ДОСИЕТАТА НА ДС (10)

Ува­жа­е­ми да­ми и гос­по­да,

Де­се­ти­ле­тия на­ред ни уче­ха да виж­да­ме в чо­ве­ка с во­ен­на уни­фор­ма на Дър­жав­на си­гур­ност и На­род­на­та ми­ли­ция пре­ди всич­ко, до­ри един­с­т­ве­но, своя за­щит­ник. Де­се­ти­ле­тия на­ред об­ра­зът на чо­ве­ка с та­зи уни­фор­ма бе из­вай­ван в об­щес­т­ве­но­то и в лич­но­то съз­на­ние един­с­т­ве­но в ге­ро­и­чес­ко-ро­ман­ти­чес­ки цве­то­ве – ка­то сим­вол на ви­со­ко бла­го­род­с­т­во, ка­то меч и щит на спра­вед­ли­вост­та и за­кон­ност­та.

Та­ка ли бе и та­ка ли е в дейс­т­ви­тел­ност?

До­се­га ние на­и­в­но вяр­вах­ме (и мо­же би все още на­и­в­но ис­ка­ме да вяр­ва­ме), че в по­ве­че­то слу­чаи то­ва на­и­с­ти­на е та­ка. Но и до­се­га ние зна­е­х­ме, че неви­на­ги е та­ка, че има и „ина­че“. А как­во бе и как­во е то­ва „ина­че“, и до­се­га се зна­е­ше, и се­га се знае поч­ти са­мо от пос­т­ра­да­ли­те и от жре­ци­те на во­ен­на­та Те­ми­да. При то­ва, ко­га­то пос­т­ра­да­ли­те и тех­ни­те близ­ки се опит­ва­ха да да­дат глас­ност на ис­ти­на­та, чрез ал­хи­ми­я­та на бру­тал­ния про­и­з­вол та­зи ис­ти­на се прев­ръ­ща­ше в злос­т­но кле­вет­ни­чес­т­во и очер­ни­тел­с­т­во. Де­мо­нич­ният дух на та­зи со­ци­а­л­на ал­хи­мия гос­под­с­т­ва и днес и все още всич­ко в та­зи сфе­ра е пок­ри­то с фал­ши­во­то бу­ло на сек­рет­ност­та.

Твър­де дъл­го вре­ме мал­ко зна­е­х­ме и зна­ем за прес­тъп­ни­ка с во­ен­на­та уни­фор­ма на Дър­жав­на си­гур­ност и на На­род­на­та ми­ли­ция. Жес­то­ки­те реп­ре­сии по вре­ме­то на ста­ли­низ­ма в Бъл­га­рия про­и­з­ти­ча­ха от стра­те­ги­чес­кия курс на по­ли­ти­чес­кия елит. Ве­че по­ве­че от че­ти­ри де­се­ти­ле­тия бу­ло­то на сек­рет­ност­та пок­ри­ва об­ра­за на вдъх­но­ви­те­ли­те на реп­ре­си­и­те и на кон­к­рет­ни­те па­ла­чи. Ло­ги­ка­та на та­зи сек­рет­ност е в при­е­м­с­т­ве­ност­та меж­ду ста­ли­низ­ма и не­о­с­та­ли­низ­ма.

Днес от ви­со­ки­те три­бу­ни на Ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия про­я­вя­ват твър­де го­лям ен­ту­си­а­зъм за скри­ва­не на прес­тъп­ле­ни­я­та, из­вър­ше­ни от слу­жи­те­ли­те на Дър­жав­на си­гур­ност и На­род­на­та ми­ли­ция, а къ­де­то то­ва е не­въз­мож­но, се стре­мят към из­бяг­ва­не на от­го­вор­ност­та, до­ри към спо­де­ля­не на от­го­вор­ност­та меж­ду па­ла­чи­те и жер­т­ви­те, меж­ду па­ла­чи­те и всич­ки нас.

Не­съм­не­но вре­ме­на­та са та­ки­ва, как­ви­то ги съз­да­ва­ме са­ми­те ние – всич­ки, ко­и­то с ен­ту­си­а­зъм или не би­е­х­ме крак на мно­жес­т­во­то па­ра­ди, вя­ло или с въз­торг ап­ло­ди­рах­ме или осъж­дах­ме на мно­жес­т­во­то ми­тин­ги и съб­ра­ния. В то­зи сми­съл ви­на­та е и в жер­т­ви­те на прес­тъп­ле­ни­я­та, пред­ва­ри­тел­но и без­раз­съд­но съг­ла­си­ли се да ста­нат жер­т­ви. В то­зи сми­съл ви­на­та е във всич­ки, ко­и­то бе­зу­час­т­но и под­лич­ко са се съг­ла­ся­ва­ли то­ва да бъ­де та­ка.

Но ви­на­та е и об­ща, и ди­фе­рен­ци­ра­на, и ни­кой ня­ма пра­во­то да ис­ка от жер­т­ва­та да по­де­ли на­рав­но с па­ла­ча от­го­вор­ност­та за мъ­ки­те и стра­да­ни­я­та, за про­ля­та­та кръв. Не са дос­та­тъч­ни ни­то ефе­мис­тич­ни­те приз­на­ния за „греш­ки и не­дос­та­тъ­ци“, ни­то не­о­фи­ци­а­л­ни­те ре­то­рич­ни при­съ­ди. Ви­на­та пред пос­т­ра­да­ли­те не мо­же да бъ­де оп­рос­те­на са­мо със сло­вес­но­то приз­на­ние и по­ка­я­ние. От­го­вор­ност­та не мо­же да бъ­де аб­с­т­рак­т­на. Ко­щун­с­т­ве­но е да се скри­ват прес­тъп­ле­ни­я­та и име­на­та на прес­тъп­ни­ци­те. Да се приз­нае, че е има­ло „греш­ки и про­пус­ки“, е край­но не­дос­та­тъч­но. Не­дос­та­тъч­но е да се приз­нае, че е има­ло и прес­тъп­ле­ния. Ако всич­ко спре до­тук, то­ва ня­ма да е отър­с­ва­не, ня­ма да е ос­во­бож­да­ва­не от кош­ма­ра на ста­ли­низ­ма и не­о­с­та­ли­низ­ма, а ще е тлас­ка­не към нов, по-фин и по-ра­фи­ни­ран кош­мар. Та­ко­ва бяг­с­т­во от кош­мар към ми­раж не е и не мо­же да бъ­де сво­бо­да, за­що­то ис­тин­с­ка­та сво­бо­да се със­тои в из­ди­га­не­то и ох­ра­ня­ва­не­то на пра­ва­та на лич­ност­та в рам­ки­те на ре­а­л­на­та дейс­т­ви­тел­ност, а не във въ­о­б­ра­жа­е­ма бъ­де­ща дейс­т­ви­тел­ност.

У нас мо­же би са мал­ко слу­ча­и­те на кър­ва­ви реп­ре­сии. Мо­же би мал­ко, но мо­же би и не­мал­ко. От нас се скри­ва точ­но кол­ко са те­зи слу­чаи. Но до­ри и да са мал­ко слу­ча­и­те на кър­ва­ви реп­ре­сии, ни­ма е по-мал­ко прес­тъп­ле­ние да уби­еш чо­век без­к­ръв­но, ка­то из­ма­миш вя­ра­та му в жи­во­та, ка­то пре­кър­шиш на­деж­ди­те му за бъ­де­ще?! А за те­зи прес­тъп­ле­ния не мо­же да се го­во­ри са­мо в ми­на­ло вре­ме, за­що­то те са наш се­га­шен кош­мар, сре­щу кой­то тряб­ва всич­ки да се опъл­чим. От­го­вор­ност­та за то­зи кош­мар е об­ща за всич­ки нас, но въз­мез­ди­е­то е са­мо за па­ла­чи­те и тех­ни­те вдъх­но­ви­те­ли.

Ува­жа­е­ми да­ми и гос­по­да,

Не­ка ка­те­го­рич­но от­х­вър­лим она­зи де­мок­ра­ция, при ко­я­то мо­же да се тър­си от­го­вор­ност са­мо от мър­т­ви­те, и то ед­ва след смя­на­та на ка­ра­у­ла. Вдъх­но­ви­те­ли­те на на­шия до­се­га­шен и се­га­шен кош­мар са жи­ви, жи­ви са и па­ла­чи­те, об­ле­че­ни в уни­фор­ма­та на Дър­жав­на си­гур­ност и на На­род­на­та ми­ли­ция. Не­ка из­диг­нем своя глас за по­ли­ти­чес­ка и съ­деб­на от­го­вор­ност не са­мо и не тол­ко­ва за То­дор Жив­ков и не­го­во­то об­к­ръ­же­ние, но и за всич­ки прес­тъп­ни­ци с во­ен­на­та уни­фор­ма на Дър­жав­на си­гур­ност и на На­род­на­та ми­ли­ция.

Не­ка при­е­мем прав­на­та си­гур­ност ка­то един­с­т­ве­на дър­жав­на си­гур­ност.
Не­ка из­диг­нем своя глас за пре­мах­ва­не­то на мо­зъч­ния тръст на на­шия до­се­га­шен и се­га­шен кош­мар – Ака­де­ми­я­та за об­щес­т­ве­ни на­у­ки и со­ци­а­л­но уп­рав­ле­ние при Цен­т­рал­ния ко­ми­тет на Ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия.
Не­ка из­диг­нем своя глас за зак­ри­ва­не­то на Фа­кул­те­та за ан­тип­ра­во­ви юрис­ти край Си­ме­о­но­во.

[Из­каз­ва­не на съб­ра­ни­е­то на Не­за­ви­си­мо­то дру­жес­т­во за за­щи­та пра­ва­та на чо­ве­ка, про­ве­де­но в ки­но „Пе­тър Бе­рон“
на 2 де­кем­в­ри 1989 го­ди­на. Публикувано в сп."Време" (издател Волен Сидеров) бр.1/1989 г. и в книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].