Address for letters:
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Bulgaria
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
==================================================================
*********************************************************************
25 Май 2009 г.
До г-н Камен Ситнилски –
Заместник-главен прокурор,
отговарящ за досъдебното производство
бул. „Витоша” № 2
1000 София
Е-mail: ksitnilski@prb.bg
Към: Вх. № 2821 от 19.02.2009 г.
До Негово Превъзходителство
г-н Мартин Клепетко -
Посланик на Република Чехия в България
и Представител на ротационното
(Чешкото) председателство
на Европейския съюз
бул. „Янко Сакъзов” № 9
1504 София
Е-mail: sofia@embassy.mzv.cz
Особена предварителна забележка:
Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и текста на настоящето мое правно гледище – вж.: „Чешки мафиотски рекет или военни репарации заради 1968 г.?-2”.
Първо:
През м. октомври 2008 г. в българскоезиковата версия на високоавторитетното световно издание Le Monde diplomatique е публикувана статията на авторитетния български експерт Радко Ханджиев „Има ли грабеж при ЧЕЗ”.
Тъй като изданието има специфичен професионален дипломатически и политически акцент, с категоричност може да се каже, че тя е била прочетена ако не лично от самия Негово Превъзходителство г-н Мартин Клепетко - Посланик на Република Чехия в България, то във всички случаи от съответното лице от неговия екип, което задължително му е било докладвало.
Като се има предвид, че съгласно едно специфично определение „Дипломатът е неимоверно предпазлив професионален лъжец, служещ на престъпници, които са го изпратили в чужбина, за да посредничи между тях и местните (туземните) престъпни правителствени банди”, поне според мен може да се каже, че Негово Превъзходителство г-н Мартин Клепетко - Посланик на Република Чехия в България, превъзходно изпълнява тази си мисия.
В същото време, обаче, като се има предвид обстоятелството, че от началото на тази година същият е изпълнявал и продължава да изпълнява включително и задължението и функцията на Титулярен Представител на ротационното председателство на Европейския съюз, поне според мен, официалното дипломатическо поведение на същото лице трябва да бъде подложено на специален анализ относно това „По какъв точно начин - престъпен или не, той е съвместявал функцията си на специален пратеник на своето Правителство при българското мафиотско Правителство и, заедно с това, функцията си на Титулярен Представител на ротационното председателство на Еворпейския съюз?”.
Поне според мен, от официално казаните пред българските медии думи на Председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов относно престъпните действия в България на чешката мафиотска електроснабдителна фирма, следва да бъде направен изводът, че Чешкият посланик в България е действувал съвсем не като представител на Европейския съюз, а именно като представител на Руската Червена мафия, действуваща като трансмутационно лице на Съветската Червена армия и на Съветския Съюз.
Второ:
Съгласно българското Право, а и съгласно многогодишната практка, българската Прокуратура – както всеки Прокурор, така и най-вече Главният Прокурор – има задължението да се самосезира във всички случаи, в които в медиите има жарналистически материали, в които се съдържат факти и обстоятелства относно извършени престъпления и нарушения както на масови човешки права, така и на отделни индивидуални човешки права.
Във въпросната статия в Le Monde diplomatique не само е посочен т. нар. „фактически пресътпен състав”, но и пределно ясно и разбираемо са посочени и съответните правни текстове, които обсновават съставомерността на въпросните факти и на техите „творци”.
Въпреки това, обаче, нито един български Прокурор не си е бил позволил да образува проверовъчна или следствена преписка или дело.
А според мен, главната причина за този факт е фактът, че макар и изрично да не е било посочено името на един от високопоставените мафиотски престъпници, това име имплицитно се е било съдържало в субектната характеристика на престъпната дейност, и това е името на сегашния Главен Прокурор на Република България - лицето Борис Велчев.
Както много добре е известно, Борис Велчев участвува в официално регистрираното и официално действуващото съдружие с Чавдар Георгиев, Красимир Стоянов и Златомир Орсов, а именно последният е високопоставен член на Надзорния съвет на въпросната мафиотска и извършваща грабеж на българското население фирма „ЧЕЗ Електро България АД”.
Което означава, че Борис Велчев не е само високопоставен Главен Прокурор на България, изпълняващ слугинската дейност, обезпечаваща безотговорността на Мафията като цяло, и в частност безотговорността на енергийната Мафия, към която принадлежи и въпросната „ЧЕЗ Електро България АД”, но е и активно действуващ в момента високопоставен Мафиот, обезпечаващ безотговорността за лично собствената си и на съдружниците си престъпна мафиотска дейност.
Трето:
Преди около близо две години, в контекста на активния изключително висок медиен интерес към дейността на „ЧЕЗ Електро България АД” и в частност в контекста на личното задължение на Министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров да изготви официално актуално гледище относно дейността на тази фирма, внезапно било прекъснато електроснабдяването на личния имот на Министъра, а с това не само била прекъсната и дейността на системата, обезпечаваща неговата и на членовете на семейството му охрана и безопасност, но и в системата на МВР била възникнала специална сложна ситуация, квалифицирана като терористичен акт.
Според подвизаващите се в юридическите среди експерти по охраната и безопасността на високопоставените особи, след тази „невинна случка” Министърът сам и лично се бил погрижил да направи така, че въпросната фирма да получи максималната степен на удовлетворяване на нейните чисто мафиотски искания.
Според официално публикувано в медиите експертно заключение „този акт е бил поредното предупреждение към властта, че трябва да продължава да се съобразява с енергийното лоби, а не да следва предписанията на Европейската комисия за съблюдаване върховенството на закона”.
Четвърто:
В България съществува една т. нар. Държавна агенция, която има зад гърба си повече от 120-годишна история и традиции в сферата на т. нар. метрологичен и технически надзор върху системите за измервания при размяната на стоки и услуги; а като член на Европейския Съюз България е длъжна зорко да следи, да контролира и да обезпечава спазването на всичките стандарти в тази сфера; тъй като именно тези стандарти имат характера на един от най-главните стълбове на нормалната търговска дейност, стопанската стабилност и демократичната, а не мафиотската, същност на политическия строй.
Именно в контекста на това изискване, съгласно европейските стандарти, българската държава е длъжна да организира независими държавни лаборатории, които именно да се произнасят по абсолютно всички имащи търговско значение параметри на всеки отделен електромер.
Странно е, обаче, че в пълно и драстично противоречие с Европейските правни норматимни правила през 2002 г. в България е бил приет „Закон за измерванията” (в сила от 09.11.2002 г.; обн. ДВ. бр.46 от 7 май 2002 г., изм. ДВ. бр.88 от 4 ноември 2005 г., изм. ДВ. бр.95 от 29 ноември 2005 г., изм. ДВ. бр. 99 от 9 декември 2005 г., изм. ДВ. бр.36 от 4 април 2008 г.), съгласно нормите на който българската държава е абдикирала от задълженията си в това отношение, като ги е предоставила не на кой да е, а именно на онези мафиотски структури, които рекетират и ограбват българските граждани.
От гледна точка на онова, което се нарича Право, тези именно законови норми са антиправови норми и като такива носят абсолютно всички белези на т. нар. „нищожност”, поради което те не подлежат на изпълнение, тъй като нямат (не притежават) необходимата им за това правна сила.
Пето:
Абсолютно типичен пример в това отношение е случаят с т. нар. частно дружество „ЧЕЗ Лабораторис България ЕООД”:
Þсъздадено през 2006 г. и представляващо СТОПРОЦЕНТНА СОБСТВЕНОСТ именно на Чешката държавно-мафиотска фирма „ЧЕЗ”;
Þкоето дружество е било официално оправомощено да извършва онази дейност по първоначалната и последващата проверка на електромерите, която дейност съгласно Правото е длъжна да извършва само и единствено държавата, тъй като именно държавата е и трябва да бъде независимият и незаинтересован арбитър между страните в равнопоставения търговски обмен;
Þкато самото „оправомощаване” е било извършено със заповед № A-0-015/07.03.2008 г., издадена от Олга Манафова - изпълняваща длъжността Председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) за извършване на първоначална и последваща проверка на електромери;
Þсъгласно изричния текст на самата Заповед въпросното опълномощаване е било извършено върху основата на чл. 50, ал. 1 и 2 от Закона за измерванията, при което, обаче, по абсолютно драстичен и типично мафиотски начин е била нарушена нормата на чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 на Допълнителните разпоредби на същия Закон; съгласно които разпоредби кандидатстващите фирми трябва да са „трета независима страна”; което означава, че кандидстващата фирма трябва да е лице, което „не внася, не монтира, не ремонтира, не притежава и не използува средства за измерване, за проверката на които кандидатствува”;
Þот фирмения регистър на Софийския градски съд, обаче, очевадно се вижда, че въпросното дружество е регистрирано на адрес ж. к. „Люлин”, ул. „Добринова скала” № 1; че е еднолична стопроцентова собственост именно на „ЧЕЗ А. С.”, която е собственост на Чешката държава, чиято собственост е и „ЧЕЗ Електро България АД”.
Тоест: казано пределно ясно: Левият мафиотски мозък и джоб на „ЧЕЗ А. С.” извършва проверка на търговската почтеност на десния мафиотски мозък и джоб на същата тази „ЧЕЗ А. С.”.
Шесто:
Така, именно върху основата на посоченото българско държавно-мафиотско антиправово легализиране на престъпната мафиотска дейност на чешката държавно-мафиотска фирма чешката мафия абсолютно самоволно:
Þизвършва демонтиране на сертифицираните от българските държавни лаборатории напълно изправни електромери;
Þслед което, пак без съгласието на собствениците на жилището и на електромерите на техно място поставя свои уреди, които не са сертифицирани от независима лаборатория, и които са пригодени така, че да отчитат много по-високо потребление на ток.
Þа в случаите, в които собствениците не са съгласни да приемат този брутален престъпен мафиотски произвол, чешката мафиотска фирма ги подлага на специфичен интензивен тормоз, заплашва ги, насила прониква в техната неприсокновена частна собственост, извършва чисто мафиотски среднощни арести с фалшиви полицейски униформи, затваря хората в чисто мафиотски арестантски килии, извършва жестоки психически и физически насилия и принуждава харата да подписват „доброволни волеизявления”, имащи чисто мафиотски характер. ОБСТОЙНОТО ОПИСАНИЕ НА ТЕЗИ ИМЕННО ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА МОЖЕ ДА БЪДЕ НАМЕРЕНО НЕ САМО В ЧЕШКАТА ПРЕСА, НО И В БЪЛГАРСКАТА.
Седмо:
В тази именно връзка е полезно да бъде припомнено на българския Главен Прокурор Борис Велчев, който е и хабилитиран преподавател именно по Наказателно право, че както той, така и неговите подчинени Прокурори, са длъжни да се запознаят както с изнесените от мен факти, така и с текста на чл. 323 от Наказзателния кодекс и да приложат Правото и Закона.
Осмо:
Добре известна е официалната псевдоюридическа позиция на държавната Чешка мафиотска фирма, съгласно която именно т. нар. „общи условия на договора”, сключен с държавната българска мафиотска фирма, са били имали характера на легитимна договорноправна база за този именно характер на нейното поведение.
Българската Прокуратура, обаче, макар и да е ръководена именно от Мафиот, който е непосредствено ангажиран със самата тази престъпна дейност, Е ДЛЪЖНА да знае, че съществува и е в сила императивната норма на чл. 3 от Закона за защита на потребителите, съгласно която норма:
ÞЕ НЕДЕСТВИТЕЛНА ВСЯКА УГОВОРКА, КОЯТО ИЗКЛЮЧВА ИЛИ ОГРАНИЧАВА ПРАВАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ;
ÞНЕДЕЙСТВИТЕЛНА И НИЩОЖНА Е ВСЯКА КЛАУЗА, КОЯТО ОТКАЗВА ДА СЪБЛЮДАВА ТЕЗИ ПРАВА ИЛИ ИЗКЛЮЧВА ПРИЛАГАНЕТО НА ТОЗИ ЗАКОН В ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ;
ÞЧЕЗ Е ДЛЪЖНА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА И С РЕГЛАМЕНТ 2006/2004/ЕО, ПРЕДПИСАН ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЗАБРАНЯВАЩ ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ ИЛИ БЕЗДЕЙСТВИЕ, КОИТО ПРОТИВОРЕЧАТ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Девето:
Накрая на настоящето изложение припомням на двамата негови адресати, г-н Камен Ситнилски–Заместник-главен прокурор, отговарящ за досъдебното производство, и на Негово Превъзходителство г-н Мартин Клепетко - Посланик на Република Чехия в България и Представител на ротационното председателство на Европейския съюз:
Þ че е необходимо да се запознаят с изнесените от мен факти и обстоятелства;
Þ че е необходимо да съпоставят тези факти и обстоятелства както с текстовете на посочените по-горе правни норми, така още и с текстовете на:
***членове 18 (6), 116 (1) от Конституцията на България;
***член 47 (1) от Закона за измерванията;
***членове 2 (2) и 13 (2, 3) от Закона за енергетиката;
***членове 3 (1, 2, 3) и чл. 68а от Закона за защита на потребителите;
***членове 93, 321 и 323 от Наказателния кодекс.
25 Май 2009 г. Янко Н. Янков