“)

Е НЕ САМО ОЧЕВИДЕН, НО ДОРИ Е ОЧЕВАДЕН ФАКТЪТ,

ЧЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО ЛИЦЕ-МАГИСТРАТ Е ИЗВЪРШИЛО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,

КАТО ТОТАЛНО Е ПРЕНЕБРЕГНАЛО ВИЗИРАНИТЕ В КАЗУСА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА

КАТО ТОТАЛНО Е НАРУШИЛО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ДА ИЗВЪРШИ АДЕКВАТНО РАЗСЛЕДВАНЕ,

КАТО В ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ Е ОБЕЗПЕЧИЛО ТЕХНАТА ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.

ПЕТО: защото ЧРЕЗ ВСИЧКИТЕ МИ ИСКАНИЯ ОТ НАСТОЯЩАТА СЕРИЯ

(озаглавена „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата“)

АЗ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ОБОСНОВАВАМ

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГОСПОДСТВО НА ПРАВОТО,

А НЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

НЕ И НА ПРЕСТЪПНИТЕ МАФИОТСКИ СЛУГИ

ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ, ОТ ПРОКУРАТУРАТА И ОТ СЪДА.

В този именно контекст и смисъл тук и сега официално и пределно ясно заявявам, че

НЕПРЕКЛОННО НАСТОЯВАМ ЗА ТОВА

ВСИЧКИ ИЗПРАЩАНИ МИ ТЕКСТОВЕ ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА НА СТРИКТНО ТОЧНИ АКТОВЕ,

СЪДЪРЖАЩИ ТОЧЕН И ПРЕЦИЗНО АРГУМЕНТИРАН АНАЛИЗ

НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗНЕСЕНИ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА

И НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗТЪКНАТИ ОТ МЕН АРГУМЕНТИ.

*************

Шесто заключително уточнение:

Изрично, ясно и категорично

ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Седмо заключително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,

А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза, милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,

25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,

26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,

26 юли 2011 г., Днес.бг., http://www.dnes.bg/business/2011/07/26/milionerite-u-nas-60-pyti-poveche.124867 ,

26 юли 2011 г., btv.bg/news, http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1930988487-Milionerite_u_nas_niknat_kato_gabi.html ).

*************

Осмо заключително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,

ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,

и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклите (миналите) НЯКОЛКО МЕСЕЦИ поне 15 (петнадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха,

че при ПРЕДНАМЕРЕНИ И ЗЛОНАМЕРЕНИ (направени със „строг“ и фактически заплашителен тон и ситуативно поведение) покани по телефона, писмени призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР),

ТАКА и представители на ДАНС

(която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“,

и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“

ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И

ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА,

КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен

да търся наказателна и репараторна отговорност

както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“

на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС,

някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Девето заключително уточнение:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

31 Октомври 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-10-30

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 71-А (Седемдесет и едно-А)

http://vbox7.com/collection:708949