Ianko Iankov: 2009/04

Макар и да е имплицитно ясно, нека все пак преди всичко изрично да декларирам, че обръщайки се към Върховния административен съд, правя това съвсем не защото имам някакво доверие в него, а поради това, че все пак имам поне минимално доверие в онова, което се нарича Право, и с което българските комунистически и посткомунистически ченгеджийско-мафиотски съдии са свързани точно толкова, колкото и проститутките - с Морала и Нравствеността.

Така или иначе, с настоящата Касационна жалба официално предявявам претенцията да отмените посоченото атакувано от мен Решение на посочения ченгеджийско-мафиотски съд.

Разбира се, намирам за напълно безсмислено да изтъквам фактическите и правни основания на моята претенция, тъй като поне главните от тях са пределно ясно изтъкнати в изходящите от мен писмени текстове, намиращи се в материалите по делото; освен това, тъй като за всичките вас те имат точно същата стойност, каквато е и стойността на фактическите и правни аргументи в една фолклорна правна история, в която едно животинче било обвинено от Вълка, че ще го изяде не заради друго, а именно защото то било виновно в това, че му „мътело водата”; пък и, поне съгласно изискванията на Правото, съдът е служебно длъжен да знае както Правото, така и фактите по делото, и да се произнесе съобразно тях.

Второ:

Като доказателство относно това, че ченгеджийско-мафиотската проституция сред съдиите във Върховния административен съд е на такова ниво, че ТОЧНО ПО ТОВА ДЕЛО в името на „волята и честта” на техните сутеньори те са си позволили да извършат престъпление, прилагам копия от съответната документация, оригиналите на която се намират при мен.

Става въпрос за следното:

Както е видно от тук приложените материали:

Þна 11.07.2008 г. аз съм предявил и регистрирал под вх. № 9586 Частна Жалба, адресирана до Върховния административен съд;

Þпосле, на 09.11.2008 г., съм получил „Съобщение” и препис от „Определение № 11200” от 27.10.2008 г., постановено от ченгеджийско-мафиотските съдии Ваня Пунева, Йовка Дражева и Таня Куцарова;

Þпосле, на 14.11.2008 г. съм регистрирал под вх. № 16607 Жалба, адресирана до Петчленен състав на Върховния административе съд, която Жалба от процесуална гледна точка е абсолютно перфектна;

Þпосле, съм получил официално писмо, имащо дата 26.11.2008 г., с което съм уведомен, че съгласно разпореждане от 25 ноември 2008 г. на Заместник-председателя на ВАС и Ръководител на Първа колегия Венета Марковска Жалбата ми е върната обратно, тъй като в нея се съдържат „цинични изрази”, които сочат за наличието на мое престъпно поведение, засягащо съдийската чест на посочените по-горе съдии, и тъй като препис от всичкото това е било изпратено на Главния прокурор на България, за да ми бъде потърсена съдебна отговорност.

Трето:

Във връзка с това, обаче, моето правно гледище е, че дори и въпросното гледище на въпросния върховен съдия относно правната квалификация на моите изрази да е било основателно, то едно такова обстоятелство не е и не може да бъде основание за изваждането от материалите по делото на въпросната оригинална документация и за лишавеното ми (по този начин) от пръвосъдие, основано върху тези именно съдебни документи.

Защото фактът, че съм наричал въпросните съдии „политико-ченгедгийско-мафиотски проститутки” може и да е основание да ми бъде търсена наказателна отговорност (каквато, впрочем, досега никой не ми е потърсил!), но в никакъв случай не е основание за това Заместник-председателят на ВАС и Ръководител на Първа колегия Венета Марковска да лишава НАСТОЯЩЕТО ДЕЛО от документация, която има изключително съществено значение за решаването на делото.

Впрочем, тук е мястото да спомена, че с въпросната Венета Марковска се познаваме много добре още от времето на студентските ни години, и че лично аз много добре зная достатъчно много факти от нейния личен и дори интимен живот от онзи именно период, които факти, щяха да си имат своето чисто лично значение, ако не бяха послужили като основание да влезе в полезрението на Държавна сигурност и да бъде притисната да работи за тях. Освен това, тъй като политико-ченгедгийско-мафиотската курва и проститутка Венета Марковска вече веднъж се изсили, че ще ми търси съдебна отговорност, пък после се оказа, че не е била посмяла да го направи, сега й предлагам да не се колебае, а да го направи; още повече, че ще може да се позове и на публикуването на този текст в един от посочените в логото по-горе мои Интернет-сайтове – вж.: „Българският съдия – под Червен фенер (8)”.

Четвърто:

На основание горепосоченото мое касационно-обжалвателно волеизявление настоявам да образувате съответното съдебно производство, да отмените посоченото решение и да решите делото по същество, като се съобразявате с Фактите и нормите на Правото.

Приложения от 6 (шест) страници:

ÞКопие от изходящ от мен писмен текст в размер от две страници, дататиран на 14 Ноември 2008 г., съдържащ печат за официална надлежна регистрация на същата дата под вх. № 16607 в регистратурата на ВАС, противоправно върнат ми от съда – две страници;

ÞКопие от изходящ от мен писмен текст в размер от две страници, датиран на 14 Ноември 2008 г., съдържащ оригинално лично и ръкописно нанесена Резолюция, датирана на 25 Ноември – две страници;

ÞКопие от пощенския плик на Препоръчаното писмо, изпратено ми от ВАС – една страница;

ÞКопие от полученото от мен Писмо, имащо дата 26.11.2008 г., вх. № 16607/2008, подписано от Секретар и носещо оригинален печат на ВАС – една страница.

30 Април 2009 г. Янко Н. Янков

2009-04-19

ИПН на БАН и правото

Address for letters:

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

================================================================

19 Април 2009 г.

До г-н Директора

на Института за правни науки при БАН

ул. “Сердика” № 4,

1000 София

До г-н Председателя

на Българската академия на науките

ул. „15 ноември” № 1

(площад “Народно събрание”)

София 1000

Господен Директор,

Господин Председател,

Разбира се, безсмислено е тук и сега да обяснявам и да коментирам връзката между двете групи факти и обстоятелства, които по официален начин поставям на вашето внимание, и по повод и във връзка с които искам да внесете за обсъждане от съответните съвети настоящето мое официално изложение, след което да получа адекватното ваше официално институционално мнение и решение.

Все пак намирам за уместно да отбележа, че тук и сега се въздържам от въпросния подход, тъй като превъзходно зная, че лично и на вас двамата ви е много добре известно и познато абсолютно всичко, което е свързано с тези факти и обстоятелства.

Първо:

Както много добре ви е известно:

Þвъз основа на спечелен конкурс през април 1974 г. съм назначен по специален трудов договор на длъжността „научен сътрудник ІІІ степен” в Института за правни науки при Българската академия на науките;

Þпрез юли 1976 г. съм преназначен на длъжността „научен сътрудник ІІ степен”;

Þпрез ноември 1978 г. съм преназначен на длъжността „научен сътрудник І степен”;

Þпрез март 1982 г. съм уволнен от посочената длъжност, а наскоро след това съм арестуван и осъден по политически причини, като в затвора съм престоял 5 години и 7 месеци до пълното изтърпяване на наложената ми присъда, и от затвора съм излязъл на 31 октомври 1989 г.;

Þпрез декември 1989 г. съм амнистиран със закон, а отделно от това, с решение от 30 март 1990 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд ме е признало за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства и наложената ми присъда е отменена като неоснователна и противозаконна;

Þс решение от 15 май 1991 г. на Президиума на Българската академия на науките (Протокол № 11, точка 3.3) уволнението от научната ми работа в Института за правни науки е признато за противозаконно и политически репресивно и правата ми са напълно възстановени, и въпреки, че в продължение на повече от една година ръководството на Института за правни науки отказваше да изпълни това решение, все пак, в крайна сметка решението бе изпълнило и аз бях възстановен, при което до днес не е наказан нито един от виновните за противозаконното ми уволнение и аз не съм получил нито една стотинка обезщетение.

Второ:

Както много добре ви е известно:

Þпо решение на съответните научни институции (Научни съвети) през 1995 г. представеният от мен научен труд е признат за докторат и върху основата на спечелен конкурс по решение на съответните научни съвети съм получил научното звание „Старши научен сътрудник Втора степен” (Associate Professor);

Þпрез същата (1995) година, по решение на съответния научен съвет, съм назначен по трудов договор на посочената длъжност в Инстиута за правни науки при БАН;

Þсъгласно българското законодателство абсолютно всички актове на администрацията на научните институти, които засягат статуса на съответния научен работник, задължително трябва да бъдат предшествувани от решения на съответните научни звена. В съответствие с това законово изискване даже и легитимността на заповедите за ползуването на платения редовен годишен отпуск е поставена в зависимост от наличието на съответно Решение на Научния съвет, и за това обстоятелство изключително красноречиво говори Заповед № 66 от 26.06.2002 година;

Þв пълно и драстично нарушение на това нормативно изискване, обаче, без наличието на каквото и да е решение на съответния Научен съвет, Директорът на Института за правни науки при БАН първоначално (на 14 март 2000 г.) абсолютно противозаконно е „трансформирал” трудовия ми договор в т. нар. „Допълнителен трудов договор”; след което отново, без наличието на каквото и да е решение на съответния Научен съвет (т. е. отново абсолютно противозаконно!), е издал заповед (№ 165 от 05.12.2005 г.), с която е прекратил трудовия ми договор, или иначе казано – ме е уволнил;

Þпо мое искане, регистрирано в БАН под № 33-26-09 от 19.12.2005 г. основателността и правосоъобразността на тази заповед бе оспорена (обжалвана) по т. нар. „административен ред”;

Þпо мое искане бе образувано съдебно гражданско дело № 2614 по описа за 2006 г. на Софийския Районен съд, гражданска колегия, 75-ти състав, съдия-докладчик Десислава Джарова; от материалите по делото е видно, че са налице три съдебни решения: ÞРешение на Софийския Районен съд от 20 юни 2006 г.; ÞРешение на Софийскоя градски съд от 01 юни 2007 г.; и ÞРешение № 254 от 14.11.2008 г. на Софийския Апелативен съд (имащо статуса на касационно решение на Върховен съд).

Трето:

Както много добре ви е известно, съгласно текста на окончателното решение: Þтъй като „в конкретния случай за сключването на трудовия договор за външно съвместителство е следвало да бъде взето решение на научния съвет”, и тъй като такова решение не е било взето, „то трудовият договор за външно съвместителство е недействителен”, а следователно уволняването при (прекратяването на) такъв недействителен трудов договор също така е недействително, признато е за незаконно и е отменено.

От което следва, че първоначалният ми трудов договор никога (и по абсолютно никакъв предвиден и задължителен съгласно правото начин) не е бил прекратяван.

От което следва, че считано от 14 март 2000 г. Институтът за правни науки при Българската академия на науките абсолютно противоправно е спрял изплащането на трудовото ми възнаграждание по трудовия ми договор и че съгласно българското право оттогава до днес аз продължавам да се намирам в трудовоправни взаимоотношения, които, обаче, Институтът противоправно не е зачитал и противоправно продължава да не зачита.

Четвърто:

Във връзка с така посочените факти и обстоятелства изрично и ясно ви припомням, че винаги съм твърдял, че:

Þкакто първото, така и второто ми уволнение от Инситута за правни науки при БАН са ПРОТИВОПРАВНИ;

Þкакто първото, така и второто ми уволнение от Инситута за правни науки при БАН СА БИЛИ ИНСПИРИРАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИ ИЗВЪНИНСТИТУТСКИ И ПРЕСТЪПНИ ПО СВОЯ ХАРАКТЕР СТРУКТУРИ И СА БИЛИ ПРОТИВОПРАВНО ОСЪЩЕСТВЕНИ ОТ ПОДСТАВЕНИ НА ТЕЗИ СТРУКТУРИ ЛИЦА, КОИТО СА БИЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА БЪДАТ ПРЕСТЪПНО И РЕПРЕСИВНО СРЕДСТВО, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА КОЕТО Е АБСОЛЮТНО НЕСЪВМЕСТИМО С ИЗИСКВАНИЯТА ЗА МОРАЛ И ПРАВО НЕ САМО В БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, НО И В ЦЯЛОТО НИ ОБЩЕСТВО;

Þнекадърните за нищо са способни на всичко, и че именно некадърните в науката са били и продължават да бъдат онези, които изпълняват подобни престъпни поръчки на престъпните специални структури.

Пето:

Като съставна част от настоящето мое официално писмено изложение включвам и онази съвкупност от факти, която е неразривно свързана с моята дейност на научен изследовател. Става дума за това, че тъй като доста отдавна вече не водя библиографска справка на многобройните ми научни и публицистични статии, тук и сега привеждам списък само на официално издадените от мен книги:

01. Янко Янков, Прогностика. Теоретико-методологически проблеми, Издателство „Янус”, С., 1993, ISBN 954-799-178-7, формат 60 х 90 х 16, 288 с.;

02. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 1, 1994, ISBN 954-8550-02-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 640 с.;

03. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 2, 1995, ISBN 954-8550-04-0, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 576 с.;

04. Янко Янков, Увод в Психологията на правото, Издателство „Янус”, С., 1998, ISBN 954-8550-06-7, формат 60 х 84 х 16, 322 с.;

05. Янко Янков, Психология на правото, Издателство „Янус”, С., Том 1, 2002, ISBN 954-8550-18-0 (Том 1), формат 60 х 84 х 16, 518 с.;

06. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 3, 2002, ISBN 954-8550-07-5 (Том 3), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 576 с.;

07. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 4, 2003, ISBN 954-8550-09-1 (Том 4), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 568 с.;

08. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 5, 2003, ISBN 954-8550-20-2 (Том 5), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 546 с.;

09. Янко Янков, Политически и правни учения на Месопотамия, Издателство „Янус”, С., 2004; ISBN 954-8550-24-5, формат 60 х 84 х 16, 148 с.;

10. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Египет, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-25-3, формат 60 х 84 х 16, 94 с.;

11. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Иран, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-26-1, формат 60 х 84 х 16, 98 с.;

12. Янко Янков, Политически и правни учения на Юдея, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-27-Х, формат 60 х 84 х 16, 126 с.;

13. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Китай, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-28-8, формат 60 х 84 х 16, 132 с.;

14. Янко Янков, Политически и правни учения на Древна Индия, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-29-6, формат 60 х 84 х 16, 94 с.;

15. Янко Янков, Азбучни истини (Блясъци на остроумието, номинирани с тъмничен затвор), Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-11-3, формат 60 х 84 х 16, 352 с.;

16. Янко Янков, Евтаназията, Танатологически аспекти, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-32-6, формат 60 х 84 х 16, 76 с.;

17. Янко Янков, Смъртното наказание. Танатологически аспекти, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-15-6, формат 60 х 84 х 16, 134 с.;

18. Янко Янков, Въведение в Танатологията. Феноменология на живота и смъртта, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-21-0, формат 60 х 84 х 16, 202 с.;

19. Янко Янков, Руският тероризъм, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-33-4, формат 60 х 84 х 16, 130 с.;

20. Янко Янков, Политически и правни учения на Древна Гърция, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-30-Х, формат 60 х 84 х 16, 532 с.;

21. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Рим, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-31-8, формат 60 х 84 х 16, 456 с.;

22. Янко Янков, Българският тероризъм, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-34-2, формат 60 х 84 х 16, 176 с.;

23. Янко Янков, Хронология на най-известните терористични актове, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-35-0, формат 60 х 84 х 16, 150 с.;

24. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 6, Издателство „Янус”, С., 2005, ISBN 954-8550-22-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 526 с.;

25. Янко Янков, Прогностика. Теоретико-методологически проблеми, Второ, преработено и допълнено издание, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN 954-8550-37-7, формат 60 х 84 х 16, 444 с.;

26. Янков, Я., Убийството. Танатологически аспекти, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-54-7, ISBN-13: 978-954-8550-54-3, формат 60 х 84 х 16, 142 с.;

27. Янков, Я., Самоубийството (Танатологически аспекти), Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-53-9, ISBN-13: 978-954-8550-53-6, формат 60 х 84 х 16, 126 с.;

28. Янков, Я., Политически и правни учения на Средновековния Ориент, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-50-4, ISBN-13: 978-954-8550-50-5, формат 60 х 84 х 16, 150 с.;

29. Янков, Я., Политически и правни учения на Византия, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-49-0, ISBN-13: 978-954-8550-49-9, формат 60 х 84 х 16, 166 с.;

30. Янко Янков, Политическите убийства, Книга І. Кой уби Володя Наков, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-10-5, формат 60 х 84 х 16, 150 с.;

31. Янков, Я., Българският тероризъм, Второ, преработено и допълнено издание, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-51-2, ISBN-13: 978-954-8550-51-2, формат 60 х 84 х 16, 226 с.;

32. Янков, Я., Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ, (Политическа документалистика), Книга Първа, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-48-2, ISBN-13: 978-954-8550-48-2, формат 60 х 84 х 16, 144 с.;

33. Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 1, Древен Изток, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-42-3 (Том 1), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 486 с.;

34. Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 2, Древна Европа. Гърция, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-43-1 (Том 2), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 452 с.;

35. Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 3, Древна Европа. Рим, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-44-Х (Том 3), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 412 с.;

36. Янко Янков, Българският тероризъм, Трето, преработено и допълнено издание, Издателство „Огледало”, С., 2006,

37. Янко Янков, Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-12-1 (Книга 2), ISBN-13: 978-954-8550-12-3, формат 60 х 84 х 16, 156 с.;

38. Янко Янков, Танатология. Наука за хуманизиране на живота чрез демистификация на смъртта, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-36-9, ISBN-13: 978-954-8550-36-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 752 с.;

39. Янко Янков, Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-16-4, ISBN-13: 978-954-8550-16-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 630 с.;

40. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 4, Средновековие. Книга 1. Ориент. Византия, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-61-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 230 с.;

41. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 5. Средновековие, Книга 2. Русия, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-62-8, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 744 с.;

42. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 6. Средновековие, Книга 3. Западна Европа, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-63-5, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 478 с.;

43. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 7. Новото време, Книга 1, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-65-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 445 с.;

44. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-57-1, ISBN-13: 978-954-8550-57-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 546 с.;

45. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 8, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-58-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 640 с.;

46. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 640 с.;

47. Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-85-50-14-7, формат формат 60 х 84 х 16, 250 с.;

48. Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид, Издателство „Янус”, С., 2008, ISBN: 978-954-85-50-64-2, формат формат 60 х 84 х 16, 280 с.

Обръщам вашето внимание върху факта, че тези книги са надлежно депозирани в Българската Национална библиотека, както и в библиотеките на Софийския университет, Българската академия на науките, Пловдивския университет, а също така и в редица европейски национални библиотеки.

Във връзка с цялата тази изключително огромна по своя обем книжнина обръщам специално внимание върху факта, че в т. нар. публично пространство няма нито един ред и дори нито едно изречение критика, докато в същото време има множество не само положителни, но дори хвалебствени официални рецензии и отзиви.

Шесто:

Във връзка с така посочените факти и обстоятелства изрично и ясно предявявам пред вас претенцията за спазване на българскато право.

В частност, настоявам да внесете за обсъждане в съответните научни съвети настоящето мое писмено изразено гледище, и в тази връзка да вземете решения:

Þкакто за моето обезщетяване за времетраеното на двете абсолютно противоправни, политически, репресивно и мафиотски мотивирани уволнявания;

Þтака и за реалното и фактичестото ми възстановяване на заеманата от мен длъжност, от която съм остранен по абсолютно противоправен и престъпен начин.

Христос възкресе!

19 Април 2009 г., Великден Янко Н. Янков